 |
|
Град Батак е разположен по склоновете на Баташката планина в Западните
Родопи. Отстои на 36 километра от гр. Пазарджик и на 16 километра южно от гр. Пещера.
В него през май 1876 година се състояла кървавата трагедия, разтърсила цяла Европа: след двуседмична битка с огромна турска войска от шестхилядното население на Батак оцелели само хиляда души. Селото било изгорено до основи. Останала да стърчи само каменната църква "Света Неделя", в която около две хиляди души, предимно жени, деца и старци, пострадали мъченически за вярата си. Останките им почиват на мястото на Светая Светих в изпепелената църква, превърната по-късно в музей.
Църквата "Св. Неделя" в Батак
През през 1976 година в Батак е открит Исторически музей, в който са изложени над 500 експоната - вещи от епохата на Възраждането, Априлската епопея и последвалата я Руско-турската освободителна война, множество снимки и исторически документи.
Pravoslavieto.com
Кметът на Батак Трендафил Керелов,
мъчен и жив изгорен от турците
Антони Пиотровски: Баташкото клане, 1892.
Днес в Националната галерия за чуждестранно изкуство,
София.
Като селище Батак е съществувал много по-рано от времето
на потурчване на чепинското корито, когато там се преселили корави и юначни българи, за да запазят своята вяра, да намерят спасение и съхранение във вековните гори на Родопа.
Особено по време на насилственото помохамеданчване тук прииждат цели родове от Серско, Драмско, Неврокопско и Македония.
През 1813 г. жителите му построяват нова църква, понеже старата била вече тясна за богомолците. Само за 75 дни с труда на цялото население тя била издигната и обградена с високи каменни стени, като крепост.
Първите духовни служители в тази църква били баташките отци: Димитър Паунов (Попов), Илия Янков, Нейчо Паунов (Попов) и Петър Попилиев, които са близки родственици на многозаслужилите игумени на Рилския манастир - архимандрит Йосиф (Строителя), йеромонах Кирил (духовен баща на Васил Левски) и йеромонах Никифор. Последните двама са родни братя на о. Димитър и о. Нейчо, а архимандрит Йосиф е техен чичо.
Забележителен е фактът, че в църквата се е служело не на гръцки, а само на църковнославянски език и проповедите били изнасяни на български. Църквата се е смятала за самостоятелна и независима много по-рано от решаването на църковния въпрос от турците в национален мащаб. Изпреварени са реформите от 1829 г. вероятно защото Батак е далеч от Пловдив, където владиката бил грък, и вероятно защото Рилският манастир е покровителствал църквата в Батак.
Епохата по това време била много бурна. Започнало да се подготвя Априлското въстание, което за Батак е една епопея, героизъм и себеотрицание. Тогава свещеници в църквата са били о. Нейчо и о. Петър. Те двамата са убити при погрома на въстанието, о. Нейчо е обезглавен мъченически. Неговото семейство било многолюдно - един син и седем дъщери, които той успял да възпита в патриотичен дух и пословично трудолюбие. Синът му Тодор бил учител в местното училище, а по-късно става свещеник на мястото на убития си баща. По време на подготовката на въстанието Тодор Попнейчев е член на баташкия революционен комитет. Той подпомага и създаването на комитети в Неврокопско и Санданско, в селата Долен и Сатовча.
Най-голямата дъщеря на поп Нейчо, Стефана, е извезала въстаническото знаме с помощта на сестрите си. На него е бил изобразен настъпил полумесеца лъв и думите "Свобода или смърт". След освещаването му от свещениците Нейчо и Петър пред въстаниците, Стефана го предала на байрактаря Атанас - син на о. Петър. Това знаме се е веело 14 дни по окопите, докато е съществувала "Баташката република". По време на погрома знаменосецът се оттеглил на барикадата пред входа на църквата, където бил убит. Знамето за последно развяла самата знамевезка, но и тя била посечена.
