|
"...не бива да се намира у тебе предсказвач, гадател, вражач,... ни който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа." (Втор. 18:9)
Димитър Попмаринов
Димитър Попмаринов е богослов, специализирал в Ленинградската духовна академия, преподавател по Стар Завет и еврейски език и декан на Богословския факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". През 90-те години е бил секретар на Н. Св. патриарх Максим. Автор е на книги и публикации в специализирания печат и един от основателите и първи председател на Православното християнско движение "Св. Евтимий, патриарх Търновски".
През отминалите години, а и днес различни сфери на човешката дейност се определят като духовни. Често пъти се стига до крайността интелектуалната дейност да се приема за единствено духовна. Така се извършва подмяна на частта с цялото.
Интелектът е част от духовните способности и се развива в определена духовна област - той не е тъждествен, не е пълна изява на самия дух. От духовната дейност не трябва да се изключват чувствата и волята, които в единодействие или противодействие с разума и със самите себе си дават цвета на характера и определят поведението на всеки отделен човек.
В днешното критично за всеки българин време наред с открадналите му мариална сигурност с всички сили се прави опит да се открадне и душата му. Същевременно почти никой понастоящем не си дава сметка, че духовната сфера е основополагаща. През отминалия режим на атеистически диктат се правеше всичко възможно душата на народа да бъде духовно унищожена, да се изтрие всичко, което православното християнство е насадило в нея. И почти успяха! Свидетелство за това са втурналите се "духовни" търсачи и поклонници след разните нови "духовни" течения. Новите култове и "духовни" феномени запълват опразненото духовно пространство.
Днес всякакви врачки, гадателки, пророци, оракули, екстрасенси и какви ли не други магьосници са на особена почит в едно бездуховно и дехуманизирано общество. Това с особена сила важи както за обикновения човек, притиснат от жестокото ежедневие, така и за част от интелигенцията на страната, която, загубила духовна ориентация, търси спасение в квази-духовни течения и религиозни практики.
Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга. Поради загубени духовни критерии, липса на религиозна грамотност и познание хиляди хора са прелъстени от нея. "Феноменът Ванга" свидетелства за безкрайно дълбоката духовна криза, в която е изпаднало българското общество и всеки един от тези, които я приемат. Личи загубата на ясните духовни ориентири, на духовния реализъм, изведен от Православната църква в нейното духовно учение и практика.
Духовните търсения на съвременния човек са хаотични, неориентирани. Това се дължи на както на разбития духовет страж на народа - институцията на Българската православна църква (БПЦ), така и на масовото нахлуване на окултни, демонични течения. Неподготвеното духовно общество ги приема като ново откровение. Загубеният духовен може да се окаже пагубен за целия ни народ. В тази връзка ето какво представлява "феноменът Ванга" :
Във връзка с тези
констатации може да се отбележи, че:
Ванга не е светица, защото православната святост има съвсем друг характер. Православната святост изисква преди всичко съзнателно усилие към приемане, съгласие на човешката воля с Божията. Това се постига с изключително много усилия, след пост и молитви и задължително духовно ръководство.
Православната святост не спекулира със себе си, не се показва. Спасителят учи:
"А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно" (Мат. 6:6).
В православната святост има пълно и ясно съзнание за духовните преживявания - няма неконтролируема духовна и телесна дейност, няма насилие над човешката воля. Тя се изявява и проявява изцяло и изключително в лоното на Църквата.
При Ванга е налице т. нар. болна, нездрава, черна мистика. В православната мистика при контакти с духовния свят, при явяването на разни образи и видения се подхожда изключително внимателно. Евангелието и Отците на Църквата предупреждават, че това обикновено са изкушения, прояви на злите, тъмните сили, които искат да оплетат вярващия и да го отклонят от пътя му към Бога. Затова Отците съветват да се отбягват всякакви видения и образи. Те почти винаги са средство на злите сили да измамят вярващия.
Самото Свещ. Писание предупреждава:
"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а от вътре са вълци грабители" (Мат. 7:15);
"Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света" (3 Иоан. 4:1).
