Св. преподобна Поликсения
† година
Чества се на 23 септември
|
Св. преподобна Поликсения† година Чества се на 23 септември |
На тебе, майко, който е верен, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.
Света Поликсения била родом от Испания. Тя живяла през I в. сл. Р. Хр., по времето на светите апостоли и била тяхна ученичка. От раждането си и в младостта си Поликсения била езичница. Заедно с по-голямата си сестра Ксантипа (Паметта на преподобна Ксантипа се празнува в същия ден, бел.ред.), която била съпруга на Пров, управник на тази страна, девицата Поликсения чула за Божественото учение на Христа Спасителя от свети апостол Павел, когато той проповядвал в Испания. И тогава Ксантипа и Пров приели християнство, а Поликсения все още оставала езичница.
След това света Поликсения била сполетяна от нещастия. Тя била необикновено красива; като се прелъстил от нейната красота, един безчестен човек я отвлякъл насила и я отвел в Гърция. Но милосърдният и всесилен Застъпник на беззащитните и невинните - Господ, запазил младата девица невредима и не допуснал да се изпълнят престъпните замисли на нечестивия похитител. Господ дори обърнал злия умисъл на нечестивеца в полза на Поликсения. Плавайки към Гърция, на един от корабите Поликсения чула проповедта на един друг велик ученик на Христа - свети апостол Петър. Благоразположена към високото Божествено учение на Христа Спасителя, след пристигането в Гърция тя с живо доверие се обърнала към християните за защита и покровителство. Проповядващият по това време там свети Христов апостол Филип поръчал на едно благочестиво семейство да скрие Поликсения от престъпния ѝ похитител. С големи затруднения и пречки се удало на тези добродетелни християни да скрият Поликсения в гръцкия град Патра или Патрас, Ахайска област, където болшинството жители по това време вече били обърнати към християнството от проповедта на свети апостол Андрей, първозвания ученик на Христа Спасителя.
В Патра Поликсения, вече подготвена от благовестието на светите Христови апостоли Павел, Петър и Филип и изпитваща сега върху себе си дейната благотворителност на християните, с жива вяра в Божествеността на учението на Христа Спасителя приела християнството и била кръстена от самия свети апостол Андрей Първозвани. И тук света Поликсения станала свидетелка на славни чудеса, извършени от свети апостол Андрей. Тя видяла как този тогава вече престарял старец кротко понасял тежките изтезания и мъчения, как претърпял кръстна смърт заради нежеланието си да се отрече от Господа Иисуса Христа и смелото си застъпничество за християните.
- Повярвай сам в Христа - казал светият апостол на гневния езичник, управителя на града и на областта, когато със смъртна заплаха поискал от свети Андрей да се отрече от Христа, да се поклони на езическите богове и да извърши жертвоприношение в тяхна чест. - Аз скърбя повече за твоята гибел, отколкото за страданията, които ми предстоят - продължил светият апостол, - моите страдания ще продължат ден-два, а твоите мъчения ще траят вечно.
Но като не обърнал внимание на краткото увещание на свети Андрей, злобният управител отначало го осъдил на жестоки изтезания, а после го обрекъл на кръстна смърт и за да продължи мъченията му възможно най-дълго, наредил да не го приковават, а да го привържат към кръста.
Когато водели Божия апостол към мястото на разпятието, народът, сред който била и младата Поликсения, се тълпял в множество около него, като възклицавал гръмогласно:
- С какво е съгрешил този праведник, този Божий приятел, че го водят на най-позорната смърт при нас, на която биват осъждани само най-злите престъпници?
Но свети Андрей успокоявал и уговарял народа, и вървял с радост към мястото на мъчението за изповядването на Христа.
Преданите ученици на апостола, в числото на които била и света Поликсения, не го напуснали и тогава, когато го разпънали и го окачили на кръста. Множество народ се тълпял близо до невинно разпънатия свети Андрей, като негодувал срещу решението на управителя и възклицавал с нарастващо недоволство:
- Напразно страда този свят мъж!
