Св. мъченик Тимотей и св. мъченица Мавра
† 286 година
Честват се на 3 май
|
Св. мъченик Тимотей и св. мъченица Мавра† 286 година Честват се на 3 май |
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
В този ден се чества и паметта на преподобния наш отец Теодосий, игумен Печерски, починал в 1074 гoдина.
По-долу:
Св. мъченик Тимотей и св. мъченица Мавра пострадали в 286 г. през царуването на Диоклетиан. Те били измъчвани по заповед на египетския управител в Тиваиди Ариан, който по-късно станал също мъченик. Св. Тимотей бил четец при църквата. Той бил задържан под стража и от него искали да предаде църковните книги, които езичниците се стараели да унищожат, защото ги смятали за едно от най-силните средства за разпространение на християнската вяра.
- А кой от людете ще се съгласи да предаде на смърт своите чеда? - възразил на това искане Тимотей. - Знай, управителю, че преписаните от мене книги са мои обични чеда, и когато чета книгите за Бога, пред мене стоят ангели Божии.
Когато след това му предложили да принесе жертва на боговете, Тимотей отговорил: “В мене живее Духът на Христа и затова аз не принасям жертва на езическите богове”. А на заплахите, че той ще бъде предаден на изтезания, Тимотей, спокойно гледайки на поставените пред него наказателни оръдия, твърдо възразил: “Нито жертва ще принеса, ното книгите ще покажа на гонителите на моята вяра”.
Когато видели, че са безсилни да го склонят да се отрече от християнската вяра, мъчителите решили да подействат на него иначе: по заповед на управитела била доведена при Тимотей неговата млада, красива и в хубави дрехи облечена жена Мавра, за която той само преди няколко дни се оженил.
Могъл ли е Тимотей да я види и да не се трогне от милост, могъл ли е да не се увлече от любов към нея и от изкусителен порив към земно щастие? Така предполагали мъчителите, за които била недостъпна възвишеността на християнската душа.
Действително, при вида на жена си могъл да се пробуди у мъченика порив към законно, невинно и поради това висше земно щастие. Но той веднага обуздал своя естествен порив.
- Татко! - извикал той, като се обърнал към своя баща свещеник, който присъствал на неговите мъчения, - моля те, загърни с покривало лицето ми, за да не виждам и не усещам дори аромата на поръсените с благовония женски дрехи...
В недоумение стояла младата жена, като гледала своя измъчен мъж, който не искал да я види.
- Не мога ли аз да ти помогна, и що мога да направя за тебе? - тревожно питала тя своя мъж. - Не за туй ли те мъчат, че ти не си в състояние да изплатиш царския данък? Ако е туй, аз ще продам своята скъпоценна среха, ще продам всичко, каквото имаме, за да можеш да изплатиш дълга...
- Питай, какво можеш да направиш за мене ли? - запитал Тимотей. - Ти можеш да оставиш всичко и да вървиш с мене на подвиг заради Христа, нашия Спасител.
- Когато идвах при тебе - отговорила Мавра, - сърцето ми бе изпълнено със земни мисли и желания. Но сега, като чух думите ти, Дух Божий влезе в мене, и аз желая същото, което ти обикна!
- Ако казваш истината - казал Тимотей, - тогава върви и изобличи управителя за неговото нечестие!
- Страхувм се, че няма да издържа мъките, на които ще ме подложи разяреният управител. Аз съм тъй млада - само на 17 години.
- Надявай се на Бога и той ще ти даде сила да понесеш мъченията! - казал Тимотей и започнал да се моли: “Боже на благостта, Който от човеколюбие спасяваш всички! Милостиво погледни на Твоята рабиня Мавра! Ти си ни съединил в тайнството брак, не ни разделяй и в предстоящия подвиг, и де не бъдем отлъчени от лика на светите мъченици!”
