Какво е необходимо да знае съвременният
православен християнин
Какво е необходимо да знае съвременният
православен християнинархимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)
Светителят Игнатий (Брянчанинов) пише в едно свое писмо, че скърби винаги са постигали стадото Христово: отначало е имало явни гонения срещу християните, след това гонителите започнали да искат не отричане от Христа, а приемане на ересите. "По-късно - казва свети Игнатий - гоненията станали още по-изтънчени: оставено е било вярването в Христа, но е бил отхвърлен животът по заповедите Христови, възприет е бил противоположен на тях живот, поради което вярата никак не може от въвеждаща да се превърне в деятелна, още по-малко в жива, т. е. духовна. Вяра без дела на вярата, т. е. без изпълнение на заповедите Христови, е мъртва. Самите въвеждащи познания остават за човека крайно тъмни и противоречиви, понеже не са изяснени в него и на него от делото, още по-малко - от Духа Свети. В такова състояние на противоречивост и тъмнина ние виждаме днес мнозина, които смятат себе си за християни и дори учители на Христовата Църква - един от тях не вярва в чудесата Христови, посочени в Евангелието, друг вярва на една част от учението Христово, а друга отхвърля. Някой не вярва в съществуването на демоните, друг пък мисли, без да умее да различи делата на вярата от делата на естеството, че всички ще се спасят заради добрите си дела, и прочее и прочее. По тази причина много рядко може да се чуе истинското Слово Божие от човешки уста, макар често да се чува лъжливото. Гладът за Словото Божие е бедствие, несравнимо по-тежко от всички други, които някога са били допуснати на християните.." (Светител Игнатий (Брянчанинов), 7а, писмо 54).
"Нашето състояние поради недостига от ръководители, от живи съсъди на Духа, поради безчислените опасности, които ни заобикалят, е достойно за горчив плач и неутешимо ридание. Ние бедстваме, ние сме се заблудили и няма глас, който да ни изведе от нашето заблуждение: книгата мълчи, а падналият дух, желаейки да ни удържи в заблуждение, изглажда от паметта ни и самото знание, че книгата съществува. "Спаси ме, Господи", викал пророкът, предвиждайки с пророческия си дух нашето бедствие и желаейки да се спаси, "защото не остана праведен!" Няма духоноснен наставник и ръководител, способен непогрешимо да посочи пътя към спасението, комуто желаещият да се спаси да може да повери себе си с пълна увереност! "Защото няма верни между синовете човешки, лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с престорено сърце" (Пс. 11:2-3) по внушение на древния разум, способен само да развива заблуждения и впечатлява чрез самомнението си." Светител Игнатий (Брянчанинов) (Приношение съвременному монашеству. Спб., 1905, с. 140).
"Дните на нашия век винаги са били лукави и ще пребъдат такива: но нашият век не е ли повече от другите лукав и не изисква ли затова повече мъдрост от нас, за да изкупим това опасно време, като обърнем в противодействие нему купуването на спасението. И вярата, и животът, и благочестието ни - всичко е заобиколено от изкушения. От една страна, невежеството, обърнало буквата в догмат, разширява територията си; от друга - лъжливо насоченото просвещение, което дори не иска да знае Божествените слова, развращава умовете, прелъстява ги с призрака на истината. От двата противоположни края действа врагът на светлината и доброто..." Светител Теофан Затворник (9, 114).
"Главната причина за неустроеността на Църквата се състои в това, че правилата на Светите Апостоли, Съборите и Отците са оставени без внимание, дори са забравени. Те са заменени с измислици, чужди на духа на Църквата, заимствани от дух, враждебен на Православната Църква, който унищожава самия църковен дух, а оставя само едното външно благоприличие до известна степен и форма" Светител Игнатий (Брянчанинов) (7а, писмо 67).
"При висшите пастири на Църквата е останало слабо, тъмно, противоречиво, неправилно разбиране по буквата, убиваща духовния живот в християнското общество, унищожаваща християнството, което е дело, а не буква" (Светител Игнатий (Брянчанинов) 7а, писмо 236).
