Свв. мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск Амасийски
† през 305 и 308 година
Честват се на 3 март
|
Свв. мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск Амасийски† през 305 и 308 година Честват се на 3 март
|
По-долу:
Виж също:
Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град Амасия
(в малоазийската област Понт) умрял управителят, който го осъдил, а на негово място бил назначен друг управител, който със същата строгост започнал да преследва
християните. След като приел длъжността, той веднъж заповядал да му прочетат отчета със съдебните дела в управлението на неговия предшественик. Между другото му прочели делото на
св. Теодор Тирон. Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и след това запитал къде са другите християни, които били заловени заедно с
Теодора. Казали му, че всички са в затвора. Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били особено близки с Теодор Тирон, и Василиск,
племенника на светия мъченик.
Тези християни през време на затворничеството си в тъмницата обърнали към Христа много езичници, затворени заедно с тях поради различни престъпления. Светите мъченици им проповядвали словото Божие и им показвали пример на християнско служение и преданост към Иисуса Христа; защото християнските мъченици били кротки и търпеливи, към всички проявявали любов и състрадание твърдо се уповавали на Бога и понасяли безропотно затвора и всички лишения. Между другите повярвал и тъмничният стражар. Когато му съобщили заповедта на управителя, той влязъл в тъмницата и казал на тримата християни: "Ставайте! Дойде отдавна очакваното от вас време. Управителят ви вика. Не забравяйте и мене в доброто ваше изповедание!" Християните бързо се приготвили да вървят, а другите затворници започнали да плачат и скърбят, като знаели, че мъчения, а може би и смърт застрашават приятелите им. "Не плачете, братя! – казал им св. Евтропий. – Ще се видим пак. Молете се за нас и изпросете от Бога да се прекрати идолопоклонството и цял свят да се изпълни с Христовата благодат!"
Те били доведени при управителя. Управителят, който чул, че Евтропий е особено уважаван от другарите си, обърнал се най-напред към него и ласкаво го попитал за неговото име и звание. Евтропий на всички въпроси на управителя отговарял с радостно спокойствие.
- Аз виждам – казал му управителят, - че ти си толкова умен, колкото и красив. Вероятно си се учил на мъдрост?
- Аз съм придобил оная мъдрост, която учи да се уповаваме на Христа – отговорил Евтропий.
- Послушай ме – казал управителят, - принеси жертва на боговете и убеди другарите си да сторят същото! Аз ще пиша на императора, той ще те възвеличи с почести и ще те награди с богати дарове. Ако пък не се покориш на волята му, всички вас ще предам на жестоки мъки.
- Не се надявай да ни прелъстиш с обещания или да ни уплашиш със заплахи – възразил Евтропий. – Каква полза за нас от временните блага, от почестите и богатствата, които тъй често биват гибелни за човешката душа? Ние всички сме готови да страдаме и да умрем за името Христово. Христос е богатство и чест, и наша слава. Той е извор на живот. Той ни пази и може да ни избави от ръцете ти, ако такава е волята Му.
Тогава управителят заповядал да мъчат Евтропия, а на Клеоник и Василиск казал: "А вие какво ще кажете? Съгласни ли сте да принесете жертви на боговете или искате да страдате заедно с Евтропий?"
- Ние изповядваме същия Бог – отговорили те – и искаме да страдаме с Евтропий.
Управителят заповядал да ги предадат на мъчения. Били ги с ремъци тъй жестоко, че шурнала кръв. Но те мъжествено понасяли страданията, като се издигали с душата си към Бога.
"Боже благи и милостиви! – гръмко се молел св. Евтропий, - Боже, Който спасяваш праведниците и обръщаш грешниците! Дай ни търпение и помогни ни, както си помогнал на Твоя раб Теодор! Амин!" – извикали Клеоник и Василиск и внезапно мъчителите спрели, като че ли удържани от невидима сила. Мъчениците видели Иисус Христос в слава и Теодор Тирон да стои близо до Него. Те чули думите: "Аз виждам старанията ви, ще ви бъда помощник докрай и имената ви ще се впишат в книгата на живота!"
