Светоотеческо наследство
Странник

Св. Игнатий Брянчанинов (1807 - 1867)

Тази статия е почерпена от опита на монах, който се е занимавал с умствената молитва и е дошъл от нея до онова упоение, за което говори свети Исаак Сириец в края на 55-то Слово. Такова упоение е действие на духовното усещане, както същият Исаак Сириец казва в 38-мо слово: "Духовният разум е усещане за вечния живот, а вечният живот е усещане Божествено", т.е. дарувано от Светия Дух.

За духовното усещане говори преподобни Макарий Велики в Седма беседа; преподобни Симеон Нови Богослов – в Първо слово; преподобните Григорий Синаит и Нил Сорски го наричат благодатно молитвено действие. Името Странник, в смисъла на тази статия, е употребено в четвъртата беседа на преподобни Макарий Велики.

Превод на български език по Избранные творения святителя Игнатия Росен Русев.

Отде идваш Ти? Къде постоянно живееш?
Где бе досега? Защо досега ме остави
самотен, сирак, в нищета, във ужасната смърт?
Сега Те познах и познах, че такъв съм без Тебе -
без Тебе съм в бедствие, хвърлен пред тъмния ад,
в дълбока безизходна пропаст. Недей ме оставя!
Не мога без Тебе! Оставиш ли ме, пак ще падна
до адските двери, пак в пропаст,
пак в непоносима и неизразима беда.

Ти идваш – не Те виждам как;
Виждам, че си дошъл, но не с плътски очи, а усещам!
Не ми даваш време и начин да мисля: "Ти кой си"?
Неочаквано се появяваш в душата, о Невидими, Непостижими!
С неизказана тихост и недоловимост, но с властта и мощта на Творец
ти променяш изцяло човека: изменяш, наново твориш,
пак съзиждаш и обновяваш сърце, ум и тяло!
Ти, Силний, влизаш в дома,
връзваш мощния враг, похищаваш домашната утвар -
похищаваш я не за погибел – за мое спасение!
И домът и домашната утвар – съдини
бяха Твои преди; за Себе Си Ти ги устрои.
Те – умът ми, сърцето ми, тялото ми – моят дом и съдините в него
се предадоха после във горестен плен
сами на жестокия хищник.
Те – умът ми, сърцето и тялото ми -
досега действаха под властта на жесток господар.
Ти дойде; те минават под Твоята власт,
под светото, блажено влияние Твое.

Как да Те нарека? Как да кажа за Тебе на моите братя?
Как да им съобщя името СТРАННИК -
Странник, Който се отби под покрива на моята душа,
под покрив овехтял, напълно разрушен,
открит за ветрове, за вихри, дъжд и сняг,
под покрив подходящ за животинско стадо...
Какво намери в моето сърце?
Там идваха един през друг
различни помисли за грях
и влизаха без съпротива,
намираха, като във ясли,
като в корито на свине
любимата за тях храна -
разнообразни страстни чувства?

О струва ми се – вече знам
аз името на своя Гост!
Но като виждам колко съм нечист - не смея да Го кажа!
Велико и всесвято име, и да го кажа само неблагоговейно
ще падна под осъждане!
Колко по-страшно е тогава
че в мен присъства Сам Носителят на името!

Но Ти си тук!
Безмерната Ти благост Те доведе при скверния грешник,
за да познае той
достойнството на човека и за какво е сътворен,
да вкуси с опита си
и да види с усещането си, колко благ е Господ (Псал 33:9) –
и така да остави пътя на беззаконията,
да напусне любимото си блато от смрадни страсти,
да се погрижи да придобие чистота чрез покаяние,
да стане Твой Храм и жилище.

И как да назова витаещия в дома ми, витаещия в мене Странник?
Как да назова чудния Гост, дошъл да ме утеши в моето изгнание,
да ме изцели от болест неизцелима,
да ме извади от мрачна пропаст,
да ме изведе на злачното Господне поле,
да ме насочи по прави и святи пътеки;
дошъл да премахне непрогледната завеса,
която досега лежеше пред очите ми
и закриваше величествената вечност и моя Бог?
Как да назова Наставника,
Който ми възвестява учението за Бога,
учение ново и древно, учение Божествено, а не човешко?

