Св. новомъченик Анастасий Струмишки
Св. Спас Радовишки (Спас Радовецкий)
† 29 август 1794 година
Чества се на 29 август
|
Св. новомъченик Анастасий СтрумишкиСв. Спас Радовишки (Спас Радовецкий) † 29 август 1794 година Чества се на 29 август |
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
По-долу:
Виж също:
Спас (Анастасий) бил роден около 1774 г. в село Радовиш (дн. Радовищ), Струмишка епархия, в Македония. Когато станал 20-годишен, потърсил препитание в Солун - станал помощник на един майстор-оръжейник.
Веднъж при опит за незаконно изнасяне на няколко турски носии Спас, който бил облечен като турчин, влязъл в спор с митническите чиновници. Последните го накарали да направи "салават" (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да докаже, че е мюсюлманин. Това смутило красивия младеж и охраната започнала да го бие. След това с хитрини и обещания за материално благополучие началникът на митницата се опитал да го увещае да приеме исляма. Когато отказал го изпратили при съдията. Той също се опитал да го отклони от православната вяра, но също не успял. Тогава го пребили от бой, оковали го във вериги и го хвърлили в тъмница.
След тридневни увещания и мъчения го изпратили при моллата (мохамедански духовен съдия). И тук се опитали да го подкупят, за да приеме вярата им. Когато се убедили в твърдостта и непреклонността му, започнали жестоко да го измъчват. Младежът устоял на всички мъчения и повтарял: "Християнин съм! Не се отричам от вярата си!" Тогава моллата наредил да го обесят вън от градската стена, до така наречената "Нова порта". На път към лобното си място, изнемощелият от изтезанията Спас (Анастасий) паднал и предал Богу дух на 8 август 1794 г.
Скоро след кончината му преподобният Никодим Агиорит написал житието му, като поставил паметта му на 8 август. Не е известно защо архиепископ Филарет Черниговски в книгата си "Святые южных славян" и в българския православен календар мъченик Анастасий (Спас) Струмишки бил отбелязан на 29 август.
Христо Темелски
Из "Светци и духовни водачи от Македония"
От гръцки, преподобни Никодим Агиорит, “Неон мартирологион”, където е дадена датата 8 август; Архиеп. Филарет Черниговски поставя паметта му на 29 август, както е и българският календар.
Св. Спас Струмишки. Гръцка икона. Източник: pigizois.net.
Този Христов
мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш.
Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед.
Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване). Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване).
Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед. Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано. Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей - бей на бейовете). Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи - грешката, която направил първия път (когато казал на митничарите, че е турчин, бел.ред.), като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.
Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата - книгата. Което от двете искаш, него употреби!” С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!”
Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра. Съдията опитал с различни начини да промени убеждението му, и като не успял, първо му наложил голям бой, а след това го затворил в тъмница, окован в железни вериги. Извикал го втори път и пак го намерил непроменен, и отново го бил безпощадно с тояги, и го затворил в тъмницата с още по-тежки вериги. А храбрият момък всичко понасял великодушно: и побоища, и вериги, и най-безутешна тъмница, несъмнено подкрепен от всесилната благодат на Иисуса Христа.
На другия ден го изправил пред себе си трети път и отново употребил различни начини и хитрости, но всичко било напразно. Накрая, виждайки непреклонността на убеждението му, го изпратил при муселима (върховно съдебно лице в Солунския вилает, бел.ред.), за да бъде подложен на най-сурови изтезания. И той започнал веднага с много ласкателства, за да го убеждава да се отрече от Христа и да приеме Мохамеда. И какво ли не му казал? Какво ли не му предложил и обещавал? Поднесъл му веднага като нещо кой знае колко голямо този земемъдрен и суетен човек един чифт сребърни пищови, хубаво украсен меч, кадифено облекло, вносен велур, хиляда чуждестранни флорини (златната монета на Австро-Унгария., бел.ред.); обещал му да го направи най-почетния чохандарин (приближен) и да го има в благоволението си като напълно свой човек - стига само да стане турчин!
Такива малоценни и нищожни неща предлагал и обещавал на Христовия воин муселимът, мислейки че с такива съблазни ще улови и привлече в погибел тази проста душа. Но добрият момък, макар да бил българин прост и неграмотен, след като се разкайвал, задето казал онази лоша дума (именно, че е турчин, бел.ред.), решил да устои и да си остане християнин и да изтърпи заради любовта си към Христа каквото и да му сторят. Без съмнение и благодатта на Иисуса Христа е просветила ума му, за да не се заблуди от лукавствата на видимите и невидимите врагове, а божествената Му сила укрепила слабостта на душата и тялото, за да изтърпи изтезанията за Христа. Отхвърлил най-разумно всичките предложения като смет, небесноумният момък дори не пожелал да ги погледне с очите си, и особено се отвращавал от тях и ги ненавиждал като средства и оръдия на гибелта.
Властелинът, като видял, че по ласкателен начин не постига нищо, употребил насилие: заповядал да го бият силно, и го били безпощадно и жестоко. След това по нареждане бил хвърлен в тъмницата: нозете му стегнали в дървена клада, на врата му сложили верига, ръцете му оковали с белезници, а под ноктите му забили спици. И почти целия ден не преставали да го измъчват с различни изтезания. А съдията много пъти го извеждал, и така измъчен и окървавен го изправял пред себе си, и постоянно го подбуждал и принуждавал по всякакъв начин да стане мюсюлманин. Но мъченикът си оставал винаги същият и нищо друго не казвал, освен това: “Християнин съм! Не се отричам от вярата си!”
