Св. мъченици Флор и Лавър
II век
Честват се на 18 август
|
Св. мъченици Флор и ЛавърII век Честват се на 18 август |
Преудобренную и богомудрую двоицу пресветлую восхвалим вернии по достоянию,
Флора преблаженнаго, и Лавра всечестнаго,
иже усердно Троицу несозданную ясно проповедаста
всем.
Темже пострадавше до крове, и венцы пресветлыми увязостеся:
молитеся Христу Богу, да спасет душы наша.
Съвършената и богомъдра двоица достойно да възхвалим, верни,
блажения Флор с всечестния Лавър,
които усърдно проповядват на всички Несъздадената Троица.
Пострадали до кръв за Нея, с пресветли венци се увенчахте:
молете Христа Бога да спаси нашите души.
Яко благочестия мученики, и страдальцы Христовы богомудренны,
вселенная преславно почитает Флора и Лавра днесь:
яко да улучим благодать и милость молитвами их,
и
избавимся бед и напастей, гнева же и скорби в день судный
Като мъченици за благочестието и богомъдри Христови страдалци,
днес вселената преславно почита Флор и Лавър,
за да намерим от благодат и милост по техните молитви
и да се избавим от беди и напасти, от гнева и скърбите в Съдния ден.
По-долу:
Св. мъченици Флор и Лавър били родни братя, по занятие каменоделци. Те живеели в Илирия *
на Адриатическо море,
вярвали в Господа Иисус Христос и се стараели да Му угодят чрез добри дела.
В съседната на тях област езичниците пожелали да построят великолепен езически храм. Управителят на Илирия изпратил там тия двама братя, които били известни като изкусни каменоделци. Флор и Лавър отишли и започнали усърдно да работят, като получаваната от тях заплата раздавали на бедните, а сами се задоволявали с най-необходимото.
И не само такава помощ оказвали на ближните. Изпълнени с най-пламенна вяра, двамата братя се стараели да просветят и другите със светлината на истината. Те често говорили на езичниците за истинския Бог, за милосърдието на Господа Иисус Христос, умрял за нас грешните. Мнозина от тия, които ги слушали, се уверили в суетата на идолите и приемали християнската вяра. Господ със своята сила помагал на благочестивите братя.
Веднъж синът на главния идолски жрец гледал как те работят. Неочаквано го ударило в окото отлетяло камъче. На виковете на детето се затекъл бащата. С гняв и ругатни се нахвърлил той срещу Флор и Лавър, които считал за виновни за случилото се. Но братята усмирили гнева му чрез надежда на Божията милост. Те взели при себе си детето, цяла нощ се молили за него, поучавали го на Христовата вяра. А на заранта направили кръст над него. Окото на детето се отворило и то започнало да гледа, както по-рано. Тогава сам идолския жрец с целия си дом повярвал в Бога, Който извършил чудото чрез ръцете на Своите верни служители.
Броят на вярващите се увеличавал всекидневно. Когато храмът бил готов, повярвалите жители на страната – около 300 души – се събрали в него, за да го посветят на Господа Бога. Поставили в него св. Кръст и във време на всенощното пеене силна светлина осияла отгоре чудния храм. Християните побързали да унищожат идолите, които езичниците искали да поставят в него.
Като узнал за станалото, началникът на страната заповядал да заловят всички участници и ги наказал смъртно. Флор и Лавър били жестоко измъчвани и след това изпратени вързани при илирийския управител Ликион. Като узнал, че те са християни, управителят се постарал отначало да ги склони да се отрекат от Христа. Но като не успял, заповядал да ги хвърлят в пресъхнал кладенец и да ги засипят с пръст. След много години телата на мъчениците били намерени и пренесени в Цариград. Господ дарувал целебна сила на светите им мощи.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| Илирия - обширна област в северозападната част на Балканския полуостров. Била разположена по брега на Адриатическо море. Днес на мястото на древна Илирия се намират: Босна, Херцеговина, Сърбия и др. | |||
Светите мъченици Флор и Лавър били братя не само по плът, но и по дух, тъй като и двамата единодушно вярвали в Христа и Му угаждали с добри дела. По занятие те били каменоделци. Техни учители били благочестивите мъже Прокъл и Максим, от които освен на занаята те се научили и на богоугоден живот по правилата на християнската вяра. Заради вярата си в Христа били предадени на смърт най-напред техните учители, а след известно време и те наследили мъченически венец, като приели страдалческа смърт от управителя на Илирия [4] Ликион. Повод за тяхното страдание бил следният случай:
