Умиление или Елеуса (гр. Ελεούσα- милваща от гр. έλεος; състрадание, съчувствие) е един от най-разпространените видове изображения на Пресвета Богородица с Младенеца. На гръцки те са наричани също Гликофилуса (гр. Γλυκυφιλουσα - сладко любяща)
На тях Младенецът е изобразен седнал в ръцете на Божията майка, прилепил буза до Нейната буза.
Най-ранно такова изображение е запазено от 650 г., в една фреска в базиликата "Санта Мария Антиква" в Рим, дело на византийски майстор. През XI-XII век получили особено голямо разпространение във връзка с богословските спорове за Кръстната жертва и някои изменения в православното богослужение. Към този тип се отнасят много от най-почитаните икони. Всред тях са Донската, Смоленската и Владимирската икона на Божията Майка, иконата "Утоли моята печали" и други.
Виж също:
Св. Богородица с Младенеца Умиление (Елеуса).
Стенопис от катедралата "Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.
Богородица с Младенеца.
Детайл от фреска в Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул.
Фото: treviño at flickr.com.
Съвременният човек слабо познава богословието и рядко има вкус към него. Едно богословие обаче продължава да бъде, изглежда, достъпно за всеки. Става дума за богословието на иконата; за онзи удивително празничен и същевременно главоломно тих Образ, отворен за нас и посрещащ ни от иконостаса дори на най-малката и залутана църквичка. А измежду иконите в православния храм може би най-сърдечният, най-спонтанно предпочитаният е онзи лик, на който Богородица е с Младенеца на скута си - опряла главата си о Неговата, но същевременно обърнала очите си - широко отворени и безмълвно тихи, към застаналия пред нея.
Нещо наистина притегля към този образ
Колкото и малко да са църковните хора у нас, пред този образ винаги има по някой. И колко са различни хората: съвсем млади и със светски изглед, едър мъж - почти стесняващо се притихнал за момент, стари баби, разбира се, но и ученик и ученичка. Струва ми се, че тази икона - която според православния канон се нарича с изразителното име "Богородица - Умиление", е така спонтанно предпочитаното място дори за нецърковния човек в православния храм - защото в нея е уловена най-съкровената същност на Богородица. Това, че тя е "сърцето на Църквата". Ако Христос е "Главата"; ако Той одушевява Тялото на Църквата, то нейното "чувствилище", мястото, където се събират всички болки и трепети на "членовете" на това Тяло, е именно Богородица. Ако Христос е Отецът, тя е Майката. Ако Христос е домоначалникът, тя е сърцето на домочадието - застъпницата за него, за всеки един пред Царя на славата.
Нека следователно, вместо да богословстваме, просто да се
вгледаме в иконния лик на Богородица и да оставим очите ни да кажат какво е тя за тайното чувство дори на онзи, който много рядко застава пред лицето й. И нека започнем с този
несравним с нищо екстаз на очите - огромните, бездънно дълбоки, бездънно тихи, пречисти и премъдри, близки и възтреперващи Богородични очи, отворени към молитвата ни от
православната икона.
Преди всичко в тези очи далеч няма скръб. Скръбта в тях по-скоро е надраснала себе си до такава степен на абсолютна примиреност, че вече сe отъждествява с безметежността. Но в тия очи няма просто безметежност. Онова, което прилича на безметежност в тях, иде от пределната самозабравеност на очите на Богородица в Младенеца - тъй пълна, тъй съвършено пълна, че вече е... самата ангажираност - превърнала се е в жив, ипостасен ангажимент.
Но и "ангажираност" не е точната дума за тия очи. Не е, защото ангажираността в тях е същевременно възнесена до такава надмирна и неизследима висота, че в нея очите на Богородителката вече са се отворили за целия свят и излъчват по-скоро всеведение, обхващащо всички и всичко, отколкото обикновена майчинска привързаност.
Когато застанем пред православната Богородична икона, ние усещаме очите на Всеведица, отворени и взряни в нас с една неописуема съчувственост.
Образът от тази икона ни знае - знае ни като свои чеда, знае отнапред всяка болка, с която идваме при нея. И удивителното е, че това е тъй съвсем не защото нашата болка е била някога и Нейна. Напротив, ние много силно чувстваме в нейния лик, че Тя, Пречистата и строгата, нивга не е била дори докосвана от някоя от людските страсти. Но ето: въпреки че Тя никога не е познала дори капка от човешките страсти и желания, въпреки че винаги е била девствена от всичко мирско, въпреки всичко това, казвам, Тя знае всичко у всички: нейните очи имат опит за нас и дори нещо повече - ние всички сме в техния опит икони. В това е чудото на тези огромни, издъно отворени очи от иконата.
Ние, богомолците, изпитваме това и в същия миг, в който се опитваме да го изразим, се объркваме. Защото как, как наистина тези очи ни имат, когато те са същевременно и тъй самозабравени очи? Нали за да гледат, за да виждат и още повече - за да имат, очите трябва да имат своя памет и свое чувство? А тъкмо в това е парадоксът: че вместо това пред нас на иконата са едни дълбоко, всецяло, напълно погълнати очи. Как, или по-точно къде ни виждат те, след като са тъй беззаветно погълнати в един-единствен: в Сина Човечески?
Отговорът на този въпрос идва тутакси и той наистина е най-последната дълбочина на иконата "Умиление".
Да, тези очи ни имат, въпреки че са тъй всецяло отдадени, защото те са отдадени в Христа, защото Той е тяхната будност, Той е тяхната свяст, тяхното съзнание, тяхната памет.
Забележително! С това самото, че е погълната от Божествения Младенец в скута си, Богородица на православната икона е пробудена в едно универсално, страшно дълбоко, сърдоболно знание, което в Него - в Бого-Младенеца - отваря очите Й за всички и всичко в този окаян свят. Тя, Богородица, е будна за света и за всички люде в него. И е нашата застъпница!
Калин Янакиев
Вестник "Сега" от 13 август 2006 година
Богородица Кикотиса Eleusa (Небесна царица) с
пророците.
Икона от XI-XIIв. в манастира"Св. Екатерина" в Синай, Египет.
Източник: all-photo.ru
Богородица с Младенеца Донска.
Икона от 1380-1390 г. от Теофан Грек. Днес в Третяковската галерия.
Богородица с Младенеца (Пелагонитиса - Умиление).
Сръбска икона от XIV век. Източник: haidar.mrezha.ru
Богородица Умиление (Подкубенска), детайл, нач. на XIV век.
Източник: booksite.ru
Богородица с Младенеца Умиление.
Руска икона от XV-XVI век.
Източник: museum.ru
Св. Богородица с Младенеца Елеуса.
Икона от XVIII
в. Днес в Пловдивската Света Митрополия
Св. Богородица с Младенеца (Елеуса).
Икона
от 1874 г. от Станислав Доспевски.
Днес в Националния
исторически музей (НИМ) в София
Виж също:
www.Pravoslavieto.com