|
Молитвата е тамян, който непрестанно кади моята душа и я издига към Тебе, Царю мой и Царство мое
Посред човешката врява и присмех се издига моята молитва към Тебе, Царю мой и Царство мое! Молитвата е тамян, който непрестанно кади моята душа и я издига към Тебе, и прикланя Тебе към нея. Наведи се, Царю мой, да Ти прошепна най-милата тайна, най-тайната молитва, най-молитвената просба. Ти си предмет на всички мои молитви, на всяко мое желание. Нищо от Тебе не искам, наистина - само Тебе! Какво да искам от Тебе, което не би ме отделило от Тебе? Да бъда господар над няколко звезди? Или да господарувам с Тебе над всички звезди? Да бъда първи между хората? Какъв срам ще е за мене, когато на Твоята трапеза Ти ме поставиш на последно място! Да ме славят милиони човешки уста? Какъв ужас ще е за мене, когато всички тези уста се напълнят със земя! Да се оградя с най-драгоценните вещи по целия свят? Какво унижение ще е за мене тези вещи да ме надживеят и да сияят, и тогава, когато земната тъма изпълни моите очи! Да не ме разделяш от моите приятели? Ах, раздели ме, Господи, раздели ме преди всичко от моите приятели, защото те са най-дебелия зид между Тебе и мене! Защо да се молим, говорят моите съседи, когато Бог не чува нашите молитви? А аз им казвам: вашата молитва не е молитва а търговия. Вие не се молите на Бога да ви даде Бог, а дявол. Затова небесната Мъдрост не приема молитви от вашия език. Защо да се молим, роптаят моите съседи, след като Бог отнапред знае какво ни е нужно? А аз със жалост отговарям: наистина, Бог знае, че от нищо не се нуждаете, освен единствено от Него. Пред вратите на вашата душа Той чака да влезе. С молитва се отваря вратата за влизането на величествен Цар. Не говорите ли един другиму на вратите си: моля, влезте? Не търси Бог слава за Себе си, а за вас. Към Неговата слава всички светове не могат да добавят нищо, камо ли пък вие. Вашата молитва прославя вас, а не Бога.У Него е пълнота и милост. Всички добри думи, които в молитва упътите към Него, се връщат двойно на вас. Светлостни Царю мой, и Боже мой, на Тебе единствено се моля и покланям. Излей се във мене като буен поток върху жадна пустиня. Само се Ти излей, животворна вода, лесно тогава ще расте трева по пясъка и бели агънца ще пасат от тревата. Само се Ти излей в пресъхналата моя душа, Живот мой и Спасение мое. Амин! |
Деца земни, думата любов е най-дългата молитва
Любовта ме прави Бог, а Тебе, Боже, човек. Където е един, там няма любов. Където са двама съединени, там любовта е само призрачна. Където са трима съединени, там е Любов. Твоето име е Любов, защото името Ти е Единство в Троица. Да си един, Ти не би бил нито любов, нито омраза. Да си двоица, Ти би бил изменчива любов и омраза. Но, Ти си Троица, затова си Любов и у Тебе няма тъма, нито изменчивост. Любовта не знае за времето и за простора. Тя е извън времето и извън простора. За нея един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден. Когато съм споен с любов за Тебе, тогава не съществува небе и земя - съществува само Бог. Не съществува тогава нито аз нито ти - съществува само Бог. Любовта има три ипостаси: девство, познание и святост. Без девството любовта не е милост, а земна себичност и страст. Без познанието любовта не е мъдрост, а лудост. Без светостта любовта не е мощ, а слабост. Когато се съединят страст, лудост и слабост, тогава настава ад, който дяволът нарича своя любов. Когато моята душа е пречиста девойка, и моето съзнание ясновидна мъдрост, и моят дух животворно съзнание, тогава и аз съм Любов, която се покрива с Твоята Любов. Чрез Любовта аз виждам Тебе като себе си, и Ти виждаш мене като Себе си. Чрез Любовта аз не гледам себе си, но само Тебе. Чрез Любовта Ти не виждаш Себе си, но само мене. Любовта се жертва, и не чувства жертвата като даване, а като получаване! Деца земни: думата Любов е най-дългата молитва! Съществува ли земна любов, ме питат съседи. Отговарям: толкова, колкото и земен Бог! Земната любов гори и изгаря. Небесната Любов гори и не изгаря! Земната любов, както всичко земно, е само сън и загатка на любовта. Колкото идолът прилича на Бога, толкова земната любов прилича на Любовта. Колкото димът прилича на пламъка, толкова вашата любов прилича на Божията любов. Когато размените жълтица за грошове, вие не наричате грошовете жълтици, а грошове. Защо тогава Божествената любов, раздробена и смляна като пепел на времето и просторите, наричате любов, а не пепел? Господи, удостой ме с любовта, която Ти живееш и на която даваш живот! Удостой ме с Твоята любов, Господи, и ще бъда свободен от всички закони! Насели Твоята любов в мене, и Любовта ще ме засели в Тебе! Амин! |
Молитва за децата
Всебогати Господи Иисусе Христе, Който Сам си бил дете и Който си обичал и благославял децата, помилуй и спаси децата на нашето време - да се кръстят некръстените, а кръстените да утвърдят вярата си в Тебе, Истино вечна и Любов неизказана! Спаси, Господи, онези деца, които безверни родители тровят с безбожие и ги отвръщат от Тебе, единствен Спасител и Спасение тяхно. Спаси, Всеблаги, и онези деца, които зли наставници без Бог и душа отчуждават от Тебе, Техния Творец, а ги уподобяват на кученца. Спаси, Господи, и онези деца, чиито чисти души петни всяка неморалност на улицата и в театъра - спаси ги от уличната нечистота и театралност. Спаси, Всемилостиви, и онези деца, които са без родители, попаднали в ръцете на сурови настойници, или зли пастроци и мащехи - спаси ги от слушане на хулни думи и от гледане на злобни дела. Спаси, Сине Божий, синовете на синовете човешки, които обикалят насам и натам по много телесни упражнения и занимания, докато не им се даде главното упражнение в Твоя свят закон, упражнение в правилни мисли, и милост, и във всички дела на добротата и правдата. Помогни, Всемогъщи, да пораснат децата на този век и да съзреят за синовството Божие и гражданството небесно на своето вечно спасение и на Твоята слава и хвала. Амин! |
Моето слово е мой живот и моя песен
Приеми за жертва моите слова, Отче мой - покайния ми детски шепот приеми, Отче мой! Изправи словото ми по Твоята истина, и го приеми в подножието на Твоите нозе. Прикади моята жертва с благомира на светителската молитва, и не я отхвърляй, Трислънчеви Владико на световете. Сладкодумна жертва Ти принасят ангелските чинове, но тяхното слово струи към тях от Тебе, и се връща към Тебе, незамесено с неприятната тъма на света и несподавено в гърлото на греха. Беден съм, и нищо друго нямам, което да положа на Твоя жертвеник, освен тези слова. О, когато бих Ти принесъл нещо друго, пак бих ти принесъл слово. Защото, какво са вещите, сравнени със словата! Цялата вселена си изпълнил с езици, които са пламенни, когато Ти въздигат хвала, и вода - когато за себе си шепнат Твоето хваление. И когато бих Ти принесъл агне, пак бих Ти принесъл едно слово. И когато бих Ти принесъл птица, пак бих Ти принесъл едно слово. Защо да принасям чуждо слово на моя Господ, защо чуждо, а не свое? Кои ме направи господар на чуждия живот и на чуждата песен, на чуждите пламъци и на чуждата жертва - кой? Моето слово е моят живот и моята песен, мой пламък и моя жертва. От Твоя Син взех и на Тебе принасям - приеми и не отхвърляй, Майко препълнена с милости. Избрах шепа пшеница от нивата с плевелите, приеми макар и едно зрънце от моята шепа, и ще ме направиш щастлив. От едно зърно Ти можеш да замесиш хляб, достатъчен за целия народ. Приеми моята красота, Сине Възкресителю, приеми и не отхвърляй красотата сиромашка. Приеми моята жертва не за мене, но за някой, който е по-беден от мене; има ли такъв? Който няма дори толкова, колкото имам аз, за него приеми моята жертва; съществува ли такъв? Като хармоника ме смачка света; едва взимам дъх и издишам. Нека Твоите ангели дадат благозвучност на моето издихание, и го изнесат пред Тебе, любов моя! Спомням си за всички добрини, които си ми направил в живота, неуморни Съпроводниче мой, и Ти принасям един взаимен подарък от себе си. Не Ти се принасям целия, защото цял не съм достоен да изгоря на Твоя пречист жертвеник. Онова, което е предназначено за смърт и тление не мога да принеса на Безсмъртния, за жертва. Принасям Ти само това, което е израснало под Твоя светлик в мене, което от Твоето слово е спасено в мене. Приеми за жертва моето слово, Триединна Цветна Китко - детското заекване на новородения приеми. Когато запеят ангелските хорове около Твоя престол, когато загърмят архангелските тръби, когато Твоите мъченици заридаят от радост, и Твоите светители зашепнат молитви за спасението на Църквата на земята, не презирай за жертва моето слово, Господи Боже мой. Не недочувай, но чуй. Моля Ти се и Ти се покланям, сега и винаги и във вечни векове. Амин! |
Дълги са притчите, предълги, кратка е поуката - една дума. Притчите се преливат в притчи както гладкото лице на моето езеро от боя в боя. Има ли край преливането на вода под слънцето? Има ли край преливането от притчи в притчи? Дълги са притчите, предълги; кратка е поуката - една дума. Нещата са гатанки на небето. Ти Си отговорът на всички гатанки. Притчите са Твоето надълго и нашироко; Ти Си краткото на всички
притчи. Зрънце Си злато на бряг от камък. Кажа ли Твоето име, всичко съм казал, и повече от това. |
Господи, сладка тайна на душата ми, колко лек излиза този свят, когато го меря на един кантар с Теб! На едната страна на кантара – езеро от разтопено злато; на другата – тъмен дим. Всичките ми грижи и тялото ми с трептежите му от сладост и горчилка – какво са, ако не дим, зад който душата ми плува по златно езеро? Как да разкрия на хората тайната, която виждам през кръговете Твои архангели? Как да говоря на трохите за цялото? Как ноктите на нозете ще разберат за течението на кръвта? Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушали от крясъци... |
Молитвите са взети от книгата "Езерни молитви" от епископ Николай Велимирович, изд. "Омофор", 2003 година.
Виж също: Други произведения на св. Николай Жички и Охридски