Св. Яков, епископ Низибийски
Святой Иаков Низибийский
† 350 година
Чества се на 13 януари
|
Св. Яков, епископ НизибийскиСвятой Иаков Низибийский † 350 година Чества се на 13 януари |
Свети Иаков бил роден в град Низибия
. Тази област преминавала ту в ръцете на
римляните, ту на персите, а по времето, когато се родил този свят мъж, тя принадлежала на Римската империя.
След като навършил пълнолетие, свети Иаков се оттеглил в пустинята и живеел във високите планини. Пролетта, лятото и есента той прекарвал в горите под открито небе, а през зимата се заселвал в една пещера и там се скривал от студа. За храна му служело това, което земята раждала сама: той събирал плодовете на горските дървета и корени и с тях подкрепял слабата си плът колкото да не умре от глад.
Като умъртвявал така тялото си, Божият угодник непрекъснато насищал душата си с духовна храна. Той очиствал ума си и го подготвял към съзерцание на Бога, правел го огледало на
Светия Дух, и както казва светият апостол, с открито лице гледал славата Господня, преобразявал се "в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен" (2Кор.3:18).
Затова непрекъснато растяло и молитвеното му дръзновение към Бога и когато молел нещо от Него, веднага го получавал. Той пророчески предвиждал бъдещето и Светият Дух го сподобил с
благодатта да върши чудеса. Ще разкажем за някои от тях, за да разкрием сияещата в свети Иаков Божествена благодат.
По това време неразумни хора се покланяли на идолите и въздавали почести на бездушните камъни. Мнозина не само пренебрегвали истинското богопочитание, но дори ненавиждали онези, които били съвършени в добродетелта, познавали истината, отхвърляли идолослужението, присмивали се над нищожеството на идолите и се покланяли на Твореца на всичко. Тогава свети Иаков оставил пустинята и отишъл в Персия, за да види новонасадената градина на светата вяра и сам, доколкото може, да се потруди за разпространението на истинската вяра.
Веднъж, когато преминавал през един поток по пътя си, той видял няколко девици, които перели дрехи. Нозете им били оголени високо и те гледали към облечения в необичайни дрехи пустинник с безсрамен поглед. Те не се посвенили нито от почтения му вид, нито от своята голота, и стояли пред него нагло, без да покрият нозете и главите си. Като видял това безсрамие, светият се разгневил. Той пожелал чрез наказанието им да яви Божията сила и чрез чудо да посрами идолопоклонничеството на нечестивите, затова прокълнал извора, от който водел начало потокът. Изворът и потокът веднага изсъхнали и в тях не останала и капка вода. Светият проклел и девиците и наказал безсрамната им младост с внезапни старини. По неговата чудодействената дума черните им коси побелели, а те самите изведнъж се състарили и се променили, подобно листата на младо дърво, когато внезапно биват поразени от студ. Като видели, че водата е изчезнала внезапно и те са с побелели коси, девиците изпаднали в ужас, а после отишли в града и разказали на всички за случилото се.
Поразени от чудото, гражданите отишли при великия чудотворец и започнали усърдно да го молят да ги съжали и да им върне водата. Молбите им трогнали светеца, той се помолил на Бога и изворът отново се изпълнил с вода. Хората молели светеца да помилва и девиците и отново да им върне младостта. Той бил готов да стори и това, но когато запитал за тях, се оказало, че те не дошли при светеца с разкаяние. Свети Иаков оставил наказанието им, за да помнят за чудната Божия сила и други да се поучават от примера им на целомъдрие и благопристойност.
Такова било чудото на този нов Моисей, което той извършил не с жезъла си, а със знамението на светия кръст. И повече, отколкото на чудото, трябва да се удивляваме на кротостта му, защото не пратил, подобно на великия пророк Елисей (4Цар. 2:24), мечки, за да разкъсат безсрамните девици, но като ги учел на благонравие и богобоязливост, се ограничил с незначително наказание намалил красотата им. Казваме това съвсем не за да укорим гнева на пророка, а за да покажем, че свети Иаков имал същата чудотворна сила като него, но я явявал в духа на Христовата благост и Новия Завет.
Веднъж светецът видял, че персийският съдия неправедно осъдил невинен човек. Той се огорчил и изобличавайки беззаконието на съдията, заповядал да се разруши и разсипе в прах един голям камък, който се намирал наблизо. Всички, които видели това, се ужасили. Уплашил се и съдията, разкаял се за греха си и променил решението си, като отсъдил по правда. И тук чудотворецът постъпил така, подражавайки на своя Господ. Желаейки да покаже, че доброволно отива към страданията и че ако иска, би могъл лесно да погуби Своите убийци, Христос показал силата Си с това, че по Неговата дума изсъхнала смоковницата (Мат. 21:19). И свети Иаков, подражавайки на милосърдието на Господа, не наказал неправедния съдия, а съкрушил камъка и така научил съдията на правосъдие.
Чудесата на светеца му спечелили слава и всеобща почит и той против желанието си бил избран за епископ от жителите на родния си град Низибия. Той не търсел този висок сан и дори се отказвал от него, но отстъпил само поради усърдните молби на вярващите.
Свети Иаков оставил своето уединено пустинно житие и се заселил сред съгражданите си, но не променил нито храната, нито дрехите си. На новото място той водел същия живот и се трудел дори повече от преди. Към поста, земните поклони и власеницата сега добавил и грижата за хората той хранел вдовиците и сираците, защитавал обидените, помагал на всички и ги учел на добродетел.
Но защо подробно да изброяваме присъщите на такъв сан трудове и грижи за хората? Те са известни на онези, които поемат това иго, и особено на любящите и боящите се от Небесния Владика, Който им поверява ръководството на словесното стадо. Колкото повече се трудел свети Иаков в епископски сан, колкото повече добри дела вършел, толкова повече дарове на Светия Дух събирал за самия себе си.
Веднъж, когато светецът отишъл в едно село, по пътя към него се приближили нищи и започнали да искат милостиня за погребението на един мъртвец. При това показвали човека, който лежал на пътя, но всъщност бил жив и само се преструвал. Те склонили един от тях да се престори на мъртъв, за да получат с измама повече милостиня от епископа. А той им подал милостинята, помолил се Бог да прости греховете на умрелия и да успокои душата му с праведните, и тръгнал по пътя си. Когато отминал, приятелите на мнимия мъртвец започнали да го карат да стане, но той лежал неподвижен, защото наистина бил мъртъв и бездиханен. Като видели, че лъжата им се обърнала в истина, те настигнали светеца, паднали в нозете му и се разкаяли за греха си. Като се оправдавали с бедността, те го умолявали да прости и възкреси мъртвия.
Следвайки примера на милосърдния Господ, той им простил и по неговите молитви човекът оживял. Това, както виждаме, било подобно на чудото на апостол Петър, който поразил с внезапна смърт Анания и Сапфира, наговорили се да излъжат Светия Дух и да скрият от стойността на продадения имот (Деян. 5:1). И свети Иаков отнел живота на човека, който утаил своя дух и се престорил на мъртъв. Но свети Петър предал онези двамата на смъртно наказание, просветен от Светия Дух и знаейки за кражбата, а свети Иаков отнел живота на нищия с молитвата си, без да знае за хитрината му. Апостолът не възкресил Анания и Сапфира, защото началото на спасителната проповед изисквало да бъдат устрашени нечестивците, за да имат страх и останалите, а свети Иаков, притежаващ апостолска благодат, наказал със смърт само временно и после утешил човека, като му върнал живота.
Скоро след това Арий, този хулител на единосъщието на Сина Божий и Светия
Дух с Отца, смутил целия Египет. Тогава най-великият от християнските владетели Константин, който като втори Зоровавел* освободил
вселената от езически плен, възстановил разрушените Божии храмове и свикал Първи вселенски събор на светите отци в
Никея**. На събора присъствал и Божият светител Иаков, епископ Низибийски, който участвал в защитата на православието и отлъчването на Арий от Църквата. (Виж също:
Арианство, бел.ред.)
* Зоровавел бил потомък на Давид, вожд на еврейския народ, под чието водачество евреите излезли от вавилонския плен в своята родна страна, бел.ред.
