[Слизането на Св. Дух над апостолите на Св. Петдесетница. Икона от Леонид
Успенски от църквата "Три светители" в Париж. Източник: sirota.ru. Композиционната схема, върху която се изобразява Слизането на
Св. Дух на Петдесетница е от древност в основата на изобразяването на църковните събори, защото съответства изцяло с апостолските думи: "Угодно бе на Светаго Духа и нам" (Деян.
15:28). Виж също: Иконография на Църковните събори. Pravoslavieto.com]
В традиционната икона на Света Петдесетница ("Слизане на Св. Дух") винаги се изобразяват дванадесетте Апостоли, седящи в Сионската горница. Както обикновено на иконите, където действието става в някакво здание, това действие е изобразено не вътре, а на фона на зданието. С това се показва, че значението на събитието, което става на определено място и в определено време не се ограничава с даденото място и с определения момент във времето.
В горната част на иконата, над Апостолите символично е изобразено небето във вид на полукръг, от който над тях се спускат лъчи.
Долу, в арка е изобразен светът (на гръцки - космос), като мъж в царски одежди, който държи в ръце плат с дванадесет свитъка.
Апостолите са изобразени седящи един срещу друг, в два реда, които завършват в горната част с първовърховните Апостоли свв. Петър и Павел.
"Душата на всеки празник е присъствието на този, когото празнуват -казва митрополит Филарет Московски. (Митрополит Филарет Московски и Коломенски, Слово на Петдесетница, Слова и речи, т.1, Москва, 1873, с.65). В иконата "Слизане на Св. Дух видим образ на това главно лице, на което е посветен празника, няма*. Защото "Светият Дух при Своето слизане разкрива общата природа на Светата Троица, но скрива Своята Божествена Личност. Той остава, така да се каже, скрит зад Своя дар. Ето защо на иконата е изобразено само това, което е достъпно за нас. Свободното място, подчертаващо отсъствието на видимия образ на Божеството, насочва към друг вид познание - духовно познание, което се дава на човека чрез слизането на Светия Дух.
* В иконографията, особено от по-ново време , нерядко се срещат и икони на Петдесетница, където Св. Богородица е изобразена в центъра, начело на апостолския събор. Според мнението на Л.Успенски в традиционните православни икони, изобразяващи слизането на Св.Дух над Апостолите Божията Майка не се е изобразявала до 17 в. Това съответствува на богослужението на празника, което разкрива неговия еклезиологически и духовен смисъл, и в този случай дава превес на Апостолите. "През 17 в., в резултат на западни влияния, във връзка с измененията в разбирането на църковното изкуство и отношението към него, иконографията на Слизането на Св. Дух се променя, като се преминава от догматическото и еклезиологическо съдържание, към чисто историческо описание на събитието (Л.Успенски - "По повод иконографията на Св.Дух», Москва 1992, с.138). Авторът отбелязва обаче, че в едно от най-древните изображения на Петдесетница - илюстрация към Сирийското евангелие на монаха Равула (6 в.), Св. Богородица е изобразена сред Апостолите. На същата илюстрация Св. Дух е изобразен като гълъб, макар че в този вид Той се е явил само при Господнето Кръщение.
Както вече казахме, в иконата няма централно лице около което или от двете страни на което да бъдат групирани останалите. Всички апостоли са разположени в един и същи план, всички те са изобразени като равночестни. За това особено спомага използуването на т.нар. обратна перспектива. Изобразените в горната част на иконата първовърховни апостоли Петър и Павел са по-големи от Апостолите, представени на преден план, но тъй като те се намират в дълбочина, зрително не се отделят от другите и така нищо не нарушава равночестието на дванадесетте Апостоли. Характерна особеност на иконата е това, че в нея няма второстепенно лице, както няма и възглавяващ.
Броят на
дванадесетте изобразени лица очевидно тук има решаващо значение (не е познато изключение от това правило: фигурата
на космоса не влиза в това число, защото се намира в друг план). Дванадесет, както знаем, е числото на избраните от Самия Христос Апостоли, Негови постоянни спътници. "Повика
учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли (Лука 6:13;вж. също Мат.10:1; Марк 3:13-14, Лука 9:1 и др.).
Пред самия ден на Петдесетница Апостолите възобновяват това число, т.е. възстановяват пълнотата на апостолския кръг, избирайки св. Матий (който от самото начало е спътник на Христа) - "да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда (Деян.1:25)
Това показва, че пълнотата на апостолския кръг е била необходима за слизането на Светия Дух: не групата, не отделни лица, а именно пълнотата - съборът на изначалните свидетели на живота, чудесата и Възкресението на Спасителя на посоченото от Него място: "а вие стойте в град Йерусалим, докле се облечете в сила отгоре" (Лука 24:49). Както дванадесетте израилеви колена представлявали пълнотата на ветхозаветната Църква, която е предобраз на новозаветната, така и пълнотата на новозаветната Църква - Тялото Христово, се изобразява символично винаги чрез числото на дванадесетте Апостоли.
Така изобразените на иконата Апостоли представляват тук апостолския кръг като основа на Църквата и като връх на нейната йерархия: от тях започва приемствеността на властта в Църквата. Тъкмо това посочват и чтенията на празника, както старозаветните, така и новозаветните текстове: например първата паримия за избирането на седемдесетте мъже в помощ на Мойсей,
"за да носят (по думите на Господа) заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш" (Числ.11:17),
евангелския текст в утренята на Петдесетница, който се чете и на вечернята в първия ден на Пасха:
"Приемете Духа Святаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан 20:19-23).
Най-сетне особено характерно в този смисъл е евангелието, четено на св. Литургия на празника Св.Дух - за спасението на човешките души, за църковния съд, за дълга на пастирите към стадото, за властта им да връзват и развързват (вж.Мат.18:10-20).
Когато се говори за Апостолите в службата на празника никъде не се определя техния брой. Там се говори за Апостолите въобще, като очевидно се има предвид и кръгът на Седемдесетте Христови ученици, също приели на Петдесетница Св.Дух. "Днес Духът-Утешител се изля върху всяка плът, като започна от апостолските ликове... (първа стихира на стиховните). Тук не се казва от апостолския лик , а - "от апостолските ликове '. Числото дванадесет е неизменно в иконата, но тя както и службата на празника, не ограничава апостолския кръг само с най-близките Христови ученици, изброени в Деянията на апостолите Обикновено в нея се включват трима Апостоли, които не принадлежат към числото на дванадесетте. Това са св.Апостол Павел и двамата евангелисти Марк и Лука. При това се пропускат трима други, т.е. просто някои от Апостолите се заменят с други.
Именно по този начин апостолският кръг се разширява, като едновременно с това числото, определено от Спасителя и изразяващо пълнотата на апостолския събор не се променя - то винаги остава дванадесет. Присъствието на св. Ап. Павел може да се обясни с неговото положение на първовърховен Апостол и Апостол на езичниците, а присъствието на св. Марк и св. Лука - с това, че те са евангелисти. Именно това е една от главните причини за тяхното изобразяване на иконата. Но то все още не обяснява защо с тях са заменени трима от първоначалния кръг на Апостолите, избрани от Самия Христа.
Струва ми се, че обяснението трябва да се търси в чтенията на празника, за които споменахме по-горе. Всеки от Апостолите е носител на властта да връзва и развързва грехове. Но всеки от тях е получил тази благодат не лично, отделно от другите, а като член на апостолския събор. "Иисус застана посред и им казва...: приемете Духа Святаго. На които простите греховете тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат (Иоан. 20:19; 22-23). Числото на Апостолите, присъствували когато Господ е изрекъл тези думи не е посочено нито в евангелието от Матей (18:18), нито у св. Иоан Богослов. Знае се, че във втория случай св. ап. Тома е отсъствувал. Следователно дадената им власт не се ограничава от кръга на дванадесетте Апостоли, избрани от Христа, а се разпростира и над другите едемдесет, като преминава и върху техните приемници (ще напомним, че при наречението на всеки нов епископ се пеят тропарът и кондакът на Петдесетница). По такъв начин апостолският кръг се разширява: както в службата на Петдесетница, така и в иконата той не се ограничава само с дванадесетте.
Освен това, даруването на Светия Дух поставя начало на служението на Апостолите в Църквата: веднага след слизането на Утешителя те пристъпват към изпълнението на своята мисия, на първо място - към проповядване на Евангелието. Но иконата показва не някакъв отделен момент от тяхната проповед, дори не от първата проповед на св.ап.Петър, а онова познание, онова учение, което Църквата е получила за всички времена: познанието на тайната на Св. Троица и на Богочовечеството на Христа.
На иконата ние виждаме Апостолите да благославят и да държат свитъци (символ на учителство и проповед), а четиримата евангелисти държат в ръце евангелие, въпреки че св.евангелия тогава още не са били написани. Именно свитъците и евангелията са изпълнение на Христовото обещание за Св.Дух, "Когото -казва Спасителят - Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил» (Иоан 14:26). Именно евангелията са плодът на това "научаване и "припомняне». Евангелието разкрива образа на Христа, Богочовека, чрез разказите на живите свидетели на Неговия живот, на чудесата, Възкресението и Възнесението Му. Чрез слизането на Св.Дух, това свидетелство става слово Божие, просвещаващо земята от край до край. "Но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светии, и ще Ми бъдете свидетели...дори до край земя*'(Деян. 1:8). Затова св.евангелисти Марк и Лука са изобразени тук в числото на дванадесетте, вместо двама от другите Апостоли. Те са славните и всехвални благовестници на словото Божие наред с евангелистите от първоначалния апостолски кръг (Матей и Иоан).