Св. Никодим Светогорец съветва:
"Макар, по някои явни признаци, да би ти се показало, че ти виждаш истински видения, които ти се дават от Бога, все пак и при такъв случай не бързай да им вярваш. Не се страхувай, че ще наскърбиш чрез това Бога. Нашите смирени чувства никога не са неприятни на Бога".
Друг колос на православната святост и на исихазма, св. Григорий Синаит, предупреждава:
"Щателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога! Когато вършиш своето дело и видиш светлина или огън вътре или вън от себе си, или образ - например на Христа или на ангел, или някой друг - не ги приемай, за да не си навредиш. Не си гради въображения , а тези, които сами изникват - не ги приемай и не позволявай на ума си да ги запомня" [1].
Какво по-категорично предупреждение от това!
 |
||
| Светлин Русев - "Изпращането на Ванга" Снимка Румен Михайлов |
| "Ванга беше жива и заедно с нея се обсъждаше цялостния вид на Храма. От идеята за бял храм до мястото, на което е построен, от архитектурното проектиране до изписването, от подовата настилка до керемидите и т.н... тя не би търпяла нещо, което душата и сърцето й не приемат. Всичко, което се говореше срещу храма, дълбоко я нараняваше... "Ванга е Храма" и "Храма е Ванга" - това бяха думи на Ванга, които многократно беше споменавала." Светлин Русев, в-к "Сега" 8 ноември 2005 |
Ванга действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма онтологическа мощ, познание, и поради това могат да предвиждат някои неща . Като служители на злото, те знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. За да го склонят да им повярва, те на първо време му помагат в някои негови нисши желания - дори могат да подобрят здравословното му състояние, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог. Затова не е чудно, че някои екстрасенси, врачки, познават кога някой боледува, помагат му с билки, казват му, че ще пътува някъде или къде е загубил някоя вещ и пр. Всичко това удивлява неподготвения човек, който си казва : "Ето, позна!". Този човек вече е пленник.
Ванга не върши своите "чудеса" в съгласие с християнската вяра. Тя ги върши от свое име. Аскетите, подвижниците, светците на Църквата вършат чудеса с името Божие, с кръста Христов.
Ванга няма никаква предварителна духовна подготовка - не учи за пост и молитва, за подвижничество, за придобиване на християнски добродетели, за духовен живот. Тя използва общи приказки за кръщаване и вярване, колкото да привлече повече хора към себе си , тоест към злите сили, на които служи. Не случайно българските "боготърсачи" около нея не знаят нищо за Бога, а знаят най-вече за нея. Те се кланят на нея, а не на Бога. В един момент тя става божество (ср. изказванията на Светлин Русев). Един християнски светец никога не би допуснал такава прелест. Ако би допуснал такава прелест, то той не би бил светец. Има много описани случаи от духовния опит на Отците как поради прелест [3] някои напреднали духовно подвижници са се проваляли. А това е сигурен белег, че Ванга не служи на Бога, а на зли сили.
Мистическите изживявания и чудеса на християнските светци не са самоцелни. Те се постигат не чрез външни показни действия, чрез обладаване от някой дух и подчинение на неговата воля, но чрез постоянни духовни усилия, чрез пост и молитва, чрез тежък физически труд, в борба със собствените си страсти и несъвършенство, в свободно, безпрекословно съгласие с Божията воля [4].
При Ванга не съществува нито едно от тези условия. На нея просто й е било наложено да приеме условията на злите сили.
Почитателите на Ванга и на новите окултни течения са от тези, за които свидетелства Писанието:
"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3-4).
В потвърждение на това са многото свидетелства, изнесени от нейни близки, особено след смъртта й - за случки, които ясно показват действия и прояви на нечисти сили [5]. Тя явно е осъзнавала с какви сили има работа, щом е действала със заплахи и не е разрешавала да се разкрива какво е говорела по време на транс. Методите на лечение, които тя използва, нямат нищо общо с християнството - те са обикновен магизъм, изцяло отречен от Църквата.
