Свети преподобни Григорий Критски
760 - ок. 820 година
Чества се на 5 януари
|
Свети преподобни Григорий Критски760 - ок. 820 година Чества се на 5 януари |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
Преподобният наш отец Григорий се родил в 760 година, на остров Крит. Негови родители били благочестивите съпрузи Теофан и Иулиания. Освен доброто домашно възпитание, той получил и книжно образование. В това време изповедниците на православната вяра търпели големи притеснения от еретиците иконоборци. От детство предан на православието и желаейки горещо да запази православната си вяра в чистота, веднъж младежът взел от дома си малко храна и заминал за Селевкия. Той преживял тук немалко време, като се хранел само с хляб и вода и водел богоугоден живот, трудейки се в подвизите на благочестието.
След смъртта на император Лъв IV иконобореца [царувал от 776 до 780 г.], в двадесетата година от живота си, преподобни Григорий отишъл в светия град Иерусалим, за да се поклони на неговите светини. Тук той преживял дванадесет години, като с търпение и радост понасял жестоките нападки на арабите и евреите. Оттук свети Григорий се преселил в Рим, където приел пострижение в ангелския образ и се подвизавал, умъртвявайки с въздържание своята плът.
В 811 година свети Никифор, Константинополският патриарх, изпратил при римския папа свети Лъв III [795- 816 г.] свети Михаил Изповедник, Синадския епископ, заедно със съборна грамота, издадена по случай коронясването на император Михаил I Куропалат [811-813 г.]. В Рим свети Михаил духовно се сближил с преподобния Григорий и връщайки се в Константинопол, го взел със себе си, а после го настанил в обителта на нос Акрит [на малоазийския бряг на Мраморно море]. Тук преподобният подлагал себе си на всевъзможни лишения заради Христа: ходел бос, имал само една-единствена дреха, а храна, която се състояла от малко количество хляб и вода, приемал само по веднъж на два или три дена. Той спял на рогозка, за жилище си избрал една яма и тук горчиво плачел заради смутовете, които вълнували тогава Христовата Църква.
По-късно светият подвижник се затворил в тясна килия. Оттук той излизал, облечен в кожена дреха, само за да носи вода. С нея той напълвал намиращия се до манастирската ограда съд, от който монасите черпели вода. След като свършвал тази тежка работа, преподобният се уединявал в килията си и извършвал килийното си правило.
След като се подвизавал така с добрия подвиг, той предал святата си душа в Божиите ръце.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com