В иконата "Слизането на Светия Дух” е показано първото най-главно свойство на Църквата -
единството.
"Когато (Всевишният) изпращаше огнените езици, призова всички към единство; и единогласно славим Всесветия Дух” - се пее в кондака на Петдесетница.
Това единство е израз на целия живот на Църквата, нейна същност. Това е единството на Тялото Христово, Което не може да се разделя, единството като първо и основно свойство на Църквата, "защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло” (1Кор.12:13). Затова на иконата е изобразен събор на равночестни членове, обединени чрез общ благодатен живот. Като запазва индивидуалните черти на Апостолите, иконата ги вписва в една обща форма, спояваща ги заедно в строг йерархичен ред - израз на единството на техния общ живот.
Иконата изобразява Апостолите с ореоли и огнени езици над тях.
"Днес Духът на Отца дарува на тленното (човешко) естество начало на обожествяването..."
(трипеснец, втори тропар на девета песен в петък преди Св. Троица).
Като отделна човешка личност всеки апостол приема своето лично освещаване, дар на святост, начало на обожествяване. Но дарът на Светия Дух, Който всеки от присъствуващите е приел във вид на огнен език, е слязъл над цялата Църква. Пълнотата на изпълващия всичко във всички Дух Свети, това е светостта, дадена на Църквата като Тяло Христово. Тя е източникът и целта на нейното съществувание.
Двете първи свойства на Църквата - единството и светостта, обуславят третото й свойство - нейната съборност. Разширяването на апостолския кръг, подчиняването на всички образи на единната форма и на общия вътрешен ритъм на иконата не налага върху Апостолите печата на еднообразието. Всеки от тях запазва своя собствен лик. Чрез това многообразие в единството и единство в многообразието се изразява устройството на Църквата - единна по същество и състояща се от много лица; изразява се нейната съборност. Чрез монолитната група на Апостолите, споени сякаш от огъня на Светия Дух, от пламъка на новия жизнен принцип на любовта, иконата показва не външната страна на събитието, не състоянието на Апостолите, което за невярващите около тях изглеждало като пиянство, а неговата духовна същност -недостъпният за погледа на непросветените нов живот на Църквата в Светия Дух.
И
накрая - Църквата е апостолска. Тя е основана чрез Апостолите и върху Апостолите. В тяхната проповед се съдържа цялата пълнота на нейното вероучение и пак върху тях се гради
нейната власт да връзва и да развързва.
Апостолите се изобразяват на иконата като благославящи. Това е онзи жест на благословение, чийто източник се явява благословението на Христа при Неговото възнесение, благословение предадено от Него на Апостолите, а чрез тях - на техните приемници и на всички онези, които ще бъдат благославяни от тях.
И така, празникът на Светия Дух е празник на Църквата. Ако на св. Литургия в първия ден на Петдесетница се пее прокимен на Апостолите:
"Техният звук се носи по цяла земя и техните думи до краищата на вселената".
А на втория ден на празника - деня на Светия Дух се пее прокименът на шести глас:
"Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие".
Това наследие е Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, непрестанно и неизменно съхраняваща приемството, учението и даровете на Св. Дух, които тя е получила чрез Апостолите, начело с лика на дванадесетте, като нейно основание.
Как да се изобрази на иконата цялото множество народи, към които в продължение на хилядолетия е била и ще бъде насочена проповедта на Църквата?
| * На някои по-стари икони на Петдесетница вместо алегорическия образ на света се изобразяват хора от различни народи, облечени в странни дрехи и обърнали глави нагоре, които слушат с удивление и възторг проповедта на Апостолите. Над тях е написано: "племена и народи». Те представляват групи хора от различни народности, които са се намирали в Йерусалим в деня на Петдесетница, в момента на слизането на Св.Дух (вж.Деян.2:5-12). | |||
В долната част на иконата виждаме олицетворение на целия свят (космоса), изобразено чрез алегорическата фигура на човек-цар*, като глава на цялото видимо творение. Всяко друго решение би представило ограничено всеобхватния, вселенски характер на действието на Църквата в света: само човекът съзнателно и свободно може да приеме Божественото откровение. Просвещаването и освещаването на света е било и остава задача на Църквата във всички времена. Тази задача продължава да съществува и в наше време, така както е съществувала в дните на Апостолите.
