 |
|
Храм "Св. Троица" с камбанарията. Снимка Мартин Митов
Църквата "Света Троица" в Банско е завършена и осветена през 1835 г., по време а петвековното турско робство, а 60 години по-късно към него била изградена голяма кула с камбанария и часовник. Към храмовия комплекс принадлежи и църквата "Преп. Паисий Хилендарски".
Църквата "Света Троица" е издигната със средствата на голям брой дарители - 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители без да се посочва кой колко е дарил. Изграден е като голяма псевдобазилика върху имот в центъра на града, притежаван от тогавашния кмет на града Дядо Лазко (Лазар Герман). Той бил заможен банскалия, и ръководел изграждането на храма в трудни преговори с турците. Сградата, вътрешната украса, иконостасът с иконите, кулата,часовникът на камбанарията и камбаните също са отлети от банскалии.
Смята се, че достолепният храм "Св. Троица" в Банско, с партер и два етажа балкони над него, е най-големият православен храм на Балканите.
Той има три масивни врати, обковани с желязо, и много на брой високи прозорци със сводеста форма. Дебърският майстор Велян Огнев, който се заселил в Банско, е изрисувал дървения таван като звездно небе с ангели и облаци. Димитър и Симеон Малерови са зографисал иконите на иконостаса. Изкусна дърворезба обрамчва голямото Христово Разпятие над олтарния вход. В дъното на храма са разположени женските отделения.
Стенописите на църквата са в лошо състояние.
Pravoslavieto.com
Церковный комплекс "Светая Троица" является одним из символов города Банско вместе со своей башней и уникальным звоном колоколов.
В 1810 году началась подготовка к строительству церкви. Было выбрано место в центре села, которое было подарено жителями Банско, один из главных дарителей был дед Лазко. В годы турецкого рабства существовал закон, который гласил,что построить новую церковь можно только на том месте, где раньше была церковь. Поэтому жители тайно закапывают на выбранном для строительства участке крест и икону.
Другое требование по турецкому закону, что церковь не может быть выше мечети. А по предварительному проэкту храм должен был быть больше и просторнее, что могло привести к конфликту с турецкими властями.
По этой причине подготавливается дипломатическое решение, условием которого было изображение на новой церкви турецкого религиозного символа. Так на большом камне над центральным входом в церковь был изображон крест, а с двух его сторон полумесяц и звезда.
Разрешение на строительство церкви издавалось тогда султанским указом. Запрос на строительство нужно было подавать через главного османского офицера в г. Солун. К которуму прикладывалось еще и денежное вознаграждение. Но дед Лазко знал, что этого не достаточно, чтобы запрос о строительстве был принят, нужно было выждать подходящего момента. И в один день когда у османского офицера родился сын, из Банско отправили группу людей с подарками с которыми и было вручено заявление.Разрешение на строительство было получино в 1833 году. Жителями села, которое тогда состояло из 300 домов, были сделаны пожертвования для строительства.
В 1835 началось строительство, в нем принимало участие около 350 мастеров, каменьщиков, плотников и добровольцев. Есть легенды, как по ночам, пока турки спали, работники разширяли границы церкви, каждый день по немного, чтобы никто не мог понять, что основа храма стала больше.
Через 15 лет началось строительство башни, которая также была построена на средства местных жителей. В 1855 г. братья Велегановы отлили 4 колокола для башни.
Завершенный храм Св. Троицы имеем длину 44м., ширину 22м. и высоту 12м. Архитектура церкви сделана таким образом, чтобы обманывать глаз, кажась маленькой, хотя на самом деле это не так. Стены у основания 110 см. толщиной, входные двери также как своды и окна выполнены из обработанных камней. Алтарь имеет форму половины 18-угольной призмы и заканчивается красивым каменным карнизом. Вся эта конструкция выполнена из сосны.
Вся тяжесть крышы опирается на 12 колонн, которые символизируют 12 мученикам Христа. Колонны также выполнены из сосны и обвиты веревками, которые хорошо пропитаны смолой.
Церковь имеет три входа, над главным входом изображена икона Светой Троицы. Под ней с двух сторон расположены христьянские кресты, а ниже изображены полумесяцы - турецкий герб, что спасло церковь от уничтожения.
Огорожена церковь четырехметровым забором, так чтобы не видно было что происходит внутри.
Церковный комплекс "Света Троица" (Святая Троица) является одним из символов города Банско вместе со своей башней и уникальным звоном колоколов.
