 |
|
Св.Никодим Светогорец (1748/9 - 1809) |
|
|
|
По-долу:
Виж също:
Дискусията за
това дали съществуват западни, главно римокатолически, влияния в трудовете и учението на свети Никодим занимава изследователите от последния близо един век. В центъра на тази
проблематика стоят основно двете творения на светеца, "Духовни упражнения" ("Πνευματικά Γυμνάσματα") и "Невидима бран" ("Αόρατος Πόλεμος")1. Когато стана ясно,
че на Запад съществуват подобни трудове със същото заглавие и абсолютно същото съдържание, а след направеното сравнение пък се оказа, че трудовете на светеца до голяма степен
представляват дословен превод на западните, тогава – ако можем да се изразим така – изследователите, привърженици на св. Никодим, се оказаха притиснати до стената, защото не можеха
да пренебрегнат очевидния резултат от сравнението, нито да отрекат фактите. При това, докато още бил жив светецът, срещу него било отправено същото обвинение от противника на
коливадите, книжовника Теодорит, в контекста на враждебните реакции, които предизвикал коливадският спор. Теодорит, който много огорчил светеца, най-вече с подмяната на
обяснителните бележки и коментари в "Кормчая книга" ("Πηδάλιον"), открил тогава, че "Духовни упражнения" не са оригинален труд на Никодим, а просто превод на чуждо творение, което
се разпространявало тогава анонимно: "То било преведено анонимно на нашия език, а Никодим, като го намери, добави и той, което му беше угодно, за възпитанието на Господа и го даде
за печат"2.
Какво се оказва тогава? Нима имаме случай на кражба на интелектуална собственост от страна на монаха от Наксос? Това мнение бе формулирано по много жесток начин от L. Gillet, който окачестви станалото като "филологическо и духовно пиратство" на трудове на римокатолическата книжнина3. Как би могла да бъде оправдана зависимостта на тези две творения от съответните творения на западни автори, чиито имена днес вече са известни на науката?
Действително, за автор на "Невидима бран" се приема Лоренцо Скуполи (Lorenzo Scupoli), монах от ордена на
театините, роден през 1530 г. в Отрандо, Кралство Неапол, който написал книга на италиански със заглавие "Combattimento Spirituale". "Духовни упражнения" пък са творение на друг
италианец, Джовани Пиетро Пинамонти (Giovanni Pietro Pinamonti), със заглавие "Esercizi Spirituali", а не на Игнацио Лойола, както се приемаше доскоро4.
Разбира се, не липсваха аргументи, които оправдават по един задоволителен начин тази зависимост, най-важните от които ще спомена. Като истински монах, скромен и смирен, свети Никодим не се интересувал да изпъкне като автор, при това на чужди творения. Съществуват негови трудове, върху които изобщо не бил поставил името си, както и други, които са разпространявани под чуждо име. Не търсел авторски лаври.
Колкото до двете спорни книги – още от заглавието им се вижда, че той изобщо не претендира за тяхното авторство. Заглавието на едната е: "Твърде душеполезна книга, наречена ‘Невидима бран’, съставена преди от някой си мъдър мъж, а пък украсена и изправена с голямо прилежание от преподобния монах господин Никодим". Подобно е и заглавието на другата книга: "За слава на Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, 'Духовни упражнения', разделени на уроци, упражнения и четива. Украсени с множество допълнения и различни бележки от преподобнейшия монах господин Никодим Светогорец". И така, нищо чуждо не е присвоено с цел преследване на суетна слава5.
И в двете творения присъства – в по-малка или по-голяма степен – перото на св. Никодим. Още Κ. Папулидис е направил едно интересно сравнително проучване за "Невидима бран", където приносът и участието на Никодим се вижда в обяснителните бележки, коментари, препратки и пр.6
Колкото до "Духовни упражнения", между едното и другото има толкова голяма разлика, че вече не може да става дума за зависимост. Една малка брошурка от 30 страници е превърната от свети Никодим в обемист том от 650 страници. Това всъщност означава и изразът "множество допълнения" от заглавието7.
Въпреки това обаче, и въпреки че голяма част от текста e излязла изпод ръката на св. Никодим, основателно възниква въпросът: оправдано ли е да се взимат трудове с чужда духовност и да се гради върху тях православният духовен живот? Теодорит отбелязва, че е "невъзможно да не се намира примесен там бацилът на тяхното злославие, защото не може безплодно дърво да роди смокини, нито от къпина късат грозде, по думите на Господа"8.
На това бихме могли да отговорим, че напълно православният свети Никодим e превърнал – с промените в текста им –
тези творения в православни, имунизирал ги e с Православието и в тях тече вече не бацилът на злославието, а сладкият нектар на православната вяра и живот. Още повече, че в неговото
съзнание заемането на идеи от западното богословие от страна на православните автори не представлява заслужаващо порицание деяние, стига заемките да са прочистени от еретическото
зломислие. Този възглед той изразява в "Книга за изповедта" ("Εξομολογητάριον"), където казва: "И това, да подбира някой доброто и правото от враговете, не е укорително; но не и
да заема гнилото и зловредното". Същото пише и в книгата си "Празничник" ("Εορτοδρόμιον"): "Зловредните учения и незаконните обичаи на латинците, както и на всички останали
еретици трябва да мразим и да избягваме; но ако у тях се намира нещо здраво и утвърдено от правилата на светите Събори, него не бива да мразим и да избягваме"9.
Все пак цялата тази проблематика и усилията да бъдат намерени доказателства за зависимостта на свети Никодим от тези две книги вече не са актуални след новите сведения, с които разполага науката и които напълно оправдават светеца. Тези нови сведения дължим на изследването на Ем. Франкискос, публикувано в списанието "Еранистис" [19 (1993) 102-135] под заглавие "’Невидима бран’ (1796), ‘Духовни упражнения’ (1800). Авторството на "преводите" на свети Никодим Светогорец". В това изследване по убедителен начин се доказва, че пряката зависимост на изданията на свети Никодим от италианските им оригинали вече не се приема като самопонятен факт. Свети Никодим не е намерил тези съчинения сам: това, че ги е ползвал, не е резултат от негови познанства с уж "католическата среда" на островите, където се е родил и израснал или от негови лични търсения. Връзката му с тези съчинения е косвена. Донесени са му от свети Макарий Коринтски, който заел ръкописите от библиотеката на Патмоския монастир, където също били записани като анонимни съчинения. Попаднали в ръцете му, преведени на простонароден гръцки език и той изиграл ролята само на получател и редактор, без да знае нищо нито за произхода, нито за авторите им10.
Чухме вчера в доклада на о. Теоклит, че след този развой на научното дирене той ревизира становището си за пряката връзка на свети Никодим с тези съчинения. Свети Никодим не е бил наясно с произхода им. Проявил послушание към св. Макарий, който също така ги намерил като анонимни съчинения в библиотеката на остров Патмос.
Позволете ми тук да отворя друга една голяма тема. След този развой в научното дирене въпросът за западното влияние в трудовете на свети Никодим би трябвало принципно да се смята за изчерпан. За съжаление обаче, не бил изчерпан. Известният професор Христос Янарас в наши дни повтаря случая с Теодорит, който като противник на коливадското движение искал да уязви св. Никодим, както видяхме, с това, че заема идеи от чужди творения. Професор Янарас разпростира сега западните влияния и върху други трудове на св. Никодим, върху "Книга за изповедта" и върху "Кормчая книга", както и върху учението му изобщо11.
Подобна проблема до сега не съществуваше, под въпрос бяха само двете съчинения, които разгледахме по-горе. Сега проблематични се явяват и други съчинения на свети Никодим; цялото му творчество и мисъл се поставят под въпрос. Това обаче е много опасно, защото, позовавайки се на Янарас, някои по-млади изследователи и учени повтарят същите обвинения. Тези позиции не са далеч от възгледите на "новите православни" за предбрачните отношения и свободната любов, а тяхна основна пречка са именно предписанията, съдържащи се в "Книга за изповедта" и "Кормчая книга". Затова и се опитват да ги лишат от силата им и да ги оклеветят.
О. Теоклит постъпи прекрасно, когато в редица свои публикации приведе много неопровержими доказателства и представи светоотеческата истина за любовта и брака, опитвайки се да изостри вниманието на духовници и теолози, за да престанат да се влияят от такъв вид опасни твърдения12. Става ми тъжно понякога, когато виждам, че принципният диспут Теоклит – Янарас се приема и тълкува като лична свада и по такъв начин поддръжникът на истината и на православната вяра, о. Теоклит, се поставя на същия кантар като изопачаващия православното учение професор Янарас.
Продължение на "новониколаитските" тези, развили се в кръговете на "новите православни", са писанията на професор Янарас за западните влияния в трудовете и учението на свети Никодим. И това, което стори о. Теоклит за "еротиката" на Янарас, го стори и о. Василиос Волудакис за съчиненията му срещу Никодим13.
Съдържателното изследване на о. Василиос беше възприето и от Свещения Кинотис на Света Гора, който издаде строго, но изпълнено с обич послание, с което изразява съжалението си за нападките срещу светогорския отец и изопачаването на неговото учение. Това послание започва по следния начин:
"Свещеният Кинотис с неописуема скръб и сърдечно единство научи за написаното срещу светия и богоносен наш отец Никодим Светогорец от професор г-н Христос Янарас в книгата му "Православието и Западът в най-новата гръцка държава", в която този велик и незаблудим учител на Църквата се представя като заблуден, обладан от духа на Запада и виновен за "рязката подмяна на църковното благочестие" и осветскостяването на нашия народ като реакция към юридическия, според него, манталитет на "Книга за изповедта" и "Кормчая книга", който "се разпространил много бързо, като чума в пастирската практика на Гръцката църква"14.
