Св. мъченик Патрокъл† 275 година Чества се на 17 август |
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
По-долу:
[1] Император Аврелиан царувал от 270 г. до 275 г. | |||
По време на царуването на Аврелиан [1] срещу християните било повдигнато жестоко гонение в Галия, а също и в други области.
По това време в град Трикасин живеел един честен мъж на име Патрокъл. Той обитавал наследения след смъртта на родителите му дом в покрайнините на града. Бил богат и имал много имущество. Служел на Бога денем и нощем, понеже бил възлюбил светия Му закон и прекарвал строго и благочестиво живота си. Добре запознат с науките, той с усърдие четял винаги Свещеното Писание и ежечасно прекланял коленете си в молитва. Храна приемал веднъж на ден, вечер, като преди това отправял славословия и молитви към Господа. Богатствата, които имал, раздавал на нуждаещите се вдовици и сираци, и особено на нуждаещите се християни, които служели на Господа от цялото си сърце. Милосърдието му било толкова голямо, че просяците го приемали като човек, който раздава небесни съкровища, понеже той не си събирал богатство на земята, но на небесата и се отдалечавал от всички светски удоволствия, размишлявайки само за придобиване на Царството Небесно.
Като прекарвал живота си в страх Божий, пост, молитва и всякакво богоугождение, този свят мъж получил от Господа власт да заповядва на бесовете. Дарувана му била също и благодат на изцеление, така че изгонвал нечисти духове със силата на Христа и изцелявал различни болести, които нападали хората.
В това време нечестивият цар Аврелиан, жестокият гонител на християните, пристигнал от град Сенониск в Триксин. Като узнал за свети Патрокъл, Аврелиан заповядал да го хванат и доведат при лего. Като видял Патрокъл, той му казал:
- Чух за твоето безумие. Ти си приел суетна вяра и се покланяш на Тогова, Който е бил поруган от хората.
Но светецът нищо не отговарял на тези безумни слова.
Тогава Аврелиан го попитал:
- Как ти е името?
Светецът отвърнал:
- Името ми е Патрокъл.
Аврелиан отново го запитал:
- Каква вяра изповядваш и на какъв бог се покланяш?
Свети Патрокъл отговорил:
- Покланям се на живия Бог, истинния, Който обитава на небесата и се грижи за смирените. Покланям се на Този Бог, Който знае всичко, преди то да е станало.
Аврелиан казал:
- Остави безумието си и се поклони на нашите богове. Ще бъдеш награден за това от нас с чест и богатство и името ти ще бъде прославено.
Светият отвърнал:
- Не зная друг Бог освен Истинския, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко видимо и невидимо.
На това Аврелиан казал:
- Докажи ни истина ли е това, което говориш?
Патрокъл отговорил:
- Наистина е справедливо всичко, което говоря, но тъй като всички вие погивате в лъжа, не искате да повярвате на истината, понеже лъжата винаги ненавижда истината.
Аврелиан казал:
- Ще те предам на огъня, ако не принесеш жертви на боговете.
Светецът отговорил:
- Ето, аз принасям жертва хваление, пък и самия себе си принасям в жертва на моя Бог, Който е благоволил да ме призове към мъченически подвиг за святото Си име.
Тогава цар Аврелиан се преизпълнил с гняв и заповядал да сложат на нозете на мъченика железни окови, нагорещени на огън. Заповядал също да вържат ръцете отзад на светеца с железни вериги, също нагорещени на огъня. После заповядал да го хвърлят в тъмница и да го държат там дотогава, докато не измислили начин да го погуби.
Като бил в оковите, светецът се молел на Бога, като казвал така:
- “Нека, прочее, Твоята милост ми бъде утеха, по Твоето слово към Твоя раб" (Пс. 118:76). И още: “Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми" (Пс. 30:8).
След три дни цар Аврелиан седнал на публичното съдилище и заповядал да изведат мъченика от тъмницата и да му го представят за съд. Когато довели светеца, царят му казал:
- Хулителю, отиди, спаси по-скоро себе си от смъртта и принеси жертва на боговете.
Мъченикът отговорил:
- Нашият Господ спаси от вечна смърт душите на рабите Си. Той няма да остави всички, които се уповават на Него. Ако искаш да получиш нещо от моите богатства, аз охотно ще ти дам, понеже виждам, че си беден.
На това Аврелиан отвърнал:
- Как се осмеляваш да наричаш мене, императора, беден, когато имам неизброими съкровища?
Светецът отговорил:
- Ти имаш земни богатства, бързопреходящи. Но си беден, тъй като нямаш самия себе си, понеже не си придобил в сърцето си святата вяра в нашия Господ Иисус Христос. Затова ще бъдеш осъден от праведния Съдия - Бога, на мъчения заедно с баща ти - дявола.
Аврелиан казал:
- Ти жестоко ме оскърбяваш и затова не мога да бъда милостив към тебе.
