1889 - 1980 година
Петър Динев (1889-1980) е известен български композитор, музиковед и преподавател по църковно пеене, доцент. Автор е на популярната "Народна литургия" и много песнопения и молитви, а също така на музиковедски трудове, хармонизации на народни песни и на преводи от невмен на съвременен нотопис.
Общодостъпна народна Литургия на св. Йоан
Златоуст с молебно пеене и панихида за два и три гласа върху църковно-източни и др. напеви Петър Динев, III издание, 1974 г. Допълнение към ародната Литургия сборник с мотиви от
руското богослужение на два гласа, съст. Петър ДиневСъдържа: Благодарствен молебен и Малък водосвет. Панихида. Со светими упокой. Вечная память. Херувимска песен - старобългарски напев. Достойно есть - А.Л. Ведел. Да воскреснет Бог - Петър Динев. Радуйтеся людие - Петър Динев. Богородице, дево чистая - Петър Динев
Петър Динев е роден през 1889 година. Завършва Духовна семинария в Цариград. Учи в Консерваторията в Санкт Петербург - композиция при Н. Соколов, С. Петров и А. Глазунов и източна музика при проф. Сакети (191115), а така също и право в Санкт-Петербургския университет. Преподава източна музика в Казанската консерватория (191922).
След завръщането си в България през 1922 работи като учител по музика (1923-24), лектор по черковна музика в Държавна музикална академия (днес ДМА "П. Владигеров") (192536), учител в Духовната семинария и доцент в Духовната академия (192646). През 1944-1951 е инспектор по музика и подначалник на културно-просветното отделение на Св. Синод.
Петър Динев е автор на теоретични статии и студии, посветени на българската църковна музика. сред които:
Той разработва източноцърковните и старобългарски напеви и композира песнопения в техния стил, превежда творби на Йоан Кукузел от източен на западен нотопис (1938), хармонизира и обработва за хор около 60 македонски народни песни
Творчество
За смесен хор:
За двугласен и тригласен хор:
Сборници:
Като не прави разлика между нациите, християнството допуска църковното пеене да притежава
свой национален облик, но без с това да се нарушават установените канони. Така много песнотворци и песнописци през християнските векове са внесли своята лепта в общата музикална
съкровищница на Православната църква.
Със своя ценен принос достойно място сред радетелите на българското църковнопевческо дело заема многозаслужилият музиковед, композитор, педагог и диригент Петър Динев (1889-1980).
Наред със своите светски творби – хорови, солови и инструментални, които получиха висока оценка от музикалната общественост – Петър Динев системно работи през целия си дълголетен живот за издигане нивото на българското църковнопевческо дело и създаване на българска църковна хорова традиция.
Още като ученик в Цариградската семинария Петър Динев разкрива своите музикални дарования, правейки дори първи композиторски опити. По време на един годишен акт в семинарията (29 юни 1909 г.) била изпълнена неговата музикална поема "Демон" по текст на П. К. Яворов за солисти, хор и оркестър, която направила голямо впечатление на гостите во главе с екзарх Йосиф. След концерта било обявено решението на екзарха да изпрати младия и обещаващ композитор в Русия, за да получи висше музикално образование. Петър Динев с трепет очаквал своето завършване на семинарията през 1911 година. Преди да замине като екзархийски стипендиант в Петербургската консерватория, той бил извикан от екзарх Йосиф, който благословил щастливия младеж и му казал:
"Добре, пращам те в Русия – там, където ти си избрал да следваш по музика, но обещай ми, че ще работиш в областта на духовната музика. Давам ти завет: да изпълниш своя дълг към Българската православна църква, като съчиниш Божествена Литургия върху църковно-източни напеви и приспособиш нашето пение към новите хармнични форми".
Години след тази вълнуваща среща Петър Динев пише:
"Благодаря на Всевишния Господ, че ми даде здраве и сили да изпълня завета на незабравимия ми благодетел блаженопочившия екзарх Йосиф І. […] Прекланям се пред светлата и велика обединяваща целокупното българско племе личност на Негово Блаженство!"
