Св. преподобни Марко, епископ Аретусийски
† ср. на IV век
Чества се на 29 март
|
Св. преподобни Марко, епископ Аретусийски† ср. на IV век Чества се на 29 март
|
По-долу:
| * Аретусия или Аретуса - град в Сирия, бел.ред.. |
В царуването на император Константин Велики (337 г.), когато християнската вяра възтържествувала над езичеството, в много градове били построени църкви, а капищата били разрушени. Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, между които бил и аретусийския* епископ Марко – човек благочестив, свят и ревностен в разпространението на истинската вяра.
Скоро в империята започнали страшни смутове: войници убили мнозина роднини на царя и искали да убият и племенниците му Гал и Юлиан. Аретусийският епископ ги спасил, като ги скрил в църквата. След смъртта на Константин ставали много вълнения и от друг род; наследникът му Констанций покровителствал еретиците ариани и гонел правоверните.
| * Император Юлиан Отстъпник управлявал Римската империя от 315 до 363 г. |
След Констанция встъпил на престола Юлиан*, оня същият, когото спасил от смърт епископ Марко. Юлиан от младини ненавиждал християнската вяра, която престорено изповядвал при Констанций. Като станал император, той веднага обявил, че поддържа езичеството. Той употребявал всички средства, за да унизи, угнети и оскърби християните. Юлиан издал указ – идолските капища, разрушени от християните, да бъдат пак издигнати за сметка на тия, които ги разрушили.
Епископ в Аретуса бил все същият Марко, вече престарял и дълбоко почитан от всички за благочестивия си и свят живот. Градските власти поискали от него средства за възстановяване на капищата, които той разрушил при Констанций. Епископът отговорил, че той няма пари, но ако дори да би имал, той не би дал нищо за езическо капище. Знаело се, че той действително е беден, и градските власти, като намалявали своите искания, накрай му заповядали да внесе една нищожна сума, като го заплашвали с наказание в случай на неподчинение.
Тогава започнали страшни преследвания срещу християните от езичниците, които били подстрекавани от царя. В много градове езическото население избивало християните и ги мъчело жестоко. Престарелият епископ не се уплашил от опасността и повторил своя отказ. Тогава го предали на разярения народ. Биели светия старец, влачили го по улиците, хвърляли по него камъни, мъчили го до смърт, но не могли да победят твърдостта му. Едва жив, старецът все пак не отстъпвал. Накрай управителят на града го спасил от ръцете на мъчителите. По думите на историка блажени Теодорит, мнозина от гражданите на Аретуса, учудвайки се на твърдостта на светия старец, се обърнали към християнската вяра.
В същото време пострадал и дякон Кирил. Множество християни били мъчени в разни градове на Палестина, Египет и Сирия.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
За страданието на преподобни Марк, епископ Аретусийски, свети Григорий Нисски (Григорий Нисийски) в своето първо слово срещу богомерзкия отстъпник Юлиан пише следното:
"Кой не знае какво се е случило с чудния Марк Аретусийски? И кой не помни разказа, посветен на неговата памет? При царуването на Константин Велики, ползвайки се с дадените тогава права на християните, той разрушил едно езическо капище и обърнал много хора от езическото заблуждение към правия път на спасението както с назидателни беседи, така и с примера на непорочния си живот. Аретусийците езичници отдавна го ненавиждали; когато християнската власт паднала и езическото нечестие започнало да се разгаря и разраства, той не избегнал ръцете на мъчителите в това трудно време. Така народната тълпа, макар и до известно време да сдържа гнева и пожеланията си, подобно на огъня, който се таи в печката, или на реката, която бива удържана от бента - в един момент показва неукротимата си ярост, - това й е присъщо така, както на огъня да се разгаря и на реката стремително да срива бента.
Свети Марк, виждайки, че народът е въстанал срещу него и замисля нещо недобро, решил по-скоро да избяга, не толкова от страх, колкото от послушание към Господнята заповед, която казва да бягаме от град в град, отстъпвайки място на гонителите. А християните, макар и да са мъжествени и твърди в търпението, трябва да се грижат не само за своето спасение, но да жалят и гонителите, за да не увеличават погибелта от враждебната злоба, с която са изпълнени. Но когато добродетелният Марк видял, че заради него отвеждат мнозина, предават ги на мъчения и различни изтезания, а други, виждайки това, се измъчват, той не понесъл заради неговото бягство и самозапазване да страдат други; вземайки добро и мъдро решение, той се върнал от бягството си, доброволно се предал на народа и се изправил срещу яростта на мъчителите. Какви зверства само не извършили? Какви само мъки не измислили? Когато всеки от мъчителите се стараел към множеството различни мъчения да прибави и свои, измислени от него начини на измъчване, то от нищо не се дразнели така, както от мъжественото търпение на светеца; те били особено озлобени, смятайки връщането му не толкова за проява на мъжество в мъките, колкото за презрение и безчестие по отношение на тях.
Светителя старец, приел доброволния подвиг на мъченичеството, водели из целия град, където той се ползвал с особено уважение от всички, освен от гонителите и мъчителите, за своята почтена старост, и главно за добродетелния си живот. С него вървели мнозина, без разлика във възраст и чин; и всички еднакво го подлагали на оскърбления: тук имало и мъже, и жени, млади и стари, присъствали също и градските власти, и именити хора; и всички имали един-единствен стремеж: да се надминат едни други в своята ярост и озлобление; всички, без изключение, смятали за нещо велико да предадат на колкото е възможно по-големи мъчения непоколебимия старец подвижник, противостоящ срещу целия град.