Мъченикът казал:
- За мен е милостив моят Бог, Комуто аз служа от млади години. Но горко на тебе, когато бъдеш отведен на мястото, където пребъдва в мъчения дяволът, на когото днес служиш. Там ще видиш вечните мъки, приготвени за тебе.
На това императорът отговорил:
- Не разбирам това, което говориш. Разбирам само, че си в моите ръце и няма такъв, който би те спасил от ръцете ми.
Светецът казал:
- В твоя власт е само тялото ми. До душата ми обаче не можеш да се докоснеш, понеже над нея няма власт никой друг, освен Единият Бог, Който я е създал, и Който е казал на нас, Своите раби: “...не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената..." (Лука. 12:4-5).
Цар Аврелиан отговорил на това:
- А нима нашите богове нямат същата власт? Нали те затова са истински, понеже дават отговор на всичко, за което ги питат. Те допускат досега да живееш ти, техният враг и хулител.
Светецът казал:
- Какви богове имате вие?
Аврелиан отвърнал:
[[2] У древните гърци Аполон се считал за бог на светлината. Заедно с това го почитали и за дара на предсказване на бъдещето. [3] Зевс - върховен бог на древногръцката религия, който се считал за родоначалник на другите богове. [4] Диана - у древните гърци се считала за богиня на светлината и живота. [5] Императорът Аврелиан, като езичник, бил уверен, че боговете предсказват бъдещето. Затова споменал името на Аполон, който у древните гърци се считал за предсказател на бъдещето. Много храмове, построени от древните гърци в чест на Аполон, се считали и за знаменити оракули. Най-известен бил Делфийският оракул, оракулът в Оробия, на Остров Евбея, и на други места. Древните гърци се обръщали за помощ към оракула при всички сериозни и важни случаи както от личния си, така и от обществения живот. От само себе си се разбира, че прорицателите, към които се обръщали за съвет гърците, не можели да предсказват бъдещето, тъй като винаги давали уклончиви и неясни отговори. [6] В този случай свети Патрокъл е имал предвид нелепите сказания на древногръцката митология. [7] Пладнешки демон - буквално: зараза, която опустошава по пладне. (ср. Пс. 90:6). |
|||
- Към числото на нашите богове принадлежи и великият Аполон [2], и могъщият Зевс [3], и майката на боговете - Диана [4], понеже те без измама предсказват на хората бъдещето [5].
Свети Патрокъл казал:
- Колкото до Аполон, когото ти наричаш бог, ние сме слушали от отците си, че е бил пастир на Тесалийския цар Адмет [6]. А що се отнася до Зевс, на когото се покланяш като бог, известно ни е, че е бил човек мерзък, нечестив и блудодеен, прелюбодеец, грабител и сеяч на всяко зло. Известно е, че е сеел вражда и безчинства сред хората, извършвал е убийства и грабежи, пък и умрял от най-позорна смърт, така че и земята не приела трупа му. А за Диана, която наричате майка на вашите богове, кой не знае, че тя е зараза, която опустошава по пладне [7]. О, окаяно безумие на хора, заслепени от неверие, покланящи се на суетното и на празното.
Царят казал:
- Търпението ми е голямо, понеже досега слушам твоите хули. Но сега ти казвам за последен път: Ако не се поклониш и не принесеш жертва на Аполон, Зевс и Диана, ще те предам на смърт.
Мъченикът отвърнал:
- Нечестиви мъчителю! Приличаш на разбойник, който убива невинен човек, но тялото му не може да изяде. Така и ти, макар да се хвалиш, че ще предадеш на смърт тялото ми, но няма да го изядеш. Но дори и да би изял тялото ми, не би посмял да навредиш на душата ми.
След като светецът казал тези думи, Аврелиан твърде много се разгневил и заповядал да посекат светеца с меч. При това Аврелиан заповядал да го посекат някъде в блатисто място, за да не може да бъде погребан по обичая като хората, но да бъде изяден от влечуги, птици и зверове. Воините хванали светия мъченик и го повели към брега на реката, наречена Секвана, за да го посекат в блатото, на брега на реката.
Светецът отивал на смърт с радост, като възгласял молитвено:
[11] Свети пророк Моисей - прочут вожд и законодател на еврейския народ, първият свещен писател, живял в ХV в. пр. Хр. Моисей се родил в Египет и произхождал от
Левииното коляно. Той извел по чудесен начин евреите от Египет, като ги избавил от тежкото робство. На планината Синай той получил от Бога десетте заповеди и се сподобил да види
славата Божия. Паметта му се празнува от светата Църква на 4 септември. [12] Аарон - брат на Моисей, пръв първосвещеник на еврейския народ. |
- Господи Иисусе Христе, не допускай да погине тялото ми в това блатисто място, но възвеличи пресвятото Си име, за да бъде то славно пред очите на враговете Ти, и за да не кажат езичниците: Къде е техният Бог? Чуй, Владико светий, молитвата ми, както си послушал Моисея [11] и Аарон [12], които се молеха за Твоите люде, и като раздели пред тях морето, Ти преведе израилтяните по сухо (Изх. 14:21-32). Така и на мене заповядай да премина на другата страна на реката, на място неблатисто, за да се пролее кръвта ми на суха земя и тялото ми да намери покой не в блатото: “извади ме от тинята, за да не затъна" (Пс. 68:15); избави ме от мъчителите ми.