Детайлите в образа на космоса съответствуват на богослужението на празника. В Евангелието на Деня на Света Троица (Иоан 7:37-8:12) и в апостолското чтение на втория ден на празника (Ефес.5:9-19), слушаме за светлината и мрака и за разликата между тях. В иконата виждаме същия контраст между светлината, която обкръжава Апостолите, и мракът около фигурата на космоса. Това е онзи катастрофален мрак, в който е бил хвърлен светът чрез падението на човека, а неговото призоваване, което се извършва чрез Светия Дух, е пробуждане на тварите. Фигурата на царя с надпис "космос (понякога "целият свят ) - изобразява човечеството, не само призвано към просвещение, но и готово да приеме апостолската проповед. За това говорят символите на проповедта - свитъците, които царят държи и почитта, която им оказва като ги носи с покрити ръце, както се е полагало да бъдат носени особено почитани предмети. (Например на иконите виждаме Ангелите да държат така оръдията на Страстите Господни или често епископите - св. Евангелие).
Композицията на иконата "Слизането на Св. Дух" не е затворена, а подчертано отворена и отгоре и отдолу. Нагоре Съборът на Апостолите сякаш остава открит за онова, което изразява символът на небето - за духовния свят, от който слизат над тях лъчите на Божествената благодат.
Не се затварят апостолските редове и отдолу, в предния план на иконата. Защото Църквата не се състои само от апостолския кръг, нито от апостолското служение въобще, нито само от църковната йерархия. В Своята първосвещеническа молитва Спасителят се моли на Отца не само за Апостолите:
"И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово ще повярват в Мене, да бъдат всички едно: както ти, Отче, Си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в нас едно - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил (Иоан 17:20-21).
Ние продължаваме редовете на Апостолите и ще ги продължаваме до свършека на света, защото домостроителството на Св.Дух има начало, но няма край. Духът, слязъл в петдесетия ден след Възкресението на Сина Божий не си е отишъл, Той пребивава в Църквата. Встъпвайки в Църквата, ние встъпваме в живота на Църквата, Тя е онази среда, в която протича единението на човека с Бога. Ние се раждаме в Църквата чрез благодатта, която тя е получила от Апостолите и ни предава чрез техните приемници. "Ние почитаме Апостолите, казва св.Симеон Нови Богослов,...защото от Него (от Спасителя) те са били изпратени да ни направят синове Божии по благодат, наследници на вечния живот и причастници на неизречените блага чрез проповедта на Евангелието и св.Кръщение. Затова иконата "Слизане на Св.Дух ни разкрива пътя към обожествяване на човека и ни води по този път: това е приемането на проповедта на словото Божие и на всички дарования на Св.Дух, които ни се преподават чрез Апостолите и техните приемници в св.Тайнства.
И така, иконата "Слизането на Св. Дух" е образ на домостроителството на третото Лице на Св. Троица, а домостроителството на Светия Дух - това е животът на Църквата с всички нейни установления и Тайнства; това е благодатта на Църквата: "Светият Дух дава всички дарования - излива пророчества, освещава свещеници, безкнижните научи на мъдрост, рибарите направи богослови - събира целия църковен събор (стихира на "Господи, воззвахъ на великата вечерня на празника). Петдесетница, това е постоянният, ежедневен живот на Църквата до последния й ден. Ако възнесението Господне е обусловило пришествието на Св.Дух в света, то пребиваването на третото Лице на Св.Троица в Църквата обуславя и подготвя Второто и славно пришествие на Спасителя, когато дванадесетте Апостоли ще седнат на престоли, за да съдят дванадесетте колена израилеви. В този смисъл Църквата ни води към есхатологическия завършек, към явяването на това, което ни показва иконата на Възнесение: Спасителят "ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11).
Така Петдесетница ни води към новия свят, към новата земя, към царството на Божията слава. Иконата ни насочва към тайната на бъдещия век, когато ще виждаме вече не "смътно като през огледало” (1Кор.13:12), а лице в лице в непосредствено общение.
Ще повторим: иконата на "Слизането на Св. Дух над Апостолите е единствената икона, която предава непосредствено домостроителството на третото Лице на Св. Троица. Ето защо тя изобразява онова, което се отнася до това домостроителство - непреставащата Петдесетница в Църквата. Като разширява безконечно историческите рамки на събитието в съответствие с богослужението на празника и изобразява историческия момент без да се спира на подробностите, тя предава откровението, получено в деня на Петдесетница - откровението за Св.Троица и тайнствения живот на Църквата, ръководена от пребъдващия оттогава в нея Дух Свети.
Леонид Успенски
Откъси от брошурата "По повод иконографията на слизането на Св. Дух"
Илюстрациите са
подбрани от Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com