Ако Ванга е светостта на България, то тогава - горко на България! Църквата признава съществуването на този и на други
подобни феномени, не ги отхвърля като такива, но не ги приема, защото според нейното учение те са съблазън - връзка, служение и подчинение на падналите, нисшите духове, духовете на
нисшия космизъм, които не се подчиняват на Божията воля, а следват своята воля.
Печалното е, че тази духовна слепота въвлича много духовно неопитни хора. Любопитно е да се отбележи, че в поклонението си към Ванга са единни почти всички политици. При нея те се събират - за тях тя е някакъв обединителен "духовен" център. Но позицията им по отношение на Църквата е еднакво отрицателна. Защото в Църквата те виждат не нейното спасително, мистическо учение, а хората, йерарсите с техните слабости и недостойнства. По-лесно е да се осъдят другите, църковната йерархия, и да се отиде при Ванга, която ще "предскаже", ще "познае" нещо, отколкото човек да погледне в душата си и да следва учението на Църквата.
Като явление този факт е особено печален за нас като народ. Той има своето духовно измерение. Отстъплението от поклонението на истинския Бог, преследването на Църквата, води до страдание на целия народ. Бедите се сипят отвсякъде, но няма ясно съзнание защо те се стоварват върху всички нас.
Отстъплението от Бога се разглежда от Свещеното Писание като духовно блудство, изневяра, отстъпление, измяна. Затова Бог допуска трудности и иска осъзнаване на цял един народ. В тази връзка особено опасно би било да се спекулира с т. нар. "църква на Ванга" и плановете за построяването на манастир. Това означава създаване на център, в който съзнателно или не, повече ще се служи на Ванга, отколкото на Бога. Хората ще идват преди всичко заради Ванга, а не заради Бога. Този болен мистицизъм, тази духовна отрова ще въвлече и членовете на БПЦ в отстъплението - както и вече се случва. Затова е нужно ясно и точно да се разграничават нещата относно Ванга: коя е тя, на кого тя е служила и има ли място в цъковния живот.
Един от пътищата за преодоляване на тази духовна слепота е да се предложи на младото поколение религиозно образование, възможност за познание на религията и най-вече на Православието. Това би предпазило търсещите духовни пътища от попадане в сферите на болната мистика от една страна, а от друга би предотвратило лесното повлияване на младото поколение от новите култове и секти, заливащи страната. Това би издигнало морала и намалило престъпленията. Резултатът от липсата на религиозно образование е ясно видим от нашата тежка действителност.
Невъзможността на секуларната наука, а следователно и на секуларизирания човек, да обясни себе си и света докрай води до духовен глад.
Духовната област, от своя страна, има много по-сложни и по-трудни за ориентиране дебри, отколкото материалната. Загубата на ориентация в тази област е много опасна. Тя често води до дълбоки лични драми, до загубата на смисъла на живота, до подмяна на истинските духовни ценности с лъжливи. В случаи, когато има духовни стремежи, но липсва здраво духовно наставничество, се стига до приемането на лъжлива действителност за реална, до болна мистика; до психични отклонения - празни фантазии, фанатизъм, духовна слепота и духовна нетърпимост и агресия.
Още по-голяма е опасността обаче, когато дезориентираният човек попадне под влияние на духовни течения от нецърковен характер и когато те се представят за църковни. За това спомагат и някои духовници, които нямат ясно съзнание относно тези феномени и техния духовен произход. Особено внимание днес трябва да се обърне на факта, че сред православните вярващи прониква болна мистика. За съжаление в средите на БПЦ напоследък се намират вярващи и свещеници, които "чудотворят", лекуват и вършат какво ли не.
От друга страна, в някои страни, предимно в Северна Америка, в православната среда се развива нова, неправославна, предимно с протестантско-сектантски произход харизматика. Тази харизматика се гради изцяло върху болна мистика, най-вече на основата на петдесетническата гласолалия ("говорене на езици"). Тя може да се окаже в близко бъдещеново предизвикателство пред Православната църква на Изток.
Ето защо е редно и необходимо висшата йерархия на БПЦ да не допуска компромиси, но да обърне особено внимание и с отеческа загриженост да се произнесе компетентно по тези наболели и не безопасни за духовното състояние на вярващите българи въпроси.
Димитър Попмаринов
1. Никодим Светогорец, Стремеж към съвършенство, Тесалоники, 1991, с. 132
2. Св. Григорий Синаит, Добротолюбие, Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 1992, т.5, с. 233
3. Прелестта е вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри. "Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, свидетелства Писанието, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2 Кор. 11:14). Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство - от старец, духовен наставник. Съзнанието за прелестта като елемент от духовната действителност отдавна е изгубено в западното християнство. Поради това Православната църква не приема западната мистика. В нея тя открива много нездравина - както е с натурализма при римокатолиците, или с харизматизма при новите протестантски течения.
4. Подчиняването на човешката воля на Божията не трябва да се разбира като поробване на човешката воля от Божията. Става дума за пълно и доброволно отдаване на човешката воля на Божията - стремеж за съвършено съгласуване на двете воли. Тогава човешката воля не изчезва, не се разтваря, а е в съгласие с Божията. Така човекът се издига до състояние на съработник на Бога в света. Постига се състояние на синергизъм, тоест на сътворчество на човека с Бога.
5. Ср. в-к "Труд" , 25.09.1996, с. 11
6. За явяването на извънземни и други подобни феномени, свързани с различни нови култове и религиозни течения, които имат демоничен произход, по-подробно изясняване от православна гледна точка може да се намери в книгата на американския православен мистик йеромонах Seraphim Rose, Orthodoxy and the Religion of the Future. Platina, California, 1990. (Kнигата бе издадена на бълг. език от издателство "Тавор")
Първа електронна публикация Фондация "Покров Богородичен"
Възгласът “Вечная память”, с който завършват всички православни опела, звучи като ирония, тъй като за огромната част от покойниците си спомнят само най-близките си роднини, за да бъдат забравени накрая и от тях. Редки изключения са хората, чиято слава, за добро или зло, не само не помръква след смъртта, но нараства, дори приема болезнени и уродливи пропорции. Един пример за такава посмъртна “слава” е Евангелия Гущерова, по-известна като “петричката врачка”, “Леля Ванга”, “Баба Ванга”, а напоследък все по-често спрягана от манипулираните медии като “светицата Ванга”.
Тя е родена на 31 януари 1911 г. в Струмица (сега Македония) в бедно семейство. Още като дете обича да гадае с момите по празници, да скрива предмети и да ги намира със затворени очи и пр. На 12-годишна възраст, когато е на полето със сестра си, ги посрещна върхушка (смерч), който я вдига във въздуха и я отнася на два километра. Този момент трябва да се подчертае, защото народното суеверие олицетворява вихрушката и вижда в нея зла сила, която може да убие или полуди човека. Ванга не умира и не полудява, но ослепява. В началото на 1941 г. й се явява конник, излъчващ светлина в бяло, който се представя за Йоан Кръстител (по други източници – за Йоан Златоуст). Той й казва, че тя ще започне да предсказва, а той ще бъде до нея, за да й предава информацията от отвъдния свят. Вместо да се посъветва с духовник и да отхвърли прелестта, Ванга изпада под влиянието на явилия се дух.
Още през април 1941 г., когато Вермахтът нахлува в Югославия, Ванга започва да пророчества със силно променено лице и глас. Тя раздава и рецепти за лекуване предимно с билки. Нейната слава се разнася из града и цяла Македония. На 8 април 1942 г. я посещава самият цар Борис ІІІ, който е склонен към мистицизъм и постоянно се консултира с дъновиста Лулчев. Твърденията, че при Ванга идва самият Хитлер са абсурдни. След бягството на Рудолф Хес в Англия през 1941 г. фюрерът заповядва да арестуват всички астролози и гадателки в Германия, защото “предателят” се съветва с астролог, преди да излети със самолет.
