Авва Доротей
|
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
По-долу:
Виж също:
Авва Доротей онагледил с удивително нагледно връзката между любовта към Бога и любовта към хората:
"Да си представим голям кръг. Да предположим, че този кръг е нашият свят, че центърът на кръга е Бог, а точките, образуващи радиусите на кръга са хора. Едни от тях са по-близо до центъра, т.е. до Бог, а други са по-далече от Него. Колкото хората се приближават към средата на кръга чрез своята любов към Бога, толкова те се приближават и един към друг; и обратно: отдалечавайки се един от друг поради неприязън, те едновременно се отдалечават и от Бог. Такава е същността на любовта: колкото се съединяваме с ближния, толкова се съединяваме и с Бог".
(1) Тиваида е област на прочутия в древността град Тива. Със същото име е известен изобщо и целият Горен (Южен ) Египет. "Килии на отшелниците" се наричала една от
египетските пустини на западния бряг на река Нил. (2) Епископ Паладий Еленополски (368-430), ученик на преподобния Доротей, бил родом от Галатия. През 388 г. той пристигнал в Александрия и се отправил в близката пустиня, където се подвизавал и преподобният Доротей, а по-късно се преселил във Витлеем. През 399 г. бил избран за Еленополски епископ във Витиния, Мала Азия. Император Аркадий го заточил в Горен Египет като привърженик на свети Иоан Златоуст. През 408 г. той бил преместен в Антиноя, а през 412 г. се завърнал на катедрата си в Еленопол. По молба на кападокийския префект Лавс през 420 г. епископ Паладий съставил животоописание на светиите и преданията за тях, което в негова чест нарекъл "Лавсаик". (3) Аспида или василиск - една от най-отровните змии в пустините на Арабия, Египет и Сахара. (4) Преподобният Доротей починал в края на IV в., при царуването на Теодосий Велики (379-395). |
|||
Преподобният Доротей бил родом от Тиваида и пребивавал в пустинята близо до Александрия, на едно място, наречено Килии на отшелниците (1). Паладий, епископ Еленополски (2), в младите си години станал свидетел на постническите му трудове и повествува следното за него.
Старецът пребивавал шестдесет години в една пещера и водел строг живот. Всеки ден по време на обедния зной ходел край морето, събирал камъни и строял с тях килии за онези, които сами не умеели да строят. "Аз, казва Паладий, го попитах веднъж:
- Отче, защо в твоята напреднала възраст изнуряваш тялото си в горещината?
А той ми отговори:
- Измъчвам го, за да не ме измъчва то.
Всеки ден ядеше с мяра само сух хляб и малко пустинни треви и пиеше по малко вода. Бог е свидетел, че никой не го е виждал да ляга на рогозката, нито да спи. Цяла нощ плетеше кошници от финикови клони и ги продаваше, а с полученото си купуваше храна. Замислих се дали само пред мене не живее така сурово и като пожелах да науча за целия му живот, започнах да разпитвам много негови ученици дали винаги е било толкова строго житието му. И те ми разказаха, че от млади години живее така и има обичай никога да не спи, само понякога, докато върши нещо или вкусва храна, очите му се премрежват, така че често пъти хлябът пада от устата му по време на ядене. Когато пък веднъж го уговаряхме да поспи малко на рогозката, той сякаш ни съжали и каза:
- Ако някога убедите ангел да заспи, ще убедите и мен.
Един ден около деветия час той ме изпрати - повествува Паладий - при своя кладенец да донеса вода за трапезата му. Когато се наведох над кладенеца, видях в него аспида (3). От страх не посмях да взема вода, върнах се при стареца и казах:
- Отче, загиваме, защото видях в кладенеца аспида.
А преподобният се усмихна, поклати глава и каза:
- Ако дяволът поискаше във всички кладенци и всички водни източници да хвърли ехидни, аспиди и други отровни влечуги, ти никога не би пил вода и щеше да умреш от жажда.
После стана и сам отиде при кладенеца, взе вода, осени я с кръстно знамение и пи с думите:
- "Където е кръстът, там не може да навреди бесовската сила" ("Лавсаик", глава 2). (4)
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: