, който е живял
през IV век, твърдял, че Иисус Христос не е истински Бог, че Той не е роден от Бога Отца, а е сътворен. Православната църква е
осъдила Ария и неговата ерес.
Тук се говори за Божествената същност на второто лице на Св. Троица
Името Господ означава, че нашият Спасител е Бог, Господар на вселената. Имената Иисус Христос пък ни разкриват ролята, която е имал да играе Спасителят на земята като Богочовек.
Когато архангел Гавриил възвестил на св. Дева Мария, че от нея ще се роди Спасителят на света, той й открил името Му - Иисус, което значи Спасител. Това име е дадено на Христа, тъкмо защото Той се родил на земята, за да спаси хората от греховете им. Грехът е най-голямото зло в света. Избавлението от греховете е много трудно дело. То не е могло да бъде извършено от човек, нито дори от ангел, а само от Господа Иисуса Христа.
Другото име на Спасителя Христос означава Помазаник. В Стария Завет са били помазвани царете, първосвещениците и пророците с елей за особеното им високо служение. Чрез това помазание им се давали даровете на Св. Дух. Иисус се нарича Христос, т. е. Помазаник, защото на Неговата човешка природа са били дадени безмерно всички дарове на Св. Дух тъй, че Той притежавал в най-висока степен и знанието на Пророк, и светостта на първосвещеник, и могъществото на Цар. Помазаник на еврейски значи Месия. Иисус Христос е единственият Месия и Спасител на човечеството, дошъл от Бога.
В рождественската нощ ангел се явил на Витлеемските овчари на полето и им казал:
"Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци, защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос (Месия) Господ" (Лук. 2:10-11).
В Стария Завет, дето се говори, че евреите от дълбока древност очаквали раждането на Месия, се съдържат множество пророчества, които по най-поразителен начин рисуват не само общия образ на бъдещия Месия, но и отделни характерни подробности из Неговия живот. Тъй например, предсказано е рождението Му от девица в Давиловия град Витлеем, Неговото доброволно поемане товара на нашите грехове, продаването Му за 30 сребърника, разпъването Му между разбойници и пр. и пр. Като имаме предвид, че тия пророчества са били изречени някои 500, някои 700, някои 1000 години и дори повече преди идването на Спасителя, трябва да признаем, че те не са били казани от човеци, а от Самаго Бога Духа Светаго, Комуто всичко е известно. А като имаме предвид, че в лицето на Иисуса Христа са се изпълнили всички месиански предсказания на боговдъхновените старозаветни мъже, не остава друго, освен да се съгласим, че родилият се във Витлеем от Пресвета Дева Мария Иисус Христос е именно обещаният от Бога Месия - Спасител на света.
Евреите, които разпнали Иисуса Христа и се отказали от Него, очакват и до днес друг Месия. Но Иисус Христос, предвиждайки тяхното заблуждение, и за да предпази Своите верни последователи от лъжливите месии, е казал: "Ако някой ви каже: ето тук е Христос, или там е - не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Мат. 24:23-24). Последният самозванец - месия, ще бъде Антихристът, който ще дойде в свое име и в когото мнозина за своя погибел ще повярват като в избавител.
Св. Йоан Кръстител, за да утвърди учениците си в убедеността, че Иисус е Месия, праща двама от тях при Него да Го питат: "Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат.11:3) Спасителят недвусмислено отговори, че Той е очакваният Месия.
По-нататък във втория член от Символа на вярата се казва.че Иисус Христос е Единородният Син Божий, роден от Отца преди всички векове. Че Той е Син Божий, е засвидетелствувал Бог Отец при кръщението и Преображението на Иисуса Христа с думите: "Този е Моят възлюбен Син" (Мат. 3:17; Лук. 9:35). Сам Иисус Христос се е наричал Син Божий (Йоан. 10:36), а Бога е наричал Свой Отец, като подчертавал, че Той и Отец са едно (Йоан. 10:30).
В беседата Си с Никодима Той се нарекъл Единороден Син Божий. "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).
Божият Син е подобен и равночестен във всичко на Бога Отца - и в свойствата Си, м в делата Си. Той е истински Бог, вечен, както е вечен Бог Отец, всемогъщ, вездесъщ като Него. Той няма нито начало, нито край и се отличава от Бога Отца само по това, че вечно се ражда от Него, докато Бог Отец е нероден и неизхождащ от никого.
Както на земята всичко живо има природа еднаква с природата на своите родители, така и Божият Син като роден от Бога Отца, има еднаква същност с Него; затуй се нарича Единосьщен с Отца. Затова Той несравнено превъзхожда всички свети ангели и свети люде, които се наричат синове Божии по благодат (Йоан. 1:12)
Раждането на сина от Отца е станало преди всички векове. Това значи, че не е имало време, когато Синът не е съществувал. Той е съвечен на Отца. Тия високи мисли са предадени така в началото на св. Евангелие от Йоана:
"В началото беше Словото" (под Слово тук се разбира Син Божий), значи още преди началото на света Син Божий е бил, т.е. е съществувал; "и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (т.е. Синът Божий има Божествена същност)...
"Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Йоан, 1:1-3).
"Светлина от светлина", се говори по-нататък в Символа на вярата. Що значи то? Видимата вселена се осветлява от слънцето, месеца и звездите. А в невидимия - в духовния свят няма физически слънца. Там изворът на светлината е Сам Бог (Исаия 60:19; Откр.21:23). "Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина" (1Йоан 1:5), казва св. Йоан Богослов.
Както Бог Отец е светлина, тъй и Бог Син е светлина. Защото Бог Син се ражда от същината на Бога Отца, както светлината се ражда от слънцето. "Аз съм светлината на света" (Йоан. 8:12) - свидетелствува за Себе Си Бог Син.
"Бог истинен от Бог истинен" ("Истински Бог от истински Бог"). Тия думи значат: както Бог Отец е истински Бог, тъй и Неговият Единороден Син е истински бог.
Св. апостол Филип се осмелил на Тайната вечеря да каже на Спасителя: "Господи, покажи ни Отца и стига ни". На това Иисус Христос му отговорил: "Който е видял Мене, видял е Отца... Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене?" (Йоан. 14:8 - 11).
От истинския Бог Отец е роден истинският Бог Син. Колкото и да е непостижимо това за нашия ограничен разум, то не престава да е вярно, тъй като ни го е разкрил Сам "Единородният Син, Който е в недрата на Отца" (Йоан. 1:18) и Който "не стори грях, нито се намери лъст (лъжа) в устата Му" (1Петр. 2:22).
Синът Божий е роден, а не сътворен. Той е Бог, а не твар.
Лъжеучителят Арий, който е живял
през IV век, твърдял, че Иисус Христос не е истински Бог, че Той не е роден от Бога Отца, а е сътворен. Православната църква е
осъдила Ария и неговата ерес.
В словото Божие и хората се наричат понякога синове Божии. Но това е съвсем друго и има друг смисъл. Ние не можем да се сравняваме със Сина Божий по богосиновство.
Един богат човек имал един единствен син. Понеже по сърце бил много милостив, той отишъл по околните села, събрал всички сирачета и ги въвел в своя дом, за да ги отгледа. Той ги наричал "деца мои", и ги направил дори наследници на своите богатства. Но с това не се заличила разликата между неговия собствен син и осиновените сирачета. Неговият син е бил негово дете по естество, по кръв, по рождение, а сирачетата били негови деца по милост, по снизхождение, по осиновяване.
Някои казват: Ние вярваме, че Иисус Христос е Син Божий, но така както сме и ние всички синове Божии. Такова твърдение е напълно погрешно. Иисус Христос - Безгрешният - е Син на Безгрешния Бог, а ние грешните твари сме осиновени от Бога по милост, по благодат. Ние нямаме и не можем да имаме божествени свойства, които има Спасителят. Затова и Той никога не се отъждествява с хората и не назовава никога заедно с тях Бога "Нашия общ Отец", а говори всякога "Вашият Отец" и "Моят Отец", за да подчертае, че Той е Син по същество, а ние - синове по благодат (Йоан. 20:18).
Ние сме сътворени от Бога, а Иисус Христос е роден от Отца. Роденият има Същите свойства, същото битие, които има родителят му. А творението няма същите свойства, нито същото битие. Примерно казано, синът на грънчаря има същата природа, каквато има баща му. Но грънците, неговите изделия, нямат природата на грънчаря, нито неговите свойства.
Иисус Христос е истински Бог. Чрез Него е произлязло всичко в света. Значи, Той не само че не е твар, както е учел това еретикът Арий, но Сам е Творец на тварите наравно с Бога Отца. Затова истинските православни християни всякога са въздавали на Сина еднакви божески почести, както на Отца, и са учели и другите да правят същото.
Ето един поучителен пример от древната църковна история. Император Теодосий още приживе дал на сина си Аркадий царска власт и заповядал на поданиците си и нему да въздават същата чест, каквато се въздавала на самия император. Макар и да бил християнин и да се считал за истински православен, Теодосий, по някакво недоразумение, не почитал Иисуса Христа като Единороден Син Божий и не Му се покланял като на Бог.
По това време епископ в престолния град бил Св. Амфилохий. Светителят често говорел на императора, че греши, като не въздава божеска чест на Иисуса Христа. Но всички доводи на епископа останали безплодни.
Веднъж св. Амфилохий дошъл в императорския дворец. С подобаваща почтителност той се поклонил на цар Теодосий, като на сина му Аркадий не обърнал никакво внимание. Това учудило Теодосий, и той се видял принуден да напомни на светителя, че не бива да се забравя и царския син. Амфилохий отговорил, че е достатъчно, дето той се е поклонил към бащата; не било нужно и на сина да се въздава царска почит.
Като чул тоя отговор, императорът силно се разгневил на светителя. Но св. Амфилохий съвсем спокойно казал:
- Царю ти скърбиш, че хората не оказват на твоя син такава чест, каквато оказват на тебе. Помисли сега, какво ще каже Небесният Цар на ония, които по твоя пример не искат да почитат Сина Му, както почит Него. Между това Той нееднократно е обявявал, че Иисус Христос е Негов възлюбен Син и истински Бог.
Като чул това, императорът се замислил. Той започнал да почита от това време Божия Син по същия начин, както почитал и Бога Отца.
Всички, които правилно вярват в Бога Отца, Бога Сина и Бога Дух Свети, се наричат православни християни.
Светото име на Господа Иисуса Христа, произнасяно в молитва с вяра, може да ни спасява от беди и грехове. Православните подвижници са ни оставили една чудна молитва, наречена Иисусова молитва, която те са произнасяли по сто, двеста, петстотин и хиляда пъти на ден, а някои дори денонощно и непрекъснато, като са намирали в нея благодатна услада за душата си и силно оръжие против демоните. Тая молитва е:
"Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния!"
Колкото по-често и ние произнасяме тая молитва, токова по-близко ще бъдем до Христа, нашия Спасител. Тогава тая молитва като духовен меч ще прогонва далече от нас злите сили.
Из кратък катехизис по Никео-цариградския символ на вярата, поместен в книгата "Нашата вяра", изд. Св. Синод на Българската православна църква. Публикуван за пръв път в Интернет от Манастира "Св. Николай Мирликийски" в с. Кладница, Софийско
Виж също:
www.Pravoslavieto.com