Св. преподобни Марк Атински (Св. Марк Трачески)
† ок. 400 година
Чества се на 5 април
|
Св. преподобни Марк Атински (Св. Марк Трачески)† ок. 400 година Чества се на 5 април |
Веднъж авва Серапион разказал следното:
- По време на моето пребиваване във вътрешната египетска пустиня, веднъж се отправих към великия старец Иоан и след като получих неговото благословение, уморен от пътя, седнах да си почина. Както бях задрямал, имах видение насън: явиха ми се някакви двама отшелници, които бяха идвали при стареца и получили благословение от него. Те разговаряха помежду си:
- Това е авва Серапион; да вземем от него благословение. Авва Иоан им напомни:
- Той днес току-що пристигна от пустинята и е доста уморен: оставете го да си почине малко.
А отшелниците казаха на стареца за мен:
- Ето, колко време вече Серапион се подвизава в пустинята, а не отива при отец Марк, който се подвизава на Траческата планина, която се намира в Етиопия. Сред всички пустинници и постници няма равен на този Марк. Той е на сто и тридесет години, а вече са минали деветдесет и пет, откакто започна да се подвизава в пустинята. През цялото това време не е виждал нито един човек. Наскоро при него бяха някои от светиите, съпричастни на вечния живот, които му обещаха да го приемат при себе си.
Докато те говореха такива думи на отец Иоан, аз се пробудих от дрямката и като не видях никого при стареца, съобщих му за видението си.
Това видение - каза ми старецът - е божествено; но къдели се намира Траческата планина?
Помоли се за мен, отче! - казах аз на стареца.
След молитвата се простих със стареца и се отправих към Александрия, която се намира на разстояние двадесет дена път оттука; аз изминах този път за пет дни, почти без отдих нито денем, нито нощем, опалван от слънчевия зной, който изгаряше дори прахта по земята.
Като влязох в Александрия, попитах един продавач:
- Много ли път има още до Траческата планина, която се намира в Етиопия?
Продавачът ми отвърна:
- Да, отче, това място е още много далече. Двадесет дена трябва да се върви до пределите на етиопците, хетейския народ; а планината, за която питаш, се намира още по-далеч оттук.
Аз отново го запитах:
Колко храна и питие трябва да се вземат за път, защото искам да се отправя натам.
Ако пътуваш - отвърна продавачът - по море, няма дълго да си на път; но ако се отправиш по сухо, ще вървиш тридесет дена.
Като чух това, взех вода в една кратуна и малко фурми, и като възложих упованието си на Бога, тръгнах на път и вървях през пустинята в продължение на двадесет дни. По пътя не срещнах никого, нито звяр, нито птица, тъй като в тази пустиня въобще няма растителност; там никога не пада нито дъжд, нито роса, затова и в нея не може да се намери нищо за ядене. След двадесетдневното пътешествие ми се свърши водата, която носех в кратуната, свършиха се дори и фурмите, аз много се изтощих и не можех да вървя повече, но не можех и да се върна обратно, и легнах от умора на земята. И ето че ми се явиха онези двама отшелници, които бях видял първия път във видението при великия старец Иоан. Те застанаха пред мен и ми казаха:
- Стани и върви с нас!
Като се изправих на крака, видях единия от тях да се навежда към земята и като се обърна към мен, запита: Искаш ли да се подкрепиш?
- Както ти благословиш, отче - рекох аз.
След това той ми посочи корен от едно пустинно растение и каза:
- Хапни от този корен и с Господнята сила продължавай пътешествието!
Аз похапнах малко и веднага почувствах силите си укрепнали и се възрадвах духом. Почувствах се толкова бодър, че ми се стори, сякаш въобще не съм се уморявал. После те ми показаха пътечката, по която трябваше да отида при свети Марк, и си тръгнаха.
Продължих пътя и се намерих пред висока планина, която, както ми се стори, стигаше до небето. По нея нямаше нищо, освен камъни и прах. Когато наближих планината, в нейния край видях море. Започнах да изкачвам планината и вървях в продължение на седем дни.
Когато настъпи седмата нощ, видях от небето да слиза Божий ангел към свети Марк, който му говореше:
- Блажен си ти, авва Марк, и добре ще ти бъде! Ето, ние доведохме при теб отец Серапион, когото искаше да види душа-
та ти, тъй като ти не пожела да видиш освен него никого другиго от хората!
