Св. мъченица Теодотия† около 230 гoдина Чества се на 17 септември |
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
В същия ден се чества паметта на 156 мъченици във финикийския град Тир, пострадали при гонението на Максимиан през 310 г. и през следващите години. Сред тях били и двамата Египетски епископи Пелей и Нил.
По молитвите на светите славни и добропобедни мъченици, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
По-долу:
(1) Римският император Александър Север царувал от 222 до 235 г. (2) Понтийска страна, или Понт, се наричала североизточната част на Мала Азия край Черно море. |
|||
При царуването на Александър Север (1) в Рим, за хегемон на Кападокия бил назначен Симвликий. Съобщили му за християнката Теодотия, която била родом от Понтийската страна (2) и била много богата. Дълго я увещавал хегемонът да се отрече от вярата в Христа, но не постигнал успех. Тогава наредил да я повесят и да режат тялото й. Тя понасяла мъчението, като славела Бога, и сякаш не усещала страданията. След това я оковали във вериги и я отвели в тъмница. След осем дни тъмницата се отворила сама. Като видели това, стражите се уплашили и побързали да съобщят на Симвликий, но той не им повярвал и заповядал да доведат светицата при него. Когато видял, че няма никакви рани, макар по тялото й все още да има следи от страданието, той я попитал:
- Коя си ти?
Теодотия отговорила:
- Разумът ти е помрачен, защото, ако беше с трезвен ум, със сигурност щеше да познаеш, че аз съм Теодотия.
Тогава Симвликий заповядал да хвърлят светицата в запалена пещ. Внезапно оттам изригнал огън и изгорил седемдесет души, а останалите, които били наоколо, затворили вратата на пещта и побягнали. Хегемонът изпратил двама идолски жреци заедно с неколцина други да разпръснат пепелта от тялото на мъченицата. Но когато отворили пещта, от нея излязъл пламък и изгорил жреците, а присъстващите видели, че светицата седи сред пещта заедно с двама юноши в бели одежди и пее. Това видение толкова ги изплашило, че те паднали като мъртви. Света Теодотия излязла, радвайки се и възпявайки Бога. Отново я хвърлили в тъмница, защото Симвликий възнамерявал да отпътува във Византия и искал да отведе със себе си светата мъченица в окови. След завръщането си оттам, докато пребивавал в Анкир, хегемонът отново призовал светицата на съд и казал:
- Ако не ме послушаш и не принесеш жертва на боговете, ще заповядам да те хвърлят върху нагорещено желязо.
Тя му отговорила:
- Ако Ливисий (3) Доротей се качи заедно с мен на скарата и огънят не го докосне, ще принеса жертва на боговете.
Симвликий се съгласил и Доротей легнал на горещия железен лист, но веднага изгорял, а светата мъченица останала невредима. Хегемонът недоумявал какво да стори, а после заповядал да я вържат и да я отведат в Никея (4). Тук я въвел в идолското капище, за да я принуди да принесе жертва на боговете. Тя се помолила и внезапно всички идоли паднали на земята и се разтрошили. Всички, които видели това, изпаднали в ужас.
Много разгневен от поругаването на идолите, хегемонът заповядал на четирима воини да разпънат светицата и да я разрежат с трион. Но трионът се затъпил и слугите изнемогнали, а светата отново останала невредима и прославяла Бога. Тогава Симвликий заповядал да отсекат главата й с меч и така света Теодотия се удостоила с мъченически венец (5).
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: