Св. мъченик Калистрат и дружината му
304 година
Честват се на 27 септември
|
Св. мъченик Калистрат и дружината му304 година Честват се на 27 септември |
Претърпели многообразни рани и венец от Бога явно приели, молете, блажени, Христа за нас, празнуващите вашата памет, велики Калистрате с пострадалите с теб, за да умири паството и людете: Той е утвърждение на верните.
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
Св. Калистрат е живял през трети век. Родил се в гр. Картаген. От детска възраст бил възпитан в християнската вяра. Баща му и дядо му били християни. Неокора, един от неговите прадеди, служил като войник в Йерусалим при Пилат Понтийски през време на Христовите страдания. Той видял чудесата при Христовата смърт и повярвал в Господа. Бил просветен във вярата и кръстен от апостолите. Като се върнал в къщи, Неокора донесъл сред домашните си светата вяра в Христа. Още от това време родът на Неокора бил християнски род.
Така след време и св. Калистрат бил роден, кръстен и възпитан като християнин. Като възмъжал, станал войник. Той бил едниственият християнин в целия полк. Някои от войниците го виждали как ставал нощно време и се молел на Бога. Споменавал името на Христа Спасителя. Те съобщили на военачалника Персентин, че той е християнин. А Персентин бил свиреп гонител и мъчител на християните.
За да се увери, че Калистрат е наистина християнин, Персентин му заповядал да принесе жертва на боговете. Калистрат решително отказал да стори това.
Нанесен му бил жесток побой. После бил хвърлен в морето. Но Божията сила го избавила от смърт. Два делфина го изнесли жив на брега. Той излязъл невердим от водата.
Като видели търпението на Калистрат при ужасния бой и чудото, станало с него, 49 войници повярвали в Христа Господа. Те били също жестоко бити. След това хвърлени заедно с Калистрат в тъмница. Там св. Калистрат ги научил на вярата и ти укрепил духом. Като него и те проявили голямо мъжество при страданията. Господ показал велика сила над тях.
Като видял, че не може и при най-ужасни мъчения да склони св. Калистрат и другите 49 войници да се откажат от вярата си в Спасителя, мъчителят разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата.
Така петдесет войници от полка в Картаген пострадали за името Христово в 266 г. По-късно била изградена църква над техните свети мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Виждайки, че избраното Христово стадо от ден на ден се умножава, завистливият враг - дяволът, въстанал срещу него с голяма ярост, възнамерявайки да разпръсне и погуби всички словесни овце (Тоест разумните същества - хората, които Христос охранява, както пастирът охранява овцете. Бел.ред.).
Като оръдия за тази цел той избрал нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан, които по своята жестокост се уподобили на безчовечните зверове. Той ги насъскал като хищни вълци срещу стадото Христово и чрез тях люто и без милосърдие го разкъсал; защото вложил в сърцата им толкова силна ярост против християните, че тези царе, като отложили всички други грижи за царството си, употребили силите си само за това, да погубят докрай всички християни. Те си вменили това свое намерение и дело за по-голяма и по-висша заслуга, отколкото всички други велики царски дела, славни победи и тържества над враговете си. По тази причина те изпратили по всички краища на земята управители и мъчители, равни на тях или дори превъзхождащи ги със своята злоба, за да принуждават навсякъде християните да извършват жертвоприношения на идолите, а непокорните да мъчат, убиват и погубват с различни смъртни наказания. Когато тази заповед започнала да се изпълнява, мнозина от верните и предани на Христа от цялото си сърце, като се украсили с мъченически венци, преминали от войнстващата Църква в тържествуващата Църква*, пеейки победна песен над враговете.
* Войнстваща Църква - това е Църквата, включваща в себе си живеещи на земята християни, а тържествуваща Църква е обществото от прославените вярващи, обитаващи на небето. Бел.ред.