Подкрепени от чудното видение, християните гръмогласно славели и благодарели на Бога, а мъчителите пристъпили до управителя и го молели да ги освободи, понеже не са в състояние повече да мъчат християните.
- Това е магьосничество! – извикал изученият управител. – Чрез какви вълшебства тия измамници прелъстиха моите служители? Но мнозина от присъстващите се удостоили да видят чудесното явление. Те казали на управителя: "Това не е вълшебство, а Богът на християните помага на Своите служители. Ние видяхме техния Цар Христос и чухме глас от небето, видяхме също така и умрелия Теодор, какъвто го знаехме жив."
- А защо аз нищо не видях и никакъв глас не чух? – запитал управителят.
- Ти не виждаш с душевните си очи – казал му Евтропий, - затова и не си видял небесното явление. Князът на тоя век е ожесточил сърцето ти и над тебе се сбъдват думите на пророка: "С ушите си тежко слушат, а очите си са затворили" (Ис. 6:10).
Като видял, че народът се вълнува, управителят заповядал да прекратят изтезанията на християните. Отвели ги в тъмницата. Затворниците радостно ги приветствали, гръмко викайки: "Нашата помощ е в името на Господа, който сътвори небето и земята" (Пс. 123:8).
Управителят бил твърде загрижен и не знаел какви мерки да предприеме в случая. Във време на обед той казвал на приятелите си: "Какво да правя с тия люде? Целият народ се вълнува. Какво е вашето мнение?"
- Заповядай по-скоро да ги накажат смъртно – отговорил един от присъстващите. – Ако продължаваш да се бавиш, целият народ ще остави боговете и ще се обърне към Оня Бог, Когото те проповядват.
Но управителят повече желаел да ги склони да се отрекат, отколкото да ги предаде на смърт. Затова той решил да изпита още силата на думите и лъжливите обещания и веднага пратил за Евтропий.
- Съгласен ли си сега да се поклониш на боговете? – запитал го той.
- Понеже Господ Бог мой е жив – отговорил св. Евтропий, - аз и да помисля за това не мога.
- Седни и обядвай с нас – казал му ласкаво управителят.
- Не – отговорил мъченикът, - няма да седна с вас, понеже в Писанието е казано: "Който ходи със светии, ще се освети, а който с нечестиви ходи, техен съучастник ще стане".
- Виждам, че си злонравен – казал му управителят.
- Не съм злонравен, но изпълнявам заповедта на моя Господ – спокойно отговорил Евтропий.
Тук управителят пак започнал да го убеждава да принесе жертва на боговете. "Ти поне самичък принеси жертва – казал му той, - само за да види това народът и да не се отвращава от боговете!"
- Искаш да бъда наставник на другите в злото ли? – отговорил Евтропий. – Моят Господ е казал: "Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина" (Мат. 18:6).
Тогава управителят заповядал да донесат много злато, сребро и драгоценни дрехи. "Всичко туй ще ти дам – казал му той – и още повече от това, ако само кажеш на народа, че ти се покоряваш и се готов да принесеш жертва на боговете. А подир това се моли на своя Бог колкото искаш."
- Престани да изкушаваш Христовия раб – казал му Евтропий. – Каква полза за човека да придобие цял свят, ако той погуби душата си? Какво ще замени душата му? (Мат. 16:26) Защо се бавиш? Осъди ни на смърт, понеже можеш да бъдеш уверен, че нищо няма да ни разлъчи от любовта Христова (Рим. 8:39).
Управителят още дълго го увещавал, но най-после като се убедил, че това е безполезно, пратил го в тъмницата, гдето през всичкото време другарите му не преставали да се молят за него.