А апостолът се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги учи на словото Божие:
- Хора, които стоите тук - казал той, - жени и деца, старци и младежи, роби и свободни! Чуйте думите ми и не мислете повече за суетата на временния живот, но погледнете към мен, висящия на кръст заради Христа и вече готовия да остави това тяло. Не трябва да се страхуват от смъртта тези, които са подложени на нея, заради истината в този свят: те достигат блажено успокоение. Очистете се, не забравяйте моето учение; повярвайте от цялото си сърце в Отца и Сина, и Светия Дух. Пазете заповедите на нашия Господ Иисус Христос и с това ще се явите достойни за вечното блаженство, което Господ е приготвил за тези, които Го обичат!
Така минавали дни и нощи. Въпреки тежките мъчения, светият старец не преставал да поучава народа. И тази кротка, но пълна с живот и с истинска любов проповед от кръста особено силно подействала на младата Поликсения. За няколко денонощия тя изживяла цял един живот и християнството непоколебимо се утвърдило в нея.
Междувременно продължителното страдание на свети Андрей дотолкова засилило негодуванието на народа, че тълпата с викове обкръжила жилището на управителя Егеат, искайки освобождаването на свети Андрей, който вече трети ден висял на кръста без храна.
- Напразно страда този кротък, свят и мирен човек - казвал народът. - Ето, той виси на кръста вече повече от две денонощия и не престава да ни учи на добро и правда; трябва да се снеме оттам!
Егеат, като се изплашил от вълненията, се съгласил да изпълни желанието на народа и сам отишъл на мястото на наказанието, за да нареди лично пред него да снемат свети Андрей от кръста. Първозваният апостол, като го видял, казал:
- За какво си дошъл, Егеат? Ако си дошъл за това, да изповядаш вярата си в Господа Иисуса Христа, тогава несъмнено ще получиш опрощение, а ако си се явил, за да ме отвържеш от това дърво, то напразно би се старал за това - аз вече се наслаждавам на гледката на Небесния Цар, вече Му се покланям, вече стоя пред Него! Но докато все още има време, погрижи се за душата си и не си приготвяй вечни мъки.
По заповед на управителя войниците искали да отвържат свети Андрей от кръста, но апостолът, като повдигнал очи към небето, възкликнал:
- Господи, не допускай да ме снемат от кръста, дарувай ми да пострадам за Теб по същия начин, по който Ти си благоволил да пострадаш. Не допускай да се поколебаят тези, които Те познаха и Те възлюбиха чрез моето благовестие; запази ги и ги утвърди в святата Ти вяра, така че и те да прославят Теб, истинския Бог; приеми ме с мир!
И наистина напразно изпълнителите на смъртното наказание се стараели да се приближат към разпнатия, за да го отвържат от кръста - спирала ги невидима сила. Блестяща светлина, по-силна от слънчевата, напълно обгърнала свети Андрей и в продължение на почти половин час го скривала от присъстващите. А когато тази светлина изчезнала, оказало се, че свети апостол Андрей вече е предал духа си на Бога и само лицето му сияело с небесна светлина.
Както възкресението на Иисуса Христа силно подтикнало светите апостоли да проповядват Неговото Божествено учение, така и кончината на свети апостол Андрей подействала плодотворно на света Поликсения. Приела християнство от такъв стълб на Христовата Църква, какъвто бил светият апостол, упражнявала се и укрепвала се в Божественото вероучение на Спасителя пак под неговото ръководство, света Поликсения сама пожелала да проповядва Божественото учение на Христа Спасителя. И когато узнала, че посетилият град Патра скоро след смъртта на апостол Андрей свети Онисим се отправя за проповед към Испания, света Поликсения с радост го придружила до родината си, за да се потруди в благовестието. Тя искала да обърне към Христа своите сънародници, които още не били просветени от светлината на Евангелието.
Като се върнала в Испания със свети Онисим и с приятелката си Ребека, кръстена заедно с нея, света Поликсения ревностно се отдала на дейно разпространение на християнството сред своите сънародници. Сестра ѝ Ксантипа също се присъединила към благовестническите ѝ трудове. Запазило се е предание, че те проповядвали особено често в многолюдния град Толедо.
И така, света Поликсения посветила целия си останал живот, почти четиридесет години, на този велик подвиг, давайки на повярвалите в Христа пример за благочестив живот. Плодът на това нейно благочестиво апостолско служение бил този, че твърде много езичници в Испания били обърнати и утвърдени от нея в християнството.
Около 109 година след Рождество Христово света Поликсения мирно починала, като до края на земния си живот запазила девството си.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com