С други думи професор Янарас вярва, че "Книга за изповедта" и "Кормчая книга", с манталитета, който налагат, са чума, заразна болест, която се е разпространила много бързо, тъй че днес Гръцката църква е болна от бацила, предаден й от св. Никодим. Занимаващите се със свети Никодим знаем, че особено тези две съчинения били подложени на щателна проверка от свети и изпитани в православното учение старци; самият св. Никодим предал книгите си с препоръката на Вселенската патриаршия и те били проверени от учени и известни със своите православни възгледи старци извънредно грижливо, да не би им убегне нещо неуместно и противно на православното Предание. Де да вършеха същото и днес мнозина надути и горди със своите оригинални идеи теолози, де да вършеше същото и професор Янарас. Щяхме да избегнем това разминаване и объркване в разкъсаната и осакатена от користолюбието богословска мисъл, която се приема за законна и здрава, дори когато преминава отвъд границите на заблудата и ереста. Сега не само не търсим мнението на утвърдени старци, но и когато самите те от безпокойство и любов ни го кажат, ги хулим и злословим като обладани от страсти. Почти всички трудове на св. Никодим, но най-вече "Кормчая книга" и "Книга за изповедта" имат утвърдителни грамоти, че не съдържат нищо противно на църковното учение. Кой санкционира "православието" в книгите на Янарас, а и на всички останали теолози?
При всички случаи, въз основа на тези "чумави", според Янарас, съчинения в продължение на векове духовниците, между които и мнозина светии, като свети Нектарий Егински, изповядваха хората. Отец Василиос Волудакис привежда изрази от творенията на св. Нектарий, които изглеждат много по-юридически и законническо-строги. В такъв случай професор Янарас би трябвало да се обърне и срещу свети Нектарий. Но не дръзва да го стори, защото знае, че св. Нектарий е твърде познат в православния свят, особено почитан и уважаван; затова напада непретенциозния, смирен и по-малко известен св. Никодим, като си мисли, че тук критиката му ще мине15.
У всички свети Отци има множество места, които говорят за Божията справедливост, Божия гняв и страха от Бога; Отците говорят не само за любовта, но и за справедливостта у Бога. Отец Волудакис представя много подобни светоотечески цитати. Това, което казват те, обаче няма абсолютно никакво отношение с юридическата терминология и манталитет на Запада. Може би трябва, както се спомена и тук, да има някакво въведение към изданията на "Кормчая", разясняващо този въпрос. Бог, Който наказва и Църквата, която чрез духовниците налага епитимии, не действат като съдии, но като лекари; не съдят, а лекуват.
И тъй, в светоотеческата книжнина съществуват безброй места, където срещаме подобна терминология и подход. Възможно ли е изобщо, изключително "светоотеческият" свети Никодим, който от дете е израснал и е пропит с църковното предание, което познавал така, както никой друг от съвременниците му, наизуст и разбъркано, по памет, и което станало неговото "аз", неговата същност – било ли е изобщо възможно да възприеме линия, различна от линията на светите Отци на Църквата, която да се превърне в "чума" за православните?
Зарадвах се, че и о. Теоклит в доклада си и тук присъстващият игумен о. Георгий Капсанис казаха, че въпросът за изопачаването на учението на св. Никодим е сериозен и не бива да премине незабелязано на тази конференция, която се организира в чест на свети Никодим от светата обител, носеща неговото име и почитаща го като незаблуден светец и отец на Църквата. С доклада си исках да покажа, че св. Никодим бе оправдан първо, когато бил представен от Теодорит и други като преписвач на чужди съчинения. Оправдан е и сега, за втори път, когато несправедливо е обвиняван от професор Янарас. Ако беше жив той, щеше да направи същото, което сторил, когато го обвинявали, че отдавал прекомерна почит на Пресвета Богородица: позовал се на светите Отци преди него, като казвал, че първо тях трябва да обвинят. Същото важи и за "неговия" юридическия и законнически дух: ще трябва да обвиним и светите Отци преди него.
Свети Никодим Светогорец няма нужда от защита: той е непоклатим стълб на православната вяра и името му заслужава само възхвала и химни.
Бележки
1. Вж.: Εμμ. Φραγκίσκου, ""Αόρατος Πόλεμος" (1796), "Γυμνάσματα Πνευματικά" (1800). Η πατρότητα των "μεταφράσεων" του Νικοδήμου Αγιορείτη", Ο Ερανιστής, έτος ΚΕ-ΛΑ, τόμος 19(1993)104. Втората от двете книги е издадена на български език под заглавие "Стремеж към съвършенство" (бел. прев.).
