Възкресение на тялото

Б. Пoпов, преподавател в Пловдивската духовна семинария, 1939 година

Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос
Черквата "Протата" в Карея, Света гора Атон.

Човек е съставен от тяло и душа. По тялото си той прилича на материалния свят, а по душата си - на Бога. Той е създаден по образ и подобие Божие, а това значи не само, че душата му е надарена с разум и свободна воля, а и че е способен чрез постепенно духовно усъвършенстване все повече да се уподобява на Бога, да се приближава до Него и да живее в Него. Душата е божественото в човека, затова е най-ценната част в съществото ни и заслужава повече внимание. Тя струва повече, както говори Светата Библия, отколкото целият свят. Тя е безсмъртна и вечна. Това е основно положение на християнския светоглед.

И тялото, обаче, има стойност и значение. То е оръдие, чрез което душата се проявява и властва над света и твори в света, както Бог е определил. Чрез него душата влиза в допир с външния свят, откъдето черпи материали за своя вътрешен живот. Човешкото тяло е една чудна съвършена машина, която говори за своя мъдър Създател. Който и орган да разгледаме, ще видим, че в него са приложени по един съвършен начин биологичните и физическите закони, че проявите му са в пълна хармония с всички останали органи. Какво голямо разнообразие в човешките тела и особено в израза на лицето! Няма двама човеци, които съвсем да си приличат. Къде е причината за това? В обстоятелството, че всеки носи особена, неповторима индивидуална душа, която въздейства на тялото, изразява се в него, особено в чертите на лицето. Чрез последните можем да четем мислите, чувствата и желанията на другите.

Идва момент, обаче, когато душата се отделя от тялото, и то се разлага. Това явление ни е познато. Него наричаме смърт. Няма нищо по-ужасно от факта на смъртта. Рядко има човек, който да не би се вълнувал и смущавал пред тоя печален факт. Във всички времена и народи хората са оплаквали покойниците си. И Спасителят заплакал, когато чул вестта за смъртта на приятеля си Лазар. При всичко това, смъртта е едно неестествено, ненормално явление в живота на човека. Тя е последица на греха. Било е време, когато тя не застрашавала човека, защото той бил създаден с възможност за безсмъртие. Тая, обаче, възможност той загубил от тогава, откогато изменил на назначението си и почнал да действа противно на волята Божия. След идването на Христа на земята възможността за безсмъртие на целокупния човек (тяло съединено с душа) се възстановява. Ще дойде време, когато смърт вече не ще има за никой Адамов син, когато ще стане възкресение на тялото на всеки покойник.

Но откъде знаем, че всичко това непременно ще стане? Има ли основание?

- Сам Бог чрез словото Си ни говори. Ето, още праведният Йов споменава за възкресение, а един от пророците вижда във видение поле, осеяно с кости, които Духът Божи оживява. Спасителят лекувал не само болести, но и възкресил хора при няколко случаи. Да си спомним за Лазар и дъщерята на Иаир, както и за излизането на някои мъртъвци из гробовете при издъхването Му на Голгота. Не само това. Той ни говори изрично и неведнъж за общо възкресение на всички, които лежат в гробовете. За същото доста по-добно ни говори св. ап. Павел. Най-силно доказателство за възможността на нашето възкресение е фактът на Спасителевото възкресение.

Но кога и как ще стане това възкресение на телата?

При второто идване на Христа. Първият път Господ слезе на земята в унижен вид, за да ни спаси; другото Му, обаче, идване ще бъде могъщо и славно, за да произведе съд над вселената. Всички покойници в оня момент мигновено ще възкръснат, т. е. ще се възстанови тялото им, съединено с душата, а живите вече не ще умират, обличайки се в нетление и безсмъртие. Всички, събрани заедно, ще излязат за тържествено посрещане на Христа във въздушните пространства или на облаците, както рисува апостолът.

Какви ще бъдат телата на хората след общото възкресение?

