Обозрение на духовната битка

Борбата с блудния дух (Кн. 6)

46.

Втората наша битка според преданието на Отците е битката ни с блудния дух. Тя е по-продължителна от другите, постоянна и от малцина напълно преодоляна. Люта битка, която започва още от възрастта на първата зрялост и не престава, преди да бъдат победени другите страсти. Тъй като тук нападението е двояко, въоръжено с двояко оръжие за борба, то нужно е да му се противостои също с двояко оръжие в ръце. Не е достатъчен само телесен пост за придобиване на съвършена чистота на целомъдрието. Той трябва да бъде превъзхождан от покайно съкрушение на духа и неотстъпна молитва против този най-нечист дух; по-късно, от непрестанно поучаване в Писанията заедно с духовен подвиг, а също и от телесен труд и ръчна работа, което удържа сърцето от блуждаене и го възвръща вътре в себе си; и най-вече - от дълбоко и истинско смирение, без което никоя страст никога не може да бъде победена.

47.

Преобразяването на тази страст се обуславя от съвършено очистване на сърцето, от което според словото на Господа изтича отровата на тази болест: "Защото от сърцето излизат зли помисли,... прелюбодеяния, блудства" и т. н. (Мат. 15:19). И тъй, преди всичко трябва да се очисти то, откъдето излиза изворът на живота и смъртта, както казва Соломон: "От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота" (Прит. 4:23), тъй като плътта се покорява на неговото желание и власт. Трябва с цялото си усърдие да следваме закона за постническото оскъдно хранене, та да не би наситената с изобилни ястия плът, като се възпротиви на веленията на душата, в буйство да събори своя управител - духа. Ако ние обаче съсредоточим цялата същност на своето дело само върху изнуряване на тялото, без да постим в същото време с душата си от останалите страсти и без да я занимаваме с поучаване в Божественото и с други духовни работи, то никак не ще можем да се издигнем до самия връх на истинската чистота, защото в такъв случай това, което господствува в нас, ще осквернява нашето тяло, макар то и да е чисто. И тъй, според Господнето указание ние трябва "да очистим първо извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън" (Мат. 23:26).

48.

Останалите страсти обикновено се очистват освен друго и чрез общение с хората и чрез ежедневни връзки и работа с тях и някак се лекуват чрез самата неприятност и досада поради това, че сме изпаднали в тях. Така например поривите на гнева, на оскърбленията, на нетърпеливостта, освен чрез сърдечно поучаване и зорко внимание се лекуват и чрез посещаване на братята и чрез често предизвикване на тези страсти. Тъй като те, раздразвани, по-често се проявяват, то по-често се и откриват, а затова по-скоро се и лекуват. Но тази болест наред с изнуряване на тялото и съкрушаване на сърцето се нуждае също така от усамотяване и отдалечаване от хората, та като отклони така поводите за пагубното и трескаво разпалване, да стигне по-скоро до състояние на пълно оздравяване. Както за болните от някаква болест е полезно да не им се показват пред очите вредните за тях ястия, та да не би като ги гледат, да се яви у тях смъртоносно желание, така и за прогонване особено на тази болест (похотливостта) много спомагат безмълвието и уединението, за да може болната душа, непредизвиквана отвън от разни лица и неща, по-свободно да възлиза към най-чистото духовно съзерцание и чрез него по-лесно да може да изтръгва из корен заразителната възбуда на похотта.

49.

Едно нещо е да бъдеш въздържан, а друго е да бъдеш чист - достигнал до невъзмутимо състояние на целомъдрена непорочност и на девствена невинност. Такава добродетел се приписва само на девствениците по душа и тяло, за каквито например се приемат в Новия Завет двамата Иоановци (Предтечата и Евангелистът), а във Ветхия Завет - пророците Илия, Иеремия, Даниил. Наравно с тях напълно справедливо почитаме и ония, които след падението си чрез дълги подвижнически трудове и ревностно търсене на загубеното са стигнали до подобно на тях състояние на душевна и телесна чистота и непорочност и които чувствуват жилото на плътта не толкова по нападки на срамна похотливост, колкото по движение на самата природа. Ето такова състояние, казваме, е крайно трудно да се постигне сред множество хора - та дори дали не е и невъзможно? Впрочем нека всеки сам се добере до това чрез изпитване на собствената си съвест, без да очаква да го разбере от нашите разсъждения. Не се съмняваме, че има мнозина въздръжници, които прогонват и потискат изпитваното от тях рядко или ежедневно нападение на плътта било чрез страха от геената, било чрез желание на Царството небесно. За тях старците мислят, че дори и да не бъдат съвсем разстроени и победени от страстни раздразнения, все пак те не могат да бъдат в безопасност от нападения и съвсем неуязвими. Защото онзи, който е в положение на боец, макар често и да побеждава и надвива противника, понякога неизбежно сам изпитва тревога и нараняване.