Едвам свършил тези думи на молитвата и очите на воините се премрежили така, че не виждали мъченика.
А свети Патрокъл, като влязъл в реката, тръгнал по нея, като газел във вода по-ниско от коленете. А реката била твърде голяма и дълбока, и била придошла от дъждовете, но светият мъченик вървял по нея, без да потъва даже до коленете. Като минал на другия бряг, той се изкачил на възвишението, което се намирало там, и казал:
- Господ пази душите на преподобните Свои светии и ги спасява от ръцете на грешниците.
Като видели, че мъченикът, когото водели, го няма, воините изпаднали в голям страх и ужас, понеже се боели царят да не помисли, че са пуснали осъдения по своя воля, и ще ги предаде на смъртно наказание. Те мислели така:
- Колко велик е Богът на този човек, понеже Той го спаси от нашите ръце по невидим начин.
Други от воините казвали:
- Това не беше човек, а привидение, понеже изчезна безследно от очите ни.
Докато спорели помежду си и не се решавали да се върнат при царя, една жена езичница, която преминала реката с лодка, като чула спора и видяла скръбта им, казала:
- Видях на отсрещната страна на реката, на възвишението, човека, когото търсите. Той лежеше по очи и се молеше на своя Бог.
Като имали бързи за проливане на невинна кръв нозе, воините веднага преминали реката с лодката, и като се качили на хълма, намерили светеца в същото положение, както им казала жената. Тогава старшият на воините му казал с досада:
- Ти наистина си достоен за смърт, понеже избяга, но ето, че пак си в наши ръце. Сега няма да избягаш от нас. Ще бъдеш предаден на смърт. А ако желаеш да останеш жив, принеси жертва на нашите богове.
Светият им отговорил:
- Няма да се поклоня на нечестивите бесове. Покланям се само на Единия Бог.
Воините му казали:
- Какъв е твоят Бог, роден или сътворен?
Светецът казал:
- О, суетно заблуждение! О, безумно неверие! О, неразумни слова! Кой от хората може да каже каквото и да било за безначалния Бог? Кой може да изкаже Неговия произход? Той каза, и всичко стана. Той заповяда и всичко се яви - видимо и невидимо. Той изпрати Избавител за човешкия род - Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, Който проля заради нас светата Си кръв, за да ни избави от погибелта и вечната смърт. Но Господ възкръсна от мъртвите в третия ден, възнесе се на небето в присъствие на учениците Си и им изпрати, както обеща, Светия Дух. И трябва да се вярва така, както учи Светият Дух чрез устата на апостолите, понеже това учение е право и истинно. Този, който не вярва на това учение, няма да види вечен живот, но гневът Божий ще пребъдва на него вечно. Ние, християните, твърдо вярваме и се надяваме да получим вечен живот от Христа, нашия Бог. Затова и страдаме за Него с любов и умираме с готовност, като знаем, че живеем ли, или умираме, принадлежим на Господа. Всички, които се покланят на бесове, подобно на вас, заедно с бесовете ще бъдат хвърлени в геената огнена.
Докато светецът произнасял тези думи, воините се разгневили, и като го нарекли хулител на техните богове, извадили мечовете си да посекат светеца. Като се обърнал към Бога, светият казал:
- В Твои ръце, Господи, предавам духа си. Ти знаеш, че умирам за Твоето пресвято име.
[13] Кончината на свети мъченик Патрокъл станала около 275 г. |
След това светият мъченик Патрокъл бил обезглавен [13]. Воините взели главата му и я хвърлили на далечно разстояние от тялото. След това си заминали.
По това време в планината, близо до това място се намирали двама просяци на преклонни години, които се ползвали някога от милостта на светеца и изповядвали християнската вяра. Те видели кончината на мъченика и чули последните му думи. Когато воините си тръгнали, те взели тялото и главата му с голям страх, като се боели да не бъдат забелязани от нечестивците. Честното тяло и главата на мъченика те скрили до вечерта, а след това тайно разказали всичко на протопрезвитера на този град на име Евсевий.
Когато настъпила нощта, протопрезвитерът, заедно с дякона Ливерий, дошъл на мястото, където било скрито тялото на мъченика. Като обвили с чиста плащаница святото тяло, те го погребали в същата нощ, тихо и с малко свещи, като изпели подобаващи псалмопения.
Светият мъченик Патрокъл починал по време на царуването на Аврелиан в Рим, а сред християните - при владичеството на нашия Господ Иисус Христос, на Когото отдаваме чест и слава заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги и в безкрайни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: