Св. преподобни Теодор и Василий, монаси от Киево-Печерската лавра
През 1098 година
Честваt се на 11 awgust
|
Св. преподобни Теодор и Василий, монаси от Киево-Печерската лавраПрез 1098 година Честваt се на 11 awgust |
На търпението стълб си, подражаващ на праотците, преподобни,
на Иова - в страданията, на Иосифа - в изкушенията, и на безплътните - живеещ в тяло
(името) отче наш: моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Събор на Киево-Печерските светци. Икона от XVIII в. Източник: pravoslavie.ru.
По-долу:
Виж също:
Монах в киевопечерските катакомби. Източник: vokrugsveta.ru
“Корен на всички злини е сребролюбието” (1Тим. 6:10), казва свети апостол
Павел. Това изречение ще видим изпълнено в настоящото житие на преподобните Теодор и Василий. Врагът и виновникът за злото възбудил греховни мисли и намерения в душата на свети
Теодор не с нещо друго, а със сребролюбието. Чрез сребролюбието дяволът причинил телесни страдания и смърт не само на преподобния, но и на неговия съветник, блажения Василий. За
тези свети отци се разказва следното:
Преподобният Теодор по време на живота си в света притежавал голямо състояние. Когато веднъж чул думите на Господа в Евангелието - “който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик” (Лук. 14:33) , той ги последвал - оставил света, раздал своето богатство на бедните, станал монах в Печерския манастир и водел живот, пълен с подвизи. По заповед на игумена той се заселил в пещера, известна под името Варяжка пещера, където преживял много години, като спазвал строго въздържание. По време на пребиваването му в нея дяволът посял в него скръб и съжаление за раздаденото на бедните имущество, като му привеждал в ума преклонните години, слабото здраве и оскъдността на манастирската храна. Блаженият Теодор не разбрал, че подобни мисли са дяволско изкушение. Той забравил думите на Господа: “не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете... Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият Отец Небесен ги храни” (Мат. 6:25-26), и като видял своята нищета, той започнал да скърби и да изпада в отчаяние, и с всеки ден все повече бил обхващан от изкушението. Веднъж той открил това, без да скрива нещо, на своите приятели.
Сред черноризците на Печерския манастир имало един монах Василий, който бил един от най-добродетелните по живот. Той искал да измъкне преподобния Теодор от рова на отчаянието и да го утеши, затова му казал:
- Моля те, брате Теодоре, не губи наградата си, но ако ти съжалиш за богатството, раздадено на бедните, аз ще се постарая да ти го върна в същото количество. Ти само кажи пред Господа твоята милостиня да се вмени на мен и веднага ще се избавиш от скърбите и отново ще придобиеш чрез мен своето богатство. Впрочем виж дали ще допусне това Господ. В Константинопол също някой съжалил за златото, което раздал на бедните и вменил пред Бога милостинята на друг, като взел от него пари, равни по количество на тези, които раздал. Когато казал: “не аз, Господи, дадох милостинята, но тя е дело на него”, веднага паднал сред църквата и умрял, загубвайки по този начин и златото, и живота.
Когато изслушал това, блаженият Теодор се вразумил и започнал да оплаква своето падение и да облажава брата, който го изцелил от толкова опасна душевна болест. За такива хора Господ е казал: “ако извлечеш скъпоценното от нищожно, ще бъдеш като Моите уста”. От този момент между Теодор и Василий още повече се усилила любовта един към друг. Оттогава преподобният Теодор неуморно преуспявал в Божиите заповеди, и се стараел да извършва всичко необходимо за праведен, богоугоден, свят и непорочен живот. Дяволът бил силно посрамен, тъй като не успял да прелъсти окончателно преподобния Теодор със сребролюбие. Той отново се въоръжил срещу преподобния и започнал да строи нови козни, за да възбуди в него страстта на любостяжанието. Веднъж игуменът изпратил преподобния Василий извън манастира на някакво послушание, чието изпълнение му отнело три месеца. Дяволът решил, че това време е удобно за изпълнение на неговите козни, приел образа на Василий и отишъл в пещерата при преподобния Теодор като че за душеспасителна беседа.
