Св. мъченик Калиник
III-IV век
Чества се на 29 юли
|
Св. мъченик КалиникIII-IV век Чества се на 29 юли |
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
По-долу:
Светият мъченик Калиник се родил в Киликия
и бил възпитан в християнско благочестие. Като достигнал зряла
възраст, той видял колко много хора се държат за езическото нечестие: помрачени от бесовска прелест, те били далеч от Владиката Христа, вярвали в бездушни камъни и принасяли жертви
на идоли. Калиник плачел горчиво за погибелта на тези хора и решил да започне открито да ги учи на познание на истината, за да се отвърнат от заблуждението си и да повярват в
Христа Бога. Като проповядвал, подобно на апостолите, словото Божие, Калиник минал през много градове и села и накрая пристигнал в галатийския град Анкира. В този град той останал
доста време. Като се грижел за спасението на човешките души и се трудел за Христовото благовестие, той обърнал мнозина към Христа. Заради това бил хванат от неверниците и изправен
на съд пред княз Сакердон. Князът бил най-усърден служител на идолите, Христов враг и лют гонител на християните. Като довели Калиник при него, нечестивците завикали:
- Ето чужденецът Калиник, който учи хората да не принасят жертви на боговете и да не им се покланят. Вече е прелъстил мнозина.
Като погледнал с ярост светеца, князът започнал да го разпитва гневно:
- Как се осмели ти, безумецо, като си пришълец, да развращаваш народа, учейки го да остави боговете, които са сътворили света и които почита царят, всички власти и цялата вселена? Нима не знаеш тяхното могъщество?
Светецът кротко му отговорил:
- Аз съм Христов раб. Като виждам как хората вървят към погибел, страдам със сърцето си за тях и колкото мога, старая се с доброто учение да ги обърна от тъмнината към светлината и от погибелта към спасението. Понеже в нашите книги е написано: “...който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове" (Иак. 5:20). Бих искал и теб да приведа към светлината от задържащото те бесовско помрачение и да те наставя в истинския път.
Като се изпълнил с гняв, князът казал:
- Нима ти мислиш и искаш да се отвърна от боговете, и като послушам безумните ти думи, да предпочета горчивата смърт пред блажения живот? Не, никога! Напротив, аз ще те убедя да се поклониш на нашите богове, понеже ще те предам на люти мъчения и тогава ще видя дали ще дойде твоят Бог да те избави от моята власт. Няма да пощадя тялото ти, докато не познаеш силата и властта на боговете и не им принесеш жертва.
Светецът мъжествено отговорил на Сакердон:
- Всяко мъчение заради моя Господ е толкова желано за мене, колкото храната за гладния. Затова не се бави и не губи време за заплахи, а започни на дело мъчителството си. Ето тялото ми - то е готово за мъки. В душата ми е Сам моят Бог, Който ще приготви спасение за мене, а за тебе - погибел.
Разгневен още повече, князът казал:
- Нещастнико! Как смееш да ми досаждаш с такива думи! Кълна се в боговете, че няма да те помилвам, но ще остържа тялото ти до костите, ще измислям всякакви мъчения за тебе, докато не погинеш с люта смърт.
Светецът отвърнал:
- Най-мръсен от всички нечестивци! Докога напразно ще губиш време в яростта си и няма да пристъпиш към дело. Предай ме на мъчения и познай мъжеството и великодушието на Христовия подвижник, който очаква победен венец от своя Спасител.
Тогава мъчителят наредил да съблекат мъченика и да го бият с волски жили. Дълго го били, а глашатаят викал:
- Калиник, познай боговете и ги призови, и те ще те избавят от мъките!
Но светият мъченик се смеел над мъчителя и мъките, и високо говорел:
- Ти ме заплашваше с големи мъчения, а ми налагаш най-слабите мъки. Нанеси ми повече рани, предай ме на по-люто мъчение, понеже аз не се боя от огъня и не се ужасявам от меча, смея се над смъртта, тъй като очаквам от моя Бог вечен живот. Тогава князът заповядал да повесят страдалеца на дърво и да стържат тялото му с железни остриета. Така остъргали плътта му до костите.
Но светецът продължавал да се смее над мъчението, като че на мъки било подхвърлено не неговото, а чуждо тяло, и казвал на княза:
- Заповядай още по-силно да ме стържат, понеже, колкото повече стържеш тялото ми, толкова повече се насища душата ми: на мен ми помага Христос. Укрепяван от Неговата благодат, аз не усещам болка от мъченията.
След това мъчителят наредил да свалят от дървото Христовия страдалец, да го обуят в железни ботуши с остри гвоздеи отвътре, да го закарат в град Гангри, отстоящ на седемдесет поприща от Анкира, и там да го изгорят. Той решил така, тъй като в този град Калиник обърнал твърде много хора към Христа. Мислел, че като видят мъченическия край на Калиник, тези новообърнати ще се ужасят и ще се върнат в предишната вяра. И така, разяреният княз предал Христовия воин в ръцете на своите жестоки войници и им дал заповед: да яздят на бързи коне, а мъченика да гонят пред себе си, принуждавайки го с побои да върви по-бързо. Обут в железни ботуши с гвоздеи, мъченикът ходел, сякаш че не усещал болка, и пеел Давидовия псалом:
“- Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми" (Пс. 39:2-3).
Така той вървял по определения път пред конниците без всякаква принуда. Когато минали шестдесет поприща и дошли на мястото, наречено Матрика, от силния слънчев пек воините започнали да се измъчват от силна жажда. Било месец юли. Никъде нямало вода по пътя, така че и самите воини, и конете им едва дишали. Тогава те завикали към светеца със сълзи:
- Рабе на истинския Бог, помилуй ни, отчаяните в живота си, помоли твоя Бог да ни даде вода, за да не умрем. Чували сме, че твоят Бог е всемогъщ. Забрави, че ти причинихме страдание: не по наша воля, а по нареждане на княза те мъчехме.
Като видял, че умират от жажда, свети Калиник се смилил над тях и като желаел да стори добро на враговете си, застанал до случилия се на пътя камък, вдигнал очи към небето и започнал да се моли:
- Владико на небето и земята, на морето и на всички твари! Ти в древност си напоил с вода от камък странстващите в пустинята Моисей и народа с него. Покажи и сега чудесата Си: нека по Твоята заповед от този камък да потече вода и да напои тези жадуващи, за да станат явни Твоите дела и на тези, които не Те познават, и да се прослави Твоето свято име.
Едвам завършил молитвата си, и от камъка веднага бликнал извор от жива вода. Всички пиели, утолявали жаждата си и високо викали:
- Велик е християнският Бог и по-славен от всички!
Оттогава изворът не престанал да тече във вечна памет на Божието чудо, извършило се по молитвите на мъченика.
Като се разхладили достатъчно, воините и конете им преминали останалия път без затруднения и пристигнали в Гангри. Не им се искало да предадат на смърт своя благодетел Калиник, избавил ги от гибел по пътя. Но като се боели, че князът ще се разгневи и ще предаде на смърт самите тях, изпълнили заповедта му. Като разпалили пещта, поставили мъченика близо до самия пламък. А той, като се радвал и веселял, осенил себе си с кръстното знамение и започнал да се моли:
- Отче небесни! Благодаря Ти, че ме удостои да умра за Твоето свято име. Приеми в мир духа ми и посрами Твоите врагове, всесилни Боже!
С тези думи той влязъл в самата среда на пламтящия огън на пещта и като легнал, предал светата си душа в ръцете на Бога. Когато пещта угаснала, честното му тяло било намерено невредимо. Вярващите го взели и го погребали с подобаваща чест, като прославяли Отца, Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог. Да бъде на Него и от нас чест и слава, и винаги, и во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com