50.

Ако имаме присърце заедно с Апостола да се подвизаваме законно (правилно) в духовен подвиг (2 Тим. 2:5), то нека се надяваме на помощта на Господа, а не на своите сили, защото човешките усилия не могат да извършат това; нека решим с цялата си ревност да побеждаваме този най-нечист дух. Защото дотогава тази страст не ще престане да оспорва победа на душата ни, докато тя (душата) не съзнае, че успешното водене на такава битка надминава силите й и че само със своите трудове и усилия никога не ще може да победи, ако не бъде подкрепена от помощта и застъпничеството на Господа.

51.

И наистина, ако всеки успех в добродетелта е дело на Господнята благодат и преодоляването на всяка страст е победа на Господа, то предимно това дело (т. е. придобиването на чистота и преодоляването на похотната страст) е особен благодатен дар, както потвърждават това и мненията на св. Отци, а и опитите за очистване от тази страст според свидетелството на онези, които са се удостоили да го придобият. Защото да не чувствуваш жилото на плътта, донякъде значи, оставайки в тяло, да излезеш вън от плътта или облечен в плът, да бъдеш вън от естеството. Затова невъзможно е за човека да се издигне до такава небесна висота на съвършенство, тъй да се каже, на своите собствени криле, ако Господнята благодат чрез дар на чистотата не го извлече от земната тиня. Защото хората, носещи плът, чрез никоя друга добродетел не се уподобяват тъй близо на небесните Ангели в подражаване на живота им, както чрез придобиване на благодатта на чистотата, чрез която те, продължавайки да живеят на земята, според Апостола вече имат "жилище на небесата" (Фил. 3:20) и още тук, в тленната плът, обладават вече онова, което е обещано на светиите в бъдещия живот след напускането на тленната плът.

52.

Слушай какво казва Апостолът: "Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа" (1 Кор. 9:25). Той ни дава за пример подвизаващите се на хиподрума като образец за нас в нашето духовно подвижничество. Онзи, за да има успех в състезанията, се въздържа не само от всякаква запретена храна, от пиянство и нетрезвеност, но и от бездействие, празност и леност, като се старае чрез постоянно упражняване и вникване в работата да развие и своите сили, и да придобие умение; той изоставя всякаква житейска и съпружеска грижа и скръб, като се измъчва само от грижата как би могъл да има успех и да получи победния венец; а особено се старае да запази себе си чист от плътско оскверняване, та да не би дори и на сън някак да се измами от срамни сънища и чрез това да намали силата, придобита от дълго време и с немалко грижи.

Оттук ти виждаш всичко, което трябва да върши и духовният подвижник; виждаш, че за да успееш в духовната си работа, ти трябва предимно да пазиш чистота и целомъдрие. Щом и там, при външните светски състезания, за тленни венци е тъй необходима чистота, то колко безмерно по-необходима е тя в нашия духовен вътрешен стремеж към небесни венци? От нас се изисква не само външна чистота от плътския грях или неволно осквернение, но най-вече вътрешна чистота на мисълта и чувствата... Ние трябва по всякакъв начин да запазим чисти най-тайните ъгълчета на сърцето си. Онова, което онези състезатели желаят да имат само телесно, това ние трябва да обладаваме в дълбините на своята съвест, в която нашият подвигоположник Господ вижда до най-малките чертички всички движения на волята ни. Нужно е прочее да не допускаме чрез непредпазлив помисъл да възникне вътре в нас онова, което се боим да извършим открито, и онова, което се срамуваме да разкрием пред хората, и не бива да се оскверняваме с него дори чрез тайно съгласие в сърцето си. Защото дори и да може да остане скрито за хората, то обаче не може да се утаи от Ангелите и от Самия всемогъщ Бог, от Когото никои тайни не са скрити.

53.

Като признак и мярка на съвършенството за придобитата чистота може да се постави това, щото, когато почиваме или се разнежваме в дълбок сън, да не възниква у нас никакъв съблазняващ образ или дори и да възникне такъв, той да няма сила да събуди никакви похотни движения. Такова движение, макар и да не се вменява като пълна вина на душата, все пак служи за сигурен признак, че душата още не е достигнала съвършенство, и показва, че страстта още не е напълно изтръгната, щом мечтателните образи успяват да доведат до такъв вид поругание.

54.

