 |
Св. свещеномъченик Петър КрутицкиПатриарший Местоблюститель священномученик Петр (Полянский), митрополит Крутицкий 1862 - 1937 година Канонизиран от Руската православна църква през 1997 година Чества се на 27 септември (10 октомври стар стил), 29 януари (Събор на руските новомъченици и изповедници) и 5 октомври (Събор на московските светители) |
По Божий промисъл към архиерейско служение от свети патриарх Тихон призван, на стадото Христово си се явил страж незаспиващ и защитник небоязлив, свещеномъчениче Петре. Жестоко заточение и далечно изгнание, страдание и смърт от богоборците си претърпял. като прие мъченически венец, на небето се радваш сега. Моли милостивия Бог да съхрани нашата Църква от разногласия, да дари единомислие и мир на Своите люде и да спаси душите ни.
Виж също:
По решение на последния Архиерейски събор на Руската православна църква (18-23 февруари 1997 г.) към лика на светиите са причислени още трима новомъченици. Това са митрополитите Крутицки Петър (Полянски) и Ленинградски Серафим (Чичагов) и архиепископ Тадей (Успенски). И тримата са разстреляни от болшевишката власт през 1937 година.
Паметта им се чества съответно: на митрополит Петър Крутицки - на 27 септември (10 октомври стар стил); на митрополит Серафим Чичагов - на 28 ноември (11 декември); на архиепископ Тадей Успенски - на 18/31 декември, както и в неделята след 25 януари (7 февруари), когато Руската православна църква (РПЦ) празнува Събора на всички руски новомъченици и изповедници.
Този акт на Московската патриаршия ни показва, че и в нашето отдалечило се от Бога време, могат да се намерят примери на святостта и мъченичество заради Христа.
В противовес на някои твърдения, че след издаването на известната Декларация на митрополит Сергий (29 юли 1927 г.), ръководството на Руската православна църква уж се "продало" на атеистическия режим, подвигът на тримата новомъченици - близки сътрудници на митрополит Сергий - ни убеждава в точно обратното: Ако Църквата в Русия наистина беше станала слугиня на властта, биха били излишни всякакви жертви на православни духовници.
Подобни примери на мъченичество и изповедничество само затвърждават в нас мнението, че по време на тоталитарния режим Православната църква е съумяла да запази своята вътрешна свобода и да остане неподвластна на политическите промени.
Свещеномъченик Петър (в мире Пьотр Фьодорович Полянски) се родил през 1862 г. в благочестивото
семейство на селски свещеник от Воронежка епархия. През 1885 г. завършил Воронежката духовна семинария. През 1892 г. след дипломирането си в Московската духовна академия останал в
нея като помощник-инспектор.
До 1906 г. заемал различни административни длъжности и преподавал в духовни учебни заведения, а след това бил преместен в Петербург в Синодалния учебен комитет, чийто член
станал. Като високопоставен синодален чиновник се отличавал с безкористност и строгост. Участвал в Поместния събор на Руската православна църква 1917-1918 година. По това време
станал особено близък с патриарх Тихон, с когото се познавали от предишни години. В 1920 г. патриарх Тихон му предложил да приеме монашество, свещенство и да стане негов помощник в
църковното управление. Така на 58-годишна възраст той избрал пътя на църковното служение, който в епохата на гонения на Руската църква го довел на Голгота.
Веднага след
архиерейската хиротония епископ Петър бил заточен във Велики Устюг, но скоро - след освобождаването на патр. Тихон от ареста - се върнал в Москва. Там станал близък сътрудник на
Руския първосветител; бил възведен в архиепископ, после станал Крутицки митрополит и бил включен в състава на Временния патриаршески синод.
В последните месеци от живота на патриарх Тихон митрополит Петър бил негов верен помощник във всички дела по управлението на Църквата. В завещанието на св. Тихон митрополит Петър бил посочен като трети по ред приемник на патриарха след митрополитите Кирил и Агатангел. Но понеже в деня на погребението на патриарх Тихон те се намирали на заточение, събралите се 58 архиереи възложили на митрополит Петър задълженията на патриаршески местоблюстител.
В управлението на Руската църква митрополит Петър следвал пътя на патриарх Тихон - това бил път на твърдо отстояване на Православието и безкомпромисно противодействие на обновленческия разкол, което предизвикало крайно недоволство у гонителите на Църквата.
На 9 декември 1925 г. митрополит Петър бил арестуван. За него започнало време на мъчителни разпити и нравствени изпитания. Без да се поддава на натиска, митрополит Петър останал верен на своя дълг за съхраняване на църковното единство. Нито продължаването срока на заточението, нито прехвърлянията във все по-отдалечени от центъра места (Тоболск, Перм, Заполярие, Екатеринбург), нито утежнените затворнически условия не могли да сломят волята на митрополита.
На 10 октомври 1937 г. свещеномъченик Петър бил разстрелян и така увенчал своя изповеднически подвиг с проливане на мъченическа кръв за Христа.
22 февруари 1998 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com