Преди няколко десетилетия мой колега журналист написа есе за Пирин и Банско, в което въодушевено възхваляваше планинската хубост и необикновената история на градчето. Запомнила съм как учудено бе възкликнал в завършека: "Е, не е ли преголям лукс за едно селище като Банско, което има-няма седем хиляди жители, да притежава такава величествена планина!"
Било е лукс, сега вече не е. В скоро време Банско ще наброява 16 000 жители със заселниците, наричани тука "преоданци". Градът и подножието на планината са задръстени от безчет разнозвездни хотели и хотелиерски къщи, а строителните кранове и булдозери нямат намерение да си отидат. Бъндеришката поляна е превърната в езеро, обкръжено от скъпа техника за производство на изкуствен сняг, нужен да удължи с месеци сезона на ски-пързалянето по стръмните писти на Тодорка. Хиляди гости от страната и чужбина всекидневно кръстосват променените улици на Банско и запазените старинни кварталчета, посещават църквите и музеите, наслаждават се на песните, весело огласили своеобразните тукашни механи.
За Банско се пише и говори много, но и аз като негова щерка искам да разкажа на новите му жители и гости невероятната история на неговата църква "Св. Троица" и да ги сродя с некогашните и днешните държаливи банскалии. За да загреба вода направо от кладенеца, отидох при сладкодумния бай Гьорката Ушев, който е роден историк. Такива като него не се обучават в университетите. Слушах и записвах. Много нови неща прибавих към моите знания.
В документи от турския данъчен архив на Татар-Пазарджишка кааза, публикувани в книгата "Асимилаторската политика на турския завоевател" (изд. на БАН), научаваме, че Банско е едно от най-големите селища в Разложката котловина през периода 1570 - 1660 г. Възникнало е от сливането на три махали, след което броят на къщите му достига четиристотин. В същия архив са посочени фамилии, отглеждали стада от по 4000 овце и рогат добитък. От тях е трябвало да заделят 400 глави за турския данък, наричан "десятък".
През втората половина на ХVII век за развиващата се все повече индустрия в Западна Европа са необходими суровини в големи количества. Предприемчивите банскалии се насочват натам - най-напред като кераджии с коне, а после и като прекупвачи-търговци. Преработваните в Банско кожи (сахтиян) и висококачественият памук от беломорските селища намират добър пазар във Виена, Лайпциг, Будапеща, Париж и другаде. И сега старите банскалии разказват, че по онова време са ходили в Солун и Кавала на "ишчилък" - чепкане на памук, а стадата са откарвали на "кашла" през зимата по беломорските пасбища.
В тези европейски градове търговците-ангросисти от Банско имали свой складове и кантори. Синовете и внуците си "назначавали" да установяват делови контакти и едновременно с това да се учат във висши европейски училища, важна предпоставка да се издигнат в живота. Така братята Лазар, Михаил и Иван Германови-Голеви откриват собствена финансова къща "Банка-Германови", която отпускала заеми на младото сръбско княжество. Лазар и Михаил, който бил дипломат при сръбския крал Обретенович, дали 28 народни песни от Разложко на известния сръбски фолклорист Вук Караджич, който ги включва в "Додаток к Санктпетербургским речникам" (1822 г.). Заслугата на този учен е голяма, защото приобщава в онова далечно време българския фолклор към световната култура.
В обратния си път от европейските столици търговците докарвали най-различни манифактурни стоки и ги продавали с голяма печалба. За охрана на богатите си товари наемали бедни турци от околията. Освен хилядите минцове и жълтици и това обстоятелство подсилвало самочувствието на банскалии като работодатели и господари на деня.
Знатният банскалия хаджи Вълчо Баанов със свои средства е строил пътища, мостове и ханове за удобство на керваните си, наброяващи до стотина коне. По настояване на брат си Лаврентий, игумен в Хилендар, дарява крупна сума за изграждане на черква, камбанария и цяло крило жилищни сгради за българските монаси в Света гора. Името му и сега можем да прочетем на паметна плоча. Хаджи Вълчо е спомоществовател и на Рилския манастир, за което има писмено свидетелство.
Името на игумена Лаврентий е свързано с развръзката на дългия спор около родното място на отец Паисий. Проф. Йордан Иванов на 15 февруари 1938 г. публикува статия във в. "Зора", в която разказва как е стигнал до своя научен извод за разрешаване на подетия спор. Самият Паисий в предисловието на "История славяноболгарская" пише: "И я составих в манастира Хилендар при игумена Лаврентий, мой роден брат от една майка и по-стар от мене: той тогава имаше 60, а я - 40". В дългогодишната си изследователска работа върху манастирските архиви в Хилендар професорът се натъква на следната кондика: "1765-о лето, януари, 17-и ден, какво е дошел кир проигумен Лаврентий сос поклонници от Банско и са дарили манастиро со сребрени три кръстове и сос грош 1153. И на той ден какво е обрекъл на Света Богородица своята отцова кукя в Банско за хилендарски метох, за вечно да е така..."
