Св. преподобномъченик Анастасий Перски
Св. преподобномученик Анастасий Персиец
† 628 година
Чества се на 22 януари заедно със св. апостол Тимотей от Седемдесетте
|
Св. преподобномъченик Анастасий ПерскиСв. преподобномученик Анастасий Персиец † 628 година Чества се на 22 януари заедно със св. апостол Тимотей от Седемдесетте
|
Да възпеем, верни, в песни божествения ученик и Павлов спътник Тимотей; с него да почетем мъдрия Анастасия, възсиял от Персия като звезда и прогонващ нашите душевни страсти и телесни недъзи.
По-долу:
В мирския си живот Анастасий се наричал Магундат и бил син на персийски маг. Служил в конницата на Хорзой ІІ (590-628 г.) и взел участие в похода на пълководеца Шахин, с когото проникнал дори до гр. Халкидон във Византия. Когато се отклонил от войската, той отишъл в Йераполис при река Нил и постъпил при един персийски златар да учи занаята му и да слуша учението на Иисуса, защото златарят бил християнин. Посещавал с него църквата и разпитвал за изобразените по стените икони, които разказвали за подвизите на мъчениците и светците.
В самата Персия християнската религия станала много известна след 614 г., когато Хорзой превзел Йерусалим и отнесъл със себе си светия Господен кръст, чрез който ставали много чудеса и който бил върнат обратно при сина му Кобад. Всичко това все повече разпалвало вярата му и той все по-силно желаел да получи кръщение, но златарят отклонявал своята помощ, защото по това време се бояли от персите.
Тогава Магундат решил да осъществи мечтата си, като замине за Палестина и скоро се озовал в Йерусалим. Тук постъпил на служба при един христолюбив златар, който го завел при свещеник Илия от храма "Свето Възкресение" (Храм Гроб Господен).
За младежа узнал и йерусалимския патриарх Модест, който го кръстил, и след свалянето на бялата кръщелна дреха на осмия ден го поверил на един благочестив старец от йерусалимските манастири. Голямо било неговото усърдие. Той се научил да чете от свещените книги на гръцки и така безупречно изпълнявал всичките си монашески задължения като послушник, че старецът го постригал за монах и му дал името Анастасий.
И така този млад персиец, който владеел магическото изкуство на баща си и участвал в победоносните походи но Хорзой, сега станал образцов монах, който спечелил обичта и уважението на всички братя със своите добродетели: смирение, кротост и трудолюбие. С каквото и да се занимавали ръцете му, неговите мисли били винаги устремени в молитва към Бога. Мислите му често се спирали и върху мъченическите подвизи и това обливало в сълзи очите му, като все повече в сърцето му запламтявал копнежът да сподели тяхната свята участ.
Когато укрепнал достатъчно в духовното си издигане и неговият старец се убедил в искреността на намеренията му, Анастасий получил най-сетне благословия да отиде на мъченически подвиг. По онова време Палестина се намирала под персийска власт. Скоро след това той бил задържан под стража в Кесария Палестинска и разпитван в преторията пред персийския управител. Изтезаван на два пъти, хвърлян в тъмница и изкарван да носи камъни, окован във вериги, Анастасий водил дълги спорове и произнасял защитни речи пред мъчителите си за истинската вяра.
През една нощ друг затворник–юдеин видял как цялата тъмница просияла от неземна светлина и около дивния персиец се събрал цял сонм от лъчезани набожители, които облажавали мъченика заради неговите страдания. Облажавали Анастасия и събратята му от неговия манастир, а неговия старец така силно съчувствал на ученика си, че сякаш сам бил подлаган на същите страдания.
Многократно мъчен и пребиван, смелият изповедник бил пуснат да посети празничното богослужение по ходатайството на виден сановник. С голяма радост християните посрещнали невинния старадалец и целували със сълзи неговите тежки вериги. В уреченото време той отново бил върнат в тъмницата, за да бъде изпратен на съд пред самия Хорзой в Персия. Тук бил подложен на нови жестоки мъчения. В тежко състояние го отнесли в тъмницата. Тъмничният пазач бил таен християнин и много се грижил да облекчава участта на своите измъчвани едноверци. По заповед на царя Анастасий бил подложен на другия ден на нови изтезания. Разярен от непобедимото мъжество на своя някогашен войн, Хорзой заповядал да го удавят на другия ден заедно със седемдесет негови другари.
- Аз желаех да бъда разкъсан на парчета от вас заради моя Христос, и тая смърт е малко за мене. Благодаря на Господа, че с това малко страдание ми дава възможност да премина във великата и неизказана слава на светите мъченици! – казал Анастасий на своите смаяни палачи.
Оставили телата на удавените мъченици да бъдат разкъсани от зли кучета, но нито едно не се докоснало до тялото на св. Анастасий. Строги войници пазили, да не би някой християнин да вземе тялото му.
Св. Анастасий Перски загинал в 628 година. По-късно неговите св. мощи били пренесени в Йерусалим.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Когато светият град Иерусалим бил превзет от персийския цар Хозрой и светите места, където пребивавал нашият Господ Христос, ознаменувани от Неговите доброволни страдания, кръстна смърт, погребение и възкресение, били завоювани от нечестивите варвари животворящото дърво на Кръста Господен било взето в плен и отнесено заедно с много богатства в Персия. Тогава в тая страна славата на името Христово започнала да сияе подобно на слънце в чудесата, които ставали от животворящото кръстно дърво. Самт бидейки в плен, то пленявало човешките души в Бога, и като примка, улавяйки хора, при-вличало ги към Христос, просвещавайки с познанието на истината и възпламенявайки сърцата с Божествена любов. Тогава се обърнал към Христа и светият мъченик Анастасий.
Той бил родом персиец от селището Раснуни, разположено в областта Раза. Персийското му име (в езичество) било Магундат. Бил син на влъхва, на име Вава, прочут в своята страна учител на чародейските науки. Вава обучил сина си съвършено в своите знания още от най-ранна възраст. Когато Магундат навършил пълнолетие, заедно с други юноши постъпилна военна служба и останал в столичния град, служейки в конницата на персийския цар Хозрой.
Като чул за славата и могъществото на кръстното дърво, което привеждало в изумление всички персийски области и ужасявало с необичайни чудеса, та хората казвали: "Християнският Бог е дошъл в Персия", Магундат усърдно разпитвал за него. Внезапно душата му се възпламенила тайно от онзи огън, който Христос дошъл да запали на земята. Без умора този прекрасен юноша разпитвал мнозина какво ли ще е това дърво, което има толкова голяма чудотворна сила. Вярващите му обяснили, че това е същият Кръст, на който заради човешкото спасение бил разпнат Христос, Синът Божи, изповядван и почитан от християните. Тогава у него още повече се разгоряло желанието да придобие най-съвършено познание за Божия Син. Задавал въпрос след въпрос, а в отговорите намирал повод за нови изследвания, пламнал от усърдие да узнае как Бог е слязъл от небето, как е станал човек, защо и от кого е бил осъден на кръстна смърт, кога се е възнесъл отново на небето, откъдето е слязъл. От християните научил за Божественото тайнство на Боговъплъщението и в душата му постепенно израснало семето на вярата и пламенеело желание да подражава на Христос.
Заедно със свой родственик Магундат бил записан в конницата на славния военачалник Шахин. Когато военачалникът бил изпратен с войската на персийския цар в земите на Гърция и достигнал дори до християнския град Халкидон, Магундат също бил там с полка, в който служел. Против персите излязълна война благочестивият цар Ираклий. Тогава персийският военачалник Шахин бил принуден да се върне обратно със своята конница. В този момент Магундат оставил полка и своя родственик и предпочел да живее с християните в нищета и неизвестност, пред богатството и почестите в отечеството си сред незнаещите Бога.
Отначало дошъл в Иерапол. Там срещнал един човек, родом персиец, християнин по вяра, златар по занаят. Магундат останал да живее при него и се учил на златарско изкуство. Ръцете му били заети с работа, а умът му бил постоянно устремен към Христа Бога, от любов към Когото горяло сърцето му. Той умолявал своя учител да го подготви за свето Кръщение, но желанието му не могло да се осъществи, понеже светото Кръщение било отлагано за неопределено време поради опасение от война и нашествие на персите. Като идвал със своя учител в църквата, виждал на стените на храма картини, изобразяващи страданията и чудесата на светите мъченици. Магундат разпитвал своя учител: какво означава това? Учителят му разказвал за подвизите и живота на светиите: как те мъжествено приели смърт заради Христа и с ревност положили за Него душите си какво претърпели от мъчителите заради своя Господ и с каква награда се сподобили на небето. Магундат слушал всичко с внимание, удивявал се и се ужасявал, а сърцето му още повече се възпламенявало от Божествена ревност. След като поживял в Иерапол известно време, тръгнал към Иерусалим, за да приеме там свето Кръщение.
Пристигнал в светия град Иерусалим, Магундат, наречен при кръщението си Анастасий, отседнал при един благочестивхристиянин, също златар по занаят. Той му доверил желанието на сърцето си да се съедини с Христос чрез свето Кръщение. Завели го при преподобния Илия, презвитер на храма Възкресение Христово. Блаженият Илия го приел с любов, известил за него светейшия патриарх Модест и по негово благословение кръстил персиеца, наричайки го в светото Кръщение Анастасий, сетне го задържал при себе си в продължение на осем дни. Презвитерът го разпитвал: какъв живот желае да води занапред като мирянин или като монах? Блаженият не само на думи, но и с кроткия си нрав показал, че желае монашески сан и живот. Осем дни по-късно, когато снел белите одежди, облечени при светото Кръщение, презвитерът го изпратил в един от иерусалимските манастири. Била десетата година от царуването на Ираклий. В манастира Анастасий бил поверен на един мъдър и добродетелен старец, който скоро станал предстоятел на обителта. При него той научил гръцки език и да разбира псалтира и останалите свещени книги, бил наставляван и в много подвизи, присъщи на монашеския живот. Заради това бил обикнат от всички, особено от своя наставник, който предвидил бъдещия му подвижнически живот, постригал го за монах и го направил свой духовен син.