В края на краищата обезнадежденият управител го изпратил на лобното място, като заповядал да го обесят вън от така наречената Нова порта, поръчвайки на своите хора да не престават по целия път да го подканят, та дано да го спечелят поне накрая. Но мъченикът, вървейки нататък, не стигнал жив до лобното място, а от многото изтезания и мъчения на тялото, агонизиращ на пътя, предал дух (8 август 1794 г.), като останал докрая в хубавата и сияйна изповед на нашата вяра в Христа Иисуса, на Когото да бъде слава во веки. Амин.
Св. преподобни Никодим Светогорец (1749-1809)
Първа електронна публикация www.sveta-gora-zograph-svbogoroditsa.com.
Память 29 августа.
Св. Анастасий родился в
Струмницкой епархии, в селе Родовичах. Добрые родители научили его св. вере и для того, чтобы мог он честным ремеслом добывать себе хлеб, отдавали его учиться оружейному мастерству
и он изучил это мастерство.
На 20 году случилось ему побывать у учителя своего в Солуне; у мастера было несколько Турецких одежд, которые захотелось ему сбыть с рук без платежа таможенной пошлины. Оружейник уговорил бывшего ученика надеть на себя одно платье и выйти за город в этом платье: “в этом платье ты - чистый Турок”, говорил мастер. Ученик отговаривался, чувствуя опасность поручения; но по добродушию, по желанию оказать услугу учителю, согласился исполнить поручение его. Сборщики хараджа останавливают его и спрашивают тескэре - письменного вида об уплате хараджа. Анастасий отвечал, что он - Турок. Сборщики потребовали, чтобы прочитал салеват - магометанскую молитву. Это неожиданное требование смутило юношу. Он молчал. Сборщики с толчками ведут его к своему начальнику. Тот, допросив Анастасия, предлагает ему потурчиться. Молодой человек слишком далек был, чтобы согласиться на такое предложение. Выслушав ответы его, чиновник отвел его к главному сборщику. Этот сперва старался обольстить обещаниями наград за согласие принять магометанство, потом обратился к угрозам. Юноша был непреклонен. Он сознавался в своей ошибке гражданской, но ни за что не соглашался изменить св. вере.
Сборщик известил о новом случае муфтия (высшее духовное лицо магометанства) и просил совета его. Тот отвечал: “у тебя в одной руке меч, в другой закон; употребляй что хочешь”.
Это значило, что по закону сборщик мог выдать тескэре об уплате пошлины, но тогда он, по суду муфтия, не последователь Магомета, вооруженный мечем. Что же это такое? Муфтий не только не хочет признать прав правды и любви к человечеству, но он требует беспощадных насилий и самой смерти, лишь бы христианин был исповедником алкорана. А что такое алкоран? Сборник басней, самых оскорбительных для здравого смысла. Вот и полагайтесь на человеческий смысл, оставленный без откровения Божественного!
Получив ответ муфтия, начальник хараджа препроводил Анастасия к местному мулле, а с ним пять Турок, которые должны свидетельствовать, что христианин хулил магометову веру, т. е. клеветать. Мулла пробовал своим красноречием склонить юношу к магометанству, но потерпел неудачу. После жестоких побоев он приказал заковать Анастасия в кандалы и бросить в темницу. - При втором допросе та же неудача красноречия, те же пытки и темница. Анастасий спокойно переносил палочные побои, тяжелые оковы и смрад темничный. И в третий раз приводят исповедника к мулле и опять выслушивает исповедник лестные обещания и страшные угрозы. Анастасий оставался твердым. На обличения свидетелей в хуле на Магомета отвечал, что не хулил он Магомета, но в совести признает показываемую хулу за верную оценку Магомета и потому не принимает закона его. - Обманутый в своих надеждах мулла отсылает Анастасия к мусселиму. Тот употребил все средства склонить юношу к магометанству. Чего не предпринимал он? Чего не говорил, чтобы принудить юношу к магометанству? Наконец предложил ему пару пистолетов в серебряной оправе, бархатную одежду и место чехондара при нем. Юноша, просвещенный благодатью Христовою, оставался при прежнем. Земное счастье, думал он, при муках совести - плохое счастье; а еще страшнее явиться туда с нечистою совестью. Какова вера магометан? Плоха, это давно известно. Как ни мойся они, души не вымоешь водою. Христос Сын Божий - Спаситель Мира. Значит, блаженная доля страдать за веру чистую и святую. И он отверг предложения обманчивые.
Раздраженный мусселим принялся за насилия. Он жестоко избил Анастасия; потом запирают страдальца в тюрьму, на руки и на ноги набивают колодки, а шею отягчают цепью, - за ногти вбивают острые иглы из тростника; бесчеловечные целый день мучили молодого человека. Не один раз мусселим призывал его к себе и заставлял принять магометанство. Страдалец был непоколебим. - “Я христианин, говорил он, не откажусь от моей веры”. Градоначальник приговорил повесить Анастасия за городом; вместе с тем тайно поручил он своим людям уговаривать Анастасия дорогою. Смерть, бывшая в виду, не изменила мыслей страдальца . Идя на казнь, истерзанный и измученный, он упал на дороге и предал дух свой Господу, августа 29-го 1794 г.
ИЗБРАННЫЕ ЖИТИЯ СВЯТЫХ по изложению Феодосия Черниговского (жития тех святых, которых нет у свт. Димитрия Ростовского)
Издательство прп. Максима Исповедника, Барнаул, 2005,
www.ispovednik.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com