"Отците поради своята възвишеност независимо от простотата на словото си малко са разбираеми за това (днешното) поколение, в което християнството е крайно слабо" (Светител Игнатий (Брянчанинов) 7, писмо 215).
"В днешно време главният им (на бесовете) труд е да се уронят всички истински идеи за Бога и за всичко Божествено и да се възвеличат идеите за човека в неговото паднало естество - и с това да се подготви възвеличаването на онзи човек, който ще се превъзнесе повече от Бога по предреченото от св. апостол Павел. Същата идея, която е погубила човечеството в рая! Само че сега тя се развива по-обширно" (Светител Игнатий (Брянчанинов) 7а, писмо 264).
"Ти виждаш сега колко важна е за спасението насоката, придобивана от изучаването на Светите отци, колко е рядка тя и до ден днешен силна и необорима. Ти виждаш колко са тънки козните демонски и колко незабележимо оплитат човека: ти виждаш как съвременните хора са лъжливи, как лесно може да бъде излъган спасяващият се" (Светител Игнатий (Брянчанинов) 7а, писмо 204).
"Умолявам те: оцени, отдай дължимото на делото на Светите отци, на което те са се научили от Божествените откровения, оцени делото, което ще подпомогне твоето спасение и преуспяване; оцени поне ти делото - казвам с плач и сълзи, - което днес е отхвърлено от монасите, потъпкано е от тях, заменено е - не зная с какво - с някакви игри. "Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище" (2 Кор. 5:2), казва Апостолът. Уви! Търся в себе си самоотрицание и не намирам! Търся човек, който би се решил да се отрече от волята си и лишен от всякаква воля, да поиска да последва Христа, да изпълнява Неговата воля - и не намирам! Тъгуват очите ми сред многолюдната тълпа като че сред пустиня - не намират нищо, на което да спрат с утешение! Всички ние сме възлюбили своите празни и глупави пожелания, възлюбили сме тленното, временното, плътта и кръвта, живеещата в тях вечна смърт! Тесният път е пътят на самоотрицанието, а тясно е на широкия път на самоугодието! Блъскаме се, бързаме, бутаме се един друг в препълнената вече, преситена пропаст на ада!..." (Светител Игнатий (Брянчанинов) 7а, писмо 89).
"Залязващото слънце живо символизира състоянието на християнството в наше време. Свети същото Слънце на Истината - Христос. То изпуща същите лъчи, но те вече не излъчват същото сияние, нито същата топлина както във времената преди нас. Това е така, защото те вече не падат направо върху ни, а ни докосват косвено, като се плъзват покрай нас. А това са спасителните лъчи на Слънцето на Истината, на Христа - Духа Свети: "Светлина и подател на Светлина за човеците, С Него Отец се познава и Син се прославя и от всички се познава." Днес, когато се умножиха богатите с наука, с изкуства, с всичко веществено, днес "не остана праведен" (Пс. 11:1). Светият Дух, взирайки се в синовете человечески, търсейки достоен съсъд в този сонм от именуващи себе си образовани, просветени, православни, произнася горестната присъда: "Няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един. Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидна отрова; устата им - пълни с клетва и горчилка. Нозете им - бързи за проливане на кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя на мира. Страх Божий няма пред очите им" (Рим. 3:11-18). Ето защо Дух Божи страни от нас, а Той е истинското достояние на истинските християни, придобито за всички нови израилтяни от техния всесвети Родоначалник." Светител Игнатий (Брянчанинов) (5, 405).