През 1942 г. Ванга се омъжва за Димитър Гущеров и се преселва в Петрич. Семейният й живот е нещастен. Тя нито има деца, нито успява да повлияе собствения си съпруг, който става алкохолик и умира от цироза на 40-годишна възраст. Ванга живее в Петрич, но приема посетители в местността Рупите, която се намира на мястото на древно езическо капище. Тя е откарвана в София, за да говори с комунистическия диктатор Тодор Живков. Първоначално той е скептичен, но е впечатлен от разговорите с нея и разрешава от 1967 г. посещенията при нея да бъдат институционализирани и платени. Част от таксата се прибира от държавата. Изчислено е, че обикновено Ванга приема по 100-120 души на ден и за целия период на врачуване се е срещнала с над един милион души.
Тя е проучвана от нашумелия на времето сугестолог проф. Георги Лозанов и други учени, за нея са заснети филми, написани са немалко книги особено от нейната племенница Красимира Стоянова. В края на 70-те и началото на 80-те години Ванга е привлечена в окултисткия кръг на Людмила Живкова, който се стреми да съчетае комунистическите догми с Агни йога учението на Николай Рьорих. В това затворено общество влизат Светлин Русев, Богомил Райнов, Нешка Робева и др. Ванга става най-удобния и ползващ се с доверие човек, който да разпространява като "откровение" нехристиянските идеи на влиятелните окултисти. След 1989 г. тя с ловкостта на опортюнист отново сменя своите политически симпатии. При среща с някогашния лидер на СДС Петко Симеонов тя подсказва изборния лозунг "Времето е наше”. Президентът на "Подкрепа” Константин Тренчев признава, че от 1992 до 1996 г. се среща с нея 50 пъти. Тя е кръстница на убития по-късно банкер Емил Кюлев, който по нейно нареждане купува чифлик до Мелник. Фрапиращо е, че ясновидката не можа да отгатне, че кръщелникът й ще бъде застрелян в София през октомври 2005 г. Когато изкачва Еверест през 2004 г., Петко Тотев носи “икона” на непризнатата от никого светица Ванга, рисувана от Русев. Дори иначе благочестивият Симеон ІІ при посещението си на Рупите пали свещ и се покланя на гроба и в църквата на Рупите.
Баба Ванга умира на 10 август 1996 г. Погребана е до построената от нея църква “Св. Петка” в Рупите, в която активно се поддържа култът към нея. Фондацията “Ванга” е изградила манастирски комплекс и се предвижда създаването на огромна ботаническа градина, парк и езеро.
Съществуват най-различни версии за начина, по който врачува Ванга. Може би най-смехотворната е на Юрий Горный. Той твърди, че петричката гадателка разполагала с огромна мрежа от информатори в хотели, рейсове и таксита, които предварително обработвали и прослушвали бъдещите й клиенти и предавали на нея събраните сведения. Други смятат, че тя има способността да чете мисли, но това не може да обясни как тя говори за хора и събития, за които дошлите при нея изобщо не знаят или не си спомнят. Ванга не е и шизофреник с раздвоена идентичност.
Изводът е един – феноменът Ванга не се поддава на материалистическо (атеистично) обяснение. Ключът към разгадаването на този проблем лежи другаде.
Хора, близки с Ванга, съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са духове, подчинени на дявола. Демоните разполагат с известни познания за бъдещето и миналото и ги нашепват на врачката. Те не винаги разбира казаното от тях и пита други хора да й обяснят. Описва духовете като прозрачни и безцветни (“като вода в чаша”), но същевременно излъчващи светлина (“като огън в печка”). Според нея те вървят, сядат, плачат, смеят се. Сред тях тя среща духовете на Ленин, Рьорих, Брама. Ванга описва духа на създателката на теософията Елена Блаватска като най-страшния дух, срещан от нея.
Важна подробност е бучката захар, която Ванга изисква от посетителите да носят. В окултизма и магията кристалите играят основна роля като резонатор на личните “вибрации”. Гадателката е откровена пред близките си:
“Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: "Ставай. Време е да се работи".
