Св. Тихон Задонски (1724 - 1783)
По-долу:
Виж също:
На руски език:
Св. Тихон Задонски
За вечен
живот сме сътворени от нашия Създател, със Словото Божие сме призовани и със свето Кръщение сме обновени. И Христос, Синът Божий затова е дошъл в света, за да ни призове за вечен
живот и да ни приближи към него - и само Той ни е необходим за тази цел.
Да получиш вечен живот, това трябва да бъде първата ти грижа и стремеж. Нямаш ли него, дори и целия свят да притежаваш, нищо нямаш. Всеки грях и пристрастие към суетата на света те отдалечава от него. Пази се от тях, за да не се лишиш от вечен живот. Ако полагаш усилия да пазиш временния си живот, макар че неизбежно ще го оставиш, и всичко правиш, за да не се лишиш от него - несравнено повече трябва да търсиш вечния живот и цялото си старание да влагаш, за да не се лишиш от него. Всичко временно е нищожно в сравнение с вечното. Търси само вечния живот като твое единствено истинско добро и избягвай с цялото си старание всичко, което затваря вратата към него. Бог е човеколюбив и иска да се спасиш. Нека това да бъде и твоето желание и така непременно ще се спасиш. Искай и търси така, както гладният търси храна, а жадният - питие, и ще получиш това което искаш.
Не подражавай на тези християни, които в този свят искат да се обогатят, да придобият чест и да се прославят. Те са забравили, че Синът Божий е пострадал и умрял за тях и чрез страданието и смъртта Си е отворил вратата към вечния живот и към това ги е призовал. Ясно е, че те желаят и търсят само това, което виждат, а което не виждат, към него не се стремят.
Всеки ден те подобно на Адам в рая посягат на забранения плод и предвкусват своята беда, а със сърцето си отстъпват от Бога. Приличат на израилтяните, които, излизайки от Египет, обърнали пак сърцата си към поробителите и така разгневили Бога.
По същият начин и християните, които при св. Кръщение са избавени от дяволските козни, както израилтяните от игото на фараона, и са призовани за вечни блага, често отклоняват сърцата си и се привързват към светското и видимото, оставят вечното и търсят временното. Не подражавай на такива християни, но към вечното благо с вяра и сърце се стреми. Християнското имане и наследство, чест и слава, богатство и съкровище не са от този свят, а са в бъдещия век. В небесното жилище са приготвени всички блага от Небесния Отец. Тях търси с цялото си старание, а от светските неща се ползвай с внимание и страх Божи, да не би с излишеството да разгневиш Господа Твоя Бог.
Апостолът е казал: „Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни" (1Тим. 6:7-8).
Църковен вестник, 2002 година
Св. Тихон Задонски
За да изправиш себе си и да станеш истински християнин, или Христов, постави пред твоите душевни очи светия Христов живот и често гледай към него и подражавай на Христовия пример. Ако би сърцето ти, като развалено, не иска, ти го принуждавай и убеждавай себе си да подражаваш на прекрасните Христови добродетели. Ти се оглеждаш в огледалото, за да видиш, какво ти е лицето, дали няма на него някои петна, и като видиш, че има такива, изглаждаш ги. Нека за душата ти бъде огледало непорочния Христов живот. Поглеждай в него често и виж каква е твоята душа, дали тя иска онова, което иска Христос, и дали прави онова, което е правил Христос, когато е живял на земята. А каквото видиш в нея противно на Христовия живот, всичко това, като петна, очиствай с покаяние и сърдечно съкрушение.
Христос Господ презрял в тоя свят почестите, славата и богатството, макар че като Господ на всички можел да има всичко. Ти не търсиш ли почести, блаженство и слава в тоя свят?
Христос живял в смирение на земята: ти не живееш ли в гордост и разкош?
Христос бил към всички любвеобилен и милосърден: ти не мразиш ли и не се ли озлобяваш към подобни на тебе човеци?
Укоряван, Христос никого не е укорявал: ти не укоряваш ли човека, който как и да е те укори и, нещо по-лошо, не укоряваш ли човека, който с нищо не те е укорил? - ти си такъв-онакъв, ти си мошеник, ти си мерзавец, разбойник, и др.
Христос бил кротък към всички хулители, а ти не хулиш ли ония, които те хулят?
Христос никому не отмъщавал, макар че в един миг би можал да погуби своите врагове: ти не отмъщаваш ли на онези, които те обиждат?
Христос претърпявал всичко: ти не роптаеш ли и не хулиш ли, когато ти се случват злополуки и страдания?
Ето така сравнявай твоята душа с Христовия живот и каквото забележиш противно, по всякакъв начин се старай да го изправиш, и да го последваш. Ако правиш така, уверявам те, че от ден на ден ще ставаш по-добър. Защото не е възможно да не се изправи оня, който често поглежда в това чисто огледало.
Наистина, подир Христа трябва да следва всеки, който иска да бъде с Него във вечния живот. Който иска в бъдещия живот да бъде съучастник на Христа в славата, трябва още в сегашния живот да Му е съобразен. Не напразно Христос е казал: "Дадох ви пример да правите и вие същото, каквото аз ви направих. И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене” (Иоан. 13:15. Мат. 10:38).
Размишлявай усърдно върху тези думи и сам ще разбереш и признаеш, че онзи, който иска да бъде спасен и да влезе в Христовото вечно царство, трябва да последва Христа. Който иска да следва подир Него във вечния живот, или да върви по Христовия път, който иска да отиде след Него в Неговото вечно небесно царство, той трябва с вяра и любов да върви подир Христа в този живот. Друг път за там няма.
Забележи какво казва Христос: "Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, и Аз им давам живот вечен" (Иоан. 10:27-28). "Овце" тука се разбират истинските християни, които се покоряват на Христовото учение и живеят тъй, както Той учи, и Го последват с вяра, със смирение, с любов и търпение, и така Ги въвежда във вечния живот, като идещи след Него. Следователно не са Христови овце ония, които не слушат Неговия глас, или светото Негово учение, и не отиват подире Му, а следователно не ще отидат с Него и във вечния живот. Това, християнино, е страшно, ала е истинско. Сам ти размисли върху тези Христови думи и ще признаеш, че е така.
Любезни християнино, ти трябва да вървиш по безопасния път, ако искаш без съмнение да отидеш във вечния живот. А кой е безопасният път? Да живееш в този свят по примера на Христовия живот. Живей прочее така, и ще се спасиш.
Св. Тихон Задонски
Горко на пастира, ако той със своите съблазни отваря на своите пасоми пътя към беззаконията.
Ако падне в голям грях пастирът или някой друг наставник, надалече ще се чуе за неговото падение и това ще съблазни много хора. Не е възможно, наистина не е възможно, да се скрият паденията на пастира и наставника, колкото те и да се стараят да ги скрият.
Гонението е насочено най-вече срещу пастирите на църквата. Причината за това е, че те с проповедта си и Божието слово разрушават дяволското царство, разкриват неговата заблуда и тъмнина, изтръгват човешките души от неговите ръце и ги довеждат в Христовото Царство. Затова сатаната яростно напада пастирите, като използва за свое оръдие злите хора.
1. Ти не трябва да търсиш тоя сан и тази почест, но да очакваш повикване.
2. Когато те повикат, разгледай себе си, ще можеш ли да подигнеш и понесеш толкова тежък товар. Ако не ще можеш, не се докосвай до него, за да не те отегчи и да те провали в бездната. Който иска други да изправя, трябва първом себе си да изправи. Който иска да учи, трябва първом себе си да научи. Който иска другите да пасе и спасява, трябва сам да е предпазлив. Който иска други да варди и пази, трябва сам да е добър. Който иска да бъде вожд, да показва път на други и да ги води към отечеството, трябва сам да върви напред. Трябва да бъде светлина на света, с която всички се просвещават, сол на земята и др. Който иска да бъде молител за други пред Бога, трябва първом сам да е чист и непорочен. Който иска други да изобличава за грехове, трябва самия него да не го изобличава съвестта, за да не чуе: "Лекарю, изцери се сам!". Размисли по това, възлюбени, и не се докосвай до по-тежък товар от твоите сили.
3. Пастирът трябва винаги да учи народа, да го води към истинско покаяние, да насажда в човешките сърца страх от Бога и любов, да заплашва безстрашните и неразкаяни грешници с Божия съд; да ободрява смутените и съмняващите се, и склонните към отчаяние с Божията милост и с евангелска утеха; да изкоренява суеверията, ересите и сектите. Всичкото това учение да го черпи от Израилевите извори, от свещените книги на словото Божие и да го предава на подчинените си люде.
4. Място за поучения е светият храм; обаче пастирът може и трябва да преподава поучение навсякъде, дето има събрание и дето се отдаде случай. В това дело пример за всички пастири е Спасителят на света Христос, Който поучавал не само в Соломоновия храм, но и по домове и в пустинята, и на други места. Случаят ще покаже на старателния и остроумен пастир какво и къде да говори, както виждаме това и в Евангелието. На трапезата например може да говори за трапезата на небесното царство и др.
