Кумрански ръкописи
Свитъците от Мъртво море
Dead Sea scrolls
|
Кумрански ръкописи
|
:: Рукописи Мертвого моря: к 55-летию открытия - свящ. Димитрий Юревич
:: Ветхозаветтные пророчества о Мессии в кумранских рукописях - свящ. Димитрий Юревич
Долината Кумран (Хирбет Кумран, Khirbet Qumran) e местност в днешна Палестина, легло на поток
северозападно от Мъртво море, на изток от Йерусалим.
Там в близките пещери през 1947 г. арабски пастир попаднал случайно на пергаментови свитъци с ръкописи на древноеврейски език на Стария Завет. Наречени са "Свитъци от Мъртво море" или "Кумрански ръкописи". Представляват десетки късчета от изсъхнал папирус, които съдържат в крайно фрагментиран вид всички Старозаветни книги (без Книга Естир), както и много небиблейски свитъци.
Предполага се, че кумранската община е била съставена от оттеглили се тук есеи - неголяма секта в тогавашния юдаизъм
, а свитъците са част от библиотеката им. Смята се също, че есеите са населявали Кумран от средата на ІІ век пр.Хр до превземането на
Йерусалим от римляните през 68 г. и разрушаването на Втория храм. Тук те
очаквали скорошното настъпване на новата ера, в която ще се яви Давидовият Месия - пророк като Мойсей и свещеник от Аароновото потомство.
От намерените свитъци личи, че есеите в Кумран са вярвали, че библейските пророчества са свързани с тяхното време, и че те са получили допълнително Божие откровение чрез "Учителя на праведността", с което наподобяват в известна степен очакванията на ранната християнска Църква.
 |
 |
|
| Руини от поселенията на есеите в Кумран при Мъртво море | Фрагмент от Книгата на Исаия - най-древният и най-големият от намерените при Мъртво море свитъци |
През 1947 г. един бедуин от племето
таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в пещерата на
хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл
звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед
ад Диб ще да е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратя си ги разглеждат внимателно,
но така и не успяват да разберат нещо от написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква
Атанасий (монофизити). Неговите опити да разчете свитъците също са безуспешни. След една година, при срещата си с д-р Тревър той разбира, какво действително е придобил, както и
цената на тази придобивката – израелското правителство откупува ръкописите за един милион долара...
Така било направено най-голямото археологическо откритие на ХХ век – намерени били Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море. В продължение на няколко години археолозите откриват 11 пещери, в които намират над 900 ръкописни документа. Документите, открити в Кумран, са написани предимно на кожа, има и няколко на пергамент, но един свитък напълно се различава от останалите.
През 1952 г. в дъното на условно наречената пещера номер 3 е открит свитък, изработен изцяло от мед - (свитъкът е съставен от две отделни медни парчета, части). Медният свитък (3Q15 или 3QTreasure) не се вписва в нито една от категориите на другите свитъци. Той не съдържа библейски текст, написан е на език, който не се среща в нито един от другите свитъци, а разчитането му разпалва въображението на хилядите търсачи на приключения и изгубени съкровища от целия свят. Дори и най-преувеличените истории за легендарните съкровища на Вълчан войвода бледнеят пред съдържанието на този свитък.
Оказва се, че медният свитък 3Q15 е карта, опис на най-голямото укрито съкровище в света. Той съдържа списък на 63 места, където са скрити невероятни съкровища от злато и сребро. Поради спецификата на библейските мерни единици е трудно да се определи точното тегло на съкровището, но вероятно става въпрос за тонове благородни метали, в паричен еквивалент равни на минимум три милиарда долара, а в исторически – неоценими. Откъде обаче се е взело това съкровище? Дали то не е митичното наследство на цар Соломон?
Според Стивън Пфан (Stephan Pfann), един от учените, участващи в разчитането на ръкописите, това е опис на укритите предмети от Йерусалимския храм преди окончателното му разрушение:
"Това е невероятно историческо свидетелство. Да имаш списък със съкровищата на храма от І век е истинско чудо. Ние нямаме нищо по-красноречиво от този свитък, което да ни каже, какво в действителност е имало там..."
Според него медният свитък е дело на зилотите. Това предположение идеално се вписва в историческата обстановка от началото на І в. сл.Хр. в Светите земи.
Зилотизмът (на еврейски kanai, в значение "ревност по Бога") се превръща в политическо движение и довежда до Голямото въстание срещу Рим (66-70 г. сл. Хр). Йосиф Флавий в своята книга "Юдейските древности" говори, че юдейските секти са били три - фарисеи, садукеи и есеи. Зилотите, известни с непримиримостта си спрямо Рим, се превръщат в четвърта такава. Те се появяват на политическата сцена почти непосредствено, след като Рим обявява Юдея за Римска провинция, защитават до последно Храма и богатството му от посегателството на римляните. Преди съпротивата им да бъде окончателно сломена и зилотите да бъдат поголовно избити, те успяват да укрият голяма част от това богатство.
Медният свитък – карта е съставен непосредствено преди разрушаването на храма, според Стивън Пфан. В него лесно могат да се открият някои от местата с укрито съкровище: Йерихон, долината Ахор (северно или южно от Йерихон), планината Геризим, пещерата до фонтана на дома Хаккоз (вероятно мястото на втория Йерусалимски храм) и др.
Има обаче и кодирани места, които е трудно да бъдат локализирани като "Каналът на Соломон", в който има укрити голямо количество сребърни монети, "Милхам"- където са скрити облеклата на първосвещеника, вероятно с камъните "Урим и Тумим" и всички останали безценни атрибути, описани в Библията, (виж по-подробно Изход 28:2-43). В място, наречено Матия, са укрити над 600 златни и сребърни сакрални съда от Храма...
Инструкциите от медения ръкопис удивително приличат на сюжетни линии от филмите за Индиана Джоунс или Лара Крофт. Говори се за пещери, гробове, аквадукти, водохранилища, тунели и др., които трябва да послужат като ориентир, следват указания за броя на стъпките, които трябва да бъдат направени в определена посока, за да бъде намерена укритата част от съкровището. Местата са така описани, че човек трябва да е бил непременно съвременник на епохата, в която са скрити предметите, за да може днес да ги намери. В описанието присъстват никому неизвестни днес детайли. Това са локални имена на местности, здания, улици, забележителности, които са били известни в древността на определена група от хора, но днес те не ни дават никаква идея, в каква посока трябва да се търси.
Самият език, на който е написан медният свитък, е голяма загадка. Някои пасажи в него са написани на такъв вид еврейски език (наподобяващ езика на Мишна), който сам по себе си е бил в употреба 800 години по-рано, отколкото е възрастта на свитъка. Нещата стават още по-объркани от присъствието на гръцки букви в текста на свитъка, разположени без никакъв логически порядък.
Последните няколко реда от свитъка добавят допълнителни емоции към объркването. В тях се говори за едно още по-голямо съкровище "в сух кладенец при Кохлит"..., но за съжаление обяснение за това как и къде да се намери кладенецът, както и указания за откриването на останалите съкровища се съдържат в копие на медния свитък. Това означава, че някъде, може би в Кохлит, има укрит и втори меден свитък, който се явява допълнение и ключ за намирането на предметите, описани в първия. Джоел Розенберг вярва, че вторият свитък все още може да бъде намерен. Според него той би довел и до откриването на "Ковчега на Завета", изчезнал безследно през 621 г. пр.Хр, когато Навуходонасор превзема Йерусалим. Интересно е, че "Ковчегът на Завета" липсва от списъка на вещите, които вавилонският цар изнася от Йерусалим. Розенберг се позовава на древни еврейски текстове, които указват на факта, че храмовите съкровища от първия Йерусалимски храм и "Ковчегът на Завета" били укрити от свещениците преди нахлуването на вавилонците. Указания за мястото, където са били укрити, били оставени върху медна таблица, проблемът е, че никой няма и идея, къде може да се намира тази втора таблица.
Стивън Пфан обаче счита, че голяма част от съкровището е било намерено и изнесено още от римляните, които принудили със сила да им бъде открита тайната на медения свитък. Като доказателство за тази своя теза, Пфан посочва наличието на писмо, в което император Тит посочва, че Колизеумът в Рим е построен с плячката от Юдея.
"Ако все още съществува някаква част от съкровището, то това ще да са малки части, останали неоткрити от римляните...".
Като имаме предвид обаче примерът от последната крепост на зилотизма Масада и героичната гибел на защитниците й, трудно бихме могли да се съгласим с хипотезата на Стивън Пфан, че със силата на меча римляните са принудили юдеите да им разкрият местата, където са укрити съкровищата. Да, навярно някаква част, достатъчна за построяването на величественото здание на Колизеума, е попаднала в римски ръце, но голямото съкровище вероятно още очаква своя Индиана Джоунс.
Венцислав Каравълчев
В статията са използвани материали от книгите: "Deciphering the Dead sea scrolls", "The Bible and The Dead sea scrolls", "Wealth in The Dead sea scrolls
and in The Qumran comunity", "Historical perspective: From the Hasmoneans to Bar Kokhba in the light of The Dead sea scrolls", “The Dead sea scrolls and the personages of earliest
Christianity", Biblical Archaeology Review, от страницата CBN и др.
Откриването на ръкописите от Мъртво море между 1947 и 1956 г. стана събитие, открило нова епоха за изучаване на Библията, ранния следбиблейски юдаизъм и началото на християнството. Написани на еврейски и арамейски език и датиращи от 200 г. пр. Хр. до средата на първи век сл. Хр., те позволяват несравнен и революционен поглед към еврейския живот и мировъзрение в Палестина през един съдбовен период в развитието на еврейската и християнската религиозна мисъл. С тяхната първа публикация през 1962 г. и ревизираното издание от 1975 г. тези небиблейски текстове от Кумран станаха достъпно и удобно въведение в организацията, обичаите, историята и вярванията на общината, която ги е създала. Тези забележителни документи ни служат за авторитетен водач в изучаването на древния юдаизъм и зараждащото се в същия времеви отрязък християнство.
Намерените в пещерите край Мъртво море, при Айн-ел-Фешка и Хирбет-Кумран, скривалища с ръкописи са били скрити от членовете на Новия съюз (древноевр. “Хаберит Хадаша"), както са се наричали живеещите в обособена и особена религиозна община, изградена на принципите, съществуващи в древно-юдейската секта на есеите. Когато римските легиони на император Тит потушавали израилските бунтове в Палестина (ок. 66-70 г.), кумранитите напуснали своите убежища и скрили библиотеката си в близките пещери. Плиний Старши (23-79 г.), който бил висш офицер при император Тит, описал в своята “Естествена история" географията на Палестина и някои културно-исторически факти и прояви на тази страна; той ни съобщава, че по негово време на запад от Мъртвото море живели чудни еврейски аскети:
"...на запад от Асфалтовото езеро са есеите... Това са хора, единствени по рода си; без жена, в отричане на всичко онова, което е плод на Венера; без пари... От ден на ден те се възраждат в еднакво число благодарение на множеството, което идва; защото много са онези, които изморени от живота (искат) да възприемат техния начин на живот" (Historia naturalis V, 17).
Членовете на тази отделена от света еврейска колония, процъфтявала през първи век сл.Хр., са наречени есеи и от Дион Хризостом (ок. 40-120 г.) - гръцки ритор ифилософ с уклон към стоиците и циниците. Епископ Синесий (370-413 г.), който бил и ритор, философ и поет, цитира Златоустия Дион по следния начин:
“...хвали есеите за щастието, на което се радвал целият техен град, който е разположен близо до Мъртвото море, в средата на Палестина, недалеч от Содом".
Есеите живеели главно в Юдея, но влиянието им се разпростирало извън тесните й граници. Филон Александрийски ни съобщава за отзвука от есеизма в Месопотамия и особено в Египет (Александрия). Вдъхновител на това мистично еврейско братство с питагорейска подкладка е вдъхновено от Учителя на справедливостта (основателя на Новия съюз или кумранското общество), който интегрирал неопитагорейството в есейството, защото не могъл да остане чужд на възраждащия се питагореизъм, обхванал почти целия тогавашен Изток. Последователите му за три века (II в. пр.Хр. – I в. сл.Хр.) наброявали повече от 4000 и то само истински посветените, съвършените, “обществото на свещениците", без да броим членовете на общността, които се присъединявали към съюза по примера на “благочестивите".