Да го назова ли Светлина?
Аз не виждам светлина,
но Той просветлява ума и сърцето ми повече от всяко слово,
повече от всяко земно учение,
без думи, с неизразима бързина,
с някакво странно – така ще изразя неизразимото –
докосване до ума
или може би действие в самия ум.

Да го назова ли Огън? -
но Той не ме изгаря, напротив – приятно ме оросява и прохлажда.
Той е като някакъв полъх (3 Царства 19:112),
но от него бяга като от огън всяка страст, всеки греховен помисъл.
Той не произнася никакви слова – не произнася и в същото време ми говори,
учи ме, чудно и таинствено пее с неизказана тихост и недоловимост,
като изменя и обновява ума и сърцето,
докато те се вслушват в Него сред безмълвие, във вътрешната стаичка на душата.

Той няма образ, нито вид, нищо чувствено няма в Него.
Той е напълно невеществен, невидим, крайно недоловим:
внезапно, неочаквано, с неизказана неусетност се явява в ума, в сърцето,
постепенно се разлива в цялата душа, в цялото тяло,
спира действията на плътта и кръвта,
съединява разединените части на човека,
прави цяло естеството ни,
което е раздробено от страшното падение, както се пръсва при падане глиненият съд.
Като види възсъздаването – кой не би познал ръката на Създателя,
Който единствен има власт да твори и да съзижда отново?

Досега говоря само за действието, без да назовавам Действащия.
Страх ме е да Го нарека по име!
Вижте ме, братя, разгледайте, какво става вътре в мене!
Вие ми кажете – какво се извършва в мене?
Вие ми кажете – Кой го върши?
Чувствам, усещам в себе си Странника.
Откъде е дошъл, как се е явил в мене – не знам.
И след явяването Си Той остава невидим, напълно недоловим.
Но Той присъства: защото действа в мене, защото ме владее,
без да отнема свободната ми воля,
а като я увлича подир Своята воля чрез неизказаната й святост.
С невидима ръка Той улови ума ми, улови сърцето, улови душата, улови тялото ми.
Едва усетили тая Ръка, те оживяха!
В тях се появиха нов усет, ново движение – усет и движение духовни!
Досега не познавах тия усещания и движения,
дори не знаех и не предполагах, че съществуват.
Те се явиха –
и от явяването им се скриха или сковаха плътските и душевните усещания и движения;
новите се явиха, като живот, а предишното състояние изчезна като смърт.
От докосването на Ръката до цялото ми същество
умът, сърцето и тялото ми се съединиха,
станаха нещо цяло и единно и после се потопиха в Бога –
и там стоят, докато ги държи там невидимата, непостижима, всемогъща Ръка.
Какво чувство ме обзема там?
Цялото ми същество е обзето от дълбоко, таинствено мълчание,
извън всяка мисъл, извън всяко мечтание,
извън всяко душевно движение, предизвиквано от кръвта;
упокоява се в съботен покой
и в същото време действа цялото ми същество под управлението на Светия Дух.
Това управление е необяснимо с думи.
Аз съм като упоен, забравям за всичко,
храня се с незнайна, нетленна храна,
намирам се извън всичко чувствено,
в областта на невещественото,
в област, която е не само над веществото, но е по-високо и от всяка мисъл и всяко понятие:
не чувствам и самото си тяло.
Очите ми гледат и не гледат, виждат и не виждат;
ушите ми чуват и не чуват;
всичките ми телесни части са упоени – аз не се държа на краката си,
хващам се с ръце за нещо, за да не падна, или лежа паднал на одъра, като в някаква безболестна болест или в безсилие поради преизобилие на сила.
"Чашата Господня", чашата на Духа господарски ме опиянява (Псал 22:5).
Така прекарвам дни, седмици!.. и времето се ускорява!..
Дивно мълчание обгръща ума, сърцето, душата,
които с всичка сила са се устремили към Бога
и са се изгубили – така да се каже – в безкайното движение към безпредела;
това мълчание е в същото време и разговор,
но без думи, без променливост, без мисли, по-високо от мислите.

Странникът, Който върши всичко това, има необикновен глас и слово,
които говорят без глас и думи и биват чути таинствено.
Търся в Писанието, къде се споменава за такива действия,
за да позная, кой е чудният Странник,
и неволно се спирам на думите на Спасителя: ..Иоан 3:8.
Как да наречем самото това действие? -
То примирява, съединява човека със самия себе си,
а после с Бога:
не може да не познаем в това въздействие
полъха на благодатния Божий мир, който превъзхожда всеки разум.. (Филип 4:7)
и бива подаван от Светия Дух, Който идва при човека и обновява човека.
Точно!
При това въздействие умът и сърцето на човека стават евангелски, стават Христови:
човек вижда Евангелието написано в себе си, на скрижалите на душата, от пръста на Духа.