Доказателството е повече от категорично - Паисий и Лаврентий са братя и са родени в Банско. А метохът и аз помня - изгоря при големия пожар през 1936 година.
Много от замогналите се банскалии посещават Божия гроб в Ерусалим. Фамилиите им приемат представката "хаджи" - Хаджитодорови, Хаджибенини, Хаджирускови, Хаджирадонови, Хаджистоянови и др. И днес можем да разгърнем пожълтели тефтери, в които калиграфно, на български език са вписани ясно и пригледно техните търговски сметки по двойно италианско счетоводство. Виена е изписана със старото й название Беч, а френската столица навсякъде е Парис. В своята книга за Паисий Хилендарски акад. Михаил Арнаудов е поместил факсимиле от писмо с дата "1824 г.", в което се говори, че братята Германови и Димитър Хаджиниколов от Банско са закупили голяма стока от Беч и Парис.
За да запазят селото и богатството си, тукашните люде е трябвало да се справят с кърджалиите - турски разбойници, наричани тука "айти". Те нахлували по 50-100 човека, грабели и плячкосвали всичко, което им харесвало. Била сформирана малка дружина с войвода Терзи Никола, която се подготвяла за нападение при сгоден случай. Такъв не закъснял. Чобан Гега и неговата тайфа, която наброявала стотина разбойника, след незапомнен обир на богати семейства в Банско, се отправила през планината за Мелник. Терзи Никола и неговите момчета издебнали грабителите и ги нападнали през нощта. Догарял големият огън на поляната над Дамянишката река, а пияните кърджалии лениво се протягали в първа дрямка. Всеки банскалия от дружината трябвало да си избере един жив нишан и да стреля. Разбойниците во главе с главатаря били избити до един. Хълмът над реката е наречен "Главите", тъй като дълги години се въргаляли черепи и кости.
Оттогава турчин не е замръквал в Банско и конак не е имало. Когато през ХVII век голяма част от населението на Разложката котловина е помохамеданчено насилствено, в Банско станал мохамеданин само един човек - Хасан, син Йованов.
Година след година контактуващите с Европа банскалии се завръщали в родния градец със самочувствието на хора, видели далечни, свободни страни, с друга уредба на живота. Те са разглеждали там с почуда и възхищение катедрали и църкви, кроили са планове за родното си място. Зародил се в душите им мерак да построят голяма църква.
Най-много се запалил тогавашният коджабашия (кмет) на Банско Лазар Тодоров Герман-Голев, наричан мило дядо Лазко, макар че бил на 40 години. Той преценил нарасналите материални възможности и духовни потребности на тукашните люде и заповеднически заявил:
"Ке градим нова църква, двойно и трайно по-голема от тая в гробищата "Света Богородица". Новата ке кръстим "Света Троица". Но да помните отсега голема парa е потребна, та и много ангария требува да се работи от целото население. Парaта, чорбаджилар, е дадена от Бога за наша радост и ползу народу. Я дарявам моята градина в средата на Банско!"
След него Тома Хаджибена, от рода на Неофит Рилски, дарил мястото пред къщата си.
Сега предстояло най-трудното - турските наредби разрешавали да се строят само малки църкви и то в края на селището на място, дето е имало манастир или оброчище. Една нощ дядо Лазко и верен нему човек донесли кръст, икона и други църковни антики и ги заровили в средата на очертания парцел. Помолили стара жена да "сънува", че в неговата градина има закопан кръст и икона. Повикали хора от турските власти и в тяхно присъствие разкопали посоченото от жената място. Извадили заритото там.
Сега трябвало да се издейства ферман за строежа. Няколко пъти изпращали молба в Солун, но всичко било напусто. Един ден в целия вилает се разнесло съобщение, че Аллах е сдобил с дългоочаквана мъжка рожба валията в Солун, та турци и християни да знаят и да се радуват. Дядо Лазко подсетил нашенците да се възползват от сгодния момент, за да получат това, за което дълго време са били петимни. Тръгнали с него и неколцина банскалии да занесат богата повойница на ханъмата. В даровете имало пеленки, дрешки, кондурки и златна парa. Не забравили да сложат пълна кесия жълтици в бохчата:
"Вали паша, - покланяйки се рекъл дядо Лазко - Аллах ви е дарил с голема радост. По християнски адет (обичай) ние дойдохме да даруваме отрочето."