Когато видението ми свърши, тръгнах смело и вървях дотогава, докато стигнах пещерата, в която живееше свети Марк. Когато приближих входа на пещерата, чух светеца, който пееше Псалмите на Давид, да произнася: "пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден" и следващите стихове от този псалом. След това от преливащата духовна радост, която го беше обзела, той започна да говори сам на себе си с такива думи:
- Блажена е душата ти, Марк, защото с Божията помощ ти не зацапа душата си с нечистотиите на този свят и твоят ум не беше запленен от скверни помисли! Блажено е твоето тяло, защото то не потъна в похоти и греховни страсти! Блажени са очите ти, които дяволът не можа да съблазни чрез съзерцание на чужда красота! Блажени са ушите ти, защото те не чуха женски глас в този суетен свят! Блажени са твоите ноздри, защото не помирисаха греховен смрад! Блажени са ръцете ти, защото не докоснаха никакви вещи, принадлежали на хората. Блажени са и твоите нозе - не стъпвали на пътя, който води към смъртта, - защото не се устремиха към грях! Душата ти е преизпълнена с духовен живот и ангелска радост!"
След това той пак заговорил, обръщайки се към душата си:
- "Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния". Защо скърбиш ти, моя душа, не се страхувай! Ти няма да бъдеш задържана в тъмниците на ада, бесовете в никакъв случай няма да могат да те оклеветят. Поради Божията благодат у тебе няма никакъв особен греховен порок: "Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя" Господ. Блажен е слугата, изпълнил волята на своя господар.
Като изрече това и много още друго от Божественото Писание за утеха на своята душа и в потвърждение на несъмнената си надежда на Бога, преподобни Марк излезе към вратите на пещерата си и като заплака от умиление, повика ме, като казваше:
- О, колко е велик подвигът на духовния ми син Серапион, който предприе такъв труд, да види моето обиталище!
После благослови, прегърна ме в обятията си и като ме целуна, ми каза:
- Деветдесет и пет години пребивавам в тази пустиня и не съм виждал човек. Сега гледам твоето лице, което исках да видя от много години. Ти не се полени да предприемеш такъв труд, за да дойдеш при мене. Затова моят Господ Иисус Христос ще те възнагради в деня, когато ще съди тайните помисли на хората.
Като каза това, преподобният Марк ми нареди да ям.
- Аз започнах - разказва Серапион - да разпитвам преподобния за неговия достохвален живот. И той ми разказа следното:
- Както казах, от деветдесет и пет години съм в тази пещера. През това време не съм виждал не само човек, но дори звяр или птица, не съм вкусвал хляб, изпечен от човешка ръка, не облякох дреха. В продължение на тридесет години изпитвах ужасна нужда и скръб от глада, жаждата и голотата, а най-много от дяволските изкушения. Измъчван от глад, ядях тогава земна прах, и изнуряван от жажда, пиех морска вода. Бесовете хилядократно се кълняха един другиму, че ще ме удавят в морето, и като ме хващаха, с побоища ме влачеха към низините на тази планина. Но аз отново се качвах на върха на планината. Те отново ме смъкваха оттука, дотогава, докато кожата се свлече от тялото ми. Влачеха ме и ме биеха и неистово крещяха:
- Върви си от нашата земя! От началото на света никой от човеците не е идвал тука! Ти как се осмели да дойдеш?!
След тези тридесетгодишни страдания, след толкова глад, жажда, голота, смущения от бесовете, върху мен се изля Божията благодат и Неговото милосърдие. По Неговия промисъл моята естествена плът се измени; по тялото ми израснаха косми; в нужното време ми се носи храна и ме посещават Господни ангели. Аз видях сякаш подобие на Небесното царство и обителите на блаженството, обещано за душите на светиите, приготвено за хората, които вършат добро. Аз видях подобие на Божествения рай и дървото на познанието, от което са вкусили нашите праотци. Видях да се появяват в рая Илия и Енох и няма нищо, което да не ми показа Господ от това, за което Го помолих.
- Аз го попитах - разказва Серапион, - съобщи ми, отче, за това, по какъв начин и защо дойде тука.