Блаженият Анастасий бил добродетелен, смиреномъдър, кротък и трудолюбив монах. С желание изпълнявал всякаква манастирска работа в готварницата, пекарната, градината, и други послушания; при това никога не пропускал църковната служба или четенето на правило. Ръцете му били винаги заети с работа, а устата му с прослава на Бога. Освен това четялБожествените Писания, житията на светите отци, а особено страданията на светите мъченици, оросявал книгите със сълзите си, а сърцето му пламенеело от възторг и съчувствие към тяхното търпение. Като че сам страдал заедно с тях и подражавал вътрешно на тяхната ревност, облажавал кончината им и се удивявал на тяхното мъжество, молейки усърдно владиката Христос да сподоби и него да претърпи за Името Му такива страдания и славна смърт, та да се присъедини към лика на светите мъченици.
В същото време врагът на човешката душа, разгневен, че той се утвърждава в добродетелта, започнал да му припомня предишния живот в Персия, оставените богатства, слава, бащиното му чародейско изкуство, воинската чест и всяка друга суета, желаейки да смути душевния му покой и да го откъсне от обителта и съжителството със светите отци. Но с помощта на Бога, Когото свети Анастасий призовавал непрекъснато, а също и по молитвите и напътствията на неговия учител и духовен отец, пред когото изповядвал всички свои мисли, той останал непобедим и непоколебим при всички изкушения на врага.
Седем години живял свети Атанасий в манастира и събрал изобилно духовно съкровище на добродетели, а накрая бил призван от Господа към мъченически венец. В навечерието на светлия празник Възкресение Христово, през нощта на Велика събота той поискал да отдъхне от дневните трудове и в съня си видял себе си да стои на висока планина. Приближил се светоносен мъж, Който държал златна чаша, украсена с драгоценни камъни и пълна с вино. Мъжът му подал чашата и казал: "Вземи и пий." Анастасий я взел и я изпил. Душата му се преизпълнила с неизказана радост и той разбрал още в съня си, че това било знамение за желаната от него мъченическа кончина, къмкоято го призовава Господ. Събудил се, изпълнен с радост и веселие и побързал да иде в църква за началото на службата на Възкресение Христово. В храма извикал настрани своя духовен отец и наставник, който вече бил предстоятел на манастира, паднал в краката му и обливайки ги със сълзи, умолявал владиката да се помоли за него пред Владиката на всички Христос, понеже наближавал вече денят, в който щял да напусне тоя живот. Анастасий казал:
- Зная, свети отче, колко труд си положил заради мене и колко често съм злоупотребявал с отеческата ти грижа към мен. Благодарение на теб очите ми прозряха истинската светлина и чрез теб се освободих от тежката тъма; не преставай да молиш за своя раб преблагия Господ.
Духовният му отец отговорил:
- Какво има, дете мое? Как си узнал, че тъй скоро ще преминеш от нас във вечния живот?
Анастасий му разказал за своя сън и настоявал, че през следващите дни той непременно ще трябва да умре или от обща за всички смърт или по някакъв друг начин. Побоял се да каже за своето желание да умре от мъченическа смърт, да не би старецът да му забрани и по този начин да не угасне пламъкът на неговия стремеж към Христа, а сам да се лиши от венеца на страдалец. Духовният отец дълго го утешавал с мили думи.
Когато настъпил денят на Възкресение, преподобният Анастасий се причастил със Светите Тайни по време на Божествената литургия и вкусил с братята от общата трапеза. На следната нощ той задрямал за кратко, но скоро станал, понеже неизразимо вътрешно желание за мъченичество не му позволявало да заспи. Тайно от всички излязъл от манастира, без да вземе нищо със себе си освен монашеската дреха, в която бил облечен.
Отначало свети Анастасий отишъл в Диоспол Палестински, а оттам на планината Гаризим, за да се помоли. Посетил още много забележителни места и пристигнал в Кесария Палестинска и там живял два дни в църквата на Пречистата Богородица. После се поклонил в църквата на светата и всехвална великомъченица Евтимия, която се намирала в същия град. По това време Палестина била под персийско владичество и там живеели много перси. Случило се, че минавайки покрай дома на един персиец, свети Анастасий видял свои сънародници да извършват вълшебни фокуси. Изпълнен с Божествена ревност, той се приближил и гневно казал:
- Защо заблуждавате сами себе си и заблуждавайки други хора, увличате душите им към същото заблуждение?
Те били удивени от неговата смелост и запитали:
- Кой си ти, че ни говориш така?
Анастасий отвърнал:
- И аз някога споделях вашето заблуждение. Аз бях сведущ в тая нечестива наука и бях твърде изкусен в измамата.
Светията изобличил тяхното безбожие и им обяснил колко е противна на Бога и вредна за хората тяхната чародейска хитрост и измама. Той им разказал как е достигнал до познание на истината и се обърнал към Бога, и ги убеждавал да вземат пример от него, и те също да познаят истината и като се откажат от чародейството, да се обърнат към Христос с покаяние. Те обаче не искали да слушат думите на светията, но настоявали да не порицава така славните за персите вълшебни знания и да не ги изобличава пред народа. Той ги оставил и продължил по пътя си, бързайки към светия храм на всехвалната мъченица.
Но не успял да се отдалечи, когато го съзрели персийските воини, седящи при вратите на градския съд. Светията миналкрай тях, а те, беседвайки помежду си на персийски език, рекли за него:
- Този е съгледвач.
Светията разбрал думите им, понеже разговаряли на неговия роден език, и гневно се обърнал към тях:
- Какво говорите? Аз не съм съгледвач, а раб на моя Господ Иисус Христос. Аз се сподобих да работя на Онзи, Който благоволи да слезе от небесата заради грешниците. Разбирам вашата реч, понеже и сам някога бях на същата войнска служба, както и вие.
Тогава те го хванали и съобщили за него на началника си, който бил в зданието на съда. Военачалникът го разпитал кой е и откъде е, после заповядал да го затворят в тъмница и строго да го пазят. В затвора светията три дни не приемал нито храна, нито вода. Не желаел да вземе нищо от ръцете на нечестивите, но сили му давало единствено очакването на тъй-желаните страдания за Христа.
В това време в Кесария Палестинска пристигнал персийски княз на име Марзаван. Като научил за затворника, той заповядал да го доведат вързан при него в преторията на разпит. Когато довели светията, Марзаван се занимавал с разни други дела, а преподобният стоял отстрани вързан. Тук бил и един християнин. Той познал светия, понеже го бил срещнал в църквата на Пречистата Дева Богородица, приближил се до него и тихо го попитал за какво е задържан, вързан и доведен на съд. Анастасий му разказал за желанието на сърцето си да пострада и умре за Христа. Чувайки това, християнинът го прославил за доброто му намерение и го утешавал с думите на Божественото Писание, убеждавал го да не се бои от мъките, нито от смъртта за името на нашия Господ Иисус Христос, но твърдо и смело да отговаря на въпросите на Марзаван, помнейки словата, казани от Господ в Евангелието: "който претърпи докрай, ще бъде спасен"1.
След това преподобният бил изведен на съд пред Марзаван, но не му се поклонил и не му оказал подобаваща чест. Персите имали обичай да коленичат пред своите князе, с което почитали техния сан. Светият не сторил това и с външното си незачитане и безстрашие изразил своето вътрешно мъжество и величие на духа. Марзаван го изгледал втренчено и запитал:
- Кой си ти, откъде си и как ти е името?
Преподобният смело отговорил:
- Аз съм християнин, а ако желаеш да узнаеш моя произход родом съм персиец, от областта Раза, от селището Раснуни. Аз бях влъхва и воин, но оставих тъмнината и дойдох при истинската светлина; преди се наричах Магундат, а днес по християнски се наричам Анастасий.
Марзаван му рекъл:
- Остави това заблуждение и се върни към предишната си вяра. Ще ти дам коне и пари и много имущество.
Светият го погледнал и казал:
- Да не бъде това с мене, Царю Христе, аз не ще се отрека от Теб!
Тогава Марзаван запитал:
- Нима ти харесва дрехата, която носиш сега?
Блаженият отговорил:
- Това одеяние ми е особено приятно, понеже то е ангелско. За мен то означава по-голяма чест, отколкото за тебе твоят сан.
Разгневен, Марзаван рекъл:
- В тебе има бяс и ти говориш не друго, а което ти внушава той.
Светият отвърнал:
- Когато споделях персийското заблуждение и нечестие, наистина имах в себе си неистов бяс, а днес в мен живее Христос, моят Спасител, Който прогонва твоите бесове.
Марзаван запитал:
- Какво? Нима не се боиш от царя, ако узнае за тебе, той ще заповяда да бъдеш разпнат!
- Защо да се боя от човек отговорил преподобният, който е смъртен, както си и ти. Дори и да убие тялото ми, с никакви козни не ще успее да улови душата ми.
Разгневен, Марзаван заповядал да го оковат с железни вериги, една на шията, а друга на нозете да го отведат в каменоломните и да го заставят заедно с другите затворници да носи постоянно камъни. Там блаженият страдалец претърпял без-бройни и тежки несгоди. В Кесария се намирали някои негови бивши съседи и приятели от Персия, от неговото родно село Раснуни. Като го видели, се срамували от него и считали труда му безчестие за себе си. Те го ругаели:
- Какво си сторил? Защо си потъпкал благородството на своя произход, като си станал християнин и докара на нас това безславие? Окован си с вериги и си осъден на смърт, като злодей и не можем да те гледаме така. Никога и никой от нашата страна не е бил християнин, а ето, че ти ни причини такъв позор.
При тия думи нечестивите вдигнали ръка на невинния Анастасий, били го немилостиво, дърпали го за брадата, късали му дрехите, обиждали го и го карали да носи такива тежки камъни, които едва успявали да вдигнат четирима. Така, окован с вериги и тежко натоварен с камъни се трудил Божият угодник. Той търпял всякакви притеснения от своите познати, но понасял всичко с радост заради името на Иисуса Христа.
След известно време княз Марзаван отново заповядал да доведат при него светията и го попитал:
- Ако ти действително си син на влъхва и знаеш чародейското изкуство, разкажи ни нещо от това, та и ние да видим твоите способности.
Светията отвърнал:
- Да ме пази Бог! Да не излезе подобно нещо от моите уста! Аз не искам да осквернявам ума си със спомен за вълшебните хитрости, нито езика си с думи за тях.
Тогава князът рекъл:
- Защо толкова държиш да бъдеш християнин? Върни се към предишната си вяра, иначе ще съобщя за теб на цар Хозрой.
Светията отговорил:
- Прави, каквото искаш. Аз мисля, че ти си писал до него и дори вече си получил отговор.
Князът отвърнал:
- Все още не съм писал, но днес бих искал да напиша и каквото той ми заповяда за тебе, това и ще сторя.
Свети Анастасий отговорил:
- Напиши всичко, което поискаш за мен. Аз съм християнин и казвам още веднъж аз съм християнин.
Тогава Марзаван заповядал да прострат светията на земята и да го бият, докато не се съгласи да изпълни това, което му заповядва. Но когато слугите поискали да вържат мъченика, той ги спрял:
- Оставете ме така, няма нужда да ме връзвате и да ме държите, понеже аз не искам по неволя да страдам заради моя Христос, а съвсем доброволно. Аз дотолкова желая да пострадам за Него, колкото човек жадува студена вода в зноен ден.
След тези думи той осенил себе си с кръстно знамение исе прострял ничком на земята, жадувайки раните си. Тогава започнали жестоко да го бият с пръчки, но светията се обърнал към своите палачи с думите:
- Почакайте малко и снемете от мен монашеската одежда; нека не търпи унижение монашеският сан! Удряйте само моето тяло, но знайте, че раните, които ми причинявате, приемам като на шега. И дори да ме раздробите на части, никога не ще се откажа от моя Господ Иисус Христос.
Макар и жестоко бит, светията мъжествено търпял всичко, лежал неподвижно, доброволно понасяйки мъките си заради Христа, с което побеждавал самото свое естество. Князът и всички свидетели били удивени от неговото търпение, понеже той през цялото време на мъчението не помръднал, не извикал, дори не простенал. Умът му бил устремен единствено към Бога, заради Когото страдал. Накрая князът заповядал да престанат да го бият и отново го заплашил с името на царя:
- Ще пиша казал той до царя и той ще заповяда да те накажат със смърт.
Светията отговорил:
- Пиши каквото искаш.
Князът възразил:
- Нима не се боиш от царя?
Светията отвърнал:
- Защо да се боя от твоя цар? Нима той не е смъртен човек, като теб? Нима той не ще види тление, както и ти? Защо ми внушаваш да се боя от него, подобния на тебе земен прах? Не е ли по-добре да се боя от моя Господ Иисус Христос, Който сътвори небето и земята, морето и всичко в тях източника на живота?
Гордият Марзаван, удивен от отговора на мъченика, заповядал да го отведат в тъмницата. След известно време отново го извикал при себе си и започнал да му говори кротко, надявайки се да го прелъсти с ласкави думи. Той предложил на светията:
- Спомни си твоята вълшебна наука и принеси жертви на боговете, за да не умреш в мъки и да не се лишиш от слънчевата светлина.
Преподобният отговорил:
- На кой бог трябва да принеса жертва: на слънцето, луната, огъня, морето, планините и хълмовете, или на всички други стихии? Никога не ще се поклоня на вашите истукани! Понеже всичко, изброено от мен е създал Христос, Божият Син за да ни служи и за полза на нас, разумните твари. Вие се за-блуждавате, като служите на бесовете и четириногите животни, и на всяка друга видима твар, сякаш не те са създадени за наша потреба, а ние сме създадени заради тях! Странно и неразумно е да ги наричате богове! Вие сте създадени по образ Божий а не знаете Бога, своя Създател. Ако бяхте познали Христос, Който ви е създал, бихте се обърнали към истинската светлина и бихте се избавили от властта на демоните.
Със своята реч светията удивил Марзаван и всички слушатели. Марзаван видял, че нито с ласки, нито със заплахи може да победи светията и го отпратил в тъмницата, докато пристигне разпореждане от царя какво да прави с него. През нощта държали мъченика в тъмницата, а денем го извеждали окован на работа да носи камъни заедно с другите затворници.
В това време за свети Анастасий научили в манастира, където приел монашество. Всички отци и братя, чувайки, че той много страда за Христа, се изпълнили с неизказана радост, и особено предстоятелят, неговият духовен отец и учител, който сякаш бил вързан заедно със своя възлюбен ученик и страдал заедно с него. Но сам той не могъл да иде при страдалеца, понеже трябвало да се грижи за манастира, затова изпратил двама монаси с писмо, със слова на утеха, като им заръчал да навестяват тайно мъченика и да го окуражават да понесе мъжествено страданията. Самият той заедно с другите отци денонощно се молел на Бог да помогне на мъченика докрай да по-страда доблестно за Неговото Име и да бъде победител и венценосец в лика на светите мъченици. В това време преподобномъченик Анастасий в тъмницата не спирал денем и нощем да славослови всесилния Бог.
Заедно с него бил затворен и друг човек, юноша от слугите на Марзаван, осъден за някакво престъпление. Той бил окован в една верига заедно със светеца за шията и нозете. Това затруднявало светия, понеже като ставал в полунощ за молитва, бил принуден, въпреки желанието си, да пробужда и своя съжител. Анастасий считал за свой грях против ближния, че го безпокоял, когато, уморен от същия тежък труд през деня, той дълбоко спял. Затова често, когато желаел да извърши полунощните молитви, той не смеел да стане прав, за да не пробуди приятеля си и да не наруши неговия покой. Държал крака си до неговия и свел шия към неговата шия, извършвал обичайните си молитви към Бога.
Там имало и други затворници, които не били оковани. Сред тях бил един евреин от почтен род и с кротък нрав. Като виждал свети Анастасий денем да се труди, носейки камъни, а нощем да славослови Бога, той бил удивен и се питал:
- Що за човек е този и каква ли ще е неговата кончина?
Веднъж през нощта, когато преподобният се молел на Бога, по своя обичай, евреинът лежал на пода, без да заспи. Внезапно видял светлина в тъмницата, погледнал към светеца и видял как през тъмничните врати при него влезли мъже, облечени в бели блестящи одежди и обкръжили светия мъченик. Тяхното сияние осветявало цялата тъмница с неизречена светлина, която никой от затворниците не видял, понеже всички спели. Единствен онзи евреин гледал внимателно и си казвал с голямо учудване:
- Боже светий, та това са ангели!
Продължавал да гледа внимателно светлите мъже и видял, че носят омофори и кръстове в ръцете си. Помислил си: "Това са епископи." После погледнал към светия мъченик и видял светъл юноша да стои пред него със златна кадилница, пълна с горящи въглени. Той сложил в кадилницата благовония и кадил около мъченика. Наблюдавайки това, евреинът побутнал спящия до него друг затворник, християнин, който някога бил съдия в Скитопол. Искал и приятелят му да види дивното чудо, но не могъл да го разбуди от дълбокия му сън. Когато накрая се пробудил и запитал какво става и защо го вика, евреинът, показвайки пред тях, казал:
- Погледни, погледни!
Но едва произнесъл тези думи и видението изчезнало. Тогава евреинът разказал на християнина с особен възторг и сърдечно умиление за всичко, което видял, и двамата заедно прославили Христа Бога.
Наскоро след това княз Марзаван получил от своя цар Хозрой отговор на писмото си и пратил да кажат на преподобни Анастасий:
Царят ти заповядва да кажеш само една дума: аз не съм християнин и веднага ще бъдеш освободен, след това върви където искаш: или при християните и монасите, или в родината си отново на военна служба.
Христовият мъченик отговорил:
- Аз няма да се отрека от моя Христос нито с мисъл, нито с дума!
Тогава князът отново изпратил своя наместник при светията, казвайки:
- Зная, че се срамуваш от мнозина, особено от своите познати, и затова не желаеш пред тях да се отречеш от твоя Христос; но тъй като трябва да изпълним царската заповед, понеже никой не може да я престъпи, ако искаш, насаме, само пред мен и двамата ми съветници кажи, че се отричаш от Христос и веднага ще те пусна. Наистина, какво би загубил, ако само на думи изречеш отричане, а сърцето ти, независимо от устата ти, ще вярва в своя Бог?
Мъченикът отговорил:
- Няма да направя това. Нито пред тебе, нито пред някого другиго не ще се отрека от моя Господ нито явно, нито тайно, нито дори насън, и никой никога не ще може по никакъв начин да ме принуди към това.
Когато наместникът се върнал при княза и му известил отговора на мъченика, князът заповядал да го доведат и му рекъл:
Царят заповядва да те изпратим окован във вериги при него в Персия.
Светият мъченик Анастасий отговорил:
- Дори ако ти беше благоволил да ме пуснеш, аз сам и без окови щях да отида при вашия цар. Защо е нужно да ме оковавате, когато аз страдам доброволно и желая да претърпя всякакви мъки заради моя Господ Христос?
Князът се убедил, че по никакъв начин няма да може да обърне мъченика от християнската вяра към персийското нечестие и наредил заедно с други двама затворници, също християни, осъдени по някакво несправедливо обвинение след пет дни да бъде изпратен в Персия на съд пред царя, а после отново го затворили в тъмницата.
Настъпил празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен. В града живеел един знатен и уважаван човек, християнин по вяра и живот. Той се обърнал към княз Марзаван с молба да пусне от тъмницата монаха Анастасий за празника, за да може заедно с християните да участва в това велико празненство. Марзаван от уважение към почетния гражданин заповядал да изпълнят молбата му и в този ден свети Анастасий бил пуснат при християните, но в железни окови. Благочестивият мъж го приел и го завел в църквата на Божествена Литургия. За всички вярващи било голяма радост и двоен празник да гледат мъченика, окован с тежки вериги за пострадалия на кръста Христос Господ. Мъжете и жените го наобиколили и проливали горещи сълзи от радост, с умиление целували оковите му, прославяйки страданията му за Христа. След извършването на Божествената Литургия, ходатайстващият за него мъж го повел в своя дом заедно с двамата монаси, изпратени от манастира, за да утешават тайно мъченика и да му намират храна. Радушно ги нагостил, а когато настанало време, отново отвел свети Анастасий в тъмницата.
След пет дни той заедно с още двама затворници бил изпратен окован за Персия. Множество християни го изпратили с радостни сълзи. Там били и двамата монаси. Единият от тях се върнал в манастира, а на другия предстоятелят заповядал да отиде с блажения Анастасий, за да му служи, да види неговата кончина и когато се върне, да разкаже за извършените от него подвизи на страдание и мъченичество.
Като пристигнал в Персия, преподобномъченик Анастасий бил затворен в тъмница в град, наречен Витсалия, заедно смного други затворници, едни от тях били осъдени за някакви престъпления, а останалите били пленници, повечето от които християни. Монахът, който го съпровождал, отседнал у някой си Кортакт, син на Есдин, а Есдин бил главният царски домоуправител, таен християнин. След няколко дни цар Хозрой изпратил един от съдиите заедно с трибун да разпита свети Анастасий. Съдията отишъл при него и го запитал: кой е той, откъде е и по каква причина е оставил персийската вяра и е станал християнин? Христовият мъченик му отговарял чрез преводач, тъй като не желаел повече да говори персийски, гнусейки се и от нечестивата вяра на персите, и от самия им език. Светията казал:
- Вие се заблуждавате, почитайки бесовете вместо Бога. Някога и аз живеех в това ваше заблуждение, но днес аз вярвам и се покланям на всемогъщия Господ Иисус Христос, Който е създал небето и земята, морето и всичко в тях. Аз зная със сигурност, че вашата вяра е дяволска измама, която ви води към гибел.
Съдията отговорил:
- О, окаяни! Нима иудеите не разпнаха същия този Христос, Когото вие почитате? Как си могъл да изпаднеш в заблуждение, да оставиш своята вяра и да станеш християнин?
Светията казал:
- Ти вярно казваш, че моят Иисус бил разпнат от иудеите, но защо не казваш, че Той със Своята Божествена воля Сам благоволил да предаде Себе Си на разпятие заради нашето спасение? Той е Творецът на всичко, слязъл от небето на земята и въплътил се от Пречистата и Преблагословена Дева Мария чрез действието на Светия Дух. Той се разпнал доброволно, за да спаси човешкия род от дяволската измама. А вие почитате дявола и се покланяте на слънцето, луната, огъня и на всякакви други творения, а не на своя Творец.
Съдията рекъл:
- Защо да говорим напразно? Ето, царят веднага ще ти предостави най-големи почести, ще ти даде златни пояси, хубави коне и много имущество; ти ще бъдеш един от знатните му сановници, само се върни към предишната си вяра.
Свети Анастасий възразил:
- Даровете на вашия цар, богатство, почести и слава, както и всичко, което е приятно и желано от вас, отдавна съм презрял и възневидял. Всичко това ми е противно като нечистота и тор. Избирайки монашеския живот и обиквайки го, аз живея с надеждата за вечните блага, които по благодатта на моя Бог Христос се надявам да получа. Моят честен монашески чин и тази вехта мантия ми служат като достоверно свидетелство за това. По какъв начин днес бих започнал да презирам и да се отричам от онова, на което се надявам, и заради което предприех целия този труд и положих всякакво усърдие? Могат ли да ме прелъстят даровете на временния цар, който скоро ще загине?
Съдията съобщил всичко това на царя. Изпълнен с гняв, Хозрой заповядал на сутринта да мъчат светията. Когато настъпило утрото, дошъл същият съдия, извел го от тъмницата и първо го бил жестоко с пръчки, после затиснал коленете му между две тежки греди и заповядал на силни мъже да скачат върху двата края на горната греда, та да строшат коленете му. Тъй мъчил светията в продължение на доста време и като се убедил в неговата непреклонност, съдията отново го хвърлил в тъмницата, а сам се отправил към царя да му извести за станалото.
Трибунът, началник на тъмницата, бил таен християнин. Той служел на затворниците, страдащи за Христа, оказвайки им всякаква милост. Заедно с монаха, който съпровождал светията, той влязъл в тъмницата и двамата утешавали и ободрявали страдалеца. Заедно с тях влезли и други християни, тамбили и синовете на гореспоменатия Есдин, царския домоуправител, таен християнин. Те паднали в нозете на мъченика, целували оковите му и го молили той да се помоли за тях на Господа. Светията, който бил смирен, ги отпращал от себе си, признавайки себе си за грешен и непотребен, сам нуждаещ се от чужда помощ и молитви. Те взели восък и го притискали към веригите така, че да се отпечатат върху восъка. Пазили го у себе си за благословение, за изцерение от различни недъзи и си предавали този восък един на друг като многоценен дар.
След известно време онзи съдия, отново изпратен от царя, дошъл в тъмницата при Христовия мъченик и разпитвайки го, признал го за непреклонен противник на царската воля; тогава жестоко го бил с пръчки. Няколко дни по-късно това се случило вече за трети път. Съдията дошъл в тъмницата и пребил светията, а после прибавил и друго люто мъчение: завързали го за едната ръка и като привързали огромен камък към крака му, го провесили. Така страдалецът висял два часа. После съдията го захвърлил в тъмницата, а сам отишъл при царя да извести за непобедимото мъжество на мъченика. Посъветвал царя по-скоро да го убие, за да не бъде повече посрамвано и безчестено великото персийско царство от един християнин. След петнадесет дни царят осъдил мъченика Анастасий на смърт заедно с много други затворници, които били заедно с него в тъмницата.
В навечерието на своята кончина светият мъченик седял в тъмницата и предвиждайки своя край, говорил на някои от затворените с него:
- Братя, на сутринта заедно с мнозина, които седят тук, ще умра и ще премина от тоя живот към вечността. Вие ще останете живи и след няколко дни ще бъдете освободени, понеже този нечестив цар скоро ще бъде убит.
Когато се съмнало дошъл съдията с воини и извел свети Анастасий заедно с още около седемдесет затворници, повечето от които били верни християни. Сред тях били и двамата затворници, също християни, които дошли заедно със свети Анастасий от Кесария в Персия. Други били оставени в тъмницата, между тях били онези, на които светията предсказал скорошно избавление и смъртта на царя.
Осъдените на смърт били изведени от града на брега на реката и там завързвали всеки поотделно с въже за шията и мъчително ги удавяли. При смъртта на всеки от тях мъчителите се обръщали към свети Анастасий с думите:
- Нима би искал да загинеш като тях? Не е ли по-добре за теб да се подчиниш на царската воля, да останеш жив и да получиш от царя дарове, почести и слава?
Светията вдигнал очи към небето и благодарил на Бога, а на тях отговорил:
- Аз бих желал да бъда раздробен от вас на части заради моя Христос. Тази смърт за мен е нищожна и благодаря на моя Господ, че за тези малки страдания Той ми дава възможност да премина към великата и неизречена слава на светите мъченици.
Така светият преподобномъченик Анастасий, след всички други затворници радостно приел смъртта, бидейки удавен на 22 януари. За да потвърдят неговата смърт, войниците отрязали светата му глава и я отнесли на царя, а тялото му заедно с труповете на другите удавени било захвърлено на кучетата. Но те, разкъсали труповете на останалите, не само че не докоснали тялото на светията, но и забележимо започнали да го пазят да не се докосне някой да него. Когато тъмничниятстраж поискал да вземе честното тяло на светия мъченик, му попречили воините, пазещи отдалеч, понеже много от тях били иудеи по вяра.
Когато настъпила нощта, монахът, който бил изпратен от манастира при свети Анастасий, за да види неговата кончина, взел роби от синовете на Есдин, много злато и чисти повивки и отишъл на мястото, където лежало тялото невредимо между другите трупове, разкъсвани от кучетата. Напълнил ръцете на стражите със злато и се приближил до светото тяло на Христовия мъченик, над което сияела пресветла звезда, и като го взел, го отнесъл в намиращия се недалеч оттам неголям манастир на светия мъченик Сергий. Там погребал с почести многострадалното тяло на Христовия страдалец, а сам останал в същия манастир до убийството на цар Хозрой. Когато царят бил убит, затворниците били освободени, както предсказал светията пред своята кончина. Така се изпълнило двоякото пророчество на светията: за наближаващото убийство на цар Хозрой и за освобождаването на затворниците.
Когато гръцката войска навлязла в персийските предели, се освободил пътят за връщане на монаха, съпровождащ светията. Той се завърнал и разказал на предстоятеля и братята подробно всичко, което се случило с преподобномъченика. Всички прославили Бога, укрепил за страдалчески подвиг Своя раб. Предстоятелят на манастира веднага изпратил същия монах заедно с други братя и те пренесли с почести мощите на възлюбения му ученик в неговия манастир. От мощите на светиямъченик ставали много чудеса и изцеления на различни болести за слава на Христос, нашия Бог, прославян заедно с Отца и Светия Дух навеки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
* Мощите на св. преподобномъченик Анастасий Персиец били пренесени в Палестина, оттам в Константинопол, а от Константинопол в Рим.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com