Управителят осъдил Евтропий и Клеоник на кръстна смърт, а заповядал да оставят Василиск в затвора, без да обръща внимание на молбата му да не го разлъчват от другарите му.
Когато светите мъченици били отведени вън от града и видели приготвените за тях кръстове, гръмогласно започнали да благодарят на Господа, че ги е удостоил с кръстна смърт. Те Го молели да помогне на християните и да им даде сила да изтърпят гонението. Множество народ вървяло подир светите мъченици. Приковали ги на кръстовете и те с молитва предали душите си Богу, като чули глас от небето, който ги призовавал към по-добрия живот. Това станало в края на ІІІ век.
Василиск, след като прекарал няколко години в тъмница, бил посечен с меч близо до град Коман. Паметта му се чества в деня на неговата смърт – 22 май.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
След страданията и мъченическата смърт на свети великомъченик Теодор Тирон в град Амасия в тъмницата останали затворени за Христа неговите съратници Евтропий и Клеоник и
Василиск, племенник на свети Теодор. Управителят на града Публий, който измъчвал свети Теодор, вече бил умрял, поразен от Божия гняв. На негово място бил назначен друг, на име
Асклипиодот, родом от Фригия, човек безбожен и жесток. Той причинил много злини на християните, защото получил власт от император Максимиан
да ги принуждава да принасят жертви на идолите, и тези, които не се подчинявали, погубвал в жестоки мъки.
Веднъж, заседавайки на съда със своите съветници, той извикал книгопазителя Евласий и му заповядал да чете предишните съдебни дела. Когато Евласий четял за страданията на Теодор Тирон, всички се удивявали на търпението на светия мъченик, а управителят попитал:
- Къде са другарите на Теодор, споменати в книгата?
Евласий отговорил:
- Те са затворени в тъмницата заедно с другите затворници. Виждайки изгореното от Тирон капище на тяхната скверна богиня Юнона, наричана майка на боговете, управителят заревал като лъв и веднага заповядал да изпратят войници в тъмницата, за да доведат при него светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск.
Евтропий и Клеоник били родни братя, родом от Кападокия, а Василиск, племенник на свети Теодор, се родил в Амасия; но и тримата, свързани от взаимна любов, се наричали един друг братя.
Когато мъчениците били доведени при управителя, той казал:
- Послушай ме, Евтропий, и убеди братята си да се подчинят на царската заповед и да принесат жертва на боговете. Ще напиша за теб на царете за това и те ще те назначат за воевода на тази страна, ще те почетат като княз и ще те обсипят с големи богатства. Тогава на дело ще видиш колко добре е да се слушат царете и да се изпълняват техните заповеди. А ако не се убедиш от думите ми, ще разсека тялото ти на части и ще го хвърля да бъде изядено от псетата и зверовете. Каквото остане от костите ти, всичко ще изгоря в огъня и ще хвърля праха в реката. Не се надявай, че християните ще съберат твоите останки и ще ги помажат с миро като светиня. И така, покори се, принеси жертва на боговете или само кажи пред народа, че се покоряваш и искаш да принесеш жертва: всички гледат към теб и очакват твоето решение. Не отвръщай от боговете тези, които искат да им принасят жертва, за да не опетниш името си, предавайки се на позорни и жестоки мъчения.
