Стефан Чурешки
Публична тайна е фактът, че въпреки промените в страната от 1989 г. овластеният културен кръг, създаден от покойната Людмила Живкова остана начело на хуманитарното познание и обществени представи в България. Доразвивайки езическите вярвания на покойната дъщеря на бившия първи държавен човек (будизъм и окултизъм) този културен кръг грижливо се стреми да запази не само научните и културните си постове, но дори се самоназовава "водач на нацията"!
Така вече започната през 70-те години днес убедено може да се каже, че този кръг променя сериозно представата за духовност във висши обществени слоеве. Историята, литературата, музиката, изобразителното изкуство и донякъде философията бяха под тъмното влияние на окултизма в различните му форми. В литературата дъновист, окултист и теософ остава Богомил Райнов, бивш председател на съюза на писателите. В изкуствознанието подобна, макар и незаявена дейност води проф. Иван Маразов. В изобразителното изкуство окултната фигура е Светлин Русев, а в историята имената са толкова много, че не могат да се изброят, макар по-титулуваните от тях да са известни на всички. На дело комунистическите учени и художествени творци изповядваха нехристиянския окултен и теософски възглед
По този начин, чрез създаване на последователи и формиране на понятиен окултен апарат, прокарван главо чрез научни среди и част от литературата, в България от най-високо място се въвеждат цели програми за налагане на нехристиянския възглед и начин на мислене. Като се започне от окултната програма "Знаме на мира" на руския масон и окултист Рьорих и се свърши до въвеждането на нехристиянски идеи в учебниците по хуманитарните дисциплини (пример за това е голямото място в учебниците по философия, отделено за източните и езотерични учения). По такъв начин окултните теософски интелектуални представи станаха неразделна част от комунизма и комунистическото тълкувание на науката и културата в България. Получава се интересна обвързаност - комунизмът въведе окултизма и източната мистика, а сега чрез окултизъм и източна мистика се запазва комунистическия дух на титулуваната културна знат в България.
Впрочем и до ден днешен най-много и най-масово се продава окултна "източна" литература в руските книжарници, което иде да покаже значението на окултните книги в България за "художествено-творческата интелигенция", оценено от модерната руска пропаганда.
Така лека полека се достига до едно ново явление, развивано във всички посоки и писти за власт над общественото съзнание. Това е явлението на окултния езически национализъм, изразен чрез парапсихологични (нелогични) постановки и защитаван посредством скалъпени исторически тези и литературни внушения. Докато за литературата нещата остават закономерно произволни поради изцяло освободения характер на художествения жанр, то за историята проблемите остават сериозни заради стриктната научна претенция на "учителката на живота".
Понастоящем най-сериозната мистификация, крепителка на окултизма в България е твърдението, че в миналото уж било почитано божество от централноазиатски вид, наречено "Тангра". От тази мистификация се втълпява убеждението за наличието на особена "прабългарска", "национална" религия, прозвана гръмко "тангризъм".
И лошото тук не е само изопачаването на историята. Опасното в случая с "тангризма" е възсъздаването и разпространието на една нова окултна секта, която посредством парапсихологични методи и полуфашистки твърдения се опитва да се представи за изразител и тълкувател на националната самоличност на българина. Окултната група, по-точно групи, изповядва в политико-народностен план една идеология, при която българите (тюрки или славяни) се виждат по същия начин, по който се виждат арийците в теориите на Хитлер. Фанатизмът, лъжемесианизма и откровените неистини в основанията на тази новосъздадена секта направо плашат мирния и спокоен гражданин, ценящ християнските ценности и виждащ науката като система от логически свързани постулати и правомерни твърдения.
За съжаление поради доверието си към науката, зад която се прикриват секти от този род, някои сериозни и популярни издания се поддават на мистификациите. Тревожно обстоятелство е факта, че публикации в подобен дух и насока се появяват на страниците на вестниците "Труд". Дори журналист от в-к "Нощен Труд" деятелно застана зад филмова инсинуация, направена по време на конференцията от 18-19.12.1998 г. в СУ "Св.Климент Охридски" относно произхода на българите.
Истинските исторически факти обаче сочат, че никакви данни, културни останки или писмени паметници не споменават дори името на Тангра в култа на старите българи. С много въображение неопределяемото "Тангра" се разчита върху един повреден каменен надпис от IХ в., където се виждат само откъслечни думи. Такъв откъслек обаче не доказва и не може да докаже нищо за наличието на някакъв си "тангризъм" сред българите.*
Освен "тангризма" изкуствено разпалваната богомилска истерия също подпомага окултният възглед. Богомилската ерес е вторият по време и принципно първи по важност жалон на модерния окултизъм. Търсенето под път и над път богомили, както и нездравият интерес на художници и писатели с дъновистки увлечения към богомилската тема по същество пропагандира нехристиянството .