- Как - казвал той - преуспяваш в добродетелния живот? Прекрати ли се в теб борбата с бесовските изкушения или все още продължава и възбужда в теб сребролюбие, като ти припомня за богатството, раздаденото от теб на бедните?
Преподобният Теодор не познал беса и мислейки, че с него говори брат Василий, отвърнал:
- По твоите молитви, отче, аз с успех издържам борбата с дявола и не слушам мислите, които той ми навява, и сега, каквото ти ми кажеш да направя, с охота ще изпълня и ще ти се покоря. В твоите наставления намерих голяма полза за душата си.
Когато мнимият брат не чул от устата на преподобния Божието име, придобил още по-голяма смелост:
- Аз ти давам - казал той - нов съвет. Когато го изпълниш, ще намериш покой и скоро ще получиш от Бога възнаграждение в размера на раздаденото от тебе богатство: искай от Господа Бога да ти изпрати много злато и сребро и не позволявай на никого да влиза при теб в пещерата и сам не излизай навън.
Преподобният Теодор обещал да изпълни това. Тогава пълният със зли хитрини дявол го оставил и внушавайки му незабелязано мисъл за придобиване на съкровища, го подбудил да се моли за това. Блаженият Теодор се молил на Господа да му изпрати съкровище, което той обещал да раздаде на бедните. След молитвата заспал и видял в съня си беса, който приел вид на светъл ангел, и му показвал съкровище в пещерата. Това видение било не веднъж, а много пъти. След някое време преподобният Теодор отишъл на указаното му в съновидението място. Той започнал да копае и наистина намерил съкровище, от злато, сребро и ценни съдове. След това бесът в образа на Василий отново отишъл при него и му казал:
- Къде е даденото ти съкровище? Ангелът, който се яви на тебе, откри и на мен, че по своите молитви ти си получил много злато и сребро.
Блаженият Теодор не поискал да му покаже съкровището. И веднага коварният бяс започнал да го съветва, като му влагал и тайни помисли, да вземе съкровището и да отиде с него в друга страна. Отначало той казал на преподобния:
- Не ти ли казвах, братко Теодоре, че ти скоро ще получиш от Бога възнаграждение за раздаденото от тебе богатство, защото Той сам е казал: “всеки, който остави къща или... нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен” (Мат. 19:29), и ето сега богатството е в твоите ръце - прави с него каквото искаш!
- Аз за това се молех за него на Бога - отвърнал преподобният, - за да мога всичко, което ми е дарувано, да раздам на бедните, и мисля, че именно затова ми е изпратено.
- Внимавай, брате Теодоре, - възразил му врагът, - да не би дяволът да ти причини отново скръб чрез това раздаване, както преди. Съкровището ти е дадено като замяна на онова, което си раздал, и аз ще ти дам съвет: вземи го и отиди на друго място, купи си земя, и на това място ще можеш да се спасиш и да избегнеш бесовските козни. Когато наближи смъртта никой не ще ти забрани да раздадеш имуществото на когото пожелаеш, и чрез това ще се запази добър спомен за теб.
Преподобният Теодор отговорил:
- Мен ме е срам, защото аз оставих света с неговите блага и обещах да завърша живота си в тази пещера, а сега ще стана беглец и човек от света.
- Ти не можеш - убеждавал го дяволът - да скриеш тук съкровището, защото за него ще узнаят и тогава ще ти го вземат. По-добре ме послушай и изпълни това, което те съветвам: ако на Бог не бе угодно ти да притежаваш имущество, то Той не би ти изпратил съкровище и не би известил и на мен, за да те наставя.
Тогава блаженият Теофил повярвал на беса, защото го мислел за брат, и започнал тайно да приготвя кола и съдове, в които да сложи съкровището, за да излезе с него от пещерата и да замине където би го повел дяволът, който искал с хитростта си да отдели светеца от преподобните Антоний и Теодосий, от Пресвета Богородица, и главно от Бога. Но човеколюбивият Господ, “Който иска да се спасят всички човеци” (1Тим. 2:4), спасил по молитвите на своите преподобни и своя раб Теодор.
