Св. мъченици Прокъл и Иларий
I - II век
Честват се на 12 юли
|
Св. мъченици Прокъл и ИларийI - II век Честват се на 12 юли |
Яко денница звезда возсия мучеников Прокла и Илария честное страдание, предозаряющи нас чудес светлостьми: темже празднуем память вашу, Христа Боа молите, да спасет души наша.
Като утринна звезда просия честното страдание на мъчениците Прокъл и Иларий, озаряващо ни с чудотворна светлина: затова празнуваме вашата памет, молете Христа Бога да спаси нашите души.
По-долу:
Св. Прокъл бил от с. Калипта, близо до Анкира (Анкара). При царуването на Траян той бил осъден на разпятие и пронизване със стрела за непочитане на езическите богове. Когато го водели на мястото на наказанието, неговият племенник, младият Иларий, му се поклонил и извикал: "И аз съм християнин!" Иларий бил затворен в тъмница, а Прокъл разпнали и пускали в него стрели, докато в страшни мъки умрял. Вярващите погребали тялото му.
На третия ден Иларий бил жестоко бичуван заради неговата непреклонност във вярата. Оковали го във вериги, повлекли го вън от града и там го посекли. Тялото му било погребано близо до тялото на Прокъл.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| [1] Имало два града с име Анкира - един в Галатия, друг във Фригия. Не се знае точно кой от тях било село Калипт. [2] Траян - римски император от 98 до 117 г. [3] Става дума за заповеди относно поклонението на идолите. |
|||
Светите мъченици Прокъл и Иларий били родом от околностите на Калипт, недалеч от Анкира[1]. Пострадали от ръката на хегемона Максим по време на управлението на Траян[2]
. Първи бил заловен свети Прокъл и изправен пред самия император, който по това време се намирал там. Оковали
светията и го хвърлили в тъмница. Императорът разгледал делото му и установил, че не се подчинява на нечестиви заповеди[3]. Тогава го предал за мъчения на хегемона Максим.
Хегемонът изправил на съд Христовия затворник и почнал да го разпитва:
- От какъв род си?
- Моят род е Христов и моята надежда е Моят Бог - отвърнал свети Прокъл.
- Кълна се в боговете, че няма да те пощадя! - го заплашил хегемонът. - Известна ли ти е заповедта на императора, която е огласена навред - всички християни да принасят жертва на боговете?
- Чух за тези беззаконни разпоредби. Те са дадени за съблазън на мнозина и за погибел на тия, които са ги издали.
- Ти смееш да укоряваш царя и да хулиш законите му? - с негодувание и учудване в същото време казал хегемонът. - Нима не виждаш какви мъки те чакат, окаянико?
- Прави каквото искаш - възразил мъченикът, - няма да принеса жертва на твоите богове и не се плаша от мъките, които убиват тялото, но не и душата. Трябва да се боим от Бога, а не от хората.
- Избирай - да живееш или да умреш: ето дървото за мъчения е готово заедно с всички останали инструменти. Чакаме твоя отговор: какво избираш?
Свети Прокъл отвърнал:
- Щом вие се страхувате да нарушите царската заповед, за да не бъдете подложени на краткотрайни мъчения, то ние, християните, се боим още повече да нарушим Божията заповед, за да не бъдем подложени на вечни мъки, които Бог е приготвил за ония, които отстъпват от Него и се кланят на вашите лъжливи богове, които на бъдещия съд заедно с принасящите им жертва ще бъдат предадени на вечна гибел.
- Как дръзваш да укоряваш и нашите богове? - смаян попитал хегемонът. - Да знаеш, че въпреки твоето желание ще те заставя да признаеш могъществото на нашите богове.
- Аз пък се надявам на Моя Бог, че преди да ме убедиш да изповядам твоите богове, ще направя тъй, че пред всички войници и слуги, въпреки желанието си, ще признаеш Моя Владика и със собствената си ръка ще напишеш: истински е Богът на грешния Прокъл и няма друг освен Него.
Разгневеният хегемон заповядал да окачат мъченика гол на дървото, да завържат на краката му тежък камък и с железни куки да дерат тялото му. Мъчили го така много време. Той понасял мъжествено всичко, без да каже дума, с очи, вперени в небето. После го снели и го оковали във вериги.
След това хегемонът потеглил за Калипт и заповядал мъченикът да го следва пешком, без да изостава от бързите коне. Когато изминали така почти половината от пътя, свети Прокъл започнал да се моли, призовавайки с висок глас Бога:
- Иисусе Христе, Боже Мой, за Когото аз страдам поруган и воден от войниците. Да се слави Твоето име во веки, чуй сега твоя раб: простри всесилната си ръка и спри беззаконния хегемон и не му позволявай да продължи пътя си, докато не изповяда пред всички, че няма друг Бог освен Тебе!
