Св. преподобни Мойсей Мурин
† ок. 400 година
Чества се на 28 август
|
Св. преподобни Мойсей Мурин† ок. 400 година Чества се на 28 август |
Пустынный житель, и в телеси ангел, и чудотворец явился еси богоносе отче наш Моисее: постом, бдением, молитвою, небесная дарования приим, исцеляеши недужныя, и душы верою притекающих ти. Слава давшему тебе крепость: слава венчавшему тя: слава действующему тобою всем исцеления.
Пустинен жител и ангел в тяло и чудотворец си бил, богоносни отче наш Моисее. С пост, бдение и молитва, приел небесни дарове, изцеляващ немощните и притичащите се с вяра към тебе. Слава на Укрепяващия те, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеление на всички.
Мурины заушив, и лица демонов поплевав, мысленно просиял еси якоже солнце светло, светом жития твоего и учением наставляя душы наша.
Ударил плесница на беса и заплюл в лице демоните, си просиял като светло слънце, и със светлината на твоето житие и учение наставляваш нашите души.
По-долу:
Животът на преподобни Мойсей Мурин (египтянин), който отначало бил разбойник, а после просиял с добродетели в Скитската пустиня (Египет), ни дава висок пример на Божието милосърдие.
През ІV в. живял в Египет един разбойник Мойсей, който със своите злодеяния всявал ужас в цялата страна. Родом етиопянин (абисинец), в ранната си младост бил роб при един знатен човек, който го бил изгонил от своя дом заради лошото му поведение. Мойсей не пожелал да си изкарва прехраната с честен труд, а се събрал с група разбойници. Неговият викос ръст, необикновено сила, смелост и безстрашие му спечелили скоро уважението на разбойниците и той им станал главатар. Не знаел ни страх, ни жалост. Бил готов на всичко, за да отмъсти на врага или да извърши замислено злодеяние. Веднъж поискал да отмъсти на един беден овчар, задето кучетата на тоя овчар му попречили на една работа. Като узнал, че овчарят пасе стадото си на другата страна на река Нил, той решил да го убие. По това време Нил бил в пълен разлив, обаче явната опастност не задържала отмъстителния Мойсей. Той се съблякъл, превързал дрехата си на главата, взел ножа си в зъбите и преплувал реката. Овчарят го видял отдалеч и се скрил. Мойсей убил четири от най-добрите му овни и като ги вързал за себе си, преплувал обратно реката. Яли и пили всички разбойници.
Дълго Мойсей злодействал и всявал страх в цялата околност. Но Господ, Който не желае гибелта на грешника, в Своята милост му пратил светла минута на покаяние. Злодеят веднага разбрал колко е грешен пред Бога. В душата му се пробудило чувство на дълбоко разкаяние. Мойсей напуснал другарите си и проливайки сълзи на съкрушение, се затекъл в монашеската обител гдето изповядал греховете си и молил братята да го приемат в числото на иноците. Те дълго не се съгласявали, понеже знаели неговия грешен живот. Но Мойсей не мръднал от манастирските врати и не преставал да се моли и плаче. Най-после игуменът повярвал на искреното му разкаяние, приел го, но му наложил строго послушание. Мойсей тогава бил на около 30 години. Той напълно се покорил на волята на своя наставник. Хранел се с хляб и вода, прекарвал цели нощи в молитва, със смирение изпълнявал всичко, що му заповядали, и непрестанно проливал сълзи за предишния си живот.
След известно време манастирският игумен му позволил да живее отделно в отшелническа килия в пустинята. Там веднъж го нападнали четирима разбойници. Мойсей ги надвил, като ги вързал, довел ги при игумена и му казал: "Ето, тия четирима разбойници ме нападнаха. Аз ги вързах, но не на мене се пада да ги наказвам. Какво ще заповядаш да правя с тях?”
- Пусни ги! – казал игуменът. – Ние не трябва да убиваме никого.