Въпреки крайно изтощителния печалбарски маратон, в който се превръща животът й, тя притежава невероятна, бясна енергия.
Въпреки че полуграмотната Ванга във външния си живот се представя за православна вярваща, нейните възгледи за религията нямат нищо общо с християнството. На въпроса дали вярва в Бога тя отговаря объркано:
”Бог неможе да има на света, Бог е този свят. Няма Бог в човека, но има човек в Бога”.
Тя отхвърля и традиционото разбиране за рая и ада:
“Това са различни страни на живота без тяло. Ако умрелият е нужен на живите – това е рай”.
По отношение на Спасителя Ванга фантазира, че Христос “няма фигура”, а бил “огромно огнено кълбо”. За най-голям светец тя признава руският монах Сергий Радонежки, който “се превърнал в светлина”.
Според Баба Ванга всички религии щели да отпаднат, а щяло да остане само учението на Бялото братство (на Рьорих), което щяло да завоюва света, като тръгне от Русия. Тя нарича това учение “огнена Библия”.
Ванга не вярва в безсмъртието на душата и възкресението, а в индийския мит за прераждането. Според нейните думи първата й майка била фараонка от Египет, а тя самата няколко пъти се прераждала. Според нея съветските ракети “очистват” и “освещават” космоса над Русия, а Юрий Гагарин възприел “небесно тяло”.
Погрешните предсказания и гадания на Ванга нямат чет. Съчиненият от нея разговор с Хитлер е само началото. Търновският поет Радко Радков, който беше много близък с Людмила Живкова, сподели в разговор с мен, че петричката врачка й казала за него, че бил “английски шпионин”. Това е не само лъжа, но и клевета. На Александър Бовин Ванга предсказва, что СССР ще окупира Чили и "скоро червени знамена ще се развяват в много страни на света". Дори заявява, че България неминуемо ще влезе в състава на СССР. Нещо повече, “Русия ще стане господар на света”. Ванга стига до гротеска, до нелепост, когато забранява на своите клиентки да носят обувки с токчета, защото “пречат на небето”, а един руски писател съветва да оставя ръкописите си отворени през нощта, за да попият “небесни енергии”. Тя препоръчва сутрин на гладно да се пие “за здраве” чаша ракия и пр.
Много екстрасенси претендират, че те са единствени приемници на Ванга, като отричат другите мистификатори. През лятото на 1995 г. Ванга определя осетинеца Маирбек Хаджумарович Бегизов за свой наследник. Но няколко дена преди да издъхне, тя внезапно си сменя мнението и посочва за заместница асеновградската гадателка Нина Димитрова. Нейна духовна наследница претендира да е и една също сляпа французойка Патрисия Люмо. Други твърдят, че продължавали да получават “откровения” от умрялата петричка врачка. Забравя се, че в разговор с Връбка Орбецова през 1991 г. Ванга отхвърля нервно конкурентните екстрасенси като “шарлатани” и “тинтири-минтири”.
Случайно или не, в Централна Африка се почита божество на име… Ванга. Местните чернокожи езичници вярват, че то живее на един остров в езерото Виктория и му се молят при болести и природни бедствия. И в Бангладеш е налице култ към божество със същото име – Ванга (Vanga < bôngo, [Bonga = Слънчево божество]).
Не бива да забравяме, че Църквата учи за реалността на демоните, прикриващи се зад маските на езически божества и стремящи се да отклоняват човеците от благочестивото преклонение пред истинния Бог. Възможно е демон, представящ се с името Ванга, да е "избрал" някога Евангелия за свое лице в България и под негово влияние тя да е врачувала с цел отвръщане на българския народ от спасителното Православие.
Някои хора в България и чужбина са заинтересовани да увековечат антихристиянския култ около покойната врачка Ванга от Петрич, да я представят едва ли не за светица и богиня, за да се противопоставят на здравото традиционно християнство. Дали ще успеят, зависи от всички нас. Нека се вслушаме в трезвото предупреждение на апостол Павел: “Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата” (Ефес. 4:14).