Светецът започна своята повест с тези думи:
- Аз съм роден в Атина, където и изучавах философските науки. След смъртта на моите родители казах сам на себе си: "Както моите родители умряха, така ще умра и аз. И така, по- добре да се отрека от света доброволно, отколкото да ми се случи да бъда грабнат от него." И незабавно, като съблякох дрехите си, се залових за една дъска и влязох в морето. Носен от вълните, по Божествен промисъл, доплувах до тази планина. Докато ние така разговаряхме помежду си - продължава Серапион, -стана ден и аз видях преподобния Марк, обраснал с косми, подобно на звяр, и се ужасих, тъй като той не можеше да се нарече човек по нищо друго, освен по гласа и по излизащите от устата му слова. Като забеляза смущението ми, Марк каза:
- Не се плаши като гледаш тялото ми, защото плътта, взе та от тленната земя, е тленна.
След това ме запита:
- По стария обичай ли се държи светът в Христовия Закон?
- Сега - отвърнах му, - по благодатта Христова, дори е по- добре от предишните времена.
- Има ли и досега - запита той отново - идолослужение и гонения срещу християните?
- С помощта на твоите свети молитви - отвърнах аз - гоненията се прекратиха и идолослужение няма.
Като чу това, старецът се зарадва с голяма радост. После отново запита:
- Има ли сега на света някои светии, които вършат чудеса, както е казал Господ в Своето Евангелие: "ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно".
Докато светецът произнасяше тези думи, планината се премести от мястото си приблизително на пет хиляди лакти и се приближи към морето. Свети Марк се приповдигна и като забеляза, че планината се мести, каза, обръщайки се към нея:
- На теб не съм ти казвал да се местиш, аз говорех с брата; затова ти се върни на мястото си!
Само като изрече това, планината наистина застана на своето място. Като видях това, аз паднах на земята от страх. Светецът ме хвана за ръката, изправи ме на крака и каза:
- Нима не си виждал такива чудеса през дните на живота си?
- Не, отче - отвърнах аз.
Тогава светецът, като въздъхна, горко запалака и каза:
- Горко на земята, щом християните на нея само така се наричат по име, а по дела не са такива!
И той отново произнесе:
- Благословен Бог, който ме доведе на това свято място, та да не умра в отечеството си и да не бъда погребан в земята, осквернена от много грехове!
Целия ден прекарахме - разказва Серапион, - пеейки псалми и в духовна беседа, а с настъпването на вечерта преподобният ми каза:
- Брате Серапионе! Не е ли време след молитвата с благо дарност да вкусим от трапезата?
На тези думи аз не му отвърнах нищо. След което той, като вдигна ръце към небето, започна да произнася следния псалом: "Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая”.
Като завърши да пее този псалом, той се обърна към пещерата и каза:
- Брате, сложи трапеза.
След това отново се обърна към мене:
- Хайде да хапнем от трапезата, която Бог ни е изпратил.
Аз недоумявах в себе си и се чудех на кого свети Марк заповяда да приготви трапезата, защото през целия ден не видях никакъв човек при него в пещерата.
Като влязохме в пещерата, видях сложени две маси, на които имаше два меки бели хляба, сияещи като сняг. Имаше и прекрасни за окото плодове, две печени риби, очистени маслини, фурми, сол и пълна кана с вода, по-сладка от мед. Когато седнахме, свети Марк ми каза:
- Чедо Серапионе, благослови!
- Извини ме, отче - отвърнах аз. Тогава светецът произнесе:
- Господи, благослови!
И аз видях над трапезата простряна от небето ръка, която осени с кръст сложеното. След като привършихме с трапезата, свети Марк каза:
- Брате, вдигни това оттука!
И веднага трапезата се вдигна от невидима ръка. Аз се чудех на всичко, което ставаше: и на невидимия слуга (защото на ангела в плът, свети Марк, по Божие нареждане прислужваше безплътен Ангел Господен), и на това, че в живота си не бях хапвал толкова вкусна храна и никога не бях пил толкова сладка вода, каквато имаше на тази трапеза. На моето недоумение светецът ми отвърна:
- Брате Серапионе! Видя ли колко благодеяния изпраща Бог на Своите раби! През всички дни на мен ми се изпращаше от Бога по един хляб и една риба, а сега заради тебе Той удвои трапезата - изпрати ни два хляба и две риби. Ето с каква трапеза ме храни Господ Бог в продължение на всичкото това време, заради първите мои тежки страдания. Както ти казах в начало то на разговора, откакто тридесет години пребивавам в това място, аз не съм намерил нито един корен от растение, с който бих могъл да се прехраня. Като страдах от глад и жажда, поради крайната нужда, аз ядях прах, пиех горчивата морска вода и ходех гол и бос. От студа и страшния зной окапаха пръстите на краката ми; слънцето изгаряше плътта ми и аз лежах ничком на земята като мъртвец. При това бесовете се вдигнаха на борба срещу мене, като срещу някой изоставен от Бога. Но аз, с Божията помощ, претърпях всичко това от любов към Господа. А след като свършиха моите тридесетгодишни страдания, по Божие повеление започнаха да ми растат коси, докато ме покриха целия, като дреха. И оттогава бесовете не могат да се приближат до мене; глад и жажда не ме мъчат; нито жегата, нито студът ме безпокоят. При всичко това аз никога не съм боледувал. Но сега свършва пределът на моя живот и Бог те е изпратил тук ти да погребеш с твоите свети ръце смиреното ми тяло.