Вдъхновена от Светия Дух, Мавра пристъпила до управителя и му казала:
- Ти ме привлече тук и ми обеща богати награди, за да погубиш душата ми, но ти не ще ме победиш чрез своите обещания. Аз се облякох в оръжието на Христа, моя Бог, и чрез Неговата сила смело стоя пред тебе.
- Нима и ти предпочитаи смъртта пред живота? - запитал я учуденият управител, и след много убеждавания да я отвърне от онова, което той считал за безумие, заповядал да подложат на изтезания младата жена.
Господ дивно подкрепил младата мъченица. Тя понесла всички изпитания. Като видял нейната непоколебимост, Ариан заповядал да разпънат на кръстове младите съпрузи, един срещу друг. В такова положение те прекарали девет денонощия, утешавайки и ободрявайки един другиго. На десетия ден те се освободили от мъките, като душите им отлетели в небесата.
В Цариград по-късно тържествено празнували паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра в построения в тяхна чест храм, близо до Юстиниановите дворци. От това се прави заключение, че в този храм се намирали техните мощи или част от тях.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
По време на гонението на християните, повдигнато от нечестивия римски император Диоклетиан, за преследване на християните в Тиваида бил назначен управителят Ариан. В числото на другите християни бил и Тимотей, църковен четец;
той бил родом от селището Перапея, бил още млад на възраст и скоро преди това встъпил в брак с девицата Мавра. Двадесет дни след сключването на брака им той бил хванат от езичниците и доведен за разпит при управителя. Когато управителят го видял, най-напред попитал:
- Кой си ти и каква длъжност изпълняваш? Тимотей отговорил:
- Аз съм християнин и четец в църквата Божия.
Управителят му казал:
- Не си ли чул за царския указ, заповядващ да бъдат предадени на мъки и дори на смърт всички, които не принасят жертви на нашите велики богове?
Тимотей отговорил:
- Аз от цялото си сърце вярвам и всецяло принадлежа на моя Господ, Иисус Христос, и затова не мога да принасям жертви на вашите богове.
Управителят Ариан продължил:
- Не виждаш ли оръдията, приготвени за мъчения и наредени около тебе?
Тимотей отговорил:
- Във всеки случай ти не виждаш ангелите Божии, които ме укрепяват.
Управителят казал иа светеца:
- Дай ми твоите книги, за да мога да разбера вълшебната сила, скрита в тях.
Светецът отговорил:
- Безумни и лишени от разум човече! Нима ти не знаеш, че никой никога не предава децата си на смърт? А книгите, написани от мене, са мои деца: когато ги чета, пред мене предстоят ангелите Божии.
Управителят казал:
- Ето, ти нито искаш да принесеш жертва на нашите богове, нито да ни покажеш книгите си. Гледай твоето непослушание да не стане причина да бъдеш измъчван.
А свети Тимотей отговорил така: Аз няма да принеса жертва и няма да ти покажа книгите си, защото съм християнин.
Тогава управителят се разгневил и заповядал на слугите си да донесат две остри железни пръчки, нажежени до червено, да ги сложат в ушите на свети Тимотей. От непоносимата болка очите на мъченика изтекли и той не можел да види нищо.
След това слугите на управителя казали на светеца:
- Тъй като ти не поиска да принесеш жертва на нашите богове, ето, сега загуби зрението си.
На това свети Тимотей отговорил:
- Телесните ми очи, които са видели много недобро, сега пострадаха, бидейки ослепени; но моите вътрешни, душевни очи просвещават душата ми.
След като светецът казал това, управителят заповядал да вържат ръцете му назад, да сложат парче дърво в устата му и да го закачат надолу с главата; за да увеличи страданията на светеца, мъчителят наредил да вържат тежък камък на шията му.
Когато слугите на управителя пристъпили към изпълнението на тази нечестива заповед, светецът, издигнал очи към Небето, казал:
- Вярвам, че има Бог, пребиваващ на небесата, Който може да ме избави от тези мъчения.