Архимандрит доц. Павел Стефанов, Шуменски университет
http://www.religiabg.com
Петър Марчев
България е езическа страна. Има ли някой желание да оспори това? Ами влезте в неделя в полупразните храмове, после надникнете в препълнените чакални на всевъзможните биоенерголечители, екстрасенси, врачки, ясновидки, гадателки, астроложки, контактьори, откровени магьосници и прочие съвременни шамани. Чия е вината за това потресаващо духовно невежество? Явно, вездесъщата Държавна сигурност здраво е поработила и в духовната област. И, както обикновено, се е престарала. Така че вече повече от 15 години Българската православна църква не може да стъпи на краката си. Нито пък вероучението успя да влезе в българските училища. В това отношение дори зловещата Секуритате на Чаушеску бе по-толерантна - и сега румънските манастири са препълнени от млади монаси и монахини, а когато автобусите минават край някой храм, всички пътници в него се кръстят. Но това е друга опера...
Думата ми беше за друго, за т.нар. "интелектуален елит" на България, който по принцип е призван да води народа ни. И тук не става въпрос, че в националната ни литература няма книги като "Quo vadis", да речем... Къде ти! Просто религиозно-мистичният опит на българския интелектуалец се изчерпва с някое и друго посещение при Ванга. (Виж спомените на Тончо Жечев, авторът на "Българският Великден", лека му пръст, или на писателя Дончо Цончев за тези вълнуващи срещи.) Да не говорим за корифея на българското изобразително изкуство Светлин Русев. И всички са убедени, че са били в общение с "пророчицата, светицата" Ванга. И не само те, наскоро една позната се завърна от черквата в Рупите; на врата й се полюшваше сребърно медальонче - не с образа на Богородица, а на... Ванга! Това вече ми дойде в повече.
От житията на светиите научаваме, че само единици от най-съвършените християни, предимно монасите, са били удостоявани със свръхестествените дарби на виденията, откровенията и чудотворството; тези дарби са идвали като последица от дълъг, правилен духовен аскетичен подвиг, в основата на който е все по-голямото смирение. Когато някой има видения, той трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и идеална чистота на сърцето, за да може да различи с какъв произход са неговите свръхестествени мистични преживявания - божествен или сатанински. Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез "небесни" гласове на най-добри съвети за нравствен живот още не е гаранция, че се общува с добри духове - ангели. Защото и мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такова показно "благочестие" за прикритие. А най-трагичното в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола.
Но нека видим какви са нещата при Ванга. Ето какво разказва нейната племенница Красимира Стоянова:
"Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв друг човек, който говореше чрез нейните уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно че някакво друго лице се намеси между нас. Чух: "Ето, ние те виждаме." Вкамених се от уплаха. Малко след това Ванга въздъхна и каза: "Ох, пуснаха ме силите"... Разказах й какво съм чула, а тя повтори: "О, това са силите, малките сили. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден..."
Ето и още един подобен случай със старозагорката Теодора - "ясновидката на Берлускони"; вижте нейната изповед пред сп. "Паралели":
"Магьосницата - така наричат в Италия българската ясновидка Теодора Стефанова... Гласът й е нежен, изглежда плаха и крехка и никой не би предположил, че притежава свръхестествени способности. Но само след миг ставаме свидетели на някакво преобразяване. Изражението на Теодора се променя, очите й се уголемяват и стават студени и безизразни, гласът й звучи по-различно, тя цялата започва да излъчва неподозирана до този момент сила.
- В такъв момент ставам друг човек - казва тя. - Това е необичайно състояние, от което страдам. Губя контрол над себе си. Ставам инструмент на "нещото" в мен. Гласът ми изрича чужди думи, казвам това, което друг иска да каже. Мъчителен процес! Понякога, като сгреша, извънземното ме упреква, разярява се и често ме наказва..."
