Св. Григорий Палама,
архиепископ Солунски
(1296—1359)
Св. Григорий
Палама,
архиепископ Солунски
(1296—1359)
Ако дървото се познава по плода си, и доброто дърво дава добри плодове (Мат. 7:17; Лк. 6:44), то как може Майката на Самата Благост и Родителката на Вечната Красота да не стои далеч над всяко друго благо в естествения и свръхестествения свят? Защото Съвечният и Неизменен Образ на благостта на Превишния Отец, Предвечното, Предсъществуващо и Преблаго Слово, по неизреченото Си човеколюбие и състрадание към нас, пожелавайки да приеме нашия образ, за да отзове естеството ни от най-дълбоката преизподня при Себе Си, да обнови това овехтяло естество и да го възкачи на наднебесна висота – намира за всичко това най-добрата Служителка, Приснодевата, Която ние прославяме и чудесното Въведение на Която в Светая-Светих на Храма празнуваме днес. Нея преди вековете Бог отрежда за спасение и призоваване на нашия род: Тя е избрана от числото на избраните преди вековете и славните както по своето благочестие и благоразумие, така и по богоугодните си слова и дела.
Някога виновникът на злото – змеят се превъзнесе над нас и ни повлече в своята пропаст. Много причини го подбудиха да се вдигне срещу нас и да пороби нашето естество: завистта, съперничеството, омразата, несправедливостта, коварството, хитростта и като прибавка към всичко това – смъртоносната сила в него, която той сам породи в себе си като пръв отстъпник от истинския живот. Виновникът на злото завидя на Адам, виждайки го да се стреми от земята към небето, откъдето самият той бе справедливо низвергнат, и след като му завидя, нападна със страшна ярост Адам, дори пожела да го облече със смърт. Та нали завистта е родителка не само на омразата, но и на убийството – както стори този истински човекомразец, лукаво тръгвайки след нас, защото искаше несправедливо да бъде властелин на земнородните за погибел на създанието, сътворено по образ и подобие Божие. И тъй като не притежаваше достатъчно смелост, за да нападне открито, той прибягна към хитрина и лукавство и прие образа на видима змия. И обръщайки се като уж приятел и полезен съветник, този всъщност страшен враг и зломисленик неусетно премина към действие и с богопротивния си съвет вля собствената си смъртоносна сила като отрова в човека.
Ако Адам се бе придържал здраво към Божествената заповед, той щеше да бъде победител на своя враг и да се издигне над смъртоносното осквернение; но тъй като той, от една страна, се поддаде доброволно на греха, претърпя поражение и стана грешник, а от друга, бидейки корен на нашия род, започна да ни ражда вече като носители на смъртта, то, за да унищожим в себе си смъртоносната душевна и телесна отрова и да придобием отново вечен живот, нашият род се нуждаеше от нов корен. Беше ни необходим нов Адам, който не само да бъде безгрешен и съвършено непобедим, но да може и да прощава греховете и да избавя от наказание грешниците, – да притежава не само живот, но и способност да оживотворява, за да направи участници на живота онези, които Го следват и принадлежат към Неговия род, и то не само представителите на поколенията след Него, но и онези, които вече са умряли преди Него. Затова светият Павел, тази велика тръба на Светия Дух, възкликва: първият човек стана жива душа, а вторият Човек – дух животворящ (1 Кор. 15:45).
Но никой не е безгрешен освен Бога, никой друг не животвори и не може да прощава греховете. Затова новият Адам трябваше да бъде не само Човек, но и Бог, да бъде Сам по Себе Си и живот, и мъдрост, и правда, и любов, и милосърдие, и изобщо всяко благо, за да доведе вехтия Адам до обнова и оживотворяване с милостта, мъдростта, правдата – средства, противоположни на ония, с които виновникът на злото ни причини смърт.
Напълно справедливо бе естеството ни, което е било доброволно поробено и поразено, да встъпи отново в борба за победа и да отхвърли от себе си доброволното робство. Затова и Бог благоволи да приеме от нас нашето естество, съединявайки се ипостасно и по чудесен начин с него. Но съединението на висшата Природа, чиято чистота е недостижима за нашия разум, с греховното естество би било невъзможно, преди то да пречисти себе си. Затова за зачеването и раждането на Подателя на чистотата бе необходима Дева, която да е съвершено Непорочна и Пречиста.
Ето че празнуваме тъкмо паметта на това, което някога спомогна на това въплъщение. Защото роденият от Бога, Бог Слово и Син, събезначален и съвечен на Всевишния Отец, става Син Човешки, син на Приснодевата. "Иисус Христос е същият вчера и днес и вовеки" (Евр. 13:8 ), неизменен по Божество и непорочен по човечество, единствен, който, както предрече за Него пророк Исайя, "беззаконие не сътвори, нито се намери лъст в устата Му" (Ис. 53, 9) – единствен, който бе заченат не в беззаконие и се роди не в грехове, в противоположност на това, което за себе си и за всеки друг човек свидетелства пророк Давид (Пс. 50, 7). Единствен Той бе съвършено чист и дори не се нуждаеше от пречистване: заради нас Той прие страдание, смърт и възкресение.
Бог се ражда от Непорочната и Света Дева, или по-добре казано, от Всепречистата и Всесветата. Тази Дева не само че е над всяко плътско осквернение, но е дори над всякакви нечисти помисли, и зачева не от пожелаването на плътта, а от осеняването на Пресветия Дух. В пълно отдалечаване от хората и в молитвено настроение и духовно веселие рече Девата на Ангела-благовестител: "ето рабинята Господня: да ми бъде според словото ти" (Лк. 1:38), и тъй зачена и роди. И тъй, за да се окаже Девата достойна за тази висша цел, Бог преди вековете избира сред избраните тази възхвалявана днес от нас Приснодева. Обърнете внимание и на това, откъде е започнало това избрание. От синовете на Адам Бог избра чудния Сит, който по благоприличието на нрава си, по благолепието на чувствата си, по висотата на добродетелите си изглеждаше като одушевено небе, за което и бе удостоен да бъде родоначалник на Девата. Поради това и цялото потомство на Сит получи името "синове Божии": защото от това поколение трябваше да се роди Божият Син, както и самото име Сит означава ставане или възкресение (от мъртвите). И колко строга е точността на този предобраз! Сит бе роден от Ева, както самата тя казваше, вместо Авел, убит поради завист от Каин (Бит. 4:25), а Синът на Девата, Христос, се роди за нас вместо Адам, умъртвен поради завист от виновника и покровителя на злото. Но Сит не възкреси Авел: защото той бе само предобраз на възкресението, а нашият Господ Иисус Христос възкреси Адам, защото Той е живот и възкресение за земнородните. Затова и потомците на Сит бяха наречени заради упованието си чеда Божии. А че тъкмо заради това тяхно упование са били наречени чеда Божии, се вижда от това, че първият от наречените тъй, синът на Сит – Енос, бе първият, който уповаваше да се нарече по името на Господа (Бит. 4:26).
По такъв начин, избранието на бъдещата Майка Божия, започвайки от самите синове Адамови, и преминавайки през всички поколения през времето, стига, по предзнание Божие, и до царя-пророк Давид и приемниците на неговото царство и род. Когато пък настъпи времето на избранието, от дома и рода на Давид Бог избра Йоаким и Анна, които, макар и бездетни, бяха по своя добродетелен живот и добри нрави най-добри от всички в Давидовото коляно. И когато те в молитва молят Бога да ги избави от бездетността им и обещават да посветят рожбата си на Бога, тогава им се възвестява Богомайката и им се дава от Бога като Чедо – та именно от такива многодобродетелни хора да бъде зачената Предобродетелната и Пречистата Дева. И ето че когато праведните Йоаким и Анна видяха, че са удостоени с изпълняване на желанието си и когато Божието обещание се изпълни на дело, те като истински боголюбци побързаха да изпълнят своя обет пред Бога: заведоха в Божия храм това наистина свято и божествено Дете – Девата, веднага след като тя престана да се храни с мляко. А Тя въпреки крехката си възраст бе изпълнена с божествени дарби и разбираше повече от другите това, което се извършваше с Нея, и с всичките Си качества показваше, че не Нея завеждат в храма, но Самата Тя по собствена воля отива да служи на Бога, сякаш политайки със самородни криле към светата Божия любов, убедена, че въвеждането Й в храма, в Светая Светих, и пребъдването Й там е това, което Тя желае. Затуй и първосвещеникът, виждайки, че върху девойката почива повече от всички други Божията благодат, пожела да я засели в Светая-Светих и убеди всички да се съгласят охотно с това. И Бог съдействаше на Девата и Й пращаше чрез Своя Ангел тайнствена храна, благодарение на която Тя се укрепваше и стана по-чиста от ангелите, имайки при това небесните духове като служители. И не само веднъж бе въведена Тя в Светая Светих, но и бе приета от Бога, за да пребъдва с Него през всички тези години: защото чрез Нея трябваше да се отворят Небесните Обители за хората. Ето защо Избраната сред избраните от началото на вековете се оказа Най-Святата от светиите.
Ние пък, размишлявайки за извършеното заради нас чрез Пресветата Дева спасение, да Й въздадем с всички сили благодарност и хвала. И наистина, ако благодарната жена (за която ни разказва Евангелието), чувайки малко от спасителните слова на Господа, въздаде благодарност на Неговата Майка, като извиси глас от тълпата и рече на Христа: "блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, които са Те кърмили" (Лук. 11:27), то колко повече ние, християните, които имаме начертани в сърцата си думите на вечния живот, и не само думите, но и чудесата и страданията, и чрез тях възстановяването на естеството ни от мъртвите, и възнасянето му от земята на небето, и обещания ни вечен живот, и истинското спасение, трябва да прославяме и неуморно да облажаваме Майката на Началника на спасението и Подателя на живота, празнувайки зачатието и рождеството Й, а сега и Въведението Й в храма – в Светая Светих. Да се преселим, братя, от земята нагоре, да се пренесем от плътта към духа, да предпочетем да желаем постоянното, а не временното. Да отдадем дължимото презрение на плътските наслади, които служат като примамка за душата и скоро отминават. Да възжелаем дарби духовни, пребъдващи нетленно. Да отклоним разума и вниманието си от житейските грижи и да ги извисим към небесните висини – към онази Светая-Светих, където пребъдва сега Богородица. Защото по такъв начин и нашите песнопения и молитви с богоугодно дръзновение и полза ще стигат до Нея, и благодарение на Нейното застъпничество ще станем наследници не само на сегашните, но и на бъдещите, никога не свършващи блага – с благодатта и човеколюбието на родения заради нас от Нея Господ наш Иисус Христос, на Когото подобава славата, царството, честта и поклонението заедно с Безначалния Негов Отец и Вечния и Животворящ Негов Дух сега и винаги и вовеки веков. Амин.
Превод от руски: Андрей Романов за
Виж също:
www.Pravoslavieto.com