В това време се върнал от пътуването преподобният Василий, който избавил преди блажения Теодор от злите помисли. Той искал да се види с него, отишъл в пещерата и му казал:
- Как прекарваш сега, брате Теодоре, своя живот по Бога? Отдавна не съм те виждал.
Преподобният Теодор се удивил на този поздрав и казал:
- Защо ми казваш, че дълго време не си ме виждал? Вчера, завчера и преди ти идваше постоянно при мен и ме поучаваше, и ето - аз тръгвам, както ти ме посъветва.
На свой ред преподобният Василий се удивил още повече на този отговор:
- Кажи ми - попитал той - какво означават думите ти, че аз и вчера, и онзи ден, и преди това постоянно съм идвал при теб, за да те наставлявам? И къде тръгваш? Аз едва днес се върнах от път и нищо не зная: може би те е изкушавал дяволът? Моля те, за Бога - не се скривай от мене.
Преподобният Теодор му казал с гняв:
- Какво ме изкушаваш? Защо смущаваш душата ми, като говориш веднъж едно, друг път - друго? На кое да вярвам? - като му показал досадата си, той го прогонил от себе си.
След като изслушал това, преподобният Василий се прибрал в манастира. А бесът отново дошъл при преподобния Теодор в образа на Василий.
- Аз окаяният загубих ума си - казал той - и ти казах това, което не трябва, затова не обръщам внимание на подигравките ти и ти повтарям пак: през тази нощ заминавай по-бързо оттук и вземи съкровището си. - С тези думи той се отдалечил.
Преподобният Василий взел със себе си някои от старците и отново дошъл при Теодор:
- Бог е свидетел - обърнал се той към него, - че изминаха три месеца, откакто не съм те виждал. Аз бях изпратен от игумена по манастирски работи. Днес е третият ден, откакто съм се върнал, а ти - едва щом влязох при теб, ми каза, че през цялото време на моето отсъствие постоянно съм идвал при теб. Мисля, че при теб в моя образ е идвал бяс. Ако искаш да се убедиш, направи така: не позволявай на никого от дошлите при тебе да започва разговор с теб, преди да каже Иисусовата молитва. Ако дошлият не пожелае, тогава ще разбереш, че той е бяс.
След това преподобният Василий извършил молитва на запрещение, призовавайки на помощ светците, и като наставил Теодор, отишъл в манастира в килията си. Бесът не дръзнал отново да се яви на преподобния Теодор и за него станало явно коварството на прелъстителя. От този момент той заставял всеки, който идвал при него, първо да каже Иисусовата молитва и чак след това да беседва с него. Така преподобният Теодор победил врага и се избавил с Божията помощ от устата на лъва, който търси плячка (Тоест дявола. Сравн. 1Петр. 5:8, бел.ред.).
Подобно избавление Господ е оказвал и оказва на много Свои избранници, скитащи се в пустините и пропастите и безмълвстващи сами в затворите. На тях им е необходима голяма нравствена сила и Божия помощ, за да не ги победи и погълне по време на борбата звярът - губител на души.
Избавен от рова на погибелта, преподобният Теодор започнал да се грижи за това, да падне в ямата самият враг на човешкия род. Преди всичко той закопал дълбоко в земята намереното от него съкровище, което едва не го довело до отпадане от Бога. В същото време преподобният Теодор непрекъснато молел Господа да му даде да забрави къде е мястото, където е зарито съкровището и да отнеме от него страстта на любостяжанието. Господ чул молитвата на Своя раб: преподобният напълно забравил къде е скрил съкровището и никога не мислел за придобиване на богатства. За него златото и среброто станали не по-ценни от кал.
След това, за да не бездейства - което поражда леността, а с нея и безгрижието, и от което дяволът отново би могъл да се възползва за своите изкушения, преподобният Теодор поел върху себе си голям труд: той поставил в пещерата си мелничен камък и започнал да работи за братята, при това не само сам мелел житото, но и сам го донасял от манастира. Нощта прекарвал почти без сън - посвещавал по-голямата част на молитва и работа на ръчната мелница, а през деня занасял брашното и отново донасял жито. С труда си преподобният много години облекчавал не малко работата на манастирските работници, без да се срамува да дели труда с тях.
