Дякон Андрей Кураев е популярен и продуктивен руски мисионер и публицист, дякон в московския храм "Св. Йоан Предтеча", професор в Московската духовна академия, старши научен сътрудник в катедрата по философия на религията и религиоведение на философския факултет на Московския университет, автор на множество книги и статии.
Андрей Вячеславович Кураев е роден през 1963 г. в Москва. Като дете е живял няколко години в Прага, където са работили неговите родители. Семейство Кураеви било напълно атеистическо. В горните класове на училището Андрей издавал вестник "Атеист". След това той постъпил във философския факултет на Московския държавен университет на катедрата по научен атеизъм.
По време на следването си Кураев получил достъп до добра библиотека, конфискувана от църквите и манастирите по време на гоненията. Бил повлиян и от дисидентския дух на епохата (твърде рано прочел книгите на Солженицин). Сравнявайки атеистическата пропаганда, курсовите си лекции с Евангелието и философската литература, Андрей се убедил, че официалната пропаганда "безбожно" лъже, но критиката не удря в целта.
В интервю за книгата "Другото" дякон Кураев си спомня: "Първите религиозни автори, които прочетох, бяха Франк и Шестов. Те ми показаха, че можеш да бъдеш християнин и при това да си човек на ХХ век. След това отец Сергий Булгаков напълно ме убеди: светът на духовния живот е нещо, за което не можеш да съдиш отвън. По време на третия курс в университета аз сериозно "заболях" с Достоевски. В началото аз разбрах, че има дявол, и едва след това, че има Христос. Ако Христос е победил един свръхчовешки умен и зъл ум, значи Христос е повече от човек. Усещането за вътрешна празнина отмина, блесна светлинка в прозореца..."
През есента на 1982 г. Кураев приел кръщение. След завършването на университета той записал докторантура, но не я завършил, а станал секретар на ректора на Московската духовна академия. След това, осъществявайки отдавнашното си желание, постъпил в семинарията, но не учил дълго; "нормалният" живот продължил само месец – до големия пожар през 1986 г., след което бил принуден да работи като зидар. След това ректорът на академията отново прибрал Кураев в своя щат.
Следващият обрат в съдбата на Кураев станал през 1988 година. Позната на Андрей Вячеславович го поканила на диспут в Коломенския педагогически институт. В огромната зала се събрали много професори и студенти. Станало така, че професионалните атеисти били лесно надвити от "някакво си семинаристче". По този повод областният комитет на КПСС издал дори специално постановление за лошото преподаване в института. Намерили се сили, които решили да изпратят Кураев по-далеч от Москва. Изпратили го в Румъния.
"Двегодишният опит на пребиваването ми в Румъния беше много важен за мене. Видях едно неруско Православие (а за мен Православието е вселенска религия). Освен това Румъния е много религиозна страна, там са се запазили много църковни народни традиции. Най-важното, което се стана там, е, че ме ръкоположиха", казва Андрей Кураев.
През 1990 г. патриарх на Русия станал Алексий II. Нужен му бил референт "с добро перо" и ректорът препоръчал дякон Андрей. "Патриархът ме посрещна с усмивка: "Казват, че пишете добре?" – "Не, Ваше Светейшество, аз пиша само от мързел и поради икономия – за да не повтарям по десет пъти едно и също". Засмяхме се. Характерно е, че първата фраза, която казах по време на нашата среща, беше: "Не, Ваше Светейшество..." Патриархът позволява да не се съгласяваш с него.
Двете следващи години на тази длъжност бяха много важни за мене. Запознавах се с политически и обществени дейци, виждах от какви страсти и подбуди изхождат хората, които правят политиката. В историята няма автоматизъм, тя зависи изключително много от постъпките на конкретни хора. Самият аз никога не съм се стремял да се занимавам с политика, а възприемах тази дейност по-скоро като послушание", разказва отец Андрей.
Все пак дякон Андрей Кураев смята, че неговото призвание е педагогиката. През януари 1993 г. той постъпва на работа в новосъздадения Православен университет като декан на богословския факултет. Заедно с това се връща и в Московския университет, в родната си катедра, която сега вече се нарича "катедра по история на религията". Неговият курс по Православие там е един от най-посещаваните (на един "щатен" студент понякога се падат по петнайсет волни слушатели). Дякон Кураев пише много активно в периодичния печат – "от безизходност", както се изразява той. "Нямам високо мнение за своя публицистичен талант, да не говорим за богословския. Пиша на някаква тема само когато виждам, че никой друг не се заема с това..."
През 1994 г. в Института по философия на Руската академия на науките дякон Андрей Кураев защитава дисертация. През 1995 г. защитава дисертация и по богословие в Московската духовна академия. През 1996 г. става професор по богословие в Руския православен университет. С решение на Св. Синод е включен в редколегията на сборника "Богословски трудове". През 2004 г. влиза в състава на Синодалната богословска комисия. На 15 февруари 2003 г. Патриарх Алексий го награждава с ордена "Преп. Сергий Радонежки" 3-та степен.
"Смятам, че главният ми успех през 2005 г. беше, че успях да обясня на един младеж, че проблемите, които го гнетят, са по-скоро от психиатричен, а не от духовен характер, и затова не си струва да подозира присъствието на демон в себе си и да тича на сеанс по екзорцизъм", казва отец Андрей.
Дякон Андрей Кураев е член на експертно-консултационния съвет по проблемите на свободата на съвестта при Комитета на Държавната дума по делата на обществените организации и религиозните общности. През януари тази година в издателството на Сретенския манастир излиза новата книга на отец Андрей "Църквата в света на хората".
В началото на 2006 г. Руският интернет-портал Rambler избра дякон Кураев за "човек на 2005 година".
Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов за
www.Pravoslavieto.com