Св. свещеномъченик Януарий и дружината муSt. Januarius (San Gennaro, St. January, Bishop of Naples) † ок. 305 година Чества се на 21 април |
Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Свещеномъченик Януарий епископ и светите мъченици Прокул, Сосий дякон, Фавст дякон, Дисидерий четец, Евтихий и Акутион приели мъченическа смърт за Христа около 305 година, по време на гоненията на император Диоклетиян (284 - 305). Почитат се както от Православната, така и Католическата църква (на 19 януари).
Жителите на Неапол считат св. Януари за покровител на града. От XIV век тук поклонници наблюдават т.н. "чудо на св. Януарий", при което херметически затворената, засъхнала кръв на светеца чудодейно става течна.
В същия ден се чества паметта на светия наш отец Максимиан, патриарх Константинополски, който управлявал Църквата през царуването на Теодосий Младши две и половина години и се преставил в мир през 431 година, на 21 април.
По-долу:
Свещеномъченик Януарий е живял през онова страшно за Църквата време, когато земята била осеяна с гробове на християнски мъченици. Жестокото гонение, предприето от императорите Диоклетиан и Максимиан, отнело живота на десетки хиляди християни.
През това време Януарий бил епископ в италианската област Кампания. Раздразнен от бързото увеличаване на християните, управителят на областта, Тимотей, повикал при себе си епископа и му предложил да се отрече от вярата си в Христа и да се поклони на идолите. Януарий останал твърд и непоколебим в християнските си убеждения. Не помогнали нито обещанията, нито заплахите. Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, но Януарий излязъл от нея невредим.
На другия ден епископът–мъченик заедно с дякона Фавст и четеца Дезидерий били закарани в град Путеол и там били затворени в тъмница. В същата тъмница били затворени и други християни: дяконите Прокул и Сосий и миряните Евтихий и Окутион – всички осъдени да бъдат разкъсани от зверове. Това било особен вид смъртно наказание, при което изкарвали осъдените на арената в цирковете, а след това пускали диви зверове да ги разкъсат. През това време безбройни тълпи народ се наслаждавали от това зрелище.
Изкарали осъдените християни на арената и пуснали зверовете. Но станало чудо! Зверовете кротко легнали пред краката на епископа, а зрителите онемели от учудване. Управителят Тимотей обаче не бил поразен от чудото. В своето заслепение той го приписал на някакви магии. Като наказание за неговата духовна слепота той ослепял и с телесните си очи.
Но и това нещастие не пробудило у него чувство на състрадание и милост към невинните жертви. За да събуди неговата съвест, Бог проявил към него особена милост. Той дал сила на незлобливия Януарий да изцери ослепения управител. Около пет хиляди езичници били свидетели на тези чудеса. Те почувствали силата на истинския Бог и повярвали в Него.
Само закоравялото сърце на управителя не се трогнало. Телесното му зрение било възвърнато, но духовната слепота останала. Като не могъл да търпи просветените с истината, той заповядал да изведат осъдените християни начело с епископ Януарий вън от града и да ги обезглавят с меч. Заповедта била изпълнена.
Благочестиви люде от околностите на Путеол прибрали телата на светите мъченици и ги погребали на различни места. Тялото на св. Януарий било пренесено в Неапол, където и до сега благоговейно се почита неговата памет. Жителите на Неапол го почитат като свой защитник и покровител.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
(1) Диоклетиан управлявал Римската империя от 284 до 305 г., а Максимиан Галерий от 305 до 311 г. (2) Кампания е най-южната област на Средна Италия, разположена по брега на Тиренско море. |
|||
По времето, когато нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан (1) яростно преследвали християните, бил заловен и изправен на разпит пред Тимотей, управителят на Кампания (2), епископ Януарий. Когато военачалникът видял, че Януарий - ту подлъгван с ласкателства, ту заплашван с мъчения, - принуждаван по разни начини да се поклони на идолите, остава непоколебим в християнската вяра, заповядал да го хвърлят в нажежена пещ, за да изгори. Но светецът, както тримата юноши във Вавилонската пещ (Дан. 3 гл.), останал невредим сред пламъците на огъня, защото при него слязъл Божий ангел, който унищожил силата на огъня, и светецът ликувал сред пламъците, възпявайки и славословейки Бога.
Когато излязъл от пещта, всички забелязали, че огънят не е докоснал дори дрехите му, и много се почудили. А военачалникът, предполагайки, че християнският епископ е излязъл невредим от огъня, опазван от някаква вълшебническа сила, се изпълнил с най-страшен гняв срещу светеца и заповядал да го разтегнат на стана за мъчения толкова силно, че дори частите на тялото му се отделяли от ставите; после заповядал да го бият безмилостно дотогава, докато цялото му тяло се разпаднало, така че се показали костите, а земята наоколо му се обагрила в кръв.