** Никея - град във Витиния, северозападна провинция на Мала Азия. Свиканият от император Константин I Вселенски събор се състоял през 325 г. и въвел в църковна употреба Символа на вярата, впоследствие допълнен и завършен на II Вселенски събор в Константинопол през 381 г.
Низибия, както казахме, по това време била под властта на римските царе. След смъртта на Константин Велики († 337)
персийският цар Сапор обсадил града и го притеснявал доста дълго време. Но по
молитвите на светия епископ Иаков усилията му останали напразни и той не могъл да превземе града.
Тогава Сапор наредил с камъни и пръст да се прегради реката, която снабдявала града с вода, и така спрял течението й. Когато се събрало много вода, той изведнъж я освободил и я пуснал към града. От силния напор паднали градските стени и част от града се оказала наводнена. Гражданите се уплашили, а персите се зарадвали, че Низибия вече е в техните ръце. Но те не я превзели още същия ден, защото наводнението им пречело, а решили да нападнат на сутринта.
През нощта цялото население, призовано и въодушевявано от своя епископ, се заело с поправянето на градските стени. С помощта на неговите молитви на сутринта вече никой не можел да проникне в града без помощта на стълба. Но въпреки това той лесно можел да бъде превзет и жителите му потърсили помощ свише. Всички започнали да умоляват епископа да се изкачи на градската стена и да прокълне вражата войска. Свети Иаков така и направил и когато видял безбройните персийски полкове, започнал да моли Бога да им прати комари и песи мухи*, за да познаят Божията сила и да вдигнат обсадата.
* Вид жилещи мухи, по времето на Моисей те били четвъртото наказание на египтяните, бел.ред.
Бог чул молитвата на Своя раб и веднага персийският лагер бил нападнат от цял облак мухи и комари. Те хапели така жестоко, че конете и слоновете не могли да търпят, скъсали поводите и юздите си и неудържимо побягнали. Насекомите били страшни не само за животните, но и за войниците повече, отколкото неприятелски пълчища. Като разбрал, че усилията му са напразни и войската му търпи поражение от комари и мухи, нечестивият цар изпаднал в недоумение и голямо смущение. На градската стена той видял божествения мъж, епископ Иаков, и го взел за цар, защото му се сторило, че е облечен в царска порфира и на главата му сияе с ослепителен блясък царски венец. Той се разгневил на съгледвачите си, които го уверявали, че в града няма цар, и ги предал на смърт. После снел обсадата и тръгнал към своята земя, преследван от мухи и комари.
Това чудо сторил Господ по молитвите на Своя угодник, който не молел огън да падне от небето и да порази враговете, както някога молел пророк Илия (4Цар. 4:10-12), и не искал земята да се разтвори и да ги погълне (Числ. 16:31-33), а само да бъдат пратени против тях комари и мухи, за да познаят Божията сила. Наистина тогава станало велико чудо, защото огромната персийска войска не могла да устои против нищожните насекоми и победена от тях, побягнала позорно. Толкова голяма била благодатта, която свети Иаков имал от Бога, и толкова дръзновена била вярата му!
Достигнал дълбоки старини, светият угодник се представил на Господа*. След смъртта му град Низибия преминал под властта на персите. Когато го напускали, вярващите взели със себе си мощите на своя застъпник и водач, великият Божий угодник свети Иаков, който приживе го защитавал от ръцете на варварите с непобедимата сила на Христа, нашия Бог, на Когото с Отца и Светия Дух слава во веки. Амин.
* Това станало на 11 юли около 350 година. Св. Иаков Низибийски е наричан чудотворец, поради многото от него извършени чудеса, а поради висотата на духовната му мъдрост го наричали Иаков Мъдри.
Днес са известни 18 слова на светеца на арменски език, написани по молба на свети Григорий, просветителя на Армения. Освен със своето догматическо и нравствено значение, наставленията на свети Иаков са ценни и като образец за вярно тълкуване на Свещеното Писание - естествено, без всякакво усилие и изкуственост древният учител извлича от него и високи догмати, и назидания.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com