Между многото други такива християни се явил и доблестният Христов воин Калистрат; и не сам, а заедно с многобройната си дружина преминал той славния път на мъченичеството и като потъпкал врага, се явил пред победителя на света Христос, носейки върху себе си получените заради Него рани и приемайки почест за подвизите си.
Отечеството на този страдалец Христов бил Картаген (град в Северна Африка, бел.ред.); оттам той бил взет за военна служба и бил причислен към полка на военачалника Персентин; в този полк едничък Калистрат сияел с благочестието си като звезда в тъмна нощ, тъй като всичките му другари по оръжие били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Едничък той бил просветен със светлината на светата вяра, на която се научил от своя баща, който бил християнин; а баща му бил научен на вярата от дядо му Неокор, който по време на доброволните страдания на нашия Господ Иисус Христос бил в Иерусалим при Пилат Понтийски, в числото на войниците. Като видял всички станали по време на смъртта и възкресението на Господа чудеса, той повярвал в Него и като приел кръщение от апостолите, се върнал у дома си; тук той донесъл скъпоценен бисер - вярата в Христа, с който обогатил своя син, бащата на Калистрат и всичките си домашни, предавайки им всичко, което видял с очите си и което чул от апостолите за Иисус Христос. Като получил в наследство от дядо си и от баща си духовното богатство на вярата, което не бива да се прахосва, свети Калистрат обогатявал с него, когото можел, като тайно учел човешките души на познание на истината и ги обръщал към Бога. По тази причина другарите му започнали да го подозират и внимателно го наблюдавали, за да се убедят дали е християнин.
Когато той се намирал в Рим* заедно с военачалника си, християнското му благочестие било разкрито по следния начин.
* Тук се има предвид град Византион (бъдещия Константинопол), който, след като станал източна столица на Римската империя, започнал да се нарича Новия Рим. В стария Рим свети Калистрат не бил почитан като светец. Освен това споменатият тук Рим, както се вижда по-долу, бил разположен на самия бряг на морето, докато старият Рим се намирал далеч от морето.
Блаженият имал обичай всяка нощ да става за молитва и дълго да се моли тайно. Веднъж, когато той станал според обичая си и се молел, някои от спящите около него войници, като се събудили, го забелязали; те чули, че той често призовава името на Иисуса Христа и се убедили, че той е истински християнин. Като избрали подходящ момент, те съобщили на военачалника Персентин. А военачалникът, като повикал Калистрат, го попитал:
- Калистрате, истина ли е това, което говорят за теб твоите другари?
Светецът отговорил:
- Не зная какво биха могли да кажат за мен, тъй като не знам да съм извършил някаква лоша постъпка.
Когато Персентин заповядал на войниците да говорят, без да крият нищо, войниците казали на военачалника:
- Господарю, заповядай му само да принесе жертва на боговете и веднага ще узнаеш мислите и вярата му.
Военачалникът заповядал на свети Калистрат да принесе жертва на боговете и да им се поклони, а той отвърнал:
- Не съм се научил да принасям жертви на много богове, а само на Единия истински и жив Бог, Който е извикал всичко от небитие към битие и е създал човека от пръст; а почитаните от вас богове, които са сътворени от човешки ръце, аз наричам не богове, а бесове, както съм узнал това от Свещеното Писание, което казва: "всички богове на народите са идоли" (Пс. 95:5. На църковнославянски: "всички богове на езичниците са бесове", бел.ред.) и "техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце" (Пс. 113:12). От Писанието съм се научил също да познавам живеещия на небесата Бог, да Му принасям жертва на хвала и да въздавам обети на Всевишния. И така, в това ли ме обвиняват тези хора, че почитам Единия истински Бог, а не многото лъжливи богове? Те би трябвало да донесат за мен само в случай, че узнаят, че лошо изпълнявам воинските си задължения, че съм страхлив и съм избягал от лицето на враговете; ето за такива постъпки те биха могли да говорят пред теб против мен и такива донесения би ти приличало да слушаш на теб, воеводо. След като знаеш, че в нищо подобно не съм виновен, защо слушаш клеветниците и ме водиш на съд само заради това, че учението на вярата, което следвам, не е съгласно с вашето?