Страданията, които изпитвал Тимотей, били толкова ужасни, че даже самите мъчители се изпълвали с жалост към него и молели управителя не толкова с жестокост, колкото с милост да склони Тимотей към изпълнение на царската заповед.
При това, желаейки да умилостивят управителя, слугите му казали, че Тимотей само преди двадесет дни е встъпил в брак и че съпругата му е още много млада жена.
Като чул това, управителят заповядал да доведат пред съда съпругата на Тимотей и й казал:
- Как се казваш?
- Името ми е Мавра - отговорила светицата. Управителят й казал:
- Дълбоко съчувствам на нещастието ти, тъй като ти, която си толкова млада, вече се готвиш да бъдеш вдовица. Аз ти заповядвам: облечи се в най-хубавите си дрехи, сплети косите си, украси лицето си и веднага иди при мъжа си; като отидеш при него, склони го да принесе жертва на боговете, за да не станеш вдовица на толкова млада възраст. Ако го склониш да принесе жертва на боговете, ще те наградя с много дарове, със злато и сребро.
Мавра направила всичко така, както й заповядал управителят. Облякла се в хубави дрехи, отишла при мъжа си и го увещавала, макар и за известно време, да изпълни заповедта на управителя, и така да се избави от много мъки. Но съпругът й не можел да й каже нито дума, защото в устата му било сложено парче дърво, което му пречело да говори.
Тогава Мавра се върнала при управителя и започнала усърдно да го моли да даде разпореждане да бъде извадено дървото от устата на мъжа й, за да може да говори.
Управителят се съгласил да изпълни молбата й. Дървото било извадено от устата на мъченика и Мавра отново отишла при свети Тимотей.
Светецът (който не виждал), като усетил благоуханието, идещо от одеждите на Мавра, гръмко извикал:
- Къде е моят баща, презвитер Пиколпос?
Баща му, стоящ недалече оттук, сред народа, и гледащ страданията на сина си, се приближил към него и попитал:
- Какво ти е нужно, възлюбени сине мой? Тимотей отговорил:
- Моля те, татко - извърши едно добро дело за мене: вземи някаква вехта дреха и покрий лицето ми, за да не усещам уханието, идещо от дрехите на Мавра; то е пагубно за хората, то им подготвя адски мъки; този аромат е източник на пожелания, спътник на дявола; той е противен и мерзостен на светите и праведни хора.
Когато светецът спрял да говори, Мавра му казала:
- Възлюбени Тимотей! Защо така ме унижаваш? Нали с нищо не съм те оскърбила! Минали са едва двадесет дни, откакто сме се венчали с тебе, и ти още не си опознал характера ми, както и аз още не съм опознала както трябва твоя дом. Аз съм далече от този порок, в който ме обвиняваш, защото още на нито един мъж не съм обещала да се отдам. А сега, като те виждам в толкова големи мъки, горчиво плача за тебе и непоносимо страдам в сърцето си, задето ти търпиш мъчения несправедливо, страданията ти уязвяват и моята душа, тъй като искаш да ме оставиш вдовица. Но може би ти си взел от някого пари назаем и нямайки с какво да изплатиш дълга, търпиш мъчения от заемодавците? Ако това е така, ще продадем най-скъпите си одежди и ще изплатим дълга; а ако търпиш толкова големи мъчения заради държавен дълг - заради данъци, които няма с какво да изплатиш, ето, пред тебе са всичките ни съдове, злато и одежди; продай всичко това и изплати данъка на царя.
След това свети Тимотей й казал:
- Сестро моя, Мавра! Когато те видях с душевните си очи да излизаш от къщи, забелязах дявола, вървящ от дясната ти страна. Той имаше в ръката си ключ, с който обръщаше сърцето ти към светските утехи и привързаности.
На това Мавра казала:
- Брате мой, Тимотее! Аз търся тебе; после къде ще те намеря? Ето, ще дойде събота или неделя: кой ще чете твоите книги?
Свети Тимотей й отговорил:
- Остави суетата на този свят и върви с мене на този доблестен подвиг. О, Мавра! Заради този подвиг Бог ще прости всичките ни грехове и ще ни удостои с благодатни венци в Своето царство.