След туй, като мина известно време, светецът отново ми каза:
- Брате Серапионе! Прекарай настъпващата нощ, поради моята близка кончина, в бодрост.
След това ние двамата застанахме на молитва, като пеехме Давидовите псалми. В това време светецът ми каза:
- Брате Серапионе! След като си замина, положи тялото ми в тази пещера, затвори входа на пещерата с камък и се отдалечи от нея.
Тогава аз се поклоних на преподобния и започнах със сълзи да го моля за прошка, като казвах:
- Умоли, отче, Бога, Той да вземе и мене с тебе, та и аз да дойда там, където отиваш ти.
В отговор на тези мои думи светецът ми каза:
- Не плачи в деня на моето веселие, но още повече се развесели. Ти трябва да се върнеш на своето място. А пък Господ, Който те доведе тука, за труда и богоугождението да ти дари спасение. При това знай, че връщането ти оттука няма да стане по онзи път, по който дойде тук, но ще стигнеш до своето място по друг, необичаен начин.
Като помълча малко, преподобни Марк отново каза:
- Брате Серапионе! Днешният ден за мене е важен: по-важен от всички дни на живота ми. Днес душата ми се освобождава от плътските страдания и отива да се успокои в небесните обители. Днес моето тяло ще си почине от многото трудове и мъки; днес Бог ще ме приеме при Себе си.
Докато светецът произнасяше тези думи, пещерата се изпълни със светлина, която беше по-светла от слънчевата, а планината се напълни с благоухание от аромати.
При това, като ме хвана за ръката - продължава Серапион, - преподобни Марк започна да ми говори така:
- Нека пещерата, в която пребивавах с моето тяло, трудейки се за Бога през време на моя живот, да пребъде до всеобщото възкресение и тук да остане моето умряло тяло, което беше обиталище на болки, трудове и лишения. А Ти, Господи, освободи душата ми от тялото! Заради Теб аз понасях глада, жаждата, голотата, студа и зноя и всичките други бедствия. Владико! Самият Ти ме облечи с одеждата на славата в страшния ден на Твоето пришествие! Заспете, най-накрая, мои очи, които никога не задремахте по време на моите нощни молитви! Успокойте се, мои нозе, които се потрудихте по време на нощните стояния! Аз се отделям от временния живот, и на всички, които остават на земята, пожелавам да се спасят. Спасете се постници, които заради Господа се скитате по гори и пещери! Спасете се, подвижници, които понасяте всякакви лишения, за да достигнете Небесното Царство! Спасете се, Христови затворници, заточени, изгонени заради правдата, които нямате в нищо друго утеха, освен в Единствения Бог! Спасете се, манастири, които денем и нощем се трудите за Бога! Спасете се, свети църкви, които служите за очистването на грешниците! Спасете се, свещеници Господни, посредници между Бога и хората! Спасете се, чада на Христовото Царство, осиновени от Христа чрез Светото Кръщение! Спасете се, Христолюбци, които приемате странници като Самия Христос! Спасете се, достойни за помилване, милостиви! Спасете се, богати, които богатеете за Господа, и водите живот, с богоугодни дела! Спасете се вие, които сте станали нищи заради Господа! Спасете се, благоверни царе и князе, които извършвате съд по правда и милост! Спасете се смиреномъдри, постници и трудолюбиви подвижници! Спасете се, всички, които заради Христа се обичате един другиго! Да бъде спасена цялата земя и всички, които в мир и Христова любов живеят на нея!
После - разказва Серапион, - след като произнесе това, преподобни Марк се обърна към мене, целуна ме и каза:
- Спаси се и ти, брате Серапионе! Заклинам те в нашия Господ Иисус Христос, Божия Син, нищо да не вземеш от моето смирено тяло, дори и един косъм. Нека да не се докосва до него и никаква дреха, но при погребението с тялото ми да бъдат само косите ми, с които ме облече Бог. И ти също не оставай тука.
