Св. Иполит епископ и мъченик
(ок.170 - ок.235)
Св. Иполит епископ и мъченик
(ок.170 - ок.235)
Св. свещеномъченик Иполит (Hippolitus, Ипполит) Римски е философ, богослов-ересолог и един от първите екзегети, писали на
Запад. Св. Патриарх Фотий го нарича ученик на
св. Ириней Лионски, макар че не е известно дали св. Иполит е познавал
лионския светител лично. Неговият главен труд "Опровержение на всички ереси" е насочен към гностиците. Борел се е също и против
антитринитарното учение на Савелий. Загинал мъченически по време на гоненията на император Максимин Тракиянина около 235 година.
Паметта му се празнува на 30 януари.
Виж също: Житие и тропар на св. Иполит
Римски.
Тъй като ти толкова ревностно искаше да
научиш предложените ти (по-долу) от мен глави, възлюблени ми братко Теофиле, то аз сметнах за необходимо, щедро
почерпвайки, като от свещен източник, от самото Свещено писание, да ти представя това, за което молиш, за да може ти, не само
възприемайки го със слуха на ухото си да се възрадваш, но и след това, изследвайки самите неща, да можеш за всичко да прославиш
Бога. Нека това ти бъде напътствие от нас против беди в истинския живот, тъй като ти, вземайки от готовото слово, си посял в
пространството на своето сърце като на тучна и чиста земя нещо, което мнозина не познават и не биха приели. С това ще посрамиш и
противящите се и говорещите против спасителното Слово. Но внимавай, не предавай тези слова на неверници и хулители (опасността
ще е голяма), но ги съобщавай на благочестивите и верни хора, които искат да живеят със страх свято и праведно. Не напразно
блаженият апостол, поучавайки Тимотея, казва: 
"О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата (1Тим. 6:20, 21).
И още: "И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат" (2Тим. 2:1-2).
И още: "И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат" (2Тим. 2:1-2).
И тъй, ако блаженият апостол внимателно е предавал това, което не всички са могли да научат, предвиждайки духом, че не всички имат вяра (2Сол. 3:2), на колко по-голяма опасност се подлагаме ние, ако неразумно и както се случи, предаваме Божиите слова на нечестиви и недостойни люде.
Блажените пророци са били за нас очи, доколкото са прозирали с вяра тайните на Словото, които са послужили и след това на бивши родове, говорили са не само за миналото, но и за настоящето, и са възвестявали бъдещето, за да не бъде пророкът само пророк за своето време, но, предсказвайки бъдещето за всички родове, да бъде признаван наистина за пророк. Понеже тези отци, подготвени от пророчески дух и достойно почитани от Самото Слово, по подобие на музикални инструменти, са носели винаги затворено в себе си Словото, като поразяващо оръдие, - и движени от Него са възвестявали това, което е било угодно Богу. Не със своята сила са говорили те (не се лъжи), и не това, което са искали, са възвестявали на другите (2Петр. 1:21), но, първо, направо са били осенявани от Словото, после във видения, научавали добре бъдещето и едва тогава, твърдо уверени, са говорили това, което е било разкрито от Бога само на тях. Иначе как пророкът ще се нарича пророк, ако духом не е предвидил бъдещето? Ако пророкът говори за нещо минало, то той не би бил пророк, говорейки за това, което е пред очите на всички.
Възвестяващият бъдещето се нарича справедливо пророк и затова благоразумно пророците от древността са се наричали ясновидци (1 Цар. 9:9 и 1 Цар. 29:29). Затова и ние, добре изучили техните предсказания, говорим не свои собствени измислици и не си позволяваме да заменим с други, нови думи древните сказания на пророците, чиито писания, предлагаме (в църквата) и четем на можещите правилно да вярват, защото оттук тръгва общата за тях и другите полза: за говорещия тази, че той, съхранявайки в паметта си предлаганото, го разяснява правилно, а за слушащия тази, че той прилага ума си към това, което се говори. И тъй, когато и сега ни предстои обща работа, - на говорещия безпогрешно да предаде, а на слушащия, правилно чувайки, да приеме предлаганото, то моля те да възнесеш за това заедно с мен молитва към Бога.
