Св. мъченик Иулиан (Юлиян)
† през първите години на IV век
Чества се на 12 септември
|
Св. мъченик Иулиан (Юлиян)† през първите години на IV век Чества се на 12 септември |
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
| * Галатия е неголяма планинска, но плодородна провинция на Мала Азия, разположена между Фригия, Витиния, Понт и Кападокия. Свети Иулиан пострадал и мъченически загинал в древния град Анкир, днес Ангора - главен град на една от малоазиатските области. Бел.ред. | |||
При царуването на Диоклетиан и Максимиан за управител на Галатийската област* бил назначен Антонин. Донесли му, че в една планинска пещера се крие свети Иулиан заедно с други четиридесет християни, които извършват там християнско богослужение. По заповед на управителя хванали светия и започнали да го убеждават да издаде останалите, но той не склонил.
Преди да застане пред съда, свети Иулиан възкликнал високо, обръщайки се към сподвижниците си, останали в пещерата:
- Ето, вече ме водят на съд и аз отивам на мъченически подвиг за Христа, без да ви издам! Но вие ревнувайте да ме последвате в моя подвиг!
Когато светецът застанал пред управителя, Антонин му казал:
- Пристъпи към боговете и им принеси жертва.
Светият мъченик с дръзновение му отговорил:
- Не ми е угоден твоят съвет. За нас, християните, няма по-добра участ от участта да умрем за святата вяра, в която сме възпитани.
Тогава управителят заповядал да нагорещят един железен одър, да съблекат мъченика и да го сложат на него. Светият страдалец се осенил с кръстно знамение и сам легнал на одъра. Но се явил ангел Господен, охладил пламъка и опазил мъченика невредим.
- Кой си ти? - запитал го Антонин. - И как тъй лесно угаси огъня?
- Аз съм Божий слуга, името ми е Иулиан - отговорил светият страдалец.
- Кои са родителите ти? - продължил хегемонът.
Мъченикът отвърнал:
- Майка ми е стара жена, а баща ми се престави в Господа.
Антонин заповядал да доведат майка му, погледнал я гневно и казал:
- Убеди своя зъл син да принесе тамян на богинята. Ако не сториш това, ще предам тялото ти на поругание.
Доблестната майка на светия мъченик отговорила:
- Ако против моята воля осквернят тялото ми, това не само няма да ми бъде вменено във вина, но ще стане залог за вечна слава и блажено въздаяние.
Посрамен от думите на старицата, хегемонът заповядал да я пуснат, а свети Иулиан осъдил на посичане с меч. Когато бил отведен на мястото за наказание, светият мъченик помолил да му дадат време за молитва.
- Благодаря Ти, Господи - молел се той, - че ме укрепи и ми помогна да остана твърд дори до проливането на кръв. Подай на онези, които ще вземат пръст от гроба ми, прощение на греховете и избавление от страстите. И нека не напада нивите им никое вредно насекомо: нито скакалци, нито гъсеници, нито пък друго, както и да бъдат избавени от хищните птици! Приеми в мир духа ми!
И от небето се чул глас:
- Твоят подвигоположник Христос отвори вратите на Царството Си за тебе. Влез в тях, защото законно се подвизаваше за името Му!
| * Кончината на свети Иулиан и с него други четиридесет Христови мъченици била през първите години на IV век. | |||
Този глас чули и другите четиридесет християни, които се криели в пещерата. Отишли на мястото, където пострадал светият мъченик, но го намерили вече мъртъв. Тогава те пред всички изповядали Христа, истинския Бог. Воините ги вързали и ги завели при хегемона, а той заповядал да бъдат посечени*.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com