Докато светецът произнасяше тези думи, а аз ридаех, чу се глас от; небето, Който казваше:
- Донесете ми от пустинята Моя избран съсъд; донесете Ми извършителя на правдата, най-съвършения християнин и верен слуга! Идвай, Марк! Идвай! Заспи в светлината на радостта и духовния живот!
След това свети Марк ми каза:
- Братко, да преклоним колена! И ние преклонихме колена.
След това чух ангелски глас, който говореше на преподобния:
- Простри ръце!
- Като чух този глас - разказва Серапион, - аз незабавно станах и като погледнах, видях душата на светеца вече освободена от оковите на плътта, ангелските ръце я бяха покрили със светлобяла одежда и те я възнасяха към небесата. Аз съзерцавах нейния въздушен път към небето и отворените небеса. При това видях застаналите на този път пълчища бесове и слушах ангелският глас, който се обръщаше към тях:
- Синове на тъмата, бягайте и се скрийте от лицето на светлината на правдата!
Светата душа на Марк беше задържана във въздуха около един час. След това от небето се чу глас, Който казваше на ангелите:
- Вземете и донесете тук този, който посрами бесовете! Когато душата на преподобния премина без всякаква вреда за себе си през бесовските пълчища и вече се приближаваше към отвореното небе, аз видях нещо като простряна от небето дясна ръка, Която приемаше непорочната душа. После това видение се скри от очите ми - разказва Серапион - и повече не видях нищо. Беше около шест часа през нощта; като приготвих за погребение честното тяло на светеца, останах на молитва през цялата нощ. Като настъпи денят, изпях със сълзи на радост обичайните песнопения над тялото, целунах го и го положих в пещерата, като затворих с камък входа. После, след продължителна молитва, аз слязох от планината, като хвалех Бога и призовавах светеца да ме ръководи в обратния ми път през тази непроходима и страшна пустиня. Когато след залез слънце седнах да си отпочина, внезапно пред мен се показаха онези двама отшелници, които ми се явяваха и по-рано, и ми казаха:
- Ти, брате Серапионе, погреба тялото на блажения подвижник, за когото наистина е недостоен целият свят. И тъй, ставай и продължавай пътешествието си през нощта, тъй като през деня пътуването е неудобно, поради страшния зной.
Тогава станах и тръгнах след тези, които ми се бяха явили, и вървях след тях до ранно утро. А когато започна да настъпва денят, те ми казаха:
- Иди си с мир, брате Серапионе, на своето място и благодари на Господа Бога.
А когато се отдалечих от тях на известно разстояние, забелязах, че вече приближавам дверите на църквата, която се намира в манастира на великия старец Йоан. Много учуден на това, от душа прославих Бога и си спомних думите, които ми беше казал преподобният Марк, че връщането ми ще стане не по пътя, по който бях дошъл при него. И аз повярвах, че по думите на светеца съм бил пренесен невидимо. Възблагодарих на преблагия наш Бог, Който всичко е устроил за добро за мен, недостойния, по молитвите и просбите на Своя верен раб, преподобния наш отец Марк.
Като чу гласа ми, от манастира забързано излезе при мене авва Йоан икато ме приветстваше, каза:
- По Божията милост при нас благополучно се завърна авва Серапион.
После влязохме в църквата и аз разказах на стареца и неговите ученици за всичко, което се случи с мен, и всички ние прославихме Бога. Старецът след това ми каза:
- Наистина, брате, този свети Марк е бил съвършеният християнин; ние само по име се наричаме християни, а на дело сме далече от истинското християнство. Нека Човеколюбивият и милостив наш Бог, Който е приел във вечните обители на Своето Небесно Царство светия угодник Марк, да съхрани и нас, и цялата Своя света съборна и апостолска Църква от всички дяволски коварства и Той да бъде винаги с нас, Неговите смирени раби, и да ни насочва към изпълняване на Неговата света Божествена воля, та и ние да вървим по следите на Неговите свети велики угодници, преподобните наши отци - и в страшния ден на съда с нашия отец Марк да получим милост по молитвите на Пречистата наша Владичица Богородица и на всички светии, угодили на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение, с Отца и с Пресветия, Благ и Животворящ Дух сега и в безкрайните времена. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com