 Най-ранната снимка на храма след Априлското въстание, фотограф Д. Кавра, 1878 г. |
Започнало масовото клане. Развилнелите се орди на турския башибозук избили над 3000 души - мъже, жени и деца. Запазвали живота си само онези, които приемали чалма или кърпа на главата си. Преди да обезглавят жертвата, палачите питали: "Искаш ли да се спасиш - сложи чалма", т. е. потурчи се, или по-накратко "чалма или брадва".
Дошъл ред и на о. Нейчо, поп Петър бил вече убит. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи. Той отказал. Започнали мъчения, които той понасял стоически. Задали му поредния въпрос: "Чалма или брадва?"
Последвало мълчание. Обезглавили една от дъщерите му, после пак и пак, и така до седмата дъщеря. Сърцето на бащата се е късало от мъка и болка, като гледал как убиват родните му деца, но въпреки това не приел чалма. След като психическият тормоз не сломил духа му, озверените джелати започнали да скубят брадата му, да го бият, отрязали едното му ухо, но от там кръв не протекла. Той бил вече мъртъв. Въпреки това отсекли главата му и я хвърлили при тези на дъщерите му за назидание на другите клетници.
Селото било опожарено до основи. Останала да стърчи само каменната църква, напоена с кръв и пълна с трупове, която да напомня нечовешките зверства на турците и мъченическата смърт на батачани в името на християнската вяра.
И днес като отидете в Батак, можете да видите църквата, превърната в музей, където се пазят костите на загиналите мъченици.
Д-р Б. Попов
Брой 19 за 2003 година
На други езици:
|
Името на Батак остава завинаги свързано с едно от най-значимите събития в историята на България – Априлското въстание от 1876 година. Първите стълкновения на разбунтувалите се батачани с изпратения срещу тях башибозук са на 30 април по стар стил или по нов - на 12 май. След потушаването на въстанието равносметката е страшна – избити са около 5 хиляди души от 6-7 хилядното население на Батак.
Днес в съзнанието на всеки, който поне веднъж е дошъл тук, се запечатва малката църква "Света Неделя", разположена в центъра на града. Историята отрежда на този храм да се превърне в светиня за всеки българин. Случилото се в него го превръща в един от символите на въстанието. Ето какво споделя Екатерина Пейчинова, директор на Историческия музей в града:
"В началото на XXI век този паметник по същия начин се цени и от мюсюлманското население в общината, в която мирно съжителствуват различни етнически общности. Това е показател, че успешно бъдеще с омраза не се гради, но историята трябва да се помни такава, каквато е била.
Църквата "Света Неделя" е съградена през 1813 г., много преди християнското население в Османската империя да получи по-големи свободи за изграждане на нови храмове. Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия. Историческата значимост на този паметник обаче, идва от събитията, които са се случили в него по време на Априлското въстание."
|
|
|
|
В хода на въстанието църквата "Света Неделя" се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани. Дали защото е била най-масивната сграда (тя е изградена изцяло от камък, със здрави дъбови врати и е опасана с висока каменна ограда), или затова, че са се надявали на Божията милост и не са допускали, че може да се посегне на храма, в нея се събрали около 2 хиляди души, предимно жени, деца и старци.
"Три денонощия продължила защитата на църквата, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг - продължава Екатерина Пейчинова. - За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода. След три денонощия в адски мъки, останалите живи решили да търсят спасение навън. Отворили вратите, но там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. Батачани били изправени пред избора да приемат исляма или да загинат на дръвника. Всички загинали, всички с християнска вяра...
Веднага след събитията по време на Априлското въстание е направен опит за опожаряване на църквата. Спасява я това, че е изградена от камък. Като архитектурна структура тя е запазена такава, каквато е била. Изгаря само дървеният иконостас. Научавайки, че въпреки отдалечеността на селището ще дойде международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления, създадена по инициатива на руското правителство, турските власти се опитват да заличат следите от клането. Прави се опит да се съберат и погребат в масов гроб в двора на храма част от гниещите тела. Самата църква е варосана отвътре, но попилата в зидовете кръв избива и затова турците започват да изсичат стените. И до ден днешен в храма ясно си личат изсечените зидове. Те са запазени като исторически свидетелства от онези събития".
 4. Пред историческата църква. Снимка от началото на ХХ век. Снимките са от фонда
на Историческия музей в гр. Батак |
В репортажите си от онова време американският журналист Дженюариъс Макгахан пише:
"Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди... Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото.
Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. ... Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. ... Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."
След Освобождението църквата "Света Неделя" престава да се използва за богослужение. Батачани решават, че тя трябва да се запази като паметник на загиналите по време на Априлското въстание. През 1955 г. църквата е обявена за държавен музей и се превръща в едно от най-посещаваните исторически места в България. Батачани казват, че храмът, който не впечатлява с висока архитектурна стойност или със стенописни украси, се превръща "в малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава, или голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава".
Миглена Иванова
© Bulgarian National Radio
www.bnr.bg
(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си
чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна
бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде;
не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах
плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно,
пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не
ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради
Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Иван Вазов
Пловдив, 1881 година
В полята на българската история отколе са хвърлени семената на страданието. Та нали "човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре" (Йов 5:7).
Библейската история ясно показва, че подир отдалечаването от Бога следва страданието – за да не погине Божият народ в мрака на богозабвението.
Една древна пословица казва, че преди зазоряване тъмнината е най-гъста. И наистина - годината 1876 е наглед една от най-мрачните в българската история – изпълнена с кърви, страдания и ужаси. Всред нейните страдалци за вяра и род едно съзвездие ярко сияе и до ден-днешен над българската земя – Батак – име свидно за всяка българска християнска душа.
На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци (запасни, нередовни войници, паравоенни формирования), събрани от 22 турски села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, синът му – тези от махалата Йени (Нова), а Мохамед ага - башибозуци от седем турски села от района с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян, още преди да стигне до мястото.
На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва "батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат". Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак.
Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място!
Баташката голгота започва от мъчениците в Богдановата къща. Обезоръжени с измама дръзките преди батакчани се превръщат в обречени на заколение Христови агънца. Мъчителите свалят от гърбовете на мъчениците и последната риза, за да полетят душите им към небето необременени от нищо земно. Един подир друг отиват те на приготвените дръвници. С мълчание. Някои сами притискат шии о дръвника, та ударът да отдели душите им по-скоро от плътта. Някои майки турят децата си на заколение пред себе си, за да се уверят, че няма да попаднат в мюсюлмански дом и да загубят вярата и душата си. И биват посечени на късове.
Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада. Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли с башибозуците и ще ги пощади… Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпасите са при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския пълководец.
А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по най-нечовешки, варварски начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал.
На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред – жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, в къщите... Много българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си...
Църквата се претъпкала с хора, повечето жени и деца. Мнозина не успели да влязат и останали на двора. Присвити и легнали на земята, нещастниците се надявали само на високата каменна ограда.
С българите от школото башибозуците се справили набързо – ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея.
И до днес насред Батак непоклатимо стои "калето" на вярата – Баташката черква "Света неделя". В нейния двор – едно от най-светите места в България трябва да пристъпваме с велико благоговение. Защото в този храм нозете ни се докосват до земя, осветена с кръвта и костите на хиляди Християнски мъченици.
Сечта е ужасна. С писъците и воплите на осъдените се смесват зверските ревове на убийците им, хриптят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрошавани от ятагани и секири. Въздухът трепери от разсичането на човешки тела. И тук, подобно на клането в Богдановата къща, башибозукът слага ред. Поставят се дръвници. Приелите исляма се отвеждат настрана. Непокорните се посичат.
След като изклали зверски почти всичко живо по пътя си до църквата, издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората. После нахлули в двора, започнали стрелба през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората, cпуснали и няколко кошера с раздразнени пчели, та още повече да подлютят предсмъртната мъка на заключениците. А залостилите се в черквата състрадават на своите събратя и в страшен трепет очакват края си. Затворените в Божия храм са 4-5 пъти повече, отколкото може да побере, и там загиват много от дечицата и от по-крехките телом християни. Ала дори силните сред тях са прималели от тридневния глад, а задухът разпалва у тях такава жажда, че някои почват да квасят устните си с кръвта на убитите. През цялото време от прозорците свистят башибозушките куршуми.
Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да убиват безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък.
Част от жените били изнасилени и зверски заклани. Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българcки жени, докато те били още живи, за да изтръгнат и умъртвят неродените им деца! Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т. н. "турски" села в планината Родопи.
Три дни по-късно предводителят на башибозуците от с. Барутино Ахмед ага прекратява клането и колебаейки се как да постъпи с оцелелите изпраща срочно питане до бейовете от Татарпазарджик. Получава отговор: "Да се изсуши гяурският корен". Начева се ново клане. Пред очите на своите сестри, жени и майки биват изклани още 300 батакчани. За да не бъдат потурчени или убити при това сетно клане, някои майки хвърлят децата си в реката…
Накрая, подир клането, върху едно дърво в черковния двор се покатерва един от ходжите и над хилядите мъченически тела възвестява, че няма друг бог освен Аллах и, че Мохамед е неговия пророк. Друг ходжа от възвишението "Баташки хармани" обявява на оцелелите християни, че гяурското вече се е свършило и, че на мястото на опожарения и съсипан Батак ще бъде посят ечемик за конете на правоверните.
Малцина успяват да се спасят с бягство. Когато младият батакчанин Ангел Чаушов, след хиляди премеждия и под покровителството на един помак успява да стигне височината "Св.Атанас", той заварва там Исмаил ходжа от с. Ракитово да се моли Аллах да прости греховете на единоверците му. Виждайки момъка, ходжата заплква и заразпитва къде са близките му. Щом узнава, че те вероятно ще бъдат убити, той слага чалмата си на главата на Ангел , облича го със своята връхна горна дреха, дава му пушката си и го повежда да ги търсят. В селото те успяват да намерят едного от братята и една от сестрите на Ангел. Ходжата им предлага да вървят с него, като им обещава, че няма да ги потурчи. Но те не вярват на думите му и казват, че предпочитат да умрат християни. Опитват се да избягат, но биват засечени от турци и убити.
Равносметката след турските зверства е следната:
- 100 изгорени селища,
- 200 - разрушени,
- 300 - разграбени,
- зверски изклани 30 000 българи – мъже, жени и деца.
 Задушница в църковния двор, 1911 г. |
Город Батак навсегда остался связанным с одним из наиболее значимых событий в истории Болгарии – с Апрельским восстанием 1876 года. После вести о преждевременном начале бунта в
стране жители Батака смело ринулись в неравную схватку с башибузуками – солдатами нерегулярной турецкой армии. Итоги оказались страшными – жертвами пали около 5 000 человек из
шеститысячного населения города.
В сознание каждого, кто хоть раз посетил Батак, навсегда врезалась маленькая церковь, расположенная в центре города. История распорядилась так,
чтобы этот храм стал святыней для каждого болгарина. События, произошедшие там 130 лет назад, превратили церковь Святой Недели в символ Апрельского восстания. "В начале ХХІ века
этот памятник чтят в равной степени, как христиане, так и мусульмане, которые мирно сожительствуют в этом регионе. Это показатель того, что успешное будущее нельзя строить на
ненависти. Но историю следует помнить такой, какая она была. Потому что в истории каждого народа есть страницы, которыми он может гордиться, но есть и такие, от которых бывает
стыдно", – поделилась Екатерина Пейчинова, директор Исторического музея города Батак, в беседе с Мигленой Ивановой.
"Церковь Святой Недели была построена в 1813 г. задолго до того, как население в Османской империи получило больше свободы строить новые христианские храмы. Согласно легенде, жителям Батака удалось уговорить пловдивского пашу – местного турецкого вельможу, чтобы он им разрешил построить маленькую церковь. Паша согласился, но при условии, что они ее построят всего за три месяца. Вельможа надеялся, что жителям это просто не удастся. Жители Батака мобилизовали все свои силы и воздвигли храм всего за 75 суток. Историческая значимость этого памятника, однако, связана не с этой легендой, а с событиями, которые произошли в ней в период Апрельского восстания", - рассказывает Екатерина Пейчинова.
 |
|
|
В ходе восстания церковь Святой Недели оказалась последней крепостью батакских повстанцев. Потому ли, что она представляла собой довольно массивную постройку (полностью выстроенная из камня, с крепкими дубовыми дверьми, опоясанная высокой каменной оградой), или же потому что они надеялись на божью милость, да и никто не допускал, что кто-нибудь может поднять руку на духовный храм, в церкви укрылись около 2 000 человек, преимущественно женщины, дети и старики.
"Трое суток продлилась защита церкви. Все это время вражеское нападение не прекращалось ни на мгновение, - рассказывает Екатерина Пейчинова. – Чтобы вынудить жителей Батака сдаться, турки запускали туда пчел, бросали горящую солому, пропитанную газом. В церкви не хватало воздуха, большинство людей погибло от удушья. Но мучительнее всего была жажда, так как в районе не было воды. Чтобы смочить губы своих измученных жаждой детей, матери использовали оливковое масло из лампад у икон, а когда и оно закончилось, они стали смачивать губы детей кровью погибших. Один старик посоветовал вырыть колодец в церкви, но так как весна была очень засушливой, в колодце, который матери вырыли руками, не оказалось ни капли воды".
После трех суток нечеловеческих испытаний оставшиеся в живых решили искать спасения за пределами храма. Раскрыли двери, но там их поджидали солдаты Ахмеда аги прозванного Вспыльчивый. Горожане оказались перед выбором принять ислам или погибнуть на чурбане. Нет данных, чтобы кто-нибудь из них принял другую веру. Все до единого погибли в церкви, все с христианской верой".
Вот что рассказала далее директор Исторического музея г. Батак:
"Сразу после Апрельского восстания была сделана попытка сжечь церковь. Ее спасло то, что она из камня. Ее архитектурная структура сохранилась такой, какой была. Сгорел только деревянный иконостас, а стены покрылись копотью. Узнав о том, что независимо от отдаленности поселка, Анкетная европейская комиссия по расследованию совершенных преступлений, созданная по инициативе русского правительства, посетит Батак, турецкие власти попытались скрыть следы преступлений. Была сделана попытка собрать и захоронить часть гниющих тел в массовой могиле во дворе церкви. Церковь покрыли внутри белой известью, но кровь, пропитавшаяся в стены, выступила снова и поэтому турки начали высекать стены. В церкви и по сей день это ясно видно. Они сохранились полностью, как историческое свидетельство о тех временах".
| 4. Пред историческата църква. Снимка от началото на ХХ век. Снимките са от фонда на Историческия музей в гр. Батак |
Вот что написал в своих репортажах того времени американский журналист Макгахан:
"Мы вошли во двор церкви. Там стояла такая вонь, что было почти невозможно сделать и шага… Мы посмотрели внутрь. Вся церковь почернела после пожара, деревянные части сгорели, но она сохранилась, не было других особых повреждений. То, что мы увидели внутри, было потрясающе до безумия даже с первого взгляда. Множество тел, сгоревших и обугленных, почерневшие тленные останки гнили и заполняли церковь до половины. Ее низкие и мрачные арки казались еще более низкими и более темными. Картина была удручающей. Я никогда не мог представить себе что-либо столь ужасающее. Мы обошли поселок и увидели следы тех же зверств сотни и сотни раз".
После освобождения церковь Святой Недели перестали использовать как христианский храм. Жители Батака решили сохранить ее как памятник погибшим во время Апрельского восстания. В 1955 г. церковь была объявлена государственным музеем. Она превратилась в одно из наиболее посещаемых исторических мест в Болгарии. Жители Батака говорят, что эта церковь, которая не производит впечатления своей высокой архитектурной ценностью или стенописями, превратилась в "маленькую церковь Батака, в которую входишь с опущенной головой, или большую церковь Болгарии, из которой выходишь с высоко поднятой головой".
Миглена Иванова
© Bulgarian National Radio
www.bnr.bg
Виж също:
www.Pravoslavieto.com