Тези думи са написани след завръщането на композитора от Русия в България и издаване на "Литургия на св. Йоан Затоуст в източен тон върху източно-църковни напеви за смесен четиригласен хор" (С., 1926). Стрeмежите и желанията на автора в това произведение се разбират от първите редове на предговора:
"Мисълта за създаване на народно-църковно духовно пение, близко до разбирането на българина, не е нова. Към осъществяването на тази идея се стремят всички, които искат да докажат на окръжаващите ни съседни народи, че ние не ще се ползуваме вечно от чуждо хармонично пение, а ще си създадем свое. "
С такъв възрожденски дух Петър Динев продължава своето творчество. Следва великопостен концерт "На реках Вавилонских" за четиригласен хор (1927).
През 1929 г. излиза от печат "Народна Литургия", а през 1936 и 1974 г. – съответно второ и трето допълнено издание
под заглавие "Общодостъпна народна Литургия на св. Йоан Златоуст с молебно пеене и панихида за два и три гласа върху
църковно-източни и др. напеви". С тези издания се запълни една празнина, както пише самият автор, и задоволи нуждата от лесни за усвояване църковни песнопения, които да бъдат
достъпни и за малко подготвени в музикално отношение певци.
През 1933 г. излиза "Сборник от песни и молитви за православните християнски братства и дружества", който съдържа, преди всичко, композирани и обработени от издателя духовни песни (предназначени за изпълнение извън храма), както и някои църковни песнопения. Подобно издание, вече на Св. Синод, се повтаря през 1947 година. Сборникът съдържа двугласна литургия и 50 подбрани религиозни песни.
Заслужават особено внимание и препоръка голяма част от песнопенията, съдържащи се в един от най-добрите трудове – "Църковно - певчески сборник..." (С., 1941). Той се състои от три части: композиции за еднороден хор (вечерня и утреня), литургийни песнопения за еднороден хор и литургийни песнопения за смесен хор. Наред с представяне на творбите авторът е вмъкнал на места ценни указания относно църковния устав (ред), необходим най-вече за диригентите. Едни от станалите любими песнопения, които се изпълняват масово не само у нас, но и в чужбина, са: "Велика ектения" (стр. 4), "Благослови, душе моя, Господа" (стр. 10), "Разбойника благоразумнаго" със соло баритон (стр. 26), "Достойно есть" (стр. 37), "Отче наш" (стр. 38), "Все упование мое" (стр. 39), "Милость мира" № 6 (стр. 55) и др.
Под вещото ръководство на Петър Динев и направената от него компетентна обработка на много произведения от наши и руски автори бе съставен и издаден от Св. Синод "Сборник църковни песнопения за тригласен хор", С., 1955 (на корицата е отпечатана 1954 г.), който бързо придоби голяма популярност и стана незаменим за братствените църковни хорове у нас, както и за широк кръг певци.
Към всичко това трябва да се споменат и непубликуваните досега творби, създадени от Петър Динев през по-късния период от неговото творчество. В нототеката на старинния столичен храм "Св. Николай Мирликийски" се съхраняват пет оригинални партитури на църковни песнопения, написани през 1971 г. за женския хор при църквата. При последното издание на "Народната св. Литургия" от 1974 г. са публикувани като приложение концертите: "Да воскреснет Бог", "Радуйтеся, людие" и "Богородице, Дево чистая" (в оригиналната партитура стои заглавие "Възхвала на Пресвета Богородица"). Все още не са публикувани останалите две песнопения: великопостния концерт "Господи и Владико живота моего" (за четиригласен женски хор със соло сопран) и "Херувимска песен" (G dur), която има посвещение от автора: "Тази композиция се посвещава на прекрасния дамски хор при столичния храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", ръководен от талантливата диригентка г-ца Магда Попова, за добър спомен от композитора Петър Динев". Специално за мъжкия хор при катедралния храм "Св. Неделя" в София Петър Динев е написал през 1956 г. песнопението "Милость мира" (G dur), чиято партитура се пази в храма. В нототеката на Софийския свещенически хор се намира подарената от автора ръкописна партитура на песнопението "Все упование мое" за четиригласен еднороден хор и дует. (Всъщност само дуетът е публикуван в края на сборника от 1933 г.)
В последно време имах възможност да работя в библиотеката на столичния храм "Свв. Кирил и Методий", разбира се с разрешението на председателя на църковното настоятелство протойерей Александър Георгиев. Както е известно, Петър Динев е бил диригент на хора при този храм от 1922 до 1970 г. Тук грижливо се пазят всички църковнопевчески печатни сборници на композитора. Намират се и някои ръкописни партитури и щимове, използвани от хора. За моя голяма радост, при прелистването на един от сборниците, открих две непубликувани досега партитури на Петър Динев: "Херувимска песен" за тригласен хор в D dur, написана през 1964 г. и "Верую", също за тригласен хор в F dur (печатът на листа носи 1962 г.). Особено ценно е направеното от отец Александър откритие на две тетрадки от 1955 г., изпълнени с водени от Петър Динев бележки, относно бъдещи негови музиковедчески публикации. Предстои изследване на това негово новооткрито творчество.
Църковнопевческите творби на Петър Динев са изградени по три начина.
Първият от тях се свързва със създадените изцяло нови композиции, спазвайки законите на западноевропейската хармония. Повечето от тези творби притежават хомофоннохармоничен строеж (напр. "Разбойника благоразумнаго", "Милость мира" № 6 и др.).
| * Исон – лежащ тон, който се мени в зависимост от главните степени на лада, бел.авт. | |||
Характерно за втория начин е наличието в песнопенията на някои музикални изречения (колена) или близки по ладово отношение напеви от източното църковно пеене. На тази основа е създадена по-голямата част от творчеството на композитора. В тези случаи мелодиите често се движат в октавов унисон или само в унисон, придружени с исон*. Понякога авторът удвоява мелодията от източния напев в терца или секста, като на места отново се връща към хомофоннохармоничния строеж. Напр. "Благослови, душе моя, Господа", "Достойно есть" и др.
Чрез третия начин Петър Динев е имал доброто желание да разпространи цели песнопения от традицията на източното църковно пеене и старобългарския църковен напев, но повлиян от духа на своето време, е извършил хармонизация на чистите мелодии по западен образец. Например "Милость мира" (№ 7) глас 5, "Достойно есть", глас 5 от Йоан Х. Охридски и глас 7, "Велико славословие" глас 1, тропари и др. Повечето песнопения от последната т. нар. трета група не са придобили голяма популярност.
Петър Динев успя да направи достъпно източното църковно пеене чрез друг един свой колосален труд. По поръчка на Св. Синод той преведе около 1300 печатни страници източни песнопения от византийска невмена нотация на съвременна западна. Най-напред излязоха от печат "Духовномузикални твоби на св. Йоан Кукузел" (С., 1938) по преписите им, направени през XVІІІ и XІX в.
След това Св. Синод издаде в отделни сборници песнопения почти за целия богослужебен кръг:
1. Кратък осмогласник и божествена Литургия (С., 1947);
2. Обширен възкресник (С., 1949);
3. Триод и пентикостар (С., 1951);
4. Пространни пападически песнопения от Литургията (С., 1953);
5. Църковни треби и слави от триода и пентикостара (С., 1957).
Последният, шести сборник от тази поредица "Слави за всички Господски, Богородични и светителски празници от годишния кръг" е бил предаден за печат в Синодалното издателство, но за съжаление, ръкописът все още не е намерен.
Като отличен познавач на византийската нотация, Петър Динев не само извърши огромна преводаческа работа, но ни остави и ценни теоретични изследвания върху източното църковно пеене. Една по-елементарна част от тях се съдържа в краткия осмогласник, а друга, по-задълбочена – в Обширния възкресник.
Плод на дългогодишни усилия и изследвания е написаният от Петър Динев фундаментален труд "Ръководство по съвременна византийска невмена нотация" (ДИ, С., 1964), който му бе възложен от Съюза на българските композитори. Чрез това издание, поднесено на съвременен музикален език и изпълнено с примери, които съпоставят двете нотации, интересната материя на византийската невматика стана достояние както на научните работници, така и на всички желаещи да усвоят нейното богатство.
Като отбелязва 120-годишнината от рождението на Петър Динев, българската църковна и музикална общественост издига високо неговото име и изразява безкрайна признателност и благодарност към човека-богатство (както го нарича великият руски певец Ф. Шаляпин) за големите му творчески постижения, за многоценните му трудове и многополезна дейност.
Протоиерей д-р Кирил Попов 
Виж също:
www.Pravoslavieto.com