На това Евтропий отговорил на управителя:
- Престани да пустословиш, сине на дявола, наследнико на геената! Престани да прелъстяваш Божиите слуги, враже Божий, отхвърлен от нетленните блага и райското блаженство, вечни затворнико на преизподния ад! Престани да говориш неприлични неща, ти, който заграждаш пътя към добрите дела, учителю и началнико на нечестието! Не зная какво да ти кажа, лукави съблазнителю! Ти ми обещаваш временна чест и богатство, които остават тук, на земята. Каква полза имам от това, което предизвиква душевредни страсти, води до самохвалство, блудство, грабеж, убийство и други престъпления? Каква полза е получил от временната слава и богатство предишният княз Публий, измъчвал свети Теодор? Сега той е погребан в земята, изяден от червеите и измъчван в ада, в неугасимия огън. И тебе няма да закъснее да постигне Божият гняв, и ти ще погинеш, беззаконнико нечестиви. Ти ме заплашваш с жестоки мъчения, меч, огън и зверове, но не се надявай да ме изплашиш с такива заплахи и мъки и да ме принудиш към беззаконие: да пострадам за Христа, моя Бог - това е моето първо желание, защото Той е нашето богатство, чест и слава. Не, няма да отстъпим от Него нито аз, нито моите братя, но ще пострадаме за нашия Спасител: в Неговите ръце е нашият живот, Той е непобедим Войвода, избавящ от беди призоваващите Го, Той и нас може да избави от Твоите ръце.
Тогава управителят се обърнал към свети Клеоник и Василиск:
- А вие какво ще кажете: ще принесете ли жертва на боговете, за да запазите живота си, или ще упорствате като Евтропий и тогава ще бъдете подложени на същите мъки?
Клеоник и Василиск отговорили:
- Както вярва нашият брат и господар Евтропий в Иисус Христос, така и ние вярваме в Бога Отец и Сина, и Светия Дух. Както Евтропий страда за Христа, така искаме да страдаме и ние, и дяволът на може да ни раздели нас, съединените от светата вяра в Христа и от взаимна любов. Както тройно преплетената връв няма да се разкъса, така и ние ще бъдем крепки, и както Пресвета Троица е неразделна, така и ние сме съединени с вяра и любов. Така че, измъчвай ни още по-жестоко, ние ще отидем на тези мъки за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото ти си враг.
Когато казали това, управителят заповядал четирима войници да разтегнат всеки един от тях и безпощадно да го бият със здрави жили. Светците били бити така жестоко, че на земята падали късове от телата им, обагрени с кръв. Но те мъжествено търпели и се молели на Бога. Мъчението било жестоко, но с Божия помощ страстотерпците като че изобщо не страдали.
Изведнъж станало страшно земетресение, цялото съдилище се разтърсило, палачите, уморени и изплашени, избягали, а светците, освободени от невидима сила, останали цели. И ето, явил им се Господ с ангели и със свети Теодор.
Сам Господ им казал:
- Когато ви мъчеха, Аз стоях до вас и гледах вашето търпение. Понеже мъжествено понесохте първите страдания, Аз ще ни бъда помощник, докато завършите своя подвиг и имената ви бъдат записани в книгата на живота.
След тези думи Господ и свети Теодор станали невидими.
Като чул това и видял, че народът се вълнува, управителят заповядал да завържат мъчениците и да ги отведат в тъмница.
Обядвайки късно със своите съветници в същия ден, управителят им казал така:
- Не зная какво да правя с тези хора: целият град се вълнува заради тях. Какво мислите?
Един от съветниците казал:
- Умолявам те, по-скоро ги убий. Ако се забавиш да ги накажеш, целият град ще отстъпи от боговете и ще тръгне след тях. Особено на многословния Евтропий не позволявай да говори толкова много.
- Аз го увещавах да се поклони на боговете - казал управителят – и с молби, и със закани, а той похули и боговете, и царя, а и на мен досади с укорите си. Но да извикаме само него и да го убеждаваме с молби. Ако ни послуша, слава на милостивите богове, а ако не, ще ги предам на смърт.
Като казал така, той изпратил войниците да доведат Евтропий от тъмницата. Евтропий влязъл и управителят, седейки на обяд, се обърнал към него:
- Искаш ли аз сам да те въведа в храма на нашите богове и ти да им принесеш жертва?
Свети Евтропий отговорил:
- Жив Господ, Бог мой! В мен няма и мисъл да отстъпя от Христовата вяра, утвърдена на непоколебим камък.