Веднъж манастирският келар (иконом, бел.ред.), като видял какъв тежък и мъчителен подвиг е взел върху си преподобният Теодор, се умилил, и когато било докарано от манастирските села жито, той изпратил пет товара от него при преподобния, за да го избави от излишния труд, та да не ходи за него в манастира. Преподобни Теодор изсипал житото и се заел с работата, като пеел псалми. Уморил се и искал да отдъхне малко, но изведнъж се разнесъл сякаш удар от гръм, и мелничните камъни започнали сами да мелят. Преподобни Теодор разбрал козните на дявола, вдигнал се и започнал усърдно да се моли, след което казал силно:
- Господ ти забранява, лукав бяс!
Но бесът не преставал да мели на мелницата. Тогава преподобният отново казал:
- В името на Отца и Сина, и Светия Дух, Който те е свалил от небесата и е дал власт на Своите угодници, аз грешният ти заповядвам да не спираш да работиш, докато не смелиш цялото жито. Потруди се и ти за светите братя.
След като казал това, той продължил молитвата. Бесът не посмял да не послуша и за една нощ смлял цялото жито. На сутринта преподобни Теодор известил келаря да изпрати за брашното. Келарят се удивил на необичайната работа - как може за една нощ да бъдат смлени пет товара, и сам се отправил към пещерата, за да изкара оттам брашното, при което станало друго чудо - от това жито се получили още пет товара брашно. Така в тази случка от живота на преподобния се изпълнили думите на апостолите, които казвали някога на Иисуса Христа: “Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам” (Лук. 10:17), а също и обещанието на Самото Божие Слово: “ето давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила” (Лук. 10:19). Лукавите бесове искали да уплашат преподобния Теодор и да го заставят да им се подчинява както преди, по времето на неговото прелъстяване, но вместо това сами си сложили веригите на робството, така че били принудени да извикат:
- Ние не ще се появяваме повече тук.
Преподобните Теодор и Василий установили помежду си благочестивият обичай да не крият мислите си, но да ги обсъждат двамата, за да видят доколко са богоугодни. По взаимна уговорка Василий се отделил, за да безмълвства в пещерата, а преподобният Теодор, понеже вече бил на преклонна възраст, излязъл от нея и се поселил в древния манастир.
По това време манастирът бил изгорен. Дърветата за построяване на църквата и килиите, пускани на салове по Днепър, очаквали на брега и били наети работници, които да ги изнесат нагоре на планината. Но преподобният Теодор искал сам да си построи килия и започнал да носи греди, без да позволи на никого да работи вместо него. Лъжливите бесове, забравили обещанието си никога да не се приближават към преподобния, и отново започнали своите козни: всички греди, които блаженият Теодор изнасял през деня на хълма, бесовете през нощта бутали долу, като се опитвали чрез това да го накарат да напусне това място. Преподобният разбрал козните им и казал:
- В името на нашия Господ Иисус Христос, който ви заповяда да влезете в свинете (Мат. 8:32), аз - грешният Негов раб, ви заповядвам да пренесете всички греди от брега на планината, за да може братята, които работят на Бога, да не се откъсват от труда си и да могат без вашите козни да построят храм на Пресвета Богородица и килии за себе си. Тогава ще узнаете, че Господ присъства на това място.