"На Запад без съмнение благодатта Божия е изгубена още преди много векове. Католиците и протестантите в наше време не са познавали никога вкуса на благодатта Божия. Затова не е удивителна неспособността им да различават бесовския й фалшификат. Но уви! Днешният успех на фалшифицираната духовност сред православните християни показва, че и сред тях спасителната сила на християнството е изгубена дотолкова, че те вече не са способни да различат истинското християнство от фалшивото. Прекалено дълго православните не приемаха като необходимост скъпоценното съкровище на Светите отци и не се потрудиха да приложат на дело чистото злато на техните учителски слова. Колко православни изобщо знаят за съществуването на основните текстове на православния духовен живот, които именно ни учат как да различаваме истинската от фалшивата духовност - текстове, в които е описан животът на светците - мъже и жени, преизобилно сподобили се в живота си със съкровището на благодатта на Господа Бога? Мнозина ли са попили учението, съдържащо се в "Лавсаика", в "Лествицата на св. Иоан", в "Невидимата бран", в книгата "Моят живот во Христа" на св. Иоан Кронщатски? Егоцентризмът и самодоволството, с които е пропит животът на повечето днешни "християни", толкова се е разпрострял навред, че всякакво разбиране на това що е "духовен живот" за тях остава напълно недостъпно и когато такива хора се захващат с "духовен живот", при тях се получава само една друга форма на самоудовлетвореност... "Удовлетвореността" и "покоят", които описват всички тези съвременни "духовни" движения, напълно ги изобличават като рожба на духовното прелъстяване, духовното самооблажаване, което е смърт за духовния живот, обърнат към Бога... Християнската духовност се съзижда в тежка борба за придобиването на вечното Царство Небесно, което започва в цялата си пълнота едва след края на временния свят, и истинският воин Христов не търси покой дори в предвиждането на вечното блаженство, в което може да се удостовери още приживе.." (Иеромонах Серафим (Роуз) 14, Заключение).
"Сега вече въпросът е не да бъдем "добри" или "лоши" православни християни, въпросът сега е: ще се запази ли нашата вяра изобщо? Мнозина няма да я запазят: идещият антихрист ще бъде прекалено привлекателен, прекалено ще отговаря на онзи дух на времето, на онзи дух на света, към който се стремим, така че повечето хора дори да не узнаят, че са загубили своето християнство, като са се поклонили на него (антихриста)." Иеромонах Серафим (Роуз) (статията "Царский путь"). "Целият свят се намира под влиянието на някаква сила, която завладява ума, волята и всички душевни сили на човека. Тази сила е външна, зла сила. Неин източник е дяволът, а злите хора са само оръдие, чрез което той действа. Този антихрист иде в света. Те са неговите предтечи. Апостолът казва: "И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата... задето не са приели любовта на истината за свое спасение." Старецът Варсонуфий Оптински (писма).
"Духът на времето е такъв и отстъплението от православната християнска вяра започна да се разпространява толкова силно, безнравствеността е така всеобща и здраво вкоренена, че връщането към християнството изглежда невъзможно... Христос е станал невидим за иудеите и невидим за тях, се е оттеглил от средата им, когато са искали да Го убият; християнството става невидимо за нас, отдалечава се от нас, когато се опитваме да го убием с разпътен живот, с приемането на различни лъжеучения и когато се опитваме да го заменим със служение на света... Светител Игнатий (Брянчанинов) (7а, писмо 4).
"Свещеното Писание свидетелства, че християните подобно на иудеите ще започнат постепенно да охладняват към откровеното Божие учение; те ще започнат да оставят без внимание обновяването на човешкото естество от Богочовека, ще забравят за вечността, ще насочат вниманието си към земния живот. В такова настроение и направление ще се заемат с развитието на своето положение на земята, което сякаш ще е вечно, и с развиването на падналото естество за удовлетворяване на всички повредени и развратени изисквания и пожелания на душата и тялото. Разбира се, Изкупителят, изкупил човека за блажената вечност, е чужд на такова направление. На такова направление е свойствено да отстъпва от християнството. Както пророкува Писанието, такова отстъпление ще дойде (2 Сол. 2:3). Когато християнството много се умали на земята, тогава ще свърши животът на света..." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 457-458).
Из книгата "Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин" от архимандрит Лазар Абашидзе, Тавор прес, София
www.Pravoslavieto.com