В отговор на тези думи военачалникът казал с гняв:
- Сега не е време за ораторско многословие, а е време за тежки мъки и люти наказания, които ти скоро ще приемеш, ако не ми се покориш и не принесеш жертви на боговете, на които се покланя и самият император. Нима не знаеш колко съм жесток и че имам сила още преди мъченията да уплаша всекиго само с поглед и с глас?
А свети Калистрат отговорил:
- Дори и яростта ти, и скърцането ти със зъби да причиняват страх, този страх е само временен, но има и вечен страх и скърцане със зъби, и най-много от всичко се боя да не изпадна в него; дори и мисълта за него ме ужасява.
Като не бил в състояние да сдържа яростта си, военачалникът заповядал да прострат светеца на земята и да го бият; а той през време на дългото изтезание не показал най-малко нетърпение, но се обърнал към Бога, казвайки: "Клех се да пазя справедливите Твои съдби, и ще ги изпълня" (Пс. 118:106). И още: останах без сили, Господи, "оживи ме по Твоето слово" (Пс. 118:107) и не допускай този нечестив човек да се поругае над мен; укрепи ме, Господи, да понеса тези мъчения, като подадеш сила на моето смирено и немощно тяло и възбудиш в мен дух на мъжество.
Виждайки кръвта, която струяла като ручей от раните на мъченика, военачалникът заповядал да го освободят от мъките и му казал:
- Калистрате, това е само начало на наказанията за твоето непослушание; затова ти давам един добър съвет: изпълни заповедта ми, за да се избавиш от по-големи мъки. Ако не се покориш, кълна се в боговете, ръцете на мъчителите ще разкъсат тялото ти на парчета и кучета ще лижат кръвта ти, а лъвове ще изядат плътта ти; така ти ще загинеш от страшна смърт.
Но мъжественият Калистрат отговорил:
- Надявам се на силния Бог, на живия Бог, че Той ще ме избави от устата на лъва и ще спаси "от псета самотната ми душа" (Пс. 21:21), която едничка сред всички тези войници познава истинския Бог, от Когото очаквам, че освен моята душа Той ще вземе при Себе Си и много други души, като ги удостои да познаят пресвятото Му име*!
* Да се познае Божието име означава да се познаят Божествените свойства и съвършенства, разкриващи се в управлението на света и в живота на човека. Бел.ред.
Още по-разгневен от тези думи, военачалникът заповядал да съблекат свети Калистрат гол и да го влачат по остри счупени керемиди, разхвърляни по земята, причинявайки с това още по-силна болка на израненото му тяло. А когато светецът изтърпял и тези мъки, мъчителят заповядал да наливат с фуния вода в устата му като в кожен мех. По време на това мъчение военачалникът казал на светеца:
- Калистрате, ако не принесеш жертви на боговете, веднага ще те хвърля в морето; защото се опасявам да не би да прелъстиш и други войници, ако скоро не те предам на смърт.
- О, велики беззаконнико - отвърнал мъченикът, - ти се грижиш да не намалее стадото, намиращо се под властта на твоя баща, дявола, а аз се уповавам на Бога, че ще придобия това стадо за моя Христос, ще го утвърдя в истинската вяра и ще издигна църква* на моя Господ Бог в центъра на този град.
* Тоест храм, в който мъчениците войници ще бъдат почитани. Бел.ред.
Като се разпалил от ярост, военачалникът казал:
- Нечестиви и окаяни човече, смъртта вече виси над главата ти, а ти мислиш да строиш църква и да обръщаш мнозина към твоя Бог!