Изпълнен от ярост към светците управителят заповядал да донесат сяра и смола, да ги разтопят в три котела и да обливат телата им с тях. Той наредил да се забият в земята здрави колове, да поставят светците голи между тях и да ги разпънат.
Слугите донесли котли с кипящи сяра и смола, държейки ги с железни клещи.
Блаженият Евтропий казал на слугите:
- Господ да обърне вашето дело върху вас самите.
Изведнъж с помощта на Божията сила мъчениците отвързали ръцете си от коловете, сами взели в ръце кипящите котли и излели смолата по гърбовете си един на друг. Стичайки се от телата им, тя се разляла като вода по мраморния под, настигнала слугите и ги обгорила до костите. Като видял това, управителят се ужасил, но го приписал на вълшебството на християните. Той заповядал на други слуги да стържат телата на светците с железни нокти, а раните им да поливат със синап и сол, разтворени в оцет. Светците доблестно претърпели всичко това.
По време на мъченията свети Евтропий казал на управителя:
- Нечестивецо, ненавистен за славата Божия! Измисли още по-големи мъчения, та за по-голямото страдание да приемем мъченически венец с още по-голяма слава.
Раздразнен от тези думи, управителят заповядал на своите слуги още по-силно да мъчат светците. Дълго измъчвали светците и едва след залез слънце управителят заповядал отново да ги хвърлят в тъмницата и да ги оковат във вериги.
На сутринта управителят отново седнал в съда, извикал светците и им казал:
- Е, какво? Намислихте ли да се поклоните на боговете и да им принесете жертва, или искате да умрете със зла смърт?
Свети Евтропий отговорил:
- Нима ти, помрачени, заслепени и безчувствени губителю, не си чул от нас, че ние няма да се поклоним на твоите богове - глухи и неми бесове, и няма да им принесем жертви!
Като чул това, управителят осъдил Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст.
Тогава Василиск завикал:
- Осъди и мен на смърт, аз не искам да изостана от моите другари, но се стремя заедно с тях да застана пред Христа, нашия Бог.
- Не - казал управителят, - така ми внушиха боговете: вие сте дали обет да не се изоставяте един друг, но аз няма да ви погубя заедно, за да бъде нарушен обетът и желанието ви да не бъде изпълнено.
След тези думи свети Евтропий бил изведен заедно със свети Клеоник от града, където стоели кръстовете. Целият град тръгнал след тях, не само християните, но и езичниците.
Като видели своите кръстове, мъчениците казали:
- Господи, Боже наш, Иисусе Христе! Хвалим Те и Ти благодарим, че си ни направил достойни за кръстна смърт, подобна на Твоето доброволно страдание. Удостой ни с венеца на правдата, та като страдаме с Тебе, да се прославим в Твоето царство. Молим Те за светата Църква; смири въставащите срещу Твоите раби и дарувай мир на християнския род.
По време на тази молитва войниците приковали мъчениците към кръстовете. И ето, чул се глас от небето, призоваващ светците към вечен покой. Свети Евтропий и Клеоник предали душите си на Господа в молитвата: „В Твоите ръце, Владико, предаваме духа си."
Така загинали те на третия ден от месец март. Двама благочестиви мъже, граждани на град Амасия, Коинт и Велоник, помолили управителя да им позволи да вземат телата на мъчениците. Управителят не им отказал. Тогава Велоник взел тялото на свети Евтропий, помазал го с миро, погребал го с чест в своето село, намиращо се на 18 стадии от града. Тялото на Клеоник взел Коинт и със същата чест го погребал в село Кима. На тези места при гробовете за слава Божия ставали многочислени изцеления.
Останалият в тъмница свети Василиск още дълго бил държан във вериги. Управителят Асклипиодот починал, а при приемника му Агрипа свети Василиск бил обезглавен на 22-рия ден на месец май. На този ден се чества паметта му, за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух вовеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com