5. Това, което ще говориш на народа, трябва първо достатъчно да го обсъдиш и добре да го разбереш, и после да го предлагаш на народа. Ястието първо се вари и се посолява, и после се предлага на трапезата и бива угодно и полезно на ония, които го ядат. Така и пастирът трябва първо да свари ястието на словото Божие вътре в сърцето си, да го посоли със солта на разума и пламенната вяра и тъй да предлага на гладния народ духовната трапеза; иначе пастирът лесно може в словото си да погреши.
6. Понеже хората са двояки: едни безгрижно живеят, а други са сломени от страха пред Божия съд и са жадни за утеха, то и пастирът има дълг в своето слово да предлага на безстрашните закона Божий и Божия съд и с това да ги води към истинско покаяние и съкрушение; а на съкрушените, наскърбените и смутените в съвестта си да дава евангелска утеха: "Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците…" (1 Тим. 1:15)
7. По един начин се казва изобличително слово изобщо и по друг - към едно лице. Когато се говори изобщо, може да се говори по-строго и по-остро, за да почувстват слушателите грешници удара на страха в сърцата си и така да се събудят от греховния сън. Това виждаме в пророческите и апостолските писания. Но когато искаш да кажеш изобличителни думи на един човек, и то за известен и на двама ви грях, в такъв случай говори предпазливо, да не би, желаейки да изцериш една рана, да отвориш по-голяма. Така че търси време и случай за това. А няма по-добър случай от този, когато той сам ти изповяда своя грях. Тогава ти всичко можеш да му кажеш, само че трябва да говориш кротко и със съжаление, а не с гняв, за да разбере, че ти му говориш от любов и че искрено му желаеш да се спаси.
8. Когато хора, каквито и да са те, вършат беззакония и ти знаеш това, недей да мълчиш, но навсякъде в твоите думи изобличавай техните беззакония, да не би да заприличаш на нямо куче, което не лае, макар и крадци да налитат на дома и да го разграбват, или пък вълци нападат стадото и го погубват. Застани тук, възлюбени, и показвай твоето пастирско дело, макар и да пострадаш. В това дело ти имаш за пример пророците, апостолите и Христовите светители, които някога са живели.
9. Пази се да не ласкаеш богати и високи люде, които живеят в разкош и гордост на тоя свят, и не омаловажавай пороците им, или което е по-лошо от това – да ги смяташ за нищо, та да не би вместо учител да бъдеш ласкател; но направо изобличавай всеки порок и навсякъде и всякога свидетелствай за истината, защото казваш слово Божие, като Божий пратеник. Нека всички такива знаят, че ти си техен пастир и учител, и че ще даваш за тях отговор на справедливия Съдия.
10. Пази се да не говориш словото Божие за човешка похвала и слава, да не би да погрешиш пред Бога, присвоявайки онова, което не е твое. Словото Божие е дадено за човешкото спасение и за прослава на Божието име: с тая цел и трябва да го проповядваш. Когато усърдно изпълняваш пастирската си длъжност, ще имаш похвала, макар и да не я желаеш, обаче не от всички. Добрите и старателните за своето спасение ще те обичат и хвалят, а злите и нехайните ще те мразят и хулят, защото не на всички се харесва всичко.
11. Всичко, на което ще поучаваш поверените на тебе люде, него сам ти първо трябва да го вършиш. Така ще поучаваш и с думи, и с дела, когато твоите нрави и живот бъдат съгласни с думите ти. Понеже на високо място седиш и си пред погледите на всички, всички виждат и забелязват що вършиш и що говориш. Поучавай ги, прочее, на добро и с твоите думи, и с твоя пример, та като слушат полезни думи от устата ти и виждат примера на добрия ти живот, да се ползват от твоите думи и живот! Възлюбени, бъди за твоите люде светлина – и с думи, и с живот, бъди тяхна сол, бъди им вожд към небесното отечество, а не препречен стълб на техния път! Посочвай им пътя и сам ти върви напред! Пази ги като страж и сам себе си пази! Казвай им Божията воля, но и самият ти пръв я изпълнявай! Поканвай на великата вечеря на вечното блаженство другите, но и сам ти върви напред!
12. Както старанието и делата на самия пастир, така и тия на людете не могат да се извършват и нямат успех без Божията помощ. Затова дълг на пастира е да се моли усърдно на Бога, за да помогне Той на него и на всички хора. С какви добродетели да е украсен и колко старателен трябва да бъде пастирът, св. апостол Павел излага в първото си и второ послание до Тимотея и в посланието до Тита. Чети сам, и ще видиш! Заслужава да отбележим следните негови думи:
"Епископът (и презвитерът) трябва да е непорочен, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност" (1 Тим. 3:24).
Из книгата на Сливенския митрополит Йоаникий Размишления за пастирското служение
Виж също:
www.Pravoslavieto.com