Св. Амфилохий Иконийски

:: Свети Амфилохий Иконийски - Животопис. Съчинения. Учение проф. Илия Цоневски

:: Беседа за покаянието Св. Амфилохий Иконийски

Свети Амфилохий Иконийски

Животопис

Св. Амфилохий е роден в Кападокия, вероятно в Диокесария - Назианз между 340 и 345 година. Бил е приятел със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов, а със св. Григорий и родственик (братовчед). Баща му, който се казвал също Амфилохий, бил брат на Нона, майката на св. Григорий. Образование получил в Антиохия в школата на знаменития ритор Ливаний.

В 363 или 364 г. отишъл в Константинопол, където се установил като адвокат. Бързо станал известен и се ползувал с голямо влияние. Поради някакви неприятности обаче той решил да напусне светското поприще и да се посвети на отшелнически живот. Напуснал Константинопол и се завърнал в родината си, където прекарал няколко години, вероятно в имението на баща си. След това се отдал на отшелнически живот в Кападокийската пустиня. Станал известен със своя подвижнически живот.

В края на 373 г. той бил избран, по съвета и препоръката на св. Василий, за епископ на Икония. Бързо се проявил като смел защитник на православното учение против лъжеучението на ариани и евномиани.

В 376 г. изпратил послание до епископите на съседната провинция от името на състоялия се в Икония събор в защита на божественото достойнство на Светия Дух.

В 381 г. участвувал на Втория вселенски събор в Константинопол.

Около 390 г. председателствувал голям събор в Сиде в Памфилия против сектата на месалианите.

Взел участие в Константинополския събор в 394 г. по повод спора между епископите Багадий и Агапий за епископската катедра на Бостра.

Годината на смъртта му не е известна; починал е преди 403 година.

Съчинения

Свети Амфилохий бил плодовит църковен писател, но не всички негови съчинения са запазени. Най-древният свидетел за писателската му дейност е Блажени Йероним1.

1. "Книга за Светия Дух" (Liber de Spiritu Sancto) - не е запазена. Блажени Иероним свидетелствува, че я е чел.

2. Седем слова (PG, t. 39, col. 36-129 - шестте слова). Седмото слово е открито от проф. Карл Хол в един ръкопис в Мюнхенската библиотека и издадено в 1904 г.

3. "Съборно послание" (Epistola synodica, PG, t. 39, col. 93-97) - съставено от св. Амфилохий от името на събора, който станал под негово председателство в 376 г.

4. "Ямби до Селевкий" (Lambi ad Seleucum, PG, t. 37, col. 1577-1600) - послание, в което в стихове - в 333 ямби - се излага учението за Св. Троица и Личността на Иисуса Христа. Съчинението е отпечатано у Migne сред поетичните творби на св. Григорий Богослов.

5. Запазени са само откъслеци от някои съчинения и писма на св. Амфилохий. У Migne са отпечатани 22 откъслеци (Fragmenta, t. 39, col. 97-117).

Учение Св. Троица

Бог е един по същество, познаваем в три Лица. По Своята обща на трите Лица същност Бог е причина на всичко съществуващо, несъздаден, самобитен, непостижим, невидим, неописуем, неизменяем, безстрастен, безначално начало, чужд на страданията2.

В единия Бог, троичен по Лица, с думата Бог се обозначава самата същност, а с имената Отец, Син и Светия Дух - Неговото битие3. В Бога има три Ипостаси или три Лица. Тяхното битие е засвидетелствувано от предадената от Господа заповед на апостолите за кръщаване в името на Отца и Сина и Светия Дух. С това ние сме получили заповед не само да кръщаваме така, но и така да вярваме4.

Особеностите на Лицата св. Амфилохий обозначава със същите термини, с които ги обозначава св. Григорий Богослов, а именно: за Отца - нероденост, за Сина - раждане и за Светия Дух - изхождане5. Макар Отец да е начало на всичко, в това число и на Сина и Светия Дух, с това нищо не се отнема от Лицата на Св. Троица. Свети Амфилохий навсякъде отбелязва, че трите Лица са съвечни. Раждането на Сина и изхождането на Светия Дух не трябва да се мислят като актове, станали във времето6.

За обозначаване личните особености на трите Лица св. Амфилохий пръв е употребил термина [...] (образи на битието, начин на произход, на съществуване). Трите Ипостаси са напълно равни по Божество и по съществени свойства; те се отличават една от друга само по начина на произхода. В собствен смисъл обаче този термин е приложим само към второто и третото Лице; по отношение на първото Лице - Отца, той не може да бъде употребяван, защото То от никого не произхожда.

Христология

Учението на св. Амфилохий за Личността на Иисуса Христа се оформило под влияние, от една страна, на неговата критика на аполинарианството и, от друга, на христологията на св. Григорий Богослов, която получила завършена форма също в борбата против аполинарианството. Свети Амфилохий още по-ясно формулира учението, че двете природи - Божествената и човешката - са съединени в едното Лице на Богочовека Иисус Христос7.

За обозначаване на двете природи и едното Лице св. Амфилохий употребява термините [...] и [...], но употребява макар и по-ограничено и термините от троичната терминология oujsiva и uJpovstasi" 8.

Името Христос съответствува на Божествената природа на Спасителя. Както и другите кападокийци, той именува Христа Син Божи9. С името Иисус св. Амфилохий назовава Христа в Неговото.човешко явяване10. По този начин според него съединението на двете имена би могло да обозначава Спасителя в двете Му природи11.

В противоположност на учението на Аполинарий св. Амфилохий говори ясно за действителността и пълнотата на човешката природа в Лицето на Иисуса Христа12, а оттук и за две воли в Него13. С еднаква твърдост той е въставал също и против лъжеучението на арианите14.

Професор Илия Цоневски