Ако някой, като чува от устата на грешника велики думи за действията на Духа,
се колебае от неверие
и се смущава в мислите си,
като предполага, че описаното действие е действие на бесовската прелест –
такъв нека отхвърли хулните си помисли.
Не, не! Не е такова действието, не са такива свойствата на прелестта!
Кажи ми: присъщо ли е на дявола, на врага,
на убиеца на човеците, да става техен лекар?
Присъщо ли е за дявола да съединява в едно
разсечените от греха части и сили на човека,
да ги извежда от робството им под греха на свобода,
да ги изважда от състоянието на противодействие, на междуособна борба –
до състоянието на свещен мир в Господа? Присъщо ли е на дявола да извежда човека
от дълбоката пропаст на незнанието за Бога
и да доставя живо, опитно Богопознание,
което няма вече нужда от никакви доказателства отвън?
Присъщо ли е на дявола да проповядва
и подробно да обяснява за Изкупителя,
да проповядва и обяснява за приближаването към Изкупителя чрез покаяние? -
Присъщо ли е на дявола да възстановява в човека образа,
от който той е изпаднал,
да привежда разстроеното подобие в ред?
Присъщо ли е да ни донася
вкусване на бедността по дух
и заедно с това до възкресение, обновление, съединение с Бога?
Присъщо ли е на дявола да ни възнася на висотата на Богословието,
на която човек става като несъществуващ,
без мисли, без желания, цял потопен в чудно мълчание?
Това мълчание е изчерпване, пресъхване на всички сили на човешкото същество,
които са се устремили към Бога и – тъй да се каже –
изчезват пред безкрайното Божие величие (Иов гл. 42). -
Различно действа прелестта и различно – Бог,
безпределният Господар на човеците,
Който е и продължава да бъде техен Създател.
Онзи, Който е създал и възсъздава – нима не пребивава завинаги Създател?
И тъй, чуй, най-възлюблени брате,
чуй с какво се различава действието на прелестта от Божественото действие!
Прелестта, когато пристъпи към човека,
било с мисъл,
или с мечтание,
или с някакво трудно определимо мнение,
или с явление, видимо за чувствените очи,
или с глас от поднебесната област, осезаем за чувствените уши –
във всички тия случаи, винаги тя пристъпва не като неограничена господарка,
а като прелъстителка,
която търси съгласието на човека и чрез съгласието му приема власт над него.
Винаги действието й, било вътре в човека или във външната природа,
е действие отвън; човекът може да го отхвърли.
Прелестта винаги бива посрещната от някакво сърдечно съмнение;
не се съмняват за нея само хората, над които тя решително е взела властта.
Прелестта никога не съединява разсечения от греха човек,
не спира движенията на кръвта, не наставя подвижника към покаяние,
не го унизява (омаловажава) пред него самия;
напротив, тя възбужда в него въображението, раздвижва кръвта,
донася му някакво безвкусна, отровна наслада, тънко, недоловимо го ласкае,
внушава му самомнение и поставя в душата идола аз.
Божественото действие е невеществено:
не се вижда, не се чува,
неочаквано е, невъобразимо, необяснимо чрез никакви сравнения от тукашния живот;
то идва и действа таинствено.
Първо показва на човека греха му,
прави греха да нараства в очите на човека,
непрестанно държи страшния грях пред очите на човека,
довежда душата до самоосъждане, показва й нашето падение,
тази ужасна, тъмна, дълбока пропаст на погибелта,
в която е изпаднал нашият род чрез съгрешението на Праотеца;
после малко по малко дарува удвоено внимание и сърдечно съкрушение
по време на молитва.
Като подготви по този начин съсъда,
внезапно, неочаквано, невеществено се докосва до разсечените части –
и те се съединяват в едно.
Как се докосва? -
не мога да обясня: нищо не съм видял, нищо не съм чул,
но виждам себе си изменен,
внезапно усещам, че съм станал такъв от действието на Самовластния.
Създателят ни действа при пресъздаването, както е действал при (изначалното – ск.м.) творение.
Кажи ми: изваяното от земната пръст тяло на Адам,
когато е лежало още не оживотворено с душа пред Създателя -
можело ли е да има понятие за живота, усещане на живота?
И когато внезапно било оживотворено с душа –
можело ли е предварително да размисли, дали да приеме душата или да я отхвърли?
Сътвореният Адам внезапно се усетил жив, мислещ, желаещ!
С такава внезапност се извършва и Възсъздаването.
Създателят е бил и е неограничен Господар –
действа самовластно, над естеството, над всяка мисъл, постижение,
безкрайно тънко (недоловимо), напълно духовно, невеществено.

