Св. свещеномъченик Антипа, епископ на Пергам Асийски
(I-II век)
Чества се на 11 април
|
Св. свещеномъченик Антипа, епископ на Пергам Асийски(I-II век) Чества се на 11 април |
По-долу:
Гонението срещу християните започнало още през първите години от живота на Църквата. Най-напред те били преследвани, мъчени и убивани от неповярвалите юдеи, след това от езическите тълпи, а от втората половина на първи век римската власт предприела организирано и всеобщо гонение. Много мъченици станали жертва на юдейския фанатизъм и на езическата жестокост.
Един от тях е свещеномъченик Антипа, епископ на Пергамската църква. За него споменава св. евангелист Йоан Богослов в своята книга Откровение. През време на римския император Домициан апостолът бил заточен на остров Патмос. Там в тайнствено видение му се явил Син Божи и му открил достойнствата и недостатъците на седемте най-известни по онова време малоазийски църкви.
Духовното състояние на Пергамската църква Той описал със следните думи:
- "Зная делата ти, и где живееш, там, гдето е престолът на сатаната, и държиш името Ми, и не се отрече от вярата ми дори в дните, когато верният Ми свидетел Антипа биде умъртвен между вас, сред които живее сатаната" (Откр. 2:12-13).
От тези думи узнаваме, че към края на първия век епископът на Пергамската църква е бил човек благочестив и непоколебим във вярата си. Апостолът не съобщава името му, но несъмнено е, че той е бил приемник на верния свидетел Антипа, който останал твърд в своите християнски убеждения и мъченически загинал за Христа Иисуса – "биде умъртвен между вас".
Жителите на гр. Пергам обаче били фанатични почитатели на идолите и прекарвали живота си в крайно нечестие. Като наблюдавал живота им, човек наистина оставал с впечатлението, че "сред тях живее сатаната". Между тези хора благочестивият Антипа бил като фар в тъмна нощ и като роза между тръни. Не се смущавал той от злобата на езичниците, а добросъвестно и с усърдие изпълнявал задълженията си като пастир и проповедник. Той разкривал заблудите на идолопоклонниците и ги съветвал да се обърнат към истинския Бог. Убедителните му проповеди и личният му благочестив живот привлекли много езичници в лоното на Христовата църква. Езическите божества губели своите почитатели, поклонниците на идолите намалявали, все по-оскъдни ставали жертвите в капищата. Езичниците обвинявали Антипа за това.
През това време, с разрешение на император Домициан, областните управители в цялата империя предприели жестоко гонение срещу християните. Възползвани от този благоприятен случай, идолските жреци хванали Антипа, завели го при началника на града и го обвинявали, че той е станал причина да се разгневят боговете и да престанат да се грижат за града, в който вече не им се отдава подобаващата чест.
- Вярно ли е – запитал градоначалникът Антипа, - че ти не само че не се покланяш на боговете, но и другите учиш да не ги почитат? От това страда нашият град, защото оскърбените богове са го лишили от своята милост и са престанали да се грижат за неговото благосъстояние. Остави християнството, покай се и се подчини на нашия закон. Ако не сториш това и продължаваш да презираш нашите богове, ние ще те подложим на наказание съгласно римския закон.
- Аз съм християнин – отговорил Антипа – безразсъдната царска заповед не мога да изпълня и на лъжливите богове няма да се поклоня. За да ти дам точен и ясен отговор ще ти кажа още, че вашите богове са безсилни и не могат да защитят града. Оставете вашите заблуждения, покайте се и повярвайте в Христос, който е слязъл от небето да спаси всички човеци. Той е истинският Бог и ще дойде в края на вековете да съди всички и да въздаде всекиму според делата му – или награда, или наказание.
- Какво е това ново учение? – извикал градоначалникът. Вие се подчинявате на някакъв нов, измислен от самите вас закон и отхвърляте древното богопочитание, предадено от бащите ни. Остави новата вяра и престани да почиташ за Бог един човек, когото Пилат Понтийски разпна като злодеец. Покори се на царската повеля и си живей спокойно. Ние ще ти помагаме във всичко и ще те обичаме като свои синове, защото твоята възраст изисква това – всички да те обичаме и да те почитаме като баща.