Мавра казала:
- Когато идвах към тебе, сърцето ми наистина беше изпълнено със светски пристрастия, но още щом започна да говориш с мене, и Божията благодат ме осени. Знай, мой възлюбени брате, че аз желая същото, което и ти. Свети Тимотей й отговорил:
- Ако ти действително казваш истината, то отиди при управителя и изобличи неговото нечестие.
На това света Мавра казала:
- Боя се, брате мой, да не се изплаша, когато видя множеството оръдия за мъчения и разгневения управител. Боя се, че няма да претърпя лютите мъчения, защото съм още много млада, аз съм само на седемнадесет години.
Свети Тимотей й отговорил:
- Уповавай се на нашия Господ и Бог Иисус Христос, и всички мъки ще бъдат за тебе като елей, изливащ се върху тялото ти, и като роса, освежаваща костите ти, и облекчаваща всичките ти страдания.
След това светият мъченик започнал да се моли за нея на Бога.
След като свети Тимотей се помолил на Бога за своята съпруга Мавра, тя, въодушевена от Светия Дух, отишла при управителя и заставайки пред него, му казала:
- О, нечестиви управителю! Ти обеща да ми дадеш сребро и злато, за да предам душата си на гибел; ти не желаеш нищо друго, освен да доведеш до гибел човешките души! Но ти няма да ме победиш с никакви съблазни, защото аз предстоя пред тебе, облечена във всеоръжието на нашия Господ и Бог.
Управителят Ариан казал на своите съветници и слуги:
- Нали ви казвах, че Тимотей е влъхва? Ето, той и жена си е омагьосал със своето вълшебство, внушавайки й да се противи на нашата заповед.
След това, като се обърнал към Мавра, управителят й казал:
- И ти заедно с Тимотей избираш смъртта вместо живота. Помисли малко и ще видиш, че се лишаваш от този сладък живот и се предаваш на горчиви мъчения. Но може би ти, предвиждайки смъртта на мъжа си и това, че ще бъдеш вдовица, си решила да умреш заедно с него? В такъв случай не се смущавай и не скърби, защото няма да бъдеш вдовица: ще те дам за жена на един от най-добрите и богати мои стотници, за да се насладиш с него на този живот и да се възвеличиш още повече, тъй като ще имаш мъж, по-благороден от първия.
На това света Мавра отговорила:
- Аз се отрекох от всяка светска суета; затова и не се нуждая от твоя стотник, аз съм се венчала за Небесния Жених, Иисус Христос, Сина Божий; уповавайки се на Него, застанах пред тебе с мъжествено сърце и никак не се боя от твоя неправеден съд.
Управителят заповядал да разпнат на кръст Тимотей и Мавра, обръщайки ги с лице един към друг.
Тогава войниците разпънали светците, обръщайки ги с лице един към друг. Светците стояли на кръстовете си девет дни и девет нощи, като взаимно се утешавали. Свети Тимотей поучавал съпругата си до вечерта, а света Мавра увещавала съпруга си до сутринта.
Когато настъпил шестият час на десетия ден, дошли ангели Божии, за да вземат душите на светите мъченици. При това света Мавра, обръщайки се към народа, гледащ страданията й, казала с висок глас:
- Братя и сестри! Спомнете си, че ние живеехме по човешки когато пребивавахме сред хората; но след това живеехме по Бога, бидейки Божии раби. И ето, скоро ще получим безсмъртните венци от нашия Господ Иисус Христос. Също и вие, вършейки това, което изисква човешката природа, старайте се да вършите и другото, което е угодно на Бога; тогава ще получите прошка на греховете си и венци от нашия Владика и Бог.
Когато света Мавра завършила думите си, двамата светци предали честните си души в Божиите ръце. Така завършили страданията им, с венец на правдата от нашия Господ, Иисус Христос, на Когото се отдава слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com