През тази нощ бесовете пренесли на планината всички греди, които били предназначени за построяването на манастира. Когато на сутринта дошли на брега наетите за превоза, те не видели нито една греда. Като се огледали, забелязали, че гредите вече се намират на планината и не са нахвърляни на купчина, а се подредени: отделно - предназначените за покрив, отделно - за пода, и отделно - дългите и извънредно тежки талпи. Всичко това било работа, която надвишавала човешките сили и събуждало удивление. Така се прославил Господ чрез Своите угодници Теодор и неговия съветник Василий, защото заради техните подвизи Господ явил това чудо. Но тези сродни по дух Божии раби не се гордеели, като виждали, че бесовете им се покоряват, защото следвали наставлението на Христа: “не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата” (Лук. 10:20). Бесовете, които били толкова явно изобличени в своите козни от светите Теодор и Василий, не могли да претърпят своето посрамяне. Някога те се домогвали да бъдат почитани от езичниците и да им бъде оказвано поклонение като на богове, сега трябвало да понасят от верните Божии угодници унижение и безчестие, трябвало като купени роби да се трудят за тях, като ту мелят жито, ту като подреждат греди, и при това - подчинявайки се на заповедта на същите светии, те трябвало да се отдалечават от хората. Затова по време на пренасянето на гредите те викали, както някои чули:
- О, наши люти и зли врагове Теодоре и Василие! Ние не ще престанем да се борим с вас, докато не ви предадем на смърт!
Оттогава лукавите бесове - без да знаят, че ще послужат за още по-голяма прослава на преподобните - започнали по всякакъв начин да настройват зли хора срещу светите Теодор и Василий. Веднага след като били пренесени по чуден начин гредите, наетите за превоза хора дигнали бунт:
- Дай ни - казвали на блажения Теодор - нашата заплата. Ние не искаме да знаем с какви хитрости заедно с Василий сте пренесли гредите, след като ние бяхме готови да ги пренесем.
Така отсъдил и един недобросъвестен съдия, който бил подкупен със злато. Той забравил предупрежденията на Господа, че този, който отсъжда неправедно, сам ще бъде осъден и не се побоял да каже на преподобния Теодор:
- Нека ти помогнат да платиш тези бесове, които са ти помогнали да превозиш гредите.
Това ново изкушение причинило голяма скръб на нестяжателния Теодор и неговия съветник Василий. След като не постигнал смъртта на преподобните, дяволът си спомнил за своята първа победа над блажения Теодор и подигнал отново смъртоносна буря. Той приел образа на преподобния Василий, който безмълствал през това време във Варяжката пещера и отишъл при един от най-близките до княза боляри. Той бил човек жесток и нечестив и лично познавал преподобния Василий.
- Теодор, който живееше преди мен в пещерата - му казал изкусителят, - намерил голямо съкровище от злато, сребро и ценни съдове и искаше да бяга с него, но аз го задържах. Сега се преструва на юродив и има връзки с бесовете, на които заповядва ту да мелят жито, ту да носят греди от брега до планината. При всичко това той старателно крие намереното от него богатство, за да се отдели някъде с него тайно от мен, когато настане удобно време за това. В този случай, разбира се, за княза няма да остане нищо.
Когато чул това, боляринът завел мнимия Василий при княз Мстислав Светополкович. Бесът разказал и на него същото, като прибавил още и следния съвет:
- Хвани го колкото може по-скоро, докато не избяга, и тогава ще получите съкровището. Ако той не иска да се раздели с него доброволно, прибегнете към побои, но ако и след това не се съгласи да го даде, подложете го на изтезания, без да го жалите, и ме извикайте. Аз пред всички ще го изоблича и ще покажа и самото място, където е скрито съкровището. -
Като прелъстил по този начин княза, бесът се скрил.
На другата сутрин князът, сякаш отивайки на лов, или срещу неприятел, съпровождан от много воини, отишъл в манастира. Взел преподобния Теодор, довел го в дома си и започнал отначало да го пита ласкаво:
- Кажи ми, отче, наистина ли ти - както съм чувал - си намерил съкровище?
- Да - отговорил преподобният, - аз го намерих, и то сега е скрито в пещерата.
- Не е ли известно - отново попитал князът - кой именно го е скрил и колко е златото, среброто и съдовете?
- Още докато беше жив преподобният наш отец Антоний - казал блаженият Теодор, говореха за съкровище, скрито в тази пещера, заради което тя и досега се нарича Варяжка. Аз го видях. То се състои от много злато, сребро и съдове, само латински.
- Защо ти, отче, не ми го дадеш? - попитал князът. - Аз ще го разделя с теб, ти си вземи, колкото ти трябва, и затова ще станеш като баща както на мен, така и на моя баща (последният се намирал по това време в Туров).
