Св. мъченик Ромил
107 г. или към 115 година
Чества се на 6 септември
|
Св. мъченик Ромил107 г. или към 115 година Чества се на 6 септември |
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
Император Траян (98-117 г.) тръгнал с войската си на Изток да усмирява някои непокорни племена. Донесено му било, че във войската му имало единадесет хиляди християни. Разгневен, императорът езичник заповядал да ги лишат от военно звание и да ги изпратят на заточение в арменския град Митилин.
Този жесток гонител на Църквата смятал, че заточението ще принуди християните да се поклонят на идолите, но се излъгал. При него се явил началникът на царската стража Ромил, който изтъкнал неразумността на тази заповед. Той казал, че със заточаването на толкова много войници ще се намали значително силата на войската. Открито и безстрашно му изповядал, че е християнин и че е готов да положи живота си за Христовото име.
Разярен, императорът заповядал да подложат Ромил на мъчения. Никакви изтезания не отклонили, вдъхновения изповедник от Христа Господа. Траян наредил да го обезглавят. Всички войници християни, верни другари на Ромил, били изпратени на заточение. И там всички загинали: десет хиляди били разпънати на кръстове. Останалите умрели от различни други мъчения.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| (1) Траян - римски император, управлявал от 98 до 117 г. сл. Р. Хр. Един от най-добрите римски императори. Но и той преследвал християните и
издал два закона, които немалко повлияли, за да се започнат гонения срещу християните. Единият от тях забранявал всякакви тайни събрания, а вторият постановявал да се предават на
наказание всички, които упорстват в нежеланието си да принесат жертва на езическите богове, поради това че изповядват християнската вяра. (2) Ивери - днешните грузинци. Те живеели в Закавказието. Сарматите живеели в съседство с иверите, в земите от Кавказ и Каспийско море и на изток; а арабите - на Арабския полуостров. Всичките тези и още много други родствени им източни народи се намирали по това време под властта на Римската империя, но често повдигали опасни смутове и бунтове срещу римското владичество. (3) Армения - страна в Азия, в съседство със Закавказието. Намирала се между Каспийско море, Мала Азия, Кюрдистан и Месопотамия. (23) Блажената кончина на светия мъченик се отнася към 107 г. или към 115 г., когато император Траян се намирал с войските си на изток. (24) Арарат - най-високата планина в Армения. Днес се намира в Турция, недалеч от границата с Армения и Иран; има два върха - Голям Арарат, който персите наричали “Планината на Ной”, и - Малък Арарат. |
|||
Свети Ромил живял по време на царуването на император Траян (1). Той бил пръв велможа в целия царски дом.
Случило се, че Траян, който се намирал с голямата си войска в източните страни, за да покори иверите, сарматите, арабите и други народи (2), намислил да преброи своите войници. Сред воинските полкове се намерили единадесет хиляди души, които изповядвали Христа и отхвърляли поклонението на идолите. Всички тях Траян изпратил на позорно заточение в Армения (3), като се надявал, че това ще ги накара да се отрекат от Христа и да принесат жертви на идолите и че после те отново ще се върнат в своето воинско звание и ще получат предишната си воинска чест.
Тогава свети Ромил, който бил военачалник, отишъл при царя и го укорил за неговото безбожие и безразсъдство, тъй като, намирайки се в положение на война, сам намалявал числото на войската си. А за себе си Ромил изповядал, че е християнин и че е готов да умре за името на Иисуса Христа, своя Господ.
Траян страшно се разгневил срещу светията, заповядал да го бият жестоко и го осъдил на смърт. Тогава била отсечена честната глава на светия мъченик (4). А изпратените на заточение християни също били умъртвени по различни начини: девет хиляди от тях били разпънати на кръст в пустинята около планината Арарат (5) в Армения, а останалите умрели от различни други мъчения.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Св. мъченик Ромил живял в края на І и началото на ІІ век. Това било времето на жестоките гонения срещу християните при римския император Траян. Началникът на дворцовата стража св. Ромил смело отказал да изпълни заповедта да се поклони на езическите идоли и изповядал Христа за Истинен Бог. Подвигът му повторили още 10 000 войници, верни на Христовата повеля: "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28) И още: "Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мат. 10:39)
По заповед на императора св. Ромил бил жестоко изтезаван и накрая обезглавен, а останалите били разпънати на кръстове или убити чрез различни други мъчения. Така те пожертвали временния живот, за да получат от Христа венеца на вечния и блажен живот в Небесното Царство. Молитвите им да имаме!
Разбира се, някой би казал, че това е просто една стара история, че Християнството отдавна е победило и че днес няма идолопоклонници. И наистина, едва ли има някой, който пряко да почита езическите божества Зевс, Марс или Венера. Но значи ли това, че идолопоклонството е напълно изкоренено? По думите на светите отци, за голямо съжаление трябва да признаем, че ние, съвременните хора, сме се превърнали в друг вид –духовни идолопоклонници. А духовното идолопоклонство е не по-малко пагубно от древното, защото и то заменя Истинския Бог с лъжливи божества.
Вижте какво пише великият светител Йоан Златоуст:
"Не ми говори, че ти не се покланяш на златен идол; по добре докажи, че ти не вършиш това, което златото ти заповядва да вършиш. Различни са видовете идолослужение: един почита богатството като господ, друг признава корема за бог, а трети някоя още по-низка страст. Ти не им принасяш в жертва волове, както са вършели това езичниците, но затова пък постъпваш още по-лошо – ти им заколваш в жертва своята душа. Ти не подгъваш колене и не се кланяш на идоли, но затова пък със съвършена покорност изпълняваш всичко онова, което ти заповядва и коремът, и златото, и твоята господстваща страст. Езичниците тъкмо затова са гнусни, че са боготворели човешките страсти: плътската похот те наричали Венера, гнева – Марс, пиянството – Бакхус и т.н. Макар ти и да не си правиш веществени идоли като езичниците, но ти с голямо усърдие служиш на същите тия страсти, Христовите членове правиш членове на блудница и оскверняваш себе с други беззакония.”
От тези думи на св. Иоан Златоуст става ясно, че всяка наша греховна страст – била тя самолюбие, гняв или друга подобна – е идол на нашата душа! Когато човек се привърже към някой порок, превръща сърцето си в капище на своя любим идол и грехолюбието става негово тъмно идолослужение. А щом на дело изпълни намисления грях, той принася жертва на идола като съвършен идолопоклонник. Не е нужно непременно външно да се проявява греховната страст, за да бъде смъртен грях. Достатъчно е тя да заема в скритите глъбини на човека мястото на Бога. Тогава тя е вече идолопоклонство и причинява духовна смърт, защото е изместила Бога, Който е единственият източник на живота.
И тъй, по молитвите на св. Ромил и останалите 10 000 мъченици, нека се стремим да се въздържаме от всеки грях. Да се очистим от всяко пристрастие към греха. Да го намразим – защото той е наш смъртен враг, който се опитва да ни убие – и то завинаги. И когато се случи в непрестанната духовна бран да паднем – нека бързаме към храма, за да изхвърлим сквренотите от себе си, чрез светото Тайнство Изповед. Защото е гибелна илюзия да мислим, че можем да скрием греховете си. Те ще излязат наяве, ако не по-рано, то със сигурност на Страшния Христов Съд, когато цялата вселена ще ни види, такива каквито сме. И тогава ще бъде много по-срамно, отколкото на изповедта при свещеника. И най-важно – тогава ще бъде късно за покаяние. Ще бъде късно да съжаляваме, че сме принесли душата си в жертва на пантеона от грехове. От подобна участ да ни опази Бог!
Владимир Дойчев, 2006 година
bgnewsroom.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com