Като казал това, военачалникът веднага заповядал да донесат един кожен чувал, да завържат в него мъченика и да го хвърлят в морските дълбини, а самият той се изправил на брега, желаейки да види гибелта на светеца. Но по Божия воля чувалът, в който се намирал свети Килистрат, молещ се като Иона в утробата на кита, бил отнесен от водното течение до един остър морски камък и се разкъсал, а два делфина поели свети Калистрат и тихо го изнесли на брега. Мъченикът с веселие пеел: "влязох в дълбочината на водите" (Пс. 68:3), но водната буря не ме потопи и не се уморих от молитвените си въздишки към Теб, Господи; Ти скоро чу молитвата ми и чудесно ме избави от неразкъсваемите връзки и от морските дълбини, когато вече нямаше никаква надежда за това: "Ти ... сне от мене вретището* и ме препаса с веселие" (Облече ме в дреха на радост. Пс. 29:12, бел.ред.).
* Вретище - вехта и груба дреха, която древните евреи обличали в дни на постигащи ги бедствия.
Докато светецът пеел това с радостен глас, мнозина от войниците се удивлявали и някои от тях паднали на колене пред нозете на светеца, молейки го да ги избави от бесовската съблазън и да ги заведе при своя Бог Христос. Тези войници били четиридесет и девет и всички те казвали:
- Ние разбрахме, че твоят Бог е велик и истински, защото Той те избави по чудесен начин от морската дълбина.
А блаженият мъченик казал:
- Моят Господ Иисус Христос няма да изгони идващите при Него, защото казва: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28).
Като произнесъл тези слова, той прострял ръцете си към небето и като повдигнал очите си, се помолил така:
- Господи, Който живееш във висините и гледаш на смирените! Погледни към това малко Твое стадо, съхрани го от всякакво зло и го запази невредимо от видимия звяр - мъчителя Персентин, и от невидимия - дявола, защото Ти Единствен си прославян навеки.
Като видял станалото, военачалникът се удивил и казал:
- Кълна се в пресветлото слънце*, този човек притежава велика магьосническа сила, понеже излезе невредим от морето и съгласно обещанието си прелъсти с магия моите войници.
* Езичниците почитали слънцето за бог, наричайки го Аполон.
В същото време той казал на светеца:
- Скоро ще унищожа твоето магьосничество, Калистрате, и ти ще узнаеш кой е Персентин, служителят на великите богове, и Кой е Разпнатият, Когото почиташ и на Когото напразно се уповаваш.
След това той седнал на съдийското място и заповядал силно да бият всички повярвали в Христа войници и да счупят ставите им. Подложени на изтезание, тези войници казали като че с едни уста:
- Господи Иисусе Христе, бъди помощник на рабите Си и ни дай сила да изтърпим докрай, защото заради Теб тръгнахме на това страдание. Запази нашия учител и пастир Калистрат, та още повече да се научим от него да изповядваме Теб, Единия Бог, защото сега пред Теб сме, Господи, като овце на заколение.
А когато яростта на Персентин малко поутихнала, той наредил да прекратят изтезанията и да отведат мъчениците в тъмница, докато измисли какво да прави с тях; защото немалко го опечалило това, че отрядът му намалял на петнадесет войници.
Когато те били хвърлени зедно със свети Калистрат в тъмницата, започнали да се учат най-подробно от него на Богопознание; защото светецът, като отворил уста, им разяснил всичко, започвайки от сътворяването на света и престъплението, извършено от първите хора в рая, и завършвайки с Христовото въплъщение, доброволни страдания и възкресение. Той ги известил за съда, за душата, за бъдещия живот, за въздаянието на праведните и за наказанието на грешните в ада и като им разяснил всички свети тайни на вярата, той ги укрепил за мъченическия подвиг.
На следващия ден военачалникът, заобиколен от множество войници, седнал на съдийското място, заповядал да доведат от тъмницата свети Калистрат и дружината му и се обърнал към него със следните думи:
- Кажи ми, Калистрате! Ще принесете ли жертва на боговете, за да се освободите от тежките мъки, или ще останете в предишното си упорство?