Явно, и в двата случая става въпрос за обсебване от бесове, от демонични сили. Така че, погледнат от православна гледна точка, "случаят Ванга" е ясен. Нещо повече - във Второзаконието е написано: "...не бива да се намира у тебе предсказвач... ни който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа" (Втор. 18:9).
В този контекст бях задал такъв въпрос за Ванга в едно интервю и на Светлин Русев; за жалост, художникът не благоволи да ми отговори.
Тук искам да отворя една скоба - за ролята, която изигра Петричката врачка в историческата съдба на България. Да, не се усмихвайте! При цар Борис-Михаил започва евангелизацията на българския народ. По време на 55-те години "обществено служение" на Ванга от 1941-ва до 1996-а пък протича обратният процес - на деевангелизация (или Вангелизация) на България. Фактите в подкрепа на подобно твърдение са много и са общоизвестни: още в самото начало на "кариерата" на Ванга при нея е ходил за съвет самият цар Борис III; публична тайна бе близкото приятелство между врачката и Людмила Живкова, Тодор Живков също се е съветвал с Ванга, преди да вземе важни решения, да не изреждаме имената и на всички фенове на Петричката врачка от новия политически елит от Ерата на демокрацията. Ще спомена само, че на нейното погребение през 1996-а целият този елит й се поклони, воглаве с тогавашния президент Ж.Ж. Така че заслугата за българския нео-паганизъм е колкото на Държавна сигурност, толкова и на Ванга. Няма да бъде пресилено да се каже, че чрез нея луциферичните сили в голяма степен управляваха България през тези 55 години. Обаче по-печалният ефект от дейността на Петричката врачка е този, че тя успя да зомбира обикновения народ, който в делничните си теготи и болежки поемаше пътя към Петрич. Докато полските пани и панове в подобни ситуации се обръщаха с лице към църквата. Тук затварям скобата.
Вече близо 10 години Ванга я няма. (Не искам да си представя участта й на Оня свят.) Но вангияните или вангелистите - наречете ги както искате - са тук. Поне веднъж в годината те ходят на поклонение в нейната черква на Рупите, четат култовия вестник "Феномен" и "Диагностика на кармата", купуват книгите на Ернст Мулдашев... Освен това, преселвайки се в Отвъдното, Ванга ни завеща и един куп свои "наследнички". Спомням си как от ефира на БНТ дори писателят Владимир Зарев представи на изтерзания български телезрител някаква видна контактьорка, която черпела информация от "Акашовите записи". Да, същата персона, която преди 13 години успя да омае и Генералния щаб на Българската армия и го убеди войската да копае в несвяст Царичинската дупка, за да търси някакво мистериозно Нещо.
Да, щях да пропусна и още по-култовия телевизионен "Канал 2001". Кой беше неговият собственик - май че писателят Румен Балабанов?
Сещам се и за още един печален пример за духовната слепота на хората, призвани да бъдат водачи на българския народ. Става въпрос за небезизвестния писател Атанас Славов, "проветрявал чатала си" (изразът е негов) из Щатите, площад "Славейков" и напоследък в родния Сливен. Та, преди да замине за Америка, той познавал "само православието и Достоевски"; едва по-късно се докоснал до писанията на Петър Дънов. И взел, че написал книжка-апология за лъжеучението на т.нар. Бяло братство... Бедна ми Българийо!
И все пак, Бог е милостив. И като по Самуилово време на всеки стотина слепи водачи със сигурност е оставил и някой окат. Сещате ли се за някое име? Вярно е, че не са повече от пръстите на едната ни ръка. Но нека се помолим да се умножат - и някой да напише българските "Братя Карамазови", да се помолим вероучението да влезе пълноправно в училищата ни, да попросим Бога православните ни отци да слязат с любов сред народа... Дай Боже! Защото жертвите, които принасяме пред идолите в нашата езическа България са нашите сестри-проститутки, нашите братя, които грабят или са застрелвани, нашите деца, които убиват. И които дрогата убива...
Виж също:
www.Pravoslavieto.com