2. Вж.: Ευλογίου Κουρίλα, "Κατάλογος αγιορειτικών χειρογράφων", Θεολογία 16 (1938) 351. Κ. Παπουλίδη, "Η συγγένεια του βιβλίου "Γυμνάσματα Πνευματικά" του Αγίου Νικοδήμου του Αγιορείτου με το "Exercicios Spirituales" του Αγίου Ιγνατίου de Loyola", εν Κ. Παπουλίδη, Αγιορειτικά, έκδ. Πανσέληνος, Άγιον Όρος 1993, σελ. 125-127.
3. Вж.: Sobornost 12 (1952) 586, където има критика на L. Gillet, за въведението на Η. Α. Hodges в английския превод на "Невидимата бран". Εμμ. Φραγκίσκου, όπ.π., σελ. 127-128.
4. Вж.: Κ. Παπουλίδη, "Η συγγένεια του βιβλίου Αόρατος Πόλεμος" του Νικοδήμου Αγιορείτου με το "Combattimento Spirituale" του Lorenzo Scupoli)), в: Κ. Παπουλίδη, Αγιορειτικά, σελ. 107ε. και 123.
5. Вж.: Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Άγιος Νικόδημος ο Αγιορείτης. Ο βίος και τα έργα του (1749-1809), εκδ. "Αστέρος", Αθήνα 1959, εκδ. ά.τ.χ., σελ. 191.
6. Κ. Παπουλίδη, "Η συγγένεια του βιβλίου "Αόρατος Πόλεμος"... ", όπ.π., σελ. 111ε.
7. Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, όπ.π., σελ. 198.
8. Текстът в: Κ. Παπουλίδη, όπ.π., σελ. 126.
9. Εμμ. Φραγκίσκου, όπ.π., σελ. 128. Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, όπ.π., σελ. 192.
10. Εμμ. Φραγκίσκου, όπ.π., σελ. 127 και 131.
11. Χρ. Γιανναρά, Ορθοδοξία και Δύση στη νεώτερη Ελλάδα, εκδ. Δόμος, Αθήνα 1993. Протопрезвитер Κωνσταντίνος Καραϊσαρίδης в своя труд "Ο Άγιος Νικόδημος ο Αγιορείτης και το λειτουργικό του έργο", изд. "Ακρίτα", Αθήνα 1998, в който има отделна глава за "твърдението за наличието на западно влияние в трудовете на св. Никодим Светогорец", стр. 235 и сл. обобщава по следния начин обвиненията на Хр. Янарас срещу свети Никодим: а) "подмяна на църковното благочестие", б) "представяне на Бога като садист и терорист с безкрайни изисквания към неможещия да отговори на тях човек", в) "кошмарен номинализъм в книгите му "Книга за изповедта" и "Кормчая книга", г) "манихейско различаване на чисти и нечисти хора" и др. (стр. 251 -252).
12. Тезите на о. Теоклит могат да се намерят сега в новата книга, която издаде общежитийният монастир "Преподобни Никодим". Вж.: Μοναχού Θεοκλήτου Διονυσιάτου, Ο Άγιος Νικόδημος ο Αγιορείτης και η Νεονικολαϊτική Σχολή, έκδ. Ι. Κοινοβίου Οσίου Νικοδήμου, Γουμένισσα 2002.
13. Βασιλείου Βολουδάκη, Πρεσβυτέρου, Ορθοδοξία και Χρ. Γανναράς, έκδ. "Υπακοή", Αθήνα 1993.
14. Посланието на Свещения Кинотис носи заглавието "Отхвърляне на заблудените твърдения на Хр. Янарас относно светия наш отец Никодим Светогорец" ("Αναίρεσις των πεπλανημένων θέσεων του Χρ. Γιανναρά περί του εν Αγίοις Πατρός ημών Νικοδήμου του Αγιορείτου"), с дата 13/26 март 1993 г. Част от него е публикувана в цитираното изследване на о. Василиос Волудакис (стр. 264-269); целият текст е публикуван в споменатата книга на о. Теоклит, издадена от общежитийния монастир "Преподобни Никодим" (стр. 198-214). В същата книга, между авторите, опровергали еретическите разсъждения на Хр. Янарас, о. Теоклит споменава кипърския теолог Панайотис Телевантос, който написал почти цял труд по въпроса (от 50 стр.) и си кореспондирал също със списанието "Синаксис", което поело защитата на тезите на Хр. Янарас (цит. съч., стр. 216-233. Също стр. 58, 214).
15. Βασιλείου Βολουδάκη, όπ.π., σελ. 63-65.
Професор протопрезвитер Теодорос Зисис 
www.Pravoslavieto.com