А свети Калистрат рекъл:
- За себе си отговарям, че до смъртта си няма да отстъпя от моя Господ; а те нека сами да кажат за себе си; попитай ги и ще чуеш какво ще ти кажат.
Тогава военачалникът им казал:
- Вие, прелъстените, какво ще кажете?
Те отговорили:
- Ние сме християни, изповядваме Единия Бог, създал небето и земята, и вярваме в Него, в Единородния Му Син, Господ Иисус Христос, и в Светия Дух, както ни научи нашият добър учител Калистрат.
Когато светиите единогласно казали това, военачалникът заповядал да ги бият жестоко един по един. После наредил, след като им вържат ръцете и нозете, да ги хвърлят във вира, който се намирал недалеч.
Преди да бъде изпълнена тази заповед, свети Калистрат се помолил на Бога, казвайки:
- Господи, Който живееш във висините и гледаш на смирените, обърни милостивите Си очи към това Твое малко стадо и благоволи да го умиеш в тези води като в купел за ново раждане и осиновяване* чрез слизането на Светия Твой Дух, за да могат те, след като умият всички скверноти на ветхия човек (виж Кол. 3:9), да станат причастници на наследството (Кол. 1:12) на тези, които от древност са Ти угодили.
* Тук се има предвид светото Кръщение, което в древността се извършвало в особени купели или къпални, наречени баптистерии. При светото Кръщение човек се ражда за нов, свят живот, и става Божие чедо.
А когато мъчениците били вързани и хвърлени във водата, връзките им веднага се развързали и те стояли във водата със светли лица, радвайки се на своето кръщение. И в това време се появил един прекрасен венец, който се спуснал над тях от небето и бил чут глас, който казал:
- Бъди мъжествен, Калистрате, със стадото си и иди да починеш с тях във вечните обители.
Веднага след тези думи станало силно земетресение, от което паднал и се разсипал на прах стоящият недалеч истукан на някакъв скверен езически бог. Като видели това, сто тридесет и пет други войници, които чули дошлия към свети Калистрат глас от небето, повярвали в нашия Господ. Боейки се от мълва и смутове в полка, военачалникът не им казал нищо; а първите четиридесет и девет войници заедно с него наредил отново да бъдат хвърлени в тъмницата. Там свети Калистрат казал на дружината си:
- Ето, братя, по Христовата благодат вие се сподобихте със свето Кръщение, за което трябва достойно да благодарите на Бога; и така, да станем и да Му се помолим!
Когато всички станали и повдигнали ръце и очи към небето, светият се помолил със следните думи:
- Господи Боже, Който искаш "да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1Тим. 2:4) и Който си изтръгнал това стадо от устата на лъва и Си го призовал към вечно спасение! Сподоби ни да умрем в светата вяра в Теб, нашия Бог, и дай ни да се явим непорочни и чисти пред святото Ти лице и да се поклоним на Теб, благословения во веки.
Заедно със свети Калистрат се молели усърдно и всички свети мъченици. Когато настъпила нощта, по заповед на мъчителя войници с извадени мечове влезли в тъмницата и ги посекли*. Така свети Калистрат се подвизавал доблестно с дружината си, борейки се дори до кръв за своя Господ (Евр. 12:4 - "В борбата си против греха още не сте се противили до кръв", бел.ред.).
* Свети Калистрат и дружината му пострадали около 304 година.
Светите им мощи били събрани и погребани с почит от онези сто тридесет и пет войници, които повярвали в Христа; а по-късно от същите войници била съградена и църква над светите им мощи. Така се сбъднали думите, които свети Калистрат казал на Персентин: "В центъра на този град ще издигна църква", въпреки че тя била съградена не през време на живота му, а след мъченическата му смърт; и в нея се прославяло името на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото и от нас да бъде слава във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски
Виж също:
www.Pravoslavieto.com