Но ти още се колебаеш от съмнение!
Гледаш ме и като виждаш пред себе си такъв грешник,
неволно се питаш:
нима в тоя грешник, в когото действието на страстите е така явно и силно –
нима в него действа Светият Дух?

Справедлив въпрос! Той довежда и мене до недоумение и ужас!
Увличам се, съгрешавам;
прелюбодействам с греха, изменям на моя Бог, продавам Го за мерзостната цена на греха.
И въпреки моето постоянно предателство,
въпреки изменническото ми, вероломно поведение –
Той остава неизменен.
Като незлобив, Той очаква дълготърпеливо моето покаяние,
с всички средства ме привлича към покаяние, към поправяне.
Нали си чувал какво говори в Евангелието Синът Божий? .. Мат 9:12.
Така е говорел Спасителят – така е и действал. Той вечерял с митарите и грешниците, довеждал ги – чрез обръщането към вяра и добродетел –
до духовно родство с Авраама и останалите праведници.
Ти се удивяваш, поразен си от безкрайната благост на Сина Божи?
Знай, че също тъй благ е и всесветият Дух – също така жадува за спасението на човеците,
също така е кротък, незлобив, дълготърпелив и многомилостив Духът –
едно от трите равночестни Лица на всесветата Троица,
които съставят неслято и неразделно едното Божествено същество (?) и имат едно естество.

И – именно грехът привлича Светия Дух към човека!
Привлича Го грехът – не осъществен на дело, а видяният от човека вътре в себе си,
признатият, оплакваният грях!
Колкото повече човек се вглежда в греха си,
толкова повече се отдава на плач за себе си:
толкова по-приятен, по-достъпен става той за Светия Дух,
Който като лекар пристъпва само към ония, които съзнават, че са болни
и напротив – отвръща се от считащите се за богати в суетното си самомнение (Лук. 1:53).
Гледай греха си и се вглеждай в него!
Отречи се от себе си ... (Деян. 20:24).
Отдай се цял на съзерцанието на греха си, плачи за него!
Тогава, когато дойде времето,
ще видиш своето възсъздаване чрез непостижимото,
още повече необяснимото действие на Светия Дух.
Той ще дойде при тебе, когато не Го очакваш –
ще почне да действа в тебе, когато се признаеш за напълно недостоен за Него!

Но ако в тебе се крие очакване на благодатта – пази се:
ти си в опасно положение!
Такова очакване свидетелства,
че ти скрито се считаш за достоен,
а това "самоудостояване" свидетелства за прокрадващо се самомнение, в което пък има гордост. Прелестта с леснота върви подир гордостта, лесно се прилепя към нея.
Прелестта е отклоняване от Истината и от съдействащия на Истината Дух Свети,
отклоняване към лъжата и към отхвърлените духове, които съдействат на лъжата.
Прелестта съществува още в самомнението,
съществува в самоудостояването, в самото очакване на благодатта.
Това са първоначалните й форми;
така пъпката, цветът, завързът са първоначалните форми на зрелия плод.
От лъжливите понятия се пораждат лъжливи усещания.
От лъжливите понятия и усещания се изгражда самозаблудата, самопрелъстяването.
Към действията на самопрелъстяването се прибавя и прелъстителното действие на демоните.
Демоните властват и началстват в областта на лъжата;
който се подчини доброволно на демоните, той навлиза под насилническото им влияние.
Понеже е омрачен и прелъстен от лъжата, която е приел за истина,
той се лишава от властта над себе си, без да забележи.
Това състояние е състояние на прелест.
Ние попадаме в него, падаме в него заради нашата гордост и самолюбие. ... Иоан 12:25. Амин.

Превод на български език по Избранные творения святителя Игнатия Росен Русев.

    www.Pravoslavieto.com