- Каквото и да ми говориш – казал Антипа – аз не съм толкова безразсъден, че след като съм доживял до старост и съм стигнал до края на земните си дни, сега да изоставя истинската вяра и да отстъпя от спасителната истина. Няма да измамиш моя ум, защото той е просветен от мъдростта на Божествените книги. Ако ние се не покаете и не престанете да почитате за богове вашите идоли и ако не повярвате в истинския Бог, ще загинете.
Обезумялата от ярост езическа тълпа не искала повече да слуша думите на благочестивия старец – епископ. Хванали го и го завлекли в езическото капище. Там имало идол: голям бик, изкован от мед. Нагорещили го до начервяване и хвърлили в него Антипа. Той се прекръстил благоговейно и извикал:
- Боже, Който си ни открил скритата от векове тайна на нашия Господ Иисус Христос, благодаря Ти за всички Твои благодеяния. Благодаря Ти, че ме удостои с този час и ме сподоби да бъда записан в списъка на мъчениците за Твоето учение. Приеми заминаващата от временния живот моя душа и я надари с Твоята благодат.
Като понасял спокойно и с твърдост страшните мъчения, св. Антипа се молел за враговете си и за целия свят. Постепенно телесните сили отслабвали и тихо издъхнал. Християните благоговейно погребали тялото на светия мъченик. Мощите му били запазени. Бог ги надарил с лечебна сила.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
През царуването на император Домитиан започнало страшно преследване на християните и до всички князе и управители били разпратени укази - християните безпрекословно да се подчиняват на царските повели, да приемат езическата вяра и да се покланят на идолите. Тогава се намерили множество верни, които безстрашно изповядали Божието слово, и се разкрило великото мъжество на мъчениците, които се подвизавали за Христа Спасителя.
По това време на остров Патмос бил заточен и великият апостол, свети Йоан Богослов - този стълб на Църквата, основата на християнската истина и проповедникът на предвечното Божество на Единородния Син Божий. В Патмос при откровение посред седем светилника Господ му се явил и заповядал да напише до седемте ангела, тоест до епископите на седемте малоазийски църкви, и да подкрепи сонма на мъчениците. При това Господ споменал и за светителя Антипа, за когото е и настоящото повествование. "Верният Ми свидетел Антипа - казва Господ на ученика Си - биде умъртвен между вас, среди които живее сатаната" (Откр. 2:13).
Свети Антипа бил епископ на Пергамската църква. От тези думи на Иоановото откровение се вижда какъв верен Христов свидетел е бил Антипа и какви - жителите на град Пергам, жилище на сатаната. Сред тях свети Антипа бил като светлина сред тъмнината, като роза сред тръни, като злато в калта, или, най-добре казано - в огнена пещ, според както е писано: "Той ги е изпитал като злато в горнило". Там и природният закон не се спазвал, и нямало никаква разсъдителност, но всеки мъстел за себе си; силният обиждал слабия и смятали за мъжествен, добър и праведен онзи, който биел или умъртвявал християни. И когато неверните така притеснявали и безпокоели християнското общество, блаженият Антипа, мъж непоколебим във вярата и постоянстващ в добродетелите, не се смущавал ни най-малко, но сякаш заменил човешкото естество с ангелско, твърдо и безбоязнено заставал срещу враговете.
Пренебрегнал заплахите на мъчителите, той често излизал сред народа, сияел като заря и със светлината на чистата и права вяра прогонвал мрака на идолопоклонническата заблуда. Затова бесовете (които елините смятали за богове) избягали оттам и нито един от тях не посмял да остане в град Пергам, където живеел свети Антипа. Бесовете се явявали на своите жреци насън и казвали, че вече не вкусват техните жертви и не подушват жертвените аромати, тъй като ги е прогонил началникът на християните. Тогава елините разгневени тръгнали към Антипа, хванали го и го повлекли към мястото, където обикновено принасяли скверните си жертви.
Управителят му казал:
- Ти ли си този Антипа, който не изпълнява царските заповеди и учи другите да не ги изпълняват, и така пречи на нашите жертвоприношения, че не дава на нито един от боговете да се насити от жертвените тлъстини? Заради тебе боговете са изоставили нашия град и могат да го сполетят всякакви беди, тъй като те не искат повече да го пазят. Стига си тънал в християнското вълшебство; покай се сега и се подчини на нашите закони, за да не престанат боговете, които владеят този прекрасен град, да се грижат за нас и да ни пазят. А ако не пожелаеш да направиш това и не се отречеш от своята вяра, и продължиш да презираш нашето богопочитание, ще бъдеш подложен на достойно наказание по римските закони.