Разбойниците останали много учудени от такова милосърдие. И когато узнали, че този, който ги е вързал, е чутовният Мойсей, сами дошли в сърдечно умиление и се разкаяли. Те оставили разбойничеството и постъпили в манастир.
Тежки били първите години пустинен живот за Моесей. Нему се случвало да издържи силна вътрешна борба. Спомените за предишния свободен и грешен живот смущавали душата му. Често се явявало в него почти непреодолимо желание да остави пустинята и да се върне на предишната си дейност. Със сълзи падал Мойсей на колене, молейки Господ да му дарува Своята помощ. "Не падай духом! – казал му един от подвижниците. – Това се още следи от твоя греховен живот.” И Мойсей засилвал поста. Цял ден стоял на молитва. Но някога и насън го мъчели спомените от предишния живот. Тогава той решил да победи съня чрез постоянни трудове и молитва. По цели нощи се молел Богу и обхождал килиите на подвижниците, на които носел вода от далечно място. След много тежки години на изпитание и борба Господ пратил на подвижника по-спокойно състояние на духа. Пламенно благодарил Мойсей на Господа за такава милост. Намирайки утеха и сила в молитвата, той смирено съзнавал своята немощ. Мойсей разбирал вече, че Бог, по Своята милост, му дарува разкаяние и обръщане към доброто. Веднъж един брат го запитал:
- Що помага на човека във всеки негов труд?
- Един Бог му помага – отговорил Мойсей. – Бог ни е прибежище и сила, бърз помощник в беди.
- В такъв случай за какво са постите и бденията? – запитал братът.
- Това смирява душата – отговорил Мойсей. – Защото е писано: Погледни моето страдание и меото безсилие и прости всичките ми грехове. Ако душата принесе тия плодове, Бог за това ще прояви към нея Своето милосърдие.
Светият живот на Мойсей го прославил. Веднъж управителят на областта пристигнал в Скитската пустиня нарочно, за да види покаялия се разбойник. Мойсей узнал за това, оставил килията си, за да се скрие, но случайно срещнал управителя, който го запитал:
- Къде е килията а отец Мойсей?
- Защо ти е той? – запитал на свой ред Мойсей. – Той е човек недостоен и глупав.
Управителят се почудил. Той дошъл в манастира и казал на иноците това, което чул за Мойсей. Иноците се огорчили, защото всички дълбоко уважавали подвижника.
- Какъв бе инокът, когото ти срещна? – запитали те управителя.
- Висок ръст, с черно лице, във вехта дреха – отговорил управителят.
- Та това е бил сам Мойсей. Той избягва човешка слава и не желае да го хвалят и превъзнасят – казали иноците.
Докато скитските иноци се чудели на строгия и свет живот на Мойсей, той сам продължавал да пази дълбоко смирение, скърбял за греховете си, считайки се недостоен за Божията милост. Ръкоположили го за свещеник. Когато при ръкоположението го облекли в бяла дреха, епископът казал:
- Ето, Моисее, ти сега цял стана бял!
- Владико, отвън аз съм такъв. Дай Боже да бъда такъв и отвътре – отговорил смиреният подвижник.
Епископът пожелал да го изпита, затова заповядал на църковните служители да го изгонят от олтара. "Вън от олтара, чернокожи негре!” – му рекли. Мойсей приел това оскърбление с най-голямо смирение и безропотно се оттеглил. "Добре постъпиха с тебе! Щом не си човек, защо се намираш в събранието на човеци?” – си казал Мойсей.
Господ прославил подвижника чрез дарове на Своята благодат. Много ученици се събрали около него. Той ги наставлявал с любов и им внушавал преди всичко да бъдат смирени и снизходителни към ближните. "Пръв наш дълг е да не осъждаме ближния” – казал той. "Който чувства тежестта на греховете си, той не гледа греховете на ближния”. "Не прави никому зло и против никого не мисли зло в сърцето си”. "Не презирай тогова, който върши зло, не общувай с човек, който вреди на своя ближен, и не се радвай с оногова, който прави зло другиму. Не укорявай никого, но казвай: Бог знае всекиго! Не се съгласявай с клеветника, не се забавлявай с неговото злоречие, но и не питай омраза към оногова, който хули ближния! Ето що значи да не осъждаме, според Писанието: Не съдете, за да не бъдете съдени!”