Качеството на помислите, което сред дневните развлечения не се пази съвсем грижливо, се проявява по време на нощния покой. Затова, когато се случи такова поругание, не бива да смятаме виновен за това съня, а непазенето на вниманието преди това. Тук ние трябва да виждаме проява на скритата вътрешна болест, която нощният час не тепърва е родил (като че ли преди това я е нямало), а само я е извел на повърхността на кожата от скритите вътрешни фибри на душата. Така, докато подкрепяме тялото си със сън, се проявява вътрешната трескава жар на страстта, която ние сами сме разпалили, като сме се хранели през целия ден с недобри помисли. Така и телесните болести се зараждат не тогава, когато видимо се проявяват, но се придобиват отпреди, още когато невнимателно сме се хранили с всякаква вредна за здравето храна и така сме натрупали в себе си болезнените сокове.

55.

Ето че и Сам Бог, Творецът и Създателят на целия човешки род, Който най-добре познава природата на Своето творение, насочва лекуването натам, откъдето главно произлизат причините на тази странна болест, като казва: "Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си" (Мат. 5:28). Като забелязва сладострастието на очите, Той не толкова тях изобличава, колкото онова вътрешно чувство, което лошо се ползва от тяхната услуга при гледането. Това сърце, болно и наранено от стрелата на похотта, гледа с пожелание, като обръща поради страстността си зрението, дарувано му от Твореца за добро, в служба на лоши дела и извежда по този повод наяве скритата в самия него болест на сладострастието. Затова и към онзи, поради чиято страстност произлиза ло-шото нараняване чрез зрението, се отправя спасителна заповед. Защото не е казано: по всякакъв начин пази очите си, а: "Най-много пази сърцето си" (Пр. 4:23).

56.

Първото и главно действие за опазване на чистотата на сърцето ни нека бъде това, че щом в нашия ум поради тънко насаждане на дяволска злокозненост се промъкне спомен за някакво лице от женски пол - макар дори за майка, за родни сестри и дори за свети жени, ние да побързаме колкото може по-скоро да го изгоним от нашите мисли. Иначе, ако дълго се забавим в такива помисли, нашият враг измамник незабелязано ще прехвърли ума ни от тези жени към такива, чрез които може да посее душевредни помисли. Затова, като се стараем да изпълним заповедта: "най-много пази сърцето си", ние сме длъжни според първоначалната Божия заповед грижливо да се пазим от отровоносната глава на змията (Бит. 3), т. е. от начатките на лошите помисли, чрез които дяволът се опитва да впълзи в нашата душа; защото, ако поради нашата небрежност главата му проникне в сърцето ни, там ще впълзи и цялото му тяло, т. е. от нечистите помисли ще се породи и съгласие за греховно услаждение. А щом врагът бъде допуснат вътре, той ще плени душата и напълно ще я убие чрез отровното си ухапване.

Възникващите на нашата земя грешници, т. е. плътските чувства, трябва да избиваме от заранта на тяхното рождение (Пс. 100:8) и да ги разбиваме о камъка на вавилонските синове, докато са още младенци (Пс. 136:9). Защото, ако не бъдат избити, докато са още слаби и нежни, то щом израснат поради нашето допущение, те с голяма сила ще въстанат против нас и или ще ни погубят, или пък, ако бъдат победени, това ще стане с големи въздишки и усилия. Защото, "когато силният", т. е. нашият дух, "отбранява с оръжие своя дом", т. е. охранява покоя на сърцето си със страх Божи, "тогава имотът му е в безопасност" (Лук. 11:21), т. е. плодовете на неговите усилия и добродетелите, придобити от дълго време. "Когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи'', т. е. дяволът чрез съгласяване с внушените от него помисли, тогава "взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал", т. е. помненето на Писанията и страха Божи, "и разподеля плячката му" (Лук. 11:22), т. е. разпилява добродетелните му навици чрез всякакви противоположни на тях пороци.

57.

Св. ап. Павел казва: "Тази е волята Божия: да бъдете осветени" (1 Сол. 4:3). И за да не остави в нас съмнение или неясно разбиране какво именно нарича той святост - правдата ли или любовта, или смирението, или търпението, понеже тя се придобива чрез всички тези добродетели, по-нататък той направо посочва кое собствено е искал да нарече святост: "Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство, всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в похотна страст, както езичниците, незнаещи Бога" (1 Сол. 4:3-5).

Виж с какви похвали превъзнася той целомъдрието, като го нарича чест на съсъда, т. е. на нашето тяло, и светост. Следователно онзи, който обратно живее в похотна страст, той се намира в състояние на безчестие и нечистота и живее чуждо на светостта.

Малко по-долу св. ап. Павел прибавя още, като пак нарича целомъдрието - святост: "Защото Бог не ни призва към нечистота, а към светост. И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас" (1 Сол. 4:7-8). Той е придал ненарушима сила и важност на своята заповед, като е казал, че онзи, който отхвърля това, т. е. казаното от мене, той презира не човек, т. е. мене, който заповядвам това, а Бога, Който говори чрез мене, Който е дал нашето сърце за жилище на Своя Свети Дух.

Виждаш ли с какви прости по думи похвали превъзнася той тази добродетел! Преди всичко на нея собствено той приписва святост; после утвърждава, че чрез нея съсъдът на нашето тяло се освобождава от всякаква нечистота; трето - че като изхвърли срамната нечистота, този съсъд ще живее в чест, като светиня; а най-после, а това е и най-висшето нейно предимство - чрез нея обитател на нашето сърце ще стане Дух Свети.

58.

Ще приведа и друго подобно свидетелство от този Апостол. Като пише на Евреите, той казва: "Залягайте да имате мир всички и светост, без която никой няма да види Бога" (Евр. 12:14). И тук също така ясно утвърждава, че без святост, както той обикновено нарича непорочността и чистотата на душата и тялото, за човека е невъзможно да види Бога.

59.

Колкото по-висше и по-небесно е достойнството на целомъдрието, толкова по-силни вражески нашепвания предизвиква то. Затова толкова по-усилено трябва да спазваме не само телесното въздържание, но и сърдечно съкрушение, с непрестанните молитвени въздихания, та по този начин непрестанно да гасим и охлаждаме чрез слизащата в нашите сърца роса на Светия Дух пещта на нашата плът, която вавилонският цар непрестанно се опитва да запали с подпалките на плътските посевки.

60.

Такова настроение може да поддържаме постоянно, ако винаги помним, че Бог е и нощен, и дневен зрител, както и познавач не само на нашите тайни дела, но и на всичките ни помисли, а също така, ако вярваме, че на нас ни предстои да Му дадем отговор както за всичките си дела и постъпки, така и за всичко, което се движи в сърцето ни.

61.

За да не бъдем осквернявани дори по време на сън от нечисти мечтания (сънища), ние трябва да спазваме винаги равномерно умерен пост. Защото, който наруши мярата на строгост във въздържанието от храна, той непременно ще премине и отвъд необходимата мяра в снизхождение към себе си и в друго. А с изменянето на мярата на подкрепяне себе си с храна неизбежно трябва да се изменя и качеството на нашата чистота. Но при това трябва да имаме постоянно сърдечно смирение и търпение, както и внимателно да предпазваме себе си в течение на деня от гняв и други страсти. Защото, щом попадне в нас огънят на гнева, след него лесно ще проникне у нас и жарта на похотта. Най-вече е необходимо да се пазим зорко през нощта, защото както чистотата и предпазването себе си през деня подготвят нощната чистота, така пък и нощната бодрост придава на сърцето и на вниманието към себе си сила и твърдост да противостои на всичко нечисто през деня.

62.

Възможно ли е съвсем да се угаси огънят на похотта, чиято жар нашата плът чувствува като че ли вродена в себе си?

Да потърсим най-напред какво мисли за това блаженият Павел. "И тъй, умъртвете земните си членове" (Кол. 3:5). Какви членове заповядва той да се умъртвят?- Разбира се, не ръцете или краката или други някои части да отсичаме; а да унищожаваме греховното тяло, за което на друго място той казва: "За да бъде унищожено греховното тяло" (Рим. 6:6), което, както всяко друго тяло, има и свои членове. Тях именно заповядва да умъртвяваме Апостолът. А кои са те, той тук ги изброява. След като казал "умъртвете земните си членове", той продължава: "блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение" (Кол. 3:5).

Първият член е блудството: това е грехът на незаконното плътско съвокупление.

Вторият член е нечистотата, която без всякакво докосване до жена става понякога на сън или в будно състояние.

Третият член е страстта, която се намира спотаена в душата и може да се възпламенява и без въздействие на похотта в тялото.

Четвъртият член е лошата похот, която може да се отнася не само към споменатата нечиста страст, но изобщо към всички пагубни желания и която е само болест на развратената воля.

Като последен член на греховното тяло Апостолът поставя користолюбието, като ни внушава, че не само трябва да се въздържаме да пожелаваме чужди вещи, но и своите собствени трябва великодушно да презираме, както действително и постъпвали в споменатата в книгата "Деяния апостолски" първа община от вярващи (Деян. 4:32-35)...

От всичко казано правя такова заключение: ако мнозина заради Христа са се отказвали от своето имущество, тъй че изкоренили от сърцата си не само притежаването на пари, но и желанието за такива, то следва, че по същия начин може да се угаси и блудното разпалване. Иначе Апостолът не би съединил невъзможното дело с възможното. Смятайки обаче и едното, и другото за възможни, той ни е заповядал да умъртвяваме еднакво и двете. И дотолкова блаженият Павел е бил уверен във възможността да се изкорени блудната страст от нашите членове, че не само заповядал да я умъртвяваме, но наредил дори и името й да не се произнася между нас: "А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменават между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а напротив - да се чува благодарение" (Еф. 5:3-4). Затова не може да има съмнение, че блудната страст може да бъде унищожена в нашите членове, тъй като Апостолът е заповядал да я отсичаме също така, както любостежанието, празнословието и смехотворството, отказването от които е лесно.

63.

Впрочем ние трябва да знаем, че дори и да спазваме пълна строгост на въздържанието, именно - глад, жажда, бдения, постоянен труд, и с неотпадащо усърдие да се занимаваме с четене на душеспасителни книги, то все пак не ще можем да придобием сами чрез тези подвизи непрекъснатата чистота на целомъдрие, ако не ни дойде на помощ особена Божия благодат. Нека всеки знае, че трябва неуморно да се упражнява в посочените подвизи, но само с цел щото, като понася търпеливо скръбта от тях, да привлече към себе си Божието милосърдие и да се удостои с Божествения дар на освобождаване от плътската борба и от господството на надделяващите страсти. Такъв обаче съвсем не бива да се надява, че само чрез тях сам по себе си може да постигне несъкрушима чистота на телесно целомъдрие, което той така желае и търси.

64.

Пожеланията на настоящите (земните) предмети не могат да бъдат потиснати и отхвърлени, ако на мястото им не бъдат възприети други спасителни желания. Затова, ако желаем да премахнем плътските пожелания от сърцата си, то на тяхно място трябва по-скоро да насадим духовни, та като се стреми винаги към техните предмети, нашият дух да няма нито охота, нито време да обръща внимание на измамните и преходни земни радости. И когато духът ни чрез ежедневно упражняване в духовна работа се установи в такова настроение на откъсване от всичко, тогава той опитно ще разбере и силата на следния стих, който всички ние често повтаряме, но чиято сила познават само малцина опитни: "Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна: няма да се поклатя" (Пс. 15:8). Действително постига силата и смисъла на този стих само онзи, който, след като е стигнал до телесната и духовна чистота, за която говорим, съзнава, че той всяка минута е пазен от Господа да не би пак да се отклони както и преди и че десницата му, т. е. светите му постъпки, винаги са пазени от Господа. Бог винаги е от дясната страна на Своите светии, а не от лявата им страна, защото светият човек няма нищо ляво, т. е. лошо. А за грешниците и нечистите Той е невидим, защото те нямат дясна страна, от която Бог обикновено присъствува.

65.

Много са степените на целомъдрието, по които се изкачваме към непоклатимата чистота. Стълбата на това усъвършенствуване в целомъдрието аз разделям на шест степени, които обаче на дело се минават незабелязано, както нашите тела незабелязано нарастват и без нашето знание дорастват до съвършения си вид. Първата степен на целомъдрието е монахът да не се смущава от плътската похот в будно състояние; втората - умът му да не се задържа в сладострастни помисли; третата - при вида на жена ни най-малко да не го безпокои пожелание; четвъртата - в будно състояние да не допуска дори обикновено плътско движение; петата - умът му да не бъде наранен дори от най-тънко съгласие за плътско действие, когато разсъждението или четенето му напомни за рождението на човека; шестата - дори на сън да не бъде смущаван от съблазнителни мечтания (сънища) за жени.

66.

Пълната целомъдрена чистота се отличава от началното въздържание от похотни мисли и движения по това, че е напълно спокойна от плътски възбуди. Съвършено узрялото целомъдрие винаги пази невъзмутими и непоклатими телесната и душевната чистота; то не е нищо друго освен святост. Това става, когато плътта, престанала да "похотствува срещу духа", почне да се съгласува с неговите желания и добродетелност и когато те и двамата се съединят помежду си в твърд мир и според казаното от Псалмопевеца започнат да живеят като братя в мир помежду си (Пс. 132:1). - Тогава и Бог е с тях, защото е казано: "В мира е Неговото място" (Пс. 75:3), т. е. не в шума на войната и на борбата със страстите, а в мира на целомъдрието и в постоянния покой на сърцето. Затова онзи, който чрез угасяване на плътските страсти се удостои да придобие това място на мира, в същото време става и жилище на Бога.