След като влачили светеца из града, го оставили в едно блато; при това освен мъченията, той търпял и безчестни поругания: децата едно след друго го дърпали за косите и за други части на тялото; след това бил повесен на мястото за наказания, при което рязали с ножове и пробождали с остра тръст люлеещо се тяло на доблестния страдалец, и при това достойно за плач зрелище гръмко се смеели и играели. С особени средства за мъчение притискали пищялите му до костите; с много тънки и здрави ленени конци обрязвали ушите му. След това, като го намазали с мед и мазнина, го сложили в голям кош и на обяд, по време на най-силната жега, го издигнали високо, където го жилели пчели и оси. И колкото повече се топял медът и мазнината върху блаженото тяло на светеца, толкова повече той страдал от ужилванията на осите и пчелите.
Свети Марк, бидейки стар на години, в своя страдалчески подвиг се показал изпълнен със сили; той не изменил светлостта на лицето си, но даже изпитвал някакво наслаждение от тези мъчения и порицавал мъчителите.
За него се разказва още и следното, достойно за запомняне: виждайки себе си издигнат високо, а мъчителите стоящи ниско под него, свети Марк се чувствал така далече от тях, че не забелязвал болката, сякаш не той, а някой друг търпял страдания, които при това смятал за слава, а не за безчестие.
Такава гледка нима не би събудила жалост у този, у когото има макар и капка милосърдие и човеколюбие?! Но това било невъзможно поради заплахата от мъчения и гнева на царя, вменил мъчението на християните за дълг на градовете и управителите; впрочем мнозина, непознаващи скритата злоба на царя и коварството му, мислели за него иначе.
Свети Марк претърпял всички мъчения за това, че разрушил едно езическо капище, за което не дал на мъчителите нито една жълтица; ясно било, че страда заради своето благочестие. Когато аретусийците поискали или да заплати за разрушеното капище цялата определена от тях твърде значителна цена, или да го построи отново, свети Марк се възпротивил повече от благочестие, отколкото поради това, че нямал възможност да изпълни желанието на езичниците. Побеждавайки ги със своето търпение и малко по малко намалявайки определената от тях цена, той ги довел до това, да искат немного пари, които той лесно би могъл да заплати. И така, от двете страни се водел спор: мъчителите се стараели да принудят светеца, но той оставал непреклонен, тоест, те все пак искали светецът да заплати някакви пари, а той не искал да им даде дори и една медна монета (макар и да имало много хора, някои от които поради своето милосърдие, а други, трогнати от неговото твърдо и непобедимо търпение, били готови да внесат много пари за него); оттук е ясно, че той е приел мъченическия подвиг не от сребролюбие, а от ревност по Бога.
Свети Марк бил в числото на скрилите цар Юлиан - докато бил още малко момче, когато бил изтребван безнравственият и нечестив род на този император. И мислят, че за тази своя постъпка свети Марк справедливо претърпял такива жестоки страдания; той бил достоен за още по-големи мъчения, защото, наистина поради незнание, избавил от смърт това толкова голямо зло за цялата вселена.
Разказва се също, че аретусийският епарх, макар и да бил нечестив и езичник, не могъл да понесе гледката на различните страдания на свети Марк и смело казал на царя:
- Царю! Не е ли срам за нас пред всички християни това, че не можахме да победим даже един старец? Макар и победата над него да не би била славна и честна, но да останем победени от него - това е велик срам!
Така мъжеството на християните посрамвало тщеславните епарси и царе.
А мъчението на аретусийците било такова, че лютостта на Ехет и Фаларид не би могла да се сравни с тяхната; в злобата си те надминали и самия изобретател на злобата и свой учител, дявола."
Това е разказът на свети Григорий Нисски за свети Марк.
А Теодорит разказва, че аретусийците, виждайки несъкрушимата твърдост на дивния старец свети Марк, станали кротки, удивлявайки се на великото му търпение; и го пуснали на свобода. След това, като послушали неговите поучения, се обърнали към светата вяра и всички станали християни.
За свети Кирил дякон същият Теодорит разказва следното:
"Кой може без сълзи да си спомни злодейството, извършено във Финикия от езичниците? Защото в град Илиопол, съседен на Ливан, тези богомерзки идолопоклонници, си спомнили за дякон Кирил, който при царуването на Константин, разпален от ревност, унищожил много почитани в града идоли, не само го убили, но разрязали корема му и започнали със зъби да разкъсват вътрешностите му. Но това не останало скрито от всевиждащия Бог и те получили достойно наказание за злобата си. Тези, които дръзнали да вършат това, преди всичко се лишили от зъбите си, които изпадали до един; след това загубили езиците си, които гноясали, изгнили и паднали от устата им. Накрая ослепели; с такива наказания нагледно се потвърждавала силата на истинното благочестие.
В Аскалон и Газа, палестински градове, мъчителите разсекли коремите първо на мъжете, облечени в свещен сан, след това на жените и девиците, посветени на Бога, насипали в тях ечемик и ги хвърлили на свинете; така безчовечно издевателствали над тях. За това на светите мъченици били приготвени победни венци в Царството Христово, а на мъчителите вечни мъки в ада, които ги очакват като праведно възмездие от Истинния наш Бог Исус Христос, на Когото слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com