Мойсей сам давал пример за това, на което поучавал. Винаги помнел собствените си грехове, не осъждал никого и горещата любов към ближните била негова главна добродетел. Той ласкаво и приветливо приемал идващите при него и охотно беседвал с тях за божествени неща. Сам спазвал най-строг пост, но радушно угощавал посетителите си. Веднъж било определено в скитската пустиня да се пости цяла седмица – да се яде само сух хляб. В това време при Мойсей дошли братя от Египет. За да ги угости, той приготвил вариво, от което сам ял с тях, смятайки това дело на братска християнска любов. Някои братя видели, че от килията му излиза дим, и казали на игумена, че Мойсей престъпил заповедта. "Когато той в събота дойде в събранието на братята, ще го изоблича” – казал игуменът. Но когато Мойсей влязъл в църква, игуменът му казал: "Отче Моисее, ти си нарушил човешката заповед, но си изпълнил Божията заповед.”
Като станал на 75 години, Мойсей предузнал времето и начина на своята смърт. Веднъж той казал на учениците: "бягайте оттук и се скрийте, защото днес ще ни нападнат варвари!”
- А ти, свети отче, няма ли да се скриеш с нас? – казали учениците.
- Не – отговорил Мойсей, - аз съм твърде стар. А към мене трябва да се изпълнят думите: Които са залавят за нож, от нож ще погинат.
- И ние няма да бягаме, а ще умрем с тебе – казали учениците.
Но Мойсей ги убедил най-после да се скрият. Само 7 ученици останали с него, като желаели да споделят неговата участ. А когато, наистина, варварите нападнали, то един от останалите ученици побягнал и се скрил. Варварите убили преподобни Мойсей и шестимата негови ученици.
Тъй свършил живот си тоя свет подвижник, като чрез искрено разкаяние, усърдна молитва, непрестанни трудове, любов към ближния и мъченическа кончина загладил предишните си престъпления.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В Египет живеел един разбойник на име Моисей, по род мурин (тоест етиопец, бел.ред.), с черно лице. Отначало той бил роб на един знатен човек, но тъй като извършил убийство, господарят му го прогонил. Тогава той се присъединил към разбойниците. А те, като видели, че притежава сила и има суров характер, го избрали за свой главатар. Това се разказва за свети Моисей, за да се види как се е изправил и как от толкова лош живот е достигнал до разкаяние и богоугождение, защото предишните грехове на светците не се скриват, за прослава на Божието милосърдие, което отделя честното от недостойното и от грешниците прави праведници.
Докато бил разбойник, Моисей с другарите си вършел множество грабежи, кръвопролития и други мерзки и беззаконни престъпления. Той се прославил с жестокостта си навред и всички се бояли от него. От разбойническите му дела трябва да споменем следното.
Моисей изпитвал омраза към един овчар, защото някога с кучета си му попречил да извърши злодеяние. Веднъж той видял, че овчарят пасе стадото си на другия бряг на Нил, и намислил да го убие. Реката била придошла и пълноводна. Моисей свалил дрехите си, вързал ги около главата си, взел меча в уста и тръгнал да преплува голямата река. А овчарят го видял отдалеч, оставил стадото и избягал. Когато стигнал отсрещния бряг и не видял овчаря, Моисей убил четири големи агнета, после ги свързал с въже и преплувал реката обратно. Той ги одрал и изял вкусното им месо, а кожите продал и с получените пари се опил с вино.
Дълго време Моисей прекарвал живота си в такива греховни дела. Но веднъж случайно се опомнил, тъй като Бог се смилил над него и го призовал към покаяние, защото Преблагият и човеколюбив Владика не търси гибелта на грешниците, а очаква да се обърнат към спасението.
Този грешник се умилил в сърцето си, разкаял се за злодеянията си, оставил разбойничеството и другарите си и отишъл в пустинен манастир, където се отдал на подчинение и послушание на игумена и братята, а най-вече - на Самия Бог. Моисей пролял много сълзи и денем и нощем се разкайвал за своите предишни грехове. Възложената работа и всички послушания той изпълнявал прилежно и бил славен монах. След известно време преподобният Моисей се оттеглил в отшелническа килия и живеел сам, размишлявайки за Бога и очиствайки с топло покаяние своите предишни беззакония.
Докато водел такъв покаян живот, в килията му го нападнали четирима разбойници, които не знаели, че той е Моисей. А той, въпреки че бил сам, ги надвил и ги вързал. Взел ги като снопове на раменете си, донесъл ги в манастира при църквата и казал на братята:
- Какво ще ме посъветвате да сторя с тях? Не трябва да обиждам никого, но те сами ме нападнаха и аз ги вързах.
Отците му заповядали да развърже разбойниците и да ги пусне на свобода.
- Не бива никого да убиваме - казали те.
Когато разбрали, че това е Моисей, бившият им главатар, разбойниците се учудили от тази промяна в живота му и прославили Бога, самите те изпитали страх Божий и след като се покаяли, станали добри монаси.
И не само тези четиримата, но и други разбойници, като чули, че Моисей се е покаял и станал монах, също оставили злодействата и всички греховни дела и станали добродетелни монаси.
И така свети Моисей пребивавал в трудовете на покаянието. Отначало го нападали с греховни помисли бесовете на блуда, като разпалвали похотта му и го увличали към предишния развратен живот. По-късно той самият разказвал на братята следното:"Претърпях толкова големи мъки, борейки се с плътското желание, че едва не наруших монашеския обет."
Той отишъл в скита при авва Исидор презвитер и му разказал за своите страдания от плътската похот. Свети Исидор му казал:
- Не се смущавай, брате! Ти си още новоначален, едва започваш да се подвизаваш и затова бесовете ожесточено те нападат, като се надяват да открият в тебе предишния ти нрав. За да ги прогониш, съветвам те да спазваш ежедневен пост и въздържание и да не насищаш стомаха си. И кучето, свикнало да гризе костите, изхвърлени от месаря, не си отива, докато не се опразни мястото за търговия; но когато търговията приключи и вече няма кой да му хвърли нещо за ядене, си отива, изтощено от глад. Така и бесът на блуда се намира близо до човека, който се храни до пресищане. Но ако постоянно пребиваваш в пост и въздържание, умъртвявайки земните си членове и преграждайки с поста вратата на пресищането, което разпалва греховните въжделения, тогава бесът, сякаш изтощен от глад, ще си иде тъжен от тебе.
Божият раб Моисей се завърнал в килията си, затворил се в нея и пребивавал в ежедневен пост, вкусвайки съвсем малко хляб вечер, след залез слънце. Свети Моисей много се трудел в ръкоделието и петдесет пъти на ден прекланял колене за молитва.
Но макар и да изтощавал тялото си с трудове и пост, тласкащото го към грях плътско желание не изчезвало. Тогава той отново отишъл при авва Исидор и му казал:
- Отче! Не мога да стоя в килията си, понеже ме нападат плътски страсти.
А блаженият Исидор го отвел в горната част на килията си и му казал:
- Погледни на запад!
Моисей погледнал и видял множество страшни демони, които се суетели и подготвяли за битка.
После авва Исидор заповядал:
- Сега се обърни на изток и погледни.
Там свети Моисей видял безчислен сонм светоносни ангели, които също се приготвяли за борба.