По вид ще бъдат предишните, но вече изменени в някои отношения, понеже ще придобият някои нови свойства. Преди всичко, те ще бъдат нетленни и безсмъртни, защото не ще се разлагат на съставните си части и не ще се разделят от душата. Ще бъдат съставени от по-тънка материя, поради което пространството не ще има значение за тях, не ще имат потребност от храна, питие, почивка и сън. Различието в половете не ще да има значение там, защото хората ще заприличат на ангели. Въобще, телата на хората тогава ще имат прилика на Христовото тяло след възкресението, което в миг могло да става невидимо, да се движи свободно из пространството, да минава през затворени врата.

Че действително общо възкресение е възможно, освен Библията, свидетелстват за това и някои аналогични съображения на разума. Посетите зърна в земята, преди да изникнат, се разрушават, умират, така да се каже. Денят чезне при залеза, за да се яви пак при изгрев; пеперудата преминава ред преображения, докато й пораснат крила и почне да хвърчи; дърветата и цветята умират през зимата, за да се събудят и покажат хубостта си напролет. Всички тия аналогии ни нашепват, че е възможно и за човека след смъртта да дойде възкресение. Впрочем не само е възможно, но и необходимо. Не бива да се допуска, че безсмъртие има само за човешката душа, защото последната е създадена едновременно с човешкото тяло и се проявява чрез него. Наистина, има и други безплътни същества, но тяхното устройство ще да е по-особено. Те могат да се проявяват, без да имат телесна дреха. Такава е тяхната природа. Ала човекът е създаден другояче. Той е духовно телесно същество и, следователно, ако трябва да бъде безсмъртен по своя дух, то такъв е необходимо да бъде и с тялото си, иначе се губи това, което наричаме човек. Всичко, каквото човек е вършил през живота си, вършил го е и с душата и с тялото си. И ако в съдния ден трябва да бъде осъден или оправдан, то човекът трябва да се яви там в оня си вид, с който тук на земята се е проявявал. Справедливостта изисква това така да бъде.

С коя възраст ще възкръснат телата: дали с оная, с която са умрели, или с някаква друга?

Тия въпроси са занимавали много свети отци, но за разрешението им нямаме ясни указания в св. Библия. Едни смятат, че ще се запази оная възраст, в която всеки е умрял, други - че всички ще бъдат в младенческа възраст, като ангели, а трети - че и децата ще се явят с тяло, каквото биха имали, ако достигнеха зряла възраст, със способност у майките им да ги разпознават.

Християнското учение за общото възкресение е най-симпатично от всичко друго, каквото бихме могли да пожелаем. То намалява страха от смъртта, внушава ни да търпим при болести, бедствия, унижения, страдания и бедност в тукашния живот, утешава ни с възможността да се видим с наши познати, приятели и близки роднини, радва ни с картината, че най-после всичко ще ни стане ясно, че ще съзерцаваме Твореца на вселената и, ако сме били добри и вярващи, ще участваме във вечното блаженство. Кой не би копнял за всичко това? Оттук иде християнският оптимизъм, който не се смущава от някакви пречки в живота, и при най-трудни обстоятелства.

Същевременно, обаче, идеята за възкресение на всички хора има и някои други внушения. Отвъд ще се търси отговорност и за злините, що сме сторили. Следователно, в наша изгода е още тук да се погрижим за тъй нареченото духовно възкресение, което не е нищо друго, освен правене усилия да очистим сърцата, душите и живота си от всичко гнило и лошо, като го заменим с добродетели, с чувства, желания и дела, угодни Богу.

И тъй, възкресението дава утеха в бурите на живота и зове към нравствен подвиг. А никога не сме имали такава необходимост от утеха и нравствен подвиг, както днес.

Б. Ппопов, преподавател в Пловдивската духовна семинария
Сп. "Братско слово", кн. 7/8, 1939 година.

Брой осми за 2002 година

Виж също:

Възкресение Христово - ПАСХА
Въведение в Православието: Иконография и иконопочитание
Православен календар за текущата година