Наименованието “есеи" идва от източно-арамейската дума “хассе" = благочестив, свят, посветен; st. abs. pl. “хассен"; st. cоnstr. pl. – hassaja", откъдето се получава и гръцкото “essei". “Фактът, че посочената еврейска дума не се среща в западно-арамейския език, e един показател, че идейното начало на тази секта трябва да се търси в юдейските колонии на Месопотамия, откъдето ирано-вавилонските влияния са пренесени в Палестина". (Проф. Боян Пиперов. Правилникът на Новия съюз. СИ, София, 1956. Отпечатък от Годишник на Духовната академия, т. V (XXXI), 8, 1955-56).
Предлагам за илюстрация на широката палитра от теми и сюжети в книжовното творчество на членовете на Обществото на Новия съюз един първи авторизиран превод на български език на няколко фрагментирани текста от четвъртата кумранска пещера край Мъртво море.
Едно относително дълго и добре съхранено премъдростно стихотворение от 4-та пещера описва със средствата на метафората (сравняването с блудницата) опасностите и съблазънта от лъжеученията. Вредните и фалшиви доктрини подобно на проститутка подмамват към себе си, за да нанесат непоправими поражения на духа на човек. Палеографски погледнат, текстът се датира към I век сл. Хр., но самото произведение е явно много по-древно – възможно е да предхожда дори самото основаване на Кумранското общество.
" ... говори суета
и ... грешки.
Тя е винаги готова да помаже своите думи
и ласкае те с ирония,
осмивайки с греховни устни.
Нейното сърце е заложено като капан,
ръцете й са хватката на Преизподнята.
Нейните крака са устремени към вършене на неправда,
и ходят към злините.
Нейните... са основите на тъмнината,
и множество грехове са във фустите й.
Нейните... са тъмнината на нощта,
и нейните одежди ...
Нейните дрехи са нощната мъгла на полумрака,
и украшенията - знаци на разложението.
Нейното ложе е леговище на разврата,
и нейните владения /са/ посред нощите.
Тя окалва своето обиталище в лоното на мрака,
тя пребивава в сенките на тишината.
Посред вечен огън е нейното наследие,
не сред тези, които ярко блестят.
Тя е начало на всички пътища греховни.
Проклятие /и?/ беда за всеки, що я притежава!
И скръб за всеки, що се държи за нея!
Защото нейните пътища са пътищата на смъртта
и нейните друми са пътеките на греха,
и нейните следи са дирите на нечестието,
и нейните пътечки са бунтовни злосторства.
Нейните порти са вратите на смъртта,
и от входа на къщата
тя въвлича в Преизподнята.
Никой от тия, които влязат там, не ще се завърне,
и всички, които я притежават, ще слязат в Ада.
Тя е възлегнала в засада в потайни места,......
На градските мегдани тя разкрива себе си,
и стои при портите на градовете.
Тя не ще си по/чине/ някога от бл/удство/то,
нейните очи играят тук и там.
Повдига тя веждите си похотливо
да измери с очи добродетелния и да се прилепи към него,
и важния да подлъже,
към справедливите, за да ги отклони от пътя им,
и към избрания праведник, за да го отстрани от заповедите,
към здраво установилия се, за да го срине в безмерната бездна,
а на онези, които ходят в справедливост, да изменят на закона.
Да предизвика смирения да въстане против Бога
и да обърне стъпките си от пътя на справедливостта,
че да внесе високомерие в сърцата им,
за да не следват те повече пътищата на праведността;
и да поведе заблудените човеци по пътеките на Преизподнята,
и да съблазни с ласкателствата си всеки човек."
Кумранските хороскопи (4Q186, 4QMessAr)
Сред ръкописите от Мъртво море бяха намерени два документа от пещера № 4, единият от които е написан на древноеврейски език, а другият – на арамейски, като датировката на тези ръкописи се отнася най-вероятно към края на І век преди Христа.. Тези документи съдържат фрагменти от "хороскопи" или по-точно казано - от астрологически физиогномии за взаимовръзката между характерните за отделната личност черти и съдбата, съобразно конфигурацията на звездите по време на раждането на отделния човек. Еврейският текст, публикуван от Дж. Алегро, е написан с детински тайнопис (шифър). Текстът върви отляво надясно, вместо нормалната за библейския еврейски посока – отдясно наляво, като освен това използва заедно със стандартния квадратен шрифт ("кетав меруба") и букви от архаичния (палео-)еврейски (или финикийски), а също и букви от гръцката азбука.
Тук виждаме описание на три типа личности според това, как се отразяват в тях светлината и тъмнината. Първият човек е много лош, като в него има осем части тъмнина и една единствена част светлина. Вторият тип личност е по-скоро добър и съдържа в себе си шест части светлина срещу три части тъмнина. Последният тип човек е почти съвършен и е съставен от осем части светлина и една единствена част тъмнина.
Доколкото се разглеждат физическите характеристики като височина, пълнота и други, тяхната несъразмерност се асоциира с неправедността и злината, докато техните противоположности отразяват добродетелността.
В астрологическата терминология на документа понятието "втората колона" безсъмнено означава "втория дом"; и рождение "в нозете на бика" най-вероятно следва да се тълкува като периода, в който слънцето се намира в най-ниската част на съзвездието Телец.
Арамейският хороскоп представлява, според неговият издател Дж. Старки, хороскоп на последния княз на обществото, т. е. царствения Месия. Текстът сам по себе си съдържа алюзия за чудесното раждане на Ной.
Дали членовете на кумранската секта са предричали бъдещето посредством астрологическия инструментариум, или са ползвали подобните на хороскопи композиции като литературни схеми, за момента не е възможно да се определи, макар че някои изследователи (J. Strugnell, G. Vermes) да приемат по-охотно втората възможност. Фактът на намирането на такива текстове сред свитъците от Кумран не бива да ни учудва. Макар ортодоксалните юдеи да отхвърляли с погнуса астрологията, други, като елинистическия еврейски писател Евполем, отнасяли изнамирането на астрологията към самия патриарх Авраам.
Хороскоп 4Q186 (1)
"II …и неговите бедра са дълги и слаби, и неговите палци на краката са тънки и удължени. Той е от втората колона. Неговият дух се състои от шест (части) с Дома на светлината и три в Преизподнята на тъмнината. И това е неговият рожден ден, когато той (беше) роден: в нозете на бика. Той ще бъде кротък, и неговото животно е бикът.III ... и неговата глава... (и неговите бузи) са дебели. Неговите зъби са с неравна дължина. Неговите пръсти са дебели и неговите бедра са закръглени и окосмени, всяко едно от тях. Неговите пръсти на краката са набити и къси. Духът му е съставен от осем (части) в Дома на тъмнината и една от Дома на светлината..."
Хороскоп 4Q186 (2)
"I ... ред. Неговите очи са черни и блестящи. Неговата брада е ... и това е ... Неговият глас е благ. Зъбите му са красиви и добре подредени. Нито е висок, нито е нисък. И той ... И пръстите му са продълговати и тънки. И бедрата му са красиво сложени. И ходилата на краката му... (и големите пръсти на краката му) са добре оформени. Неговият дух е съставен от осем (части) (в Дома на светлината, от) втората колона, и една (в Дома на тъмнината. И това е) рожденият му ден, на който той (беше) роден ... И неговото животно е ..."Хороскоп на Месия - изчисление на рождението на Ной 4QMessAr
"I... на ръката му: две ... родилно петно. И косата му ще е червена. И ще има бенки... и малко родилно петно на бедрото си. /И след д/ве години той ще знае /как да различава/ нещата едно от друго. В младостта си ще бъде като... /като ч/овек, който нищо не знае, докато не дойде времето, когато той ще знае трите книги.И тогава той ще постигне мъдрост и ще се научи да разбира... видение ще дойде на коленете му. И със своя баща и своите прадеди... живот и дълбока старост. Съвет и достойнство ще бъде с него и той ще знае човешките тайни. Неговата мъдрост ще достигне до всички люде и народи, и ще познае тайните на всичко, което живее. И всичките им планове против него ще бъдат всуе, и властта му над всичко живо ще е велика. Неговите планове /ще преуспеят/, понеже той е Божият Избраник. Неговото раждане и дъхът на неговия дух... и начинанията му ще бъдат во веки веков..."
Петър Граматиков
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