На това свети Антипа отговорил:
- Знай едно, управителю, че аз съм християнин и никак не искам да се подчинявам на безумната и безчестна заповед на царя. Но тъй като въпросите ти трябва да получат достоен отговор, изслушай ме. Ако вашите богове, които вие наричате владетели на цялата вселена, са прогонени, според техните думи, от един смъртен човек, и ако тези, които вие смятате за свои покровители и застъпници, сами търсят вашата помощ, по това лесно можете да разберете заблудата си. Ако те не могат да накажат един човек за причиненото им оскърбление и се признават за победени от него, то как ще могат да избавят от беда целия човешки род или дори само един град? Като вземете под внимание това, вие трябва поне сега да отстъпите от своята пагубна заблуда и да повярвате в Христа, Който слезе от небесата, за да спаси човешкия род. Този Христос в края на времената наистина ще дойде да съди всички и на всекиго ще въздаде според делата му - или мъка, или почит.
И след този благоразумен отговор управителят пак започнал да говори на свети Антипа:
- Вие се подчинявате на нови, изобретени от вас, закони и устави и пренебрегвате древното богопочитание, което сме приели от предците си и което е стигнало до нас по наследство. Не е добре да отстъпим от обичаите на праотците си, защото старото е по-добро от новото и по-благонадеждно, и по-голяма похвала заслужава това, което е утвърдено от древни времена. Затова и ти си длъжен да промениш своето вярване и да не бъдеш последовател на Човек, Който се е появил неотдавна, с някакви си вълшебства е смутил човешкия живот и е бил разпнат при Пилат Понтийски. Затова, подчини се на царската заповед и ще живееш с нас безметежно, във всичко ще ти помагаме и ще те обичаме със синовна любов; защото твоята старост е достойна да те обичаме и почитаме като баща.
На това свети Антипа отвърнал:
- Дори и безброй доводи да ми представиш, няма да стана толкова безумен и безсмислен, че достигнал дълбока старост и приближавайки се към смъртта, да променя вярата си и заради този злощастен и безславен живот да отстъпя от утвърденото изповядване на вярата. Затова не се опитвай да прилъжеш ума ми, който непрестанно се упражнява с четене на божествените книги. Защото в началото не е имало нито един от вашите богове; те са се появили впоследствие и никакво добро не са извършили, никаква полза нямаме от тях; самите те, гнусни и негодни, са станали виновници за лошия и страстен живот и на другите. А щом трябва да спазваме древните лоши правила, следва да подражаваме на Каин братоубиеца. Вие защо не последвате онези, които искали да възлезат на небето и не се посрамили от кръвосмешението със сестрите си, заради което били изтребени с потоп? Ако ще подражавате на техните беззакония, защото са древни, то вече не от вода, а от вечен огън и незаспиващ червей ще бъдете наказани, не се ли покаете.
След тези думи нечестивците хванали светия мъж и го повлекли към храма на Артемида, където имало меден вол; нажежили този вол и поставили в него светия мъченик. Той, като направил кръстно знамение, се молел на Бога и призовавал:
- Боже, Който ни разкри съкровената от века тайна на нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото си ни открил непонятните дълбини на Твоята благост, благодаря Ти за всички Твои благодеяния - за това, че спасяваш нас, които се уповаваме на Тебе, а мене си удостоил с честта в този час да се запиша сред светите мъченици, пострадали за Твоето свято име. Приеми духа ми, който сега напуска този живот и ми дай да намеря благодат у Тебе и Твоя Единороден Син - и направи участници на Твоята милост не само мен, но и онези, които ще живеят след мене, та от всички да се прославя Твоето свято име навеки. Амин.
С тези и други подобни думи дълго се молил свети Антипа, мъчен в нажежения вол. След това, като се помолил и за целия свят, предал духа си в Божиите ръце, сякаш че заспал сладък сън, и възлязъл на небето, украсен със славен мъченически венец. Благочестиви мъже взели светите му мощи и с чест ги погребали в същия град, а от тях изтичало миро, което лекува всички човешки болести за слава на Христа нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян навеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com