Но окултните теории и виждания не се ограничават само до историята и литературата. Идеите и темите на работа на прочути и млади творци са вдъхновени от дъновизма - факт, познат на хората близо до изкуството. Известни имена в художественото творчество говорят все повече за окултизъм и теософия, отколкото за християнство и теология (богословие). Така например с участието на г-н Георги Липовански, предлаган през 1997 г. за заместник министър на културата, в едно предаване по "Неделя 150" в края на 1998 г. беше развита окултната теория за "Тангра" и "новото месианство".
Музиката също не прави изключение - например нашумелият Ангел Андонов, чието изкуство е спорно за познавачи, също изповядва или поне си придържа към окултизма на Дънов. Изглежда някакъв център много подробно и много внимателно подбира канените чужденци България, защото известния Пако Рабан също е дъновист и с марксистки убеждения. Немалка подкрепа се получава и от Германия, особено от Бавария, където теософските училища на Рудолф Щайнер се ползват с подкрепата на министърката на образованието и културата на провинцията.
В литературата пък съществуват цели обединения за окултна и теософска мистика. Известни са няколко събирания в зала България, посветени на дъновизма и окултизма с участието на известни литератори, като поета Матей Шопкин. Дори покойният проф. Мирослав Янакиев създаваше групи в Свободния факултет, където заедно с натрапчивия парапсихолог и теософ Кубрат Томов се пропагандираха идеи несъмнено чужди и противни на християнството.
Най-сериозно влияние обаче има обема и характера на издаваната преводна литература. Огромното количество "източна литература", "тибетска мистика", "китайска медицина", "хороскопи" и всякакви гадателни издания в България правят културна картина направо постресающа. Редица вестници и издания пък се пълнят с обяви и съобщения за разни гадателни и окултни практики и дори има опит да се регистрира "образователна телевизия", където излъчваната програма да развива нехристиянското окултно виждане за света и хората. Напоследък известни издателства като "Хермес" например всецяло се преориентират в издаването на окултна книжнина, хитро и кротко наречена "езотерична" за да не се "притеснява" християнската съвест на възможният купувач. В хода на тези факти спокойно може да се каже, че не е случаен превода на издадения в голям тираж вярващ в прераждането, будист и теософ Паулу Коелю(!?!). Очевидно е, че зад тези издания и програми стоят загадъчни централи с големи финансови възвожности, заинтересовани да печелят власт и влияние в България по известната схема "власт над съзнанието-власт в политиката-власт в икономиката".
Затова в политически и обществен план фактите изглеждат твърде тревожни.
Неясна остава религиозната принадлежност на известния общественик и лекар по професия г-н Петър Константинов, който в свои изказвания и текстове е показвал също "езотерично", окултно и дъновистко пристрастие. Многозначителен е фактът, че езотерикът, теософ и окултист Ваклуш Толев непрекъснато се появява на сбирки и събрания с представители на управляващата коалиция и дори чете програмни лекции. Дъщерята на въпросния "лектор" - Жаклин Ваклуш Толева - пък често посещава Народното Събрание, и дори струва ни се е била съвтеник по въпросите на вероизповеданията и правата на човека. В тази линия на разсъждение не е случаен и фактът, че в предаването "Конфликти" на Маргарита Михнева беше открита връзка между окултна "медиатативна" секта и значимо юридическо лице в Народното Събрание. Като се добави към всичко това честите лектории на подобна тема в общински зали, регистриращите се сдружения и фондации нещата придобиват сериозни размери.
Така лека-полека логично мислещият човек, за когото не е тайна връзката между наука, изкуство, религия и политика, стига до извода, че в България продължават да действат цели програми, целящи промяна на християнското съзнание и подмяната на силната православна съвест на българите.
Пристрастявяйки се към източния окултизъм и теософията, България несъмнено се отдалечава от Европа. Но по-важно е, че психическото и интелектуално здраве на народа е застрашено от налагането в общественото пространство на непривични за българина и нелогични за християнското мислене източни мистически учения. Най-тъжно и опасно е положението на младежта, която чрез лавината на окултните книги и "тибетско-будистки мистики" насилствено се отлъчва от православното християнство и от духа на традиционната българска култура.
Занижената християнска грамотност в обществото, в това число и на политиците поражда загриженост, защото устойчивата духовна и творческа отдалеченост на интелигенцията от Църквата и християнството оставя празно място в общественото пространство. В политически план там се настанява марксизма и неокомунзима, а в културен план там застава парапсихологията и окултната мистика. Затова проблемът с окултизма, теософията и нехристиянското, неевропейско религиоподобно мислене, е по-скоро проблем на националната сигурност, отколкото проблем само на културните институции и творческите среди.
© Стефан Чурешки
www.Pravoslavieto.com