"Чакам възкресението на мъртвите".
В този член от Символа на вярата се говори за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа.
Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Св. апостол Павел пише:
"Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си" (1 Кор. 6:14).
"Това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие" (1 Кор. 15:53).
"Сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно" (1 Кор. 15:44).
Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, ще бъде чуждо на грубата вещественост, ще стане одухотворено и няма да бъде ограничено от пространството; то няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот; като нетленно и безсмъртно то няма да се подхвърля на никакви изменения и на разрушение, а ще живее вечно.
Възможността за възкресението на мъртвите има основата си във възкресението на Иисуса Христа. Поради съединението на двете природи (божествена и човешка) на Иисуса Христа човешката Му природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не е могла да има - тя станала тяло на Бога.
Тъй като при Своето възкресение Той взел тази природа във вечно единение със Себе Си, то с това приобщил към вечността и целия човешки род. В Себе Си Христос направил вечна не една индивидуална човешка личност, а всички хора. Св. апостол Павел, след като посочва причинната зависимост между възкресението на мъртвите и възкресението на Христа, пише:
"Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;" (1Кор. 15:35-38, 42).
Истината за възкресението въобще и за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал:
"Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Иоан 5:28-29).
Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:
"И се надявам на Бога, пише св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни" (Деян. 24:15).
"Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови" (1 Кор. 15:20-23).
Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях - ония, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелствува, че "ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни" (Деян. 24:15).
Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни:
"Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1 Кор. 15:51-52).
Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.
След като мъртвите възкръснат и живите се изменят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3, 28:20). Под свършек на света трябва да се разбира не разрушаване и унищожаване на вслената, а изменение и обнова: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответствува на новото състояние на човека. Това преобразуване на света ще стане чрез огън. Св. апостол Петър казва:
"Сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци" (2 Петр. 3:7).
"Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда" (2 Петр. 3:13)
Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят; промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата, които са привнесени от греха. В същия смисъл са и думите на св. апостол Павел:
"Тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии." (Рим 8:19-21).
Под правда трябва да разбираме както съответствие на блажения живот на хората с блажения живот Боци, така и справедливост. Освобождението пък на тварите от робството на тлението значи, че всичко създадено от Бога ще се освободи от тление и ще се облече в нетление, което ще съответствува на новото състояние на Божиите чеда: всички твари ще се преобразят в нетленни, безсмъртни и ще получат дял в блаженството на праведните хора след тяхното възкресение.
Щом всеобщият съд ще стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, то ясно е, че след смъртта над душата се извършва частен съд:
"На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27)
Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си. Че наистина след смъртта човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Свещ. Писание: напр. в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определено веднага след смъртта им (Лука 16:19-31). На благоразумния разбойник на кръста Христос казал.
"Днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43).
Св апостол Павел е уверен, че след смъртта веднага ще отиде при Христа:
"Желая да се освободя и да бъда с Христа" (Филип. 1:23).
Но пълно блаженство или пълно наказание на душите на умрелите не се дава веднага след смъртта. Добро или зло човек е вършил на земята с душа и тяло, следователно и заслужената отплата трябва да получи целият човек. Това ще стане след възкресението на тялото при Второто идване на Христа. Думите на св. апостол Павел са ясни:
"Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си." (1 Кор. 5:10).
"Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване." (2 Тим. 4:8).
Според учението на Православната църква душите на умрелите с вяра в Христа, но не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната Църква за тях. Особено ако тези молитви се съединяват с принасяне на безкръвната жертва - тялото и кръвта Христови, а също чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на тия починали хора.
Молитвите за умрелите са се правели и в Стария Завет. Юда Макавей принесъл жертва за падналите в сражение войници:
"Като събра до две хиляди драхми, според числото на мъжете, прати в Йерусалим, за да принeсат жертва за грях, и постъпи твърде хубаво и благочестно, мислейки за възкресение" (2 Мак. 12:43).
В Новия Завет молитвата за умрелите всякога е била неделима част от св. Литургия, като се почне още от литургията на св. апостол Яков.
За това, че молитвите, съединени с принасяне на безкръвната жертва, са от полза за умрелите, св. Кирил Йерусалимски (ок. 315-386 г.) казва: "Голяма полза има душата, за която се възнасят молитвите, когато се извършва светата и страшна Жертва" (Огласително поучение V, гл. 9).
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991
Виж също:
www.Pravoslavieto.com