(3) Путеола - крайморски град в Кампания, недалеч от Неапол. | |||
На това страшно зрелище дошли двама клирици - дяконът Фест и четецът Дизидерий, които като стоели сред тълпата народ, с благоговение наблюдавали страданията на своя епископ. Понеже ту се радвали в душите си поради проявяваното от мъченика търпение, ту плачели заради жестоките страдания, които му причинявали, по тези признаци езичниците се досетили, че и те са християни. Тогава нечестивците заловили и тях двамата, оковали ги заедно със светия мъченик и ги повели след военачалника към град Путеола (3), където ги хвърлили в тъмницата.
В същата тъмница били затворени заради изповядването на Христа Прокъл и Сосий - дякони в град Путеола и двамата миряни Евтихий и Акутион, осъдени на разкъсване от зверовете.
Като настъпил денят, ги извели на площада заедно с епископа и ги хвърлили на зверовете. Но Бог, Който се прославя чрез Своите светии, укротил зверовете така, както някога затворил устата на лъвовете в ямата, където бил хвърлен Даниил (Дан. 6 гл.). Нито един от зверовете не се докоснал до светите мъченици, но като променили временно своята природна свирепост в овча кротост, пристъпили към светия епископ и паднали в нозете му. Тази необикновена случка довела до изумление и ужас всички хора, които били там. Между другото военачалникът, който приписвал това на мнимата вълшебническа сила на християните, обмислял по какъв начин да умъртви Божия светител и онези, които били с него.
(4) Кончината на светите мъченици била през 305 година. | |||
Докато той, сляп с духовните си очи, обмислял това, внезапно загубил телесното си зрение и трябвало някой да го води, докато той опипвал стените. А когато Христовият мъченик, с беззлобието си се помолил за своя мъчител, военачалникът незабавно прогледнал телесно, но не и душевно. Народът, който гледал тези чудеса, повярвал в Христа и това били около пет хиляди човека. Военачалникът, прогледнал след внезапната слепота по молитвите на мъченика, неблагодарен и с вкаменено сърце, не само че не познал истината, но изпаднал в още по-голямо безумие и вместо да въздаде хвала на Христа, нашия Господ, говорел хули срещу него; той пламнал от злоба поради обръщането към Христа на такъв брой хора и заповядал да посекат с меч светите мъченици. Така свещеномъченикът, Божият светител Януарий, със своите състрадалци дяконите Фест, Прокъл и Сосий, с четеца Дизидерий и с Евтихий и Акутион - миряните, възприел мъченически венец, след като бил убит с меч извън стените на град Путеола (4).
Жителите на околните градове взели при себе си телата на тези свети мъченици, всеки град взел по един мъченик, понеже искал да има свой ходатай пред Бога. Тялото на свещеномъченик Януарий взели жителите на град Неапол; пренесли го с чест в своя град и го положили в своята църква. Когато взимали тялото на светеца от град Путеола, събрали и изсъхналата там кръв на светеца, положили я в стъклен съсъд и я пазели благоговейно. Когато поставяли съда с тази кръв до главата на мъченика, тя мигом се втечнявала и ставала гореща, като че току-що е пролята. В Неапол също ставали най-различни чудеса чрез молитвите на свети свещеномъченик Януарий. Особено се прославило следното чудо.
(5) Везувий - вулкан в Италия, близо до Неапол. Първото изригване на Везувий, което затрупало градовете Херкулан, Помпей и Стобий било през 79 г. от Рождество Христово. Оттогава Везувий изригва периодически, случва се и по няколко пъти за едно десетилетие. През 1906 г. много силно изригване разрушило няколко града. | |||
Някога планината Везувий (5) изхвърляла толкова много огнена лава, че страх и трепет обземали жителите не само на близките, но и на отдалечените градове. Но когато народът дошъл при гроба на светеца и започнал със сълзи да зове към него за помощ, лавата престанала да изригва и никаква беда не сполетяла хората. Станало и друго преславно чудо с едно умряло дете.
Една вдовица на име Максимила имала единствен син и когато той умрял, безутешно плачела за него. Когато дошла в църквата, забелязала над църковните двери икона, на която бил изобразен свети епископ Януарий; тя си припомнила за станалото някога във Ветхия Завет чудо, как свети пророк Елисей възкресил сина на сонамката (4Царств. 4), възложила твърдо упование на Бога и на Божия угодник и постъпила по примера на Елисей: като взела иконата на свети мъченик Януарий, положила я върху своето умряло дете, като поставила очите върху очите, устата върху устата, цялото изобразено тяло - към тялото на детето и се помолила със стенания и горещи сълзи, като казала така:
- Божи угоднико! Помилвай ме и утеши моята печал: възкреси единствения ми син.
Като се помолила така, синът й незабавно оживял и се изправил здрав. Всички, които били събрани за неговото погребение, видели това преславно чудо, удивили се, прославили и възблагодарили на Бога, Който върши чрез Своите светии дивни чудеса и в похвали възвеличили свети мъченик Януарий, като свой бърз помощник; чрез неговите свети молитви да изпрати Господ и на нас милостта Си навеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: