ЛЕСТВИЦА Подвижнически слова на авва Йоана
ЛЕСТВИЦА Игумен на монасите в Синайската планина, изпратени от него на авва Йоан, игумеа Раитски, който го подбудил към това съчинение
Лествицата
("Стълбицата") на св. Йоан Синаит.
Икона от XVI в. от светогорския манастир
Пантократор.
Източник: www.culture.gr.
1. Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за своите грехове, който истински помни за съда и вечните мъки, който истински се страхува как ще напусне тоя живот, той не ще възлюби нищо временно, не ще се суети и грижи ни за имущество и придобивки, ни за слава в този свят, ни за приятели, ни за братя, с една дума - за нищо земно, но като остави всичко светско и всяка грижа за него, а преди всички като възненавиди и плътта си, лишил се от всичко, без грижи и леност ще последва Христа, непрестанно гледайки към небето и от там очаквайки помощ, по думите на светията, който казва: "Към Тебе се привърза душата ми" (Пс.62:9), и по думите на друг приснопаметен: "Не се затрудних, като Те последвах и не пожелах човешко спокойствие, Господи" (Иерм.17:16).
2. Голям срам е за нас, които сме оставили всичко гореказано, след призива, с който Господ, а не човек, ни е призвал, да се грижим още за неща, които не могат да ни ползуват във време на голямото изпитание - раздялата на душата от тялото. Както Господ казва, това означава да се обръщаме назад и да изоставяме своя стремеж към Царството небесно (Лук. 9:62). Като знае нашата неустойчивост в началото на подвига и че ние, живеейки и обръщайки се към светското, лесно можем отново да се върнем в света. Господ отговорил на оногова, който Му казал: позволи ми първом да отида да погреба баща си: "Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци" (Лук.9:59-60).
3. След нашето отричане от света, бесовете ни внушават да ублажаваме милостивите и състрадателни миряни, а себе си да окайваме, като лишили се сами от такива добродетели. Намерението на тези наши врагове е чрез мнимо смирение или да ни върнат в света, или да ни хвърлят в отчаяние, ако останем в монашеското си звание. Едно нещо е поради високомерието си да презираме ония, които са в света; а друго нещо е задочно да ги принизяваме за слаби, с цел да избегнем отчаянието и да придобием надежда за спасение.
4. И тъй, нека чуем какво е казал Господ на юношата, който не вид всички заповеди бил изпълнил: "Още едно ти не достига: всичко що имаш, продай и раздай на сиромаси" (Лук. 18:22), та сам да станеш сиромах и да приемаш милостиня от другите.
5. Ако желаем да преминем подвига (на монашеството) с пламенно усърдие, неко всички разглеждаме внимателно, защо Господ нарекъл мъртви всички, които живеят в света, като казал някому: Остави мъртвите, т.е. миряните, умрели в светска суета, да погребват мъртвите по тяло (Лук. 9:60). Богатството никак не е пречело на оня младеж да пристъпи към Св. Кръщение. Поради това напразно някои мислят, че Господ заради кръщението му е заповядал да продаде своето богатство. Това свидетелство на Христа нека бъде достатъчно да ни увери напълно в най-голямата слава на монашеското звание.
6. Трябва да изследваме защо живеещите в света и пребиваващи в бдения, пост и злострадания, когато се отделят от света и пристъпват към монашеския живот като към място на изпитания и подвижническо поприще, те не продължават вече своя предишен подвиг, лъжлив и лицемерен. Аз съм виждал твърде много и различни растения на добродетелите, насаждани от миряни и напоявани от пустославие като подземно течение на нечистотата, окопавани от самохвалството и наторявани от торта на похвалите; но те скоро засъхваха, когато биваха пресадени на земя пуста, недостъпна за светски хора и лишена от вонящата влага на пустославието, защото растенията, които обичат влага, не дават плод на сухи и безводни места.
7. Който се е отказал от света, той е избягнал скръбта. И ако някой има пристрастие към нещо видимо, той още не се е избавил от нея; защото как няма да се наскърбиш, лишавайки се от любим предмет? Макар че във всичко ние трябва да бъдем особено трезви, но преди всичко в това отношение трябва да бъдем разумно внимателни. Защото аз съм виждал мнозина в света, които чрез грижи, безпокойства, занимания и телесни бдения преодоляваха буйството на своето тяло; но след като встъпиха в монашество и бяха обезпечени във всичко, по жалък начин се оскверняваха от плътски двивжения. (Защото нямаха подходящ труд и необходимото опазване)
8. Нека внимаваме върху себе си, да не би, мислейки че вървим по тесния път, всъщност да блуждаем по пространния и широк. Тесният път ще ти бъде показан чрез стесняване на стомаха, всенощно бдение, умерено пиене на вода, оскъдност в хляба, чрез очистващото питие на оскърбленията, чрез получаване укори, осмивания, ругатни, отсичане на собсвената си воля, търпение при оскърбленията, безропотно понасяне на униженията и товара на досадите: когато си обиждан - да изтърпяваш мъжествено; когато си оклеветен - да понесеш без негодувание; когато си унижен - да не се гневиш; когато те осъждат - да се смиряваш. Блажени са, които вървят по така указания път, защото тяхно е Царството Небесно (Мат. 5:3-12).
9. Никой не ще влезе в небесния чертог увенчан, ако не извърши първото, второто и третото отричане. Първото е отричане от всяко имущество, от хората и родителите; второто е отричане от своята собствена воля; третото - отхвърляне на тщеславието, което се явява след послушанието. "Излеxте от средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте" (2 Кор. 6:17). Защото кой от миряните е извършил някога чудо? Кой е възкресил мъртви? Кой е изгонил бесове? - Никой. Всичко това са победни почести на монасите и светът не може да ги вмести; ако би могъл, то защо тогава е монашеството и отдалечаването от света?
10. Когато след нашето отричане бесовете започнат да разпалват сърцето ни чрез спомена за родители и сродниците ни, тогава нека се въоръжим против бесовете с молитва и да си спомним живо за вечния огън, та споменът за него да угаси внезапния огън на сърцето ни.
11. Ако някой мисли, че не е пристрастен към някакъв предмет, а като се лиши от него, се наскърбява, такъв сам себе си лъже.
12. Млади, склонни към плътска любов и чревоугодничество, ако искат да приемат монашество, трябва да се обучават в него с голяма трезвост и внимание, като се принуждават да отбягват всякакво наслаждение и лукавство, та да не би последното да стане за тях по-лошо от първото (Мат. 12:45). Това пристанище става причина и за спасение и за беди: това знаят ония, които са преплували мисленото море. Но жалка картина е, когато спасилите се от морската бездна потънат в самото пристанище.
Стъпало второ - Движещият се да бяга, подражавайки на Лота, а не на жена му.
www.Pravoslavieto.com