Един управител на съседна страна се обърнал към управителя на Илирия с молба да му изпрати изкусни каменоделци за строителството на великолепен храм на езическите богове. Тъй като в тази страна най-изкусни познавачи на това дело били светите Флор и Лавър, Ликион изпратил тях. Съграждайки храма по волята на управителя, светите братя раздавали заплатата си на бедните, като ги поучавали на вяра в Христа. Самите те непрестанно прекарвали времето си в пост, молитва и трудове: денем вършели своята работа, а нощем се молели. Храна приемали в малко количество, но затова пък в изобилие хранели гладните и бедните. Като действали по такъв начин, те обърнали към християнската вяра не само бедните, за които се грижели, но и един езически жрец. Това се случило така:
Един ден, когато светите братя дялали камък, към тях се приближил синът на жреца, младо момче, и като застанал наблизо, гледал работата им. Изведнъж от камъка отскочило парче, ударило юношата в окото и го извадило. От болка той завикал. На вика му се притекъл бащата, езическият жрец. Като видял, че лицето на сина му е окървавено, а окото е извадено, от мъка той разкъсал дрехите си и започнал да ругае светите работници, и дори се нахвърлил върху тях да ги бие, но другите работници го удържали. Като удостоверявали невинността на светите работници, те казвали, че за нещастието си е виновен самият юноша, понеже много се приближил, докато те дялали камъка, и гледал работата им, без да вземе предпазни мерки. Като се постарали да успокоят жреца, светите Божии угодници Флор и Лавър обещали скоро да изцелят окото на сина му и да направят така, че той да вижда както и преди.
След това те взели юношата при себе си за през нощта и започнали да го учат на познание на Единия истински Бог, Иисус Христос, като му говорели така:
- Ако повярваш с цялото си сърце в Този Бог, за Когото ние ти известяваме, скоро окото ти ще бъде здраво.
- Ако окото ми стане здраво както преди - отвърнал юношата, - ще повярвам във вашия Бог и ще Го почитам. Без съмнение трябва да се вярва повече на Този Бог, Който изцелява болните и възвръща зрението на слепите, отколкото в тези богове, които не само не изцеляват болните, но и здравите правят болни.
При това юношата разказал на светиите за едно такова произшествие.
- Има - казал той - сред нашите жреци един жрец на име Ерм. Когато преди няколко години искаха да го въведат в жреческо звание, го доведоха при идола на Зевс, за да възложат ръката на идола на главата му. Такъв е у нас обредът за въвеждане в жречество. Състои се в това, че ръката на идола, прикрепена за плещите и движеща се в лакътя, с помощта на сребърна верига се вдига нагоре от жреците, а след това я пускат над главата на въвеждания. Когато спускаха тази ръка над главата на Ерм, сребърната верига случайно се изплъзна от ръцете на държащите я и падна върху лицето на Ерм, одра го с ноктите си до костите така, че и досега се виждат отдалече зъбите му. И нито един бог не му оказа помощ, напротив, ставаше му все по-зле.
Когато юношата разказал за това произшествие, светите Флор и Лавър със сълзи започнали да молят Бога да изцели юношата и просвети не само телесното му око, но и душевните му очи. След усърдна молитва те осенили болното око на момчето с кръстното знамение и окото му веднага зараснало, станало съвършено здраво и започнало да вижда така добре, както и преди. Поради това чудо, в Христа повярвал не само изцеленият юноша, но и баща му, езическият жрец. Името на този жрец било Мемертин и той скоро след това станал от служител на демоните раб на нашия Господ заедно със своя син.
След всичко това, получавайки помощ от Божий ангел, светите работници за кратко време завършили строителството на храма, но не го оставили за жилище на идолите, а го осветили за прослава на името на Господа. Те поставили на изток честния кръст, и като събрали около триста души бедняци, свои братя по вяра, извършили всенощно бдение и молитва, като прославяли Христа Бога. По време на молитвата отгоре слязла светлина от неизречената небесна слава и напълнила храма с дивно сияние. След завършване на всенощната молитва всички, които били в храма, се отправили към зданието, където се намирали приготвените за новия храм идоли. Като завързали шиите им с поясите си, ги повлекли по земята и ги удряли и чупели, докато се разбият на малки парчета.
Като узнал за това, областният началник заповядал да хванат Флор, Лавър и всички, които били с тях, заедно с Мамертин и сина му. Всички, които били със светиите, той осъдил на изгаряне, а тях самите, като ги подложил на жесток побой, наредил да ги вържат и ги изпратил при управителя на Илирия Ликион. Ликион ги разпитал подробно за всичко и като разбрал, че те са християни, и че са непоколебими във вярата си, заповядал да ги хвърлят в дълбок кладенец и да го засипят с пръст.
След много години били намерени техните свети и многоцелебни мощи и с чест били пренесени в Константинопол за слава на Христа, нашия Бог.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com