На това преподобният Теодор отвърнал:
- Аз нищо не бих взел за себе си, защото не ми е нужно. Всичко бих ви дал на вас. Върху вас лежат такива грижи, каквито аз изобщо нямам, но Господ отне от мен спомена за мястото, където съм зарил съкровището.
Тогава князът казал с гняв:
- Вържете ръцете и краката на този монах и не му давайте хляб и вода и след три дни. Той не оценява моите милости.
След като преподобни Теодор бил окован, отново го питали къде е скрил съкровището.
Преподобни Теодор отговорил на това същото, както и преди:
- Вече ви казах, че не зная къде се намира.
След този отговор князът заповядал да го бият, така че власеницата, с която бил облечен преподобният, се напоила с кръв. След това, по заповед на същия княз, го провесили в силен дим и като го привързали отзад, разпалили огън под него. Мнозина се дивили на търпението на преподобния Теодор - той стоял сред пламъците като сред роса - огънят дори не се докоснал до власеницата. Един от виделите това разказал на княза. Последният се ужасил и отново започнал да увещава стареца:
- Защо се погубваш, като не разкриваш съкровището, което трябва да бъде наше?
- Аз ти казвам истината, че по молитвите на моя брат Василий бях избавен от сребролюбието, когато намерих съкровището, и сега - повтарям ти отново - Господ отне от мен спомена къде е зарито - отговорил преподобни Теодор.
Като чул този отговор, князът веднага изпратил за блажения Василий, когото довели насила, тъй като той не искал да излиза от пещерата.
- Всичко, което ме посъветва да направя с този зъл старец - обърнал се князът към преподобния Василий, - аз направих, но нищо не съм постигнал, и призовавам за свидетел теб, когото желая да имам вместо баща.
- Какво съм те съветвал? - попитал в недоумение преподобният Василий.
- Той, независимо от мъченията, не иска да разкрие къде е скрил съкровището, което, както ти ми съобщи , е намерил - му отвърнал князът.
- Виждам козните на лукавия бяс - казал преподобният Василий, - който те е прелъстил и излъгал за мен и този честен мъж. Вече петнадесет години изминаха, откакто не излизам от пещерата.
- Ти пред всички нас говореше на княза - възразили тези, които присъствали на разговора на беса с княза.
- Вас всичките ви е прелъстил бяс - отговорил преподобният. - Аз не съм виждал нито вас, нито княза.
Разгневеният княз заповядал и той да бъде подложен на жестоки изтезания. Тъй като не можел да понесе изобличенията, изпаднал в силна ярост, която от опиянение преминала в буйство, той взел стрела и ранил блажения Василий. Преподобният извадил стрелата от тялото си и я хвърлил на княза с думите:
- С тази стрела сам скоро ще бъдеш ранен - което според пророчеството на светеца се сбъднало.
След това князът заповядал едва живите преподобни да бъдат заключени в отделна тъмница, за да ги подложи сутринта на нови, още по-жестоки мъчения. В тази нощ двамата преподобни се преселили при Господа (през 1098 г.). Господ извел душите им от тъмницата за прослава на Неговото всесвето име във вечно съществуващата светлина. Когато братята научили за смъртта им, дошли и взели телата на светите страдалци и с чест ги погребали във Варяжката пещера, където те прекарали своя пълен с богоугодни подвизи живот. По-късно те били пренесени в пещерата на преподобния Антоний, където и досега лежат нетленни в окървавени дрехи и власеници, които също са останали неподвластни на тлението.
Не много след тяхната блажена кончина, се сбъднало пророчеството на преподобния Василий: княз Мстислав Светополкович бил ранен от стрела по време на битката с княз Давид Игорович в град Владимир, познавайки стрелата, с която ранил преподобния Василий, той казал:
- Ето аз умирам, наказван заради преподобните Теодор и Василий.
Така злият убиец бил наказан за своето престъпление. Преподобните страдалци, като победители на дявола, който побеждавал чрез сребролюбието, били увенчани не с тленно сребро и злато, но с вечна слава и чест. Те получили венец от скъпоценния Камък - Христа, на Него чест и слава с Бога Отца и Светия Дух сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com