Щом светецът се помолил, хегемонът неочаквано спрял на пътя, като вързан. Нито конете, нито самият той могли да се помръднат, спрени от невидимата Божия сила. Спрели се и всички войници, чудейки се на станалото. Изгубили много време в старанията си да помръднат колесницата. Пришпорвали конете, впрягали други, опитвали се да теглят сами колесницата, но нищо не могли да сторят. Не били в състояние даже да снемат хегемона от нея. Колесницата била неподвижна като скала, а хегемонът в нея - като прикован. Тогава той казал на спътниците си:
- Това е работа на онзи хитър християнин, той ни омагьоса така, че да не можем да помръднем и да се върнем обратно.
И изпратил един слуга на име Ермий да каже на мъченика, който бил далеч от тях:
- С каква магия ни спря посред пътя? Очевидно се боиш от мъченията, които те чакат, и си послужи с хитрост, само и само да не те заведат там.
Но свети Прокъл казал на слугата:
- Кълна се в Господа Бога, че вие няма да помръднете от местата си, докато хегемонът не изповяда името на Господа Иисуса Христа, както му бях казал.
- Ако хегемонът изповяда името на Твоя Бог там, на пътя, ти как ще чуеш или ще разбереш, като си далеч от него?
Мъченикът му отвърнал:
- Нека да изповяда това на хартия и да ми го прати и вие веднага ще продължите пътя си за Калипт.
Ермий се върнал обратно и предал думите на мъченика. Колкото и да не искал, хегемонът бил принуден да вземе хартия и да напише:
“Един е истинският Бог - Този, Който почита Прокъл, и няма друг Бог освен Него”.
Щом написал това, изпратил бележката на мъченика и веднага конете и войниците се размърдали и продължили пътя си.
В Калипт той изправил свети Прокъл на съд и му казал:
- По пътя ти ни показа силата на магиите си, тук аз ще ти покажа силата на моята власт и както ти ме принуди да призная Твоя Бог, тъй и аз ще те заставя да признаеш нашите богове и да им принесеш жертва.
Щом изрекъл това, заповядал да донесат запалени свещи и с тях да горят корема и ребрата на светеца. Мъчили го, докато не обгоряло цялото му тяло, но той все мълчал и не показвал даже следа от нетърпение, сякаш тялото не било негово, а чуждо. Хегемонът му рекъл тогава:
- Нехаеш за мъките.
Светецът отвърнал:
- Нехая за тези, но се страхувам от вечните.
- Ще се покориш ли на нашите богове?
- Аз се покорявам на Христа, Който пребъдва во веки: Той е моя Надежда! - чул в отговор.
- Искаш ли да умреш в мъки?
- И да умра, пак ще оживея - възразил му свети Прокъл.
Тогава хегемонът заповядал на войниците да изведат свети Прокъл от града, да го разпнат на едно дърво и да стрелят с лъкове по него. Те го повели и взели да го уговарят:
- Послушай ни и принеси жертва на боговете, и веднага изкусни лекари ще излекуват раните ти, и ще те възнаградят с почетен сан.
- Мен ме чака небесен сан, с който ще ме възнагради Христос, Моят Бог. Не ме изкушавайте повече, а правете каквото ви е заповядано.
Както вървели и разговаряли, срещнал ги един млад мъж на име Иларий, племенник на свети Прокъл, негов братов син. Приближил се, поклонил се на чичо си и като го целунал, възкликнал:
- И аз съм християнин!
Войниците го хванали и го затворили в тъмницата, а свети Прокъл повели към лобното му място. Разпънали го на дървото, опънали тетивите на лъковете и започнали да стрелят в него. Мъченикът с пронизано от стрелите тяло се молел на Бога:
- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си, спаси ме, Боже истински!
С тези думи той преклонил глава и издъхнал. Свети мъченик Прокъл се преставил на 12 юли. Вярващи взели тайно мощите му и го погребали.
А Иларий седял в тъмницата и пеел: “Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдиня и мое прибежище...”, от 17 псалом.
Когато заспал, му се явил ангел Господен и му казал:
- Не бой се, дръж се, аз съм с теб. Бог ме изпрати да те укрепя.
На третия ден от кончината на Прокъл извели свети Иларий за мъчения. Хегемонът го попитал:
- Ти християнин ли си?
Мъченикът отвърнал:
- Да, християнин съм. Всички от моя род бяха християни и умряха, почитайки Христа.
Тогава хегемонът заповядал в яростта си дълго и жестоко да бият мъченика, закачен гол на едно дърво. После го осъдил на смърт и заповядал да го изведат от града и да му отсекат главата. Войниците му вързали ръцете, съборили го на земята и го повлекли за краката. В това време мъченикът пеел: “Основите му са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова" (Пс. 86:2).
Тялото на мъченика, влачен по земята, оставяло кървава диря. Когато се отдалечили от града, палачът извадил меча си, а светецът се помолил на Бога:
- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!
И главата на мъченика била отсечена. Това станало на 15 юли, на третия ден от кончината на свети Прокъл. Тялото на свети Иларий било захвърлено там, където било обезглавено. През нощта вярващи дошли, взели го и заедно с останките на свети Прокъл го погребали, прославяйки Христа Бога с Отца и Светия Дух, славен во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com