Свети Исидор му казал:
- Тези, които са на запад, повдигат бран против Божиите светии, а ония от изток Господ праща в помощ на благите подвижници. Знай, че тези, които ни помагат, са повече, отколкото въставащите против нас.
Укрепен от това видение и думите на стареца, свети Моисей се завърнал в килията си и започнал отново да се упражнява в обичайния си пост и молитвени трудове.
Обаче и след това битката не престанала. Напротив, преподобният започнал да страда още повече от врага, разпалван от сънни мечтания. Затова станал и отишъл при един друг свят и много опитен старец и го запитал:
- Какво да правя, авва? Сънните видения помрачават ума ми, разпалват плътта, услаждат страстта и ме тласкат към първоначалния ми греховен живот, като ме смущават с привидения!
Старецът му отговорил:
- Ти страдаш от мерзкото изкушение, защото не пазиш ума си от сладострастни мечтания. Направи каквото ти кажа: посвети се на бдение, постепенно привикни към него и се моли с бодрост. Тогава ще се освободиш от тази битка.
Моисей приел добрия съвет от опитния старец наставник, върнал се в килията си и започнал да се обучава на всенощно бдение, тоест на молитвено бодърствуване през цялата нощ. Той стоял насред килията си и не прегъвал колена за молитва, за да не го обори сънят, а оставал прав, без да склопи очи.
Светецът извършвал този подвиг шест години, но и така не могъл да се избави от плътското желание, воюващо против духа. Бог допуснал това, за да бъде изкусен като злато в огъня и да получи венец на славата с другите страдалци.
| * Поприще - мярка за дължина, равна приблизително на 1500 метра. | |||
След време мъжественият монах замислил нов тежък подвиг: нощем излизал и събирал оставените свободни съдове при отшелническите килии на пустинните отци. После ги пълнел от извора, който се намирал много далеч, и донасял вода на старците, а те не знаели нищо за това. Килиите на някои от тях били на повече от две поприща* от извора, другите - на три, четири и повече поприща. Някои отци не можели сами да си носят вода поради дълбока старост и преподобният всяка нощ пълнел съдовете им. Този подвиг на светеца бил ненавистен за дявола. По Божието допущение врагът му причинил следната неприятност.
Веднъж през нощта блаженият трудолюбец се навел над кладенеца, за да напълни с вода съда на един старец. В това време дяволът го ударил с голяма сила с дърво по гърба, той паднал в несвяст и лежал като мъртъв.
На сутринта при кладенеца дошли монаси да си налеят вода и видели преподобния да лежи полумъртъв. Те отишли при великия скитски авва Исидор и му разказали всичко. Заедно с братята той се върнал на мястото, взел преподобния и го отнесъл при храма. Той лежал разслабен и страдал така, че едва след година оздравял. После авва Исидор му казал:
- Брате Моисее! Не увеличавай битката с бесовете повече от силите си, защото и в дръзновението трябва да се спазва мярка.
Непобедимият Христов воин отговорил:
- Няма да спра борбата, докато не ме оставят мерзките сънни мечтания.
Тогава авва Исидор му казал:
- В името на Господа Иисуса Христа, ето, плътските въжделения вече те оставят. Сега ще пребиваваш в мир. Пристъпи с дръзновение и се причасти с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Знай, че тази тежка плътска бран ти бе допусната, за да не се възгордееш в ума си, че с поста и подвизите си преодолял страстта, и да не погинеш.
Като чул това, свети Моисей се причастил с Божествените Тайни, отишъл в килията си и вече се подвизавал в мир, свободен от предишните си страсти и в строго постническо безмълвно житие.
След време попитали преподобния дали го безпокоят страстите. Той отговорил:
- Откакто Христовият служител Исидор се помоли за мене, вече не страдам от плътско желание.
След тези големи изкушения блаженият Моисей по Божието милосърдие се сподобил с душевен мир и прекарвал живота си без плътски изкушения. Заедно с това той получил от Бога и власт над бесовете, така че ги презирал като насекоми. Светецът се изпълнил с благодатта на Светия Дух и се прославил сред подвижниците.
Славата за добродетелния му живот стигнала и до княза на тази страна. Той пожелал да види авва Моисей и се отправил към скита. Но старецът бил известен, че князът възнамерява да го посети. Тогава той напуснал килията си и решил да се скрие сред тръстиката в блатото. В това време го срещнали слугите на княза и го попитали:
- Къде е килията на авва Моисей?
Той им казал:
- Какво търсите от него? Този старец е неразумен, лъжлив и води греховен живот.
Слугите се изумили на тези думи и отминали. Когато стигнали в храма, князът казал на клириците:
- Слушал съм за авва Моисей и дойдох да приема благословия от него. Но по пътя срещнахме един монах, тръгнал за Египет, и когато го запитахме къде живее аввата, той го похули и го нарече неразумен, лъжлив и с греховен живот.
Като чули тези думи, монасите много се огорчили и попитали:
- Как изглеждаше монахът, който похули светия мъж?
- Беше висок, с черно лице и стари дрехи - отговорили те.
Клириците казали:
- Наистина, това е бил самият авва Моисей. Но понеже не е искал да ви се покаже и да приема почести от вас, той е казал лоши думи за себе си, сякаш за някой друг.
Князът получил голяма душевна полза и си заминал, прославяйки Бога.
Така преподобният Моисей отбягвал славата и почестите на хората и странял от беседа с посещаващите го миряни, макар и да бил гостоприемен, защото с любов приемал всички странстващи братя, които идвали при него, както се разказва за неговото страннолюбие в патерика.
.Веднъж на всички пустинножителни отци в скита било казано:
- Постете цялата седмица и направете Пасха.
Случайно едни странстващи братя дошли от Египет при преподобния. Старецът им приготвил малко варена храна, но когато съседите му видели дим, казали на отците:
- Моисей наруши заповедта и си вари храна.
И тъй като всички знаели за постническите му подвизи, отците казали:
- Ще го изобличим, когато дойде на събранието.
В събота свети Моисей дошъл в храма за съборното пение и в присъствието на всички клирици отците му казали:
- Отче Моисее! Ти наруши човешката заповед, но изпълни Божията.
В житието на преподобния Арсений се разказва следното (паметта на преподобния Арсений се почита на 8 май, на тази дата е и неговото житие, бел.ред.).
Един брат дошъл в скита отдалеч, за да види преподобния Арсений. Когато го завели при него, братът видял преподобния, но не се сподобил да чуе думите му, защото старецът мълчал и гледал в земята.
После странстващият монах започнал да моли един брат да го заведе при преподобния Моисей, който бил разбойник, преди да приеме пострижение. Братът се съгласил да изпълни молбата му и го отвел при преподобния.
Когато отишли при преподобния, той ги посрещнал с радост, предложил им да отдъхнат и да се подкрепят с храна, а после с почит ги отпратил. По пътя братът от скита казал на госта:
- Ето, ти видя и отец Арсений, и отец Моисей. Според тебе кой от тях е по-добър?
Братът отговорил:
- По-добър е този, който ни прие с любов.
А един монах, който научил за това, започнал да се моли на Бога:
- Господи! Кажи ми кой от тях е по-съвършен и заслужава по-голяма благодат: този ли, който се скрива от хората заради Тебе, или този, който приема всички, също заради Тебе?
В отговор на молитвата си монахът имал следното видение: Той съзрял два кораба, които плавали по някаква много голяма река. В единия се намирал преподобният Арсений и Дух Божий управлявал кораба му, опазвайки го в голяма тишина. В другия бил свети Моисей, а Божии ангели управлявали кораба и слагали мед в устата на преподобния.
След дълги години на постнически трудове, преподобният Моисей по Божие откровение бил сподобен с презвитерски сан. И когато бил произведен в първата степен на свещенството, бил облечен в стихар, а епископът му казал:
- Ето, авва Моисей днес целият е бял.