Трогнат пашата продумал: "Кажете с какво искате да наградя селището ви?" Отговорили му: "С ферман за строеж на църква, паша ефенди. Имаме си, ама е маленка и далеко от селото. Жените ги е страх да ходят, пък зиме има и вълци."
Получили обещание и скоро било изпратено султанско ираде (разрешение), но турска комисия определила размерите със забити нишани. Дядо Лазко се намръщил - маленка е, не е това, което той и в сънищата си виждал. Не продумал нищо, но през нощта с двама още банскалии отместили колчетата все по-навънка и все по-голямо ставало мястото. На другия ден наредил да се започне изграждането на висок четириметров зид околовръст парцела, та чуждо око да не вижда какво става вътре.
Така биват очертани основите на един от най-величествените храмове, изградени от нашия народ по време на тъмното робство. Близо четири години продължила градята (1833 - 1837 г.). Банско се разбунило като рояк раздразрени пчели. Всеки помагал с каквото може. Волски коли превозвали камъни, вар, пясък, дървен материал. Едновременно работили 350 души. А в Банско имало добри дюлгери, каменоделци, леяри, звънчари, резбари, механици.
Уста башията Димитър Дойов бил избран да ръководи строежа заедно с помощници от еснафа. Той бил близък с търговци, които посещавали често Италия и му донесли оттам планове. Затова по разположение и архитектура църквата прилича досущ на италианските кампанилии. Важното е, че строителният план е изпълнен с голямо майсторство. И това не е случайно. Уста башия Дойов е бил вече прочут със строителското си умение в Югозападна Македония, в Беломорието и на о. Кипър. Негово дело е гробницата на сръбските князе Обреновичите, както и патриархашеската църква в Белград. Паметна плоча на една от стените и днес напомня: "Сътвори Уста баши Димитър Доюв от Банско."
Дядо Лазко в моравото си джубе идвал всяка сутрин весел като на сватба: "Върви ли, върви ли момчета? Бързайте, искам да съм жив да видя това чудо. Който майстор работи най-добре ще му залепя жълтица на челото!"
Църквата растяла с дни, но когато издигнала снага над зида, неприятелско око забелязало, че тя е много по-голяма от разрешения размер. Турските власти спрели строежа. Нови разправии и отново пълни кесии с жълтици потънали в джобовете на агите. Пак започнала да расте сградата все по-голяма и все по-хубава. Ала все по-често не достигали пари и материали. Дядо Лазко къде с добрем, къде със зор натискал чорбаджиите да дават още средства, а бедните да помагат ангария по цели седмици. Когато се изпразнила общата каса строежът бил спрян и някои работници избягали.
Дядо Лазко яхнал своя кон, та право в Неврокоп при Мехмед бей, наричан още Алтън бей (златен) заради голямото му богатство. Имал си с него вземане-даване в търговията, та по такъв предлог поискал заем. Беят му дал 300 000 гроша. Градята продължила, но скоро пак спряла, защото била предизвикана по доноси проверка на размерите на градената църква и откъде са дошли многото пари. Дядо Лазко бил разпитван и жестоко измъчван. Не можал да издържи и признал, че е взел заем от Мехмед бей. Закарали го като арестант в Неврокоп на очна ставка с бея в присъствието на неврокопския каймакам, който люто се разгневил и наругал бея: "Свършено е с нашето царство, щом и ние даваме на гяуирите хиляди грошове да градят черкви-палати!" Беят дълго време бил в немилост, а дядо Лазко хвърлили в тъмница. Било наредено веднага да се събори недоградената още църква.
"Аман - рекъл Уста башия Димитър Дойов на дошлите да събарят, - елате да видите какво е издълбано върху гранитен камък над главния черковен вход. Ние градим църква за нас и за вас, агалари, всички сме деца на султана, Аллах да го поживи."
Дядо Лазко бил предвидлив, та някога бил наредил да се издълбае турският герб с полумесеца и звезда от двете страни на християнския кръст. Като видели надвходната плоча с турския герб, агите свалили фесовете, направили дълбоки поклони и се махнали.
Така с веротърпимост и отстъпчивост бил спасен от събаряне черковният храм.
През 1837 г. "Света Троица" била осветена и приела първите богомолци. Сред тях не бил дядо Лазко. Той оставил костите си в турската тъмница. Не знаем къде е гробът му и има ли такъв. Нямаме и снимка от него. Останал е неговият пример на родолюбец и надписът на черковния вход:
Сътвори ся сей божествений храм пресветия Троици предстоянием господина Лазара Германовича, помощию же живущим християном малим и великим в село сие Банско - лето 1837."
