Манихейството е еретично религиозно учение, което се появило в средата на III в. в Персия и се
разпространило бързо от Рим до Китай. Манихеите били гонени още по време на царстването на Диоклетиан (284–305), но просъществували в различни страни до VI–IX век (Рим, Сирия
, Мала Азия, Египет, Китай), макар че много народи изобщо не били засегнати от ереста. Към IV-V век тази ерес все още смущавала мира в Църквата и чистото
благочестие на християните. Блажени Августин, едва се отърсил от нея в края на IV век.
Манихейството получило названието си от името на Манес (Мани) (216–277). По произход вероятно вавилонец, той се самообявил за Божий пратеник и съставил своето учение, в което избрал за себе си ролята на Месия, а на Иисус Христос отредил далеч по-скромно място. Мани бил разпънат от персийските магове.
Първоначално манихейството било съвсем нова религия, която нямала нищо общо с Християнството. Едва по-късно в него започнали да се използват понятия, заимствани от Християнството, но в съвсем друг смисъл.
В основата на манихейството стои дуализмът. Манихеите отричали материалния свят; признавали две противоборствуващи начала (царства): на светлината и на тъмнината, на доброто и злото, на духа и материята, на Бога и Дявола. Според тях борбата на тези две царства ще завърши с катастрофа, в която материята ще загине, а духът ще бъде освободен. Считали човека за творение на дявола, а бракът, земеделието и търговията - за престъпление. Вместо Св. Троица в манихейството фигурира седмица.
По отношение на месото и виното тази ерес се е придържала към крайно отрицателно становище и е повелявала на своите вярващи да ядат проста постна храна и да пият само вода.
Православната църква, която според неподправеното божествено откровение изповядва, че цялата твар, видима и невидима, е дело на добрия и единствения Бог, е отрекла и осъдила тази ерес.
По отношение на поста православното учение също така коренно се отличава от манихейското: православният пости, за да успокои и обуздае плътта си, като за тази цел от богатото разнообразие на богодадени храни той избира само по-слабите. Но това съвсем не означава, както у манихеите, че силните храни - месо и вино - не са от Бога, а от дявола, или че са скверни и оскверняват със самото си докосване езика на постещия.
По своята същност манихейството е по-близо до гнoстицизма, отколкото до християнството (по други мнения манихейството съдържа белези
на зороастризъм с елементи на вавилонските религи, християнската идея за Месия и аскетизъм, повлиян от будизма). Основните принципи на манихейството са заложени в основата на други религиозни учения (виж богомилство).
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com