А Моисей му отговорил:
- Владико! Кое прави свещеника - външното или вътрешното?
С това той искал да каже: дрехите ли, които покриват човека отвън, го правят достоен за свещенството, или вътрешните добродетели?
А епископът пожелал да го изкуси и да се увери дали той наистина е раб Христов, който има добродетели в душата си. Затова казал на клириците:
- Когато Моисей влезе в олтара, прогонете го. После тръгнете след него и чуйте какво ще говори.
Така и направили - прогонили Моисей от олтара с думите:
- Върви си, чернокожи етиопецо!
Той излязъл и застанал настрана, като се укорявал:
- Добре направиха с тебе, куче, добре направиха, черен етиопецо, защото си недостоен, а дръзваш да влезеш в светото място. Като не си човек, как се осмеляваш да приближаваш хората и Божиите служители?
Клириците чули тези думи и ги предали на епископа. Тогава той заповядал отново да доведат блажения в олтара и го ръкоположил в презвитерски сан. После го запитал:
- Какво си мислеше, отче, когато първо те прогониха, а после те върнаха отново?
Преподобният отговорил:
- Сравнявах се с куче: то бяга, когато го прогонят, и бърза да се върне, щом го повикат обратно.
Епископът казал:
- Наистина този човек е достоен за божествена благодат, защото Бог дарува благодат на смирените.
Подобно изпитание отецът имал и преди, когато бил още новоначален. Веднъж всички братя се събрали в скита и отците пожелали да изкусят смирението на свети Моисей. Те започнали да го унижават с думите:
- Защо ходи сред нас този етиопец?
А той слушал това и мълчал.
Когато братята започнали да се разотиват, го попитали:
- Отче Моисее! Не се ли смути?
Той отговорил с думите на псалома:
"- Потресен съм и не мога да говоря" (Пс. 76:5) (тоест понасям унижението мълчаливо).
| Свети Моисей Мурин починал около 400 година. | |||
След като приел презвитерския сан, преподобният Моисей се подвизавал още петнадесет години, до 75-годишна възраст. Той събрал около себе си седемдесет и пет ученици и умрял като мъченик*. Това станало така.
Веднъж, докато бил с братята, той казал:
- Ето, варварите ще дойдат в скита, за да посекат монасите. Станете и бягайте оттук.
А братята запитали:
- Отче, а ти защо не бягаш?
Но той им отговорил:
- Вече много години очаквам върху мен да се изпълни словото на моя владика Господ Иисус Христос: "които се залавят за нож, от нож ще погинат" (Мат. 26:52).
Братята възразили:
- И ние няма да бягаме, а ще умрем заедно с тебе!
Но той отговорил:
- Аз нямам нужда от това; а всеки нека направи така, както смята за най-добре.
Тогава братята напуснали мястото и само седем от тях останали с преподобния. След известно време старецът им казал:
- Варварите са вече близо!
Един от седемте монаси се уплашил, избягал от килията и се скрил. Варварите убили свети Моисей и шестте му ученици. А спасилият се от смъртта монах от скришното си място видял небето да се разтваря и седем пресветли венци да се спускат от него.
След като варварите си отишли, той се върнал в килията и намерил телата на преподобния Моисей и учениците му, потънали в кръв. Като видял това, той заплакал горчиво, а после дошли и останалите монаси и със сълзи погребали мъртвите братя.
Така завършил животът на преподобния наш отец Моисей Мурин, който от разбойник станал монах и с искрено разкаяние угодил на Бога. За него като мъченик се отворил не само раят, но и цялото небе, и той се украсил с венеца на славата. По неговите молитви да настави и нас по истинния път на покаянието и да ни сподоби с Царството небесно човеколюбивият Владика Христос, нашият Бог, на Когото с Отца и Светия Дух чест и слава сега, и всякога, и в безконечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com