Сега да влезнем в този достолепен храм. Смайва ни огромното пространство с дължина 44 метра, ширина - 24 и височина на свода - 20 метра. Забелязваме, че е разделено на три корабни части, преградени с долепени един до друг високи столове, на които заставали прави знатни мъже по време на молебен. Стените са иззидани от блокчета бял мрамор, грижливо оградени с червени тухлички, а хоросанът е бял и гладък сякаш е засъхнал преди няколко дена. Преданието казва, че е бъркан със зехтин. Вътре се влиза през три масивни мурови врати, обковани с желязо.
План на Храм "Св. Троица" в Банско.
Виж също: Църковна архитектура на Възраждането
Вратите и многобройните високи прозорци имат сводеста форма. Таванът отвътре е обшит с дървена, изографисана ламперия.
Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, символизиращи дванадесетте Христови ученици. Дърводелците навярно е трябвало да обходят цялата гора, да намерят и отсекат най-дебелите мури. Те са обшити спираловидно с дебели въжета, напоени богато с катран, после покрити с мазилка с изрисувани пъстри гирлянди.
Художникът Велян Огнев е превърнал дървения таван в звездно небе, по което преминават облаци и ангели. От него се спускат дебели синджири с полилеи и кандила. Велян Огнев е доведен от търговците-банскалии. Той е бил от дебърско село Лазарополе. Завършил е в Италия специална школа за художествено оформяне на църкви и манастири. Заселва се в подпиринския градец и създава рода Велянови. До изпъстрения със стилизирани рисунки амвон води вита стълбичка. Той е същинска перла между колоните на средния кораб.
При освобождението на Банско от турско иго през 1912 г. от четите на Яворов и Чернопеев мало и голямо от населението изпълва църквата, та и външните тремове. Всички искали да съпреживеят небивала радост от извоюваното и изстрадано избавление. На амвона застанал Яворов, блед и вдъхновен. Неговите думи и днес се споменуват от стари и млади: "Свалете и хвърлете фесовете! Банско е свободно!" По време на словото се дочули удари на къртене. Екзалтирани младежи започнали да изчукват турския герб над входната врата. Яворов извикал: "Спрете, момчета, нека се знае, че българинът и когато е бил под робство е имал сили да строи такъв божествен храм. За да оцелее кръстът е трябвало го е обградил с полумесеци. Това е история!"
Сводовете на иконите са същинска художествена галерия, чиито картини пресъздават различни библейски сюжети. Иконите върху големия иконостас ни поразяват със своята миловидност на лицата, изписани с жизнерадостни багри. В тях е вложил своя талант художникът от Банско Димитър Молера, син на Тома Вишанов, който е основател на живописната Банска школа. Знае се, че е учил живопис във Венеция и Рим. Голямото Разпятие на Христос над олтарния вход е обрамчено от изкусна дърворезба. Олтарът е зад иконостаса както се полага по църковните канони. Той е изграден в полукръг, издаден навън. В задната част на трикорабното помещение са разположени женските отделения - с партер и два етажа балкони над него, закрити с красива дървена решетка.
Храм "Св. Троица" с камбанарията. Снимка
Мартин Митов
Моите прадеди не могли да се наситят, когато гледали тая църква, сътворена от тях. Но като си отпочинали няколко години от градята решили, че на нея и приляга и кула. С пет медени камбани, които да се чуват в цяло Разложко, и с часовник, който да отброява дните и часовете*. Пак планове, пак дарители и ангария. Строител сега е Уста Глигата Дойов, братов син на Уста башия Димитър Дойов, а часовникът измайсторил Уста Тодор Хаджирадонов.
Мило ми е и тъжно ми е, когато излизам от черковния двор с моите гости и напускаме тая светиня. Днес шаровете са помръкнали от паутината на времето. За да бъде реставрирана и засияе "Света Троица" с някогашния си божествен блясък са нужни много средства. Държавата ни е обедняла, а дарители като онези от дългия пожълтял списък вече няма.
Мария Радонова
www.duma.bg, 1 октомври.2005 година
* Камбаните са излети 60 години след построяването на църквата от братята Велеганови - банскалии, които след изселването си в Пловдив притежавали голяма леярна. Турците приели камбаните, защото на голямата камбана било изписано с големи букви "Оотлята по времето на султан Хамид ІІ".
Т.н. "Новозаветна Троица" - неканонична икона, изобразена на входа на църквата "Св.
Троица" в Банско
Виж също:
www.Pravoslavieto.com