Ти искаш да знаеш как Се е откривало в древността на блажените пророци Божието Слово, което е Божият Син, в древните времена наричан Слово? Именно така, чрез всички светии, То показва своето милосърдие и безпристрастност, просвещавайки ги и направлявайки ги, като опитен лекар, към това, което е спасително за нас, защото То познава човешката немощ. Невярващите се старае да научи, заблуждаващите се връща в правия път, на тези, които Го търсят с вяра, лесно се разкрива, ако те със светъл взор и чисто сърце силно желаят да почукат на вратата, То мигновено я отваря (Мат. 7:7, 8). Никого от Своите раби не отхвърля като недостоен за Божествените тайни. Не предпочита богатия пред бедния, не унижава бедния за мизерията му, нито порицава варварина, нито отлъчва скопеца, като не човек, нито ненавижда жената за изначалното и непослушание, но всички приема и всички иска да спаси, всички иска да направи Божии синове и всички светци призовава в единен съвършен човек. Защото единно е Словото и Божият Син, чрез което и ние, получавайки възраждане от Светия Дух, всички искаме да се превърнем в единния съвършен и небесен човек, да стигнем до състояние на мъж съвършен (Ефес. 4:13).
По начало Божието Слово е било безплътно, но То е облечено в свята плът от Светата Дева, както жених, търсещ за себе си свадбена дреха с която да пострада на кръста, за да може, разтваряйки нашето смъртно тяло със силата Си и смесвайки тленното с нетленно и немощното със силно, да спаси погиващия човек. По този начин кръстът, на който се е извършвало Господнето страдание, се превръща в тъкачен стан. Основата му - силата на Светия Дух, вътъка - свещената плът, изтъкана от Духа, нишките - благодатта, закрепваща и съединяваща с Христовата любов това и другото в едно, совалките - Словото, а трудещите се тъкачи - патриарси и пророци, изтъкали на Христа красиво наметало и съвършен хитон: преминавайки през (реда) им, Словото, като совалка тъче това, което иска Отецът.
Но тъй като вече е време да пристъпим към нашия предмет, то достатъчно е и това, което досега казахме като предисловие в името на Божията слава. Сега е редно, взимайки Свещеното писание, да покажем от него, какво е и какво ще бъде пришествието на антихриста; в какво време и в кои години ще се яви този беззаконник; откъде ще дойде той и от какво племе и какво е името му, посочено в писанието с число на буквите; по какъв начин ще прелъсти той хората, събирайки ги от краищата на земята; как ще въздигне скръб и гонение на светци и ще се величае, като Бог; какъв ще бъде краят му; по какъв начин ще последва появяването на Господа от небесата, и как ще изгори целия свят; какво ще бъде славното и небесно царство на светците, царуващи с Христа, и какво ще бъде мъчението в огъня на нечистите?
Господ Бог Иисус Христос, по силата на Своето царско достойнство и слава, е бил предсказан като лъв (Откр. 5:5) (по подобен начин Свещеното писание е представило антихриста като лъв, заради неговата тирания и насилие. И по всичко може да заприлича този прелъстител на Божия Син. Лъв е Христос - лъв е и антихристът; Христос е цар (Иоан. 18: 37) - цар е и антихриста; Спасителят Се е появил като Агнец (Иоан. 1:29) - по подобен начин ще се появи и той, като агнец, бидейки вълк отвътре (Мат. 7:15). Спасителят е влязъл чрез обрязване в света - така ще влезе и той; Господ е изпратил апостолите във всички народи - по подобен начин ще изпрати и той лъжеапостолите. Спасителят е събрал разпилените овце (Иоан. 11:52) - и той така ще събере разпиления народ. Господ е дал печат на вярващите в Него - и той ще даде; Спасителят се е явил в човешки образ - и той ще дойде в човешки образ. Спасителят е възкръснал (от смъртта) и е показал свещената Си плът като храм (Иоан. 2:19) - и той ще въздигне в Иерусалим каменен храм. Прелъстяващите му хитрости ще покажем по-нататък, а сега да се обърнем към разглеждане на това, което следва.
Блаженият Иаков, предвъзвестявайки в своите благословения за Господа и нашия Спасител, казва така:
"Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове. Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне? Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят — от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе — пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде — облеклото си; блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко" (Бит. 49:8-12).
Можех да ти разкажа това с други думи, обаче реших да предложа оригиналния текст; но тъй като думите му изискват обяснения, то аз няма да ги пренебрегна. Това наистина са думи славни и Божествени, които могат да са от полза за душата.
Млад лъв е нарекъл пророкът Христа, произлязъл по плът от Иуда и Давид, не от семе, обаче, Давидово роден, но заченат от Светия Дух и произлязъл от свещено растение — от земята. Защото Исаия казва: "И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен" (Ис. 11:1). Този, наречен от Исаия цвят, Иаков е нарекъл растение. Защото в началото Той е възникнал като растение, а след това е разцъфтял в света. А когато се казва "наведе се и легна като лъв и лъвица", то с това се показва тридневното успение на Христос, както и Исаия казва: "Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега — убийци" (Ис. 1:21). Подобно и Давид: "Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля" (Пс. 3:5), показвайки в това изречение и успението Му и последвалото възкресение. А Иаков казва: "Кой ще го вдигне?" Тоест казва същото, което и Давид, както и Павел: "Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите" (Гал. 1:1).
Когато казва: "Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят — от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите", той посочва пророчеството, изпълнило се върху Христа. Защото Той е нашата надежда: ние копнеем за Него и с вярата си виждаме бъдещето, изпълнено с небесна сила.
Той вързва о лоза своето осле, тоест подобните му обрязани хора към званието си, защото Сам е бил лоза (Иоан. 15:1). И о лозата на най-доброто лозе — пърлето на своята ослица, — хората от езичниците, призовавайки обрязаните в една вяра.
Във вино пере дрехата си — има предвид благодатта на Светия Дух, от Отца низходяща върху Иордан. И в кръв от грозде — облеклото си, — кръвта на кое грозде, ако не на своята плът, подобно на чепка от грозде, изцедена от дърво? От реброто й са потекли два източника — на кръв и вода: умивайки се с тях, се пречистват народите, които Той смята за Свое облекло.
Блестят очите му от вино. Кои са Христовите очи, ако не блажените пророци? Те, проглеждайки чрез Духа и провъзгласявайки предстоящите Му страдания, виждайки Го с тази сила с духовни очи, се възрадваха (Иоан. 8:56), бидейки обладани от самото Слово и Неговата благодат.
С думите: И бели са зъбите му от мляко означава излизащите от светите уста Христови заповеди, чисти като мляко.
И тъй, когато Писанието провъзгласило Христос за лъв и млада лъвица, то подобни думи са казани и за антихриста. Моисей казва така: "Дан е млад лъв, който избягва из Васан" (Втор. 33:22). Но за да не сгреши някой, мислейки, че тази дума е казана за Спасителя, нека й обърне внимание. Дан, казва, е млад лъв, назовавайки Дановото коляно, обявява, че от него ще се роди антихрист. Защото както от Иудовото коляно се ражда Христос, така от Дановото коляно ще се роди антихриста. А че това е така — Иаков казва: "Дан ще бъде змия на път, аспида на пътека, която ухапва крака на коня" (Бит. 4 9:17). Коя е тази змия, ако не антихриста, прелъстителят, за когото се говори в книгата "Битие" (3:1), прелъстил Ева и спънал Адам?
Но тъй като това трябва да се докаже с още много свидетелства, то ние не ще се откажем да го направим.
Че действително от Дановото коляно ще се роди и възстане тиранин и цар, ужасен съдия, син на дявола, за това говори пророкът: "Дан ще съди народа си като едно от Израилевите колена" (Бит. 49:16). Но някой ще възрази, че това е казано за Самсон, който, раждайки се от Дановото коляно, съди народа двадесет години. Това се е сбъднало за Самсон само отчасти, а напълно ще се сбъдне за антихриста. Защото Иеремия казва: "От Дан ще чуем пръхкане на конете му: от громкото цвилене на жребците му трепери цяла земя" (Иер. 8:16).
И друг пророк казва: "Ще събере цялата си сила от изтока на слънцето до запада, тези, които е повикал и които не е повикал, ще тръгнат с него. Той ще направи морето бяло от множество корабни платна, а полето ще направи черно от големите щитове на тежко въоръжена пехота, и всеки, който се срещне с него в битка, ще падне от меч."
Че това е казано не за някой друг, а за онзи безсрамен и богопротивен тиранин, ще покажем по-долу.
И Исаия казва така:
"И тогава, кога Господ извърши всичкото си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия — пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден" (Ис. 10:12-14, 16, 17).
Също и на друго място:
"Как изчезна мъчителят — пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите, който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение. Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост; и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече. Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята. Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше, вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им? Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница; а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, — ти си като тъпкан труп, няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене. Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята" (Ис. 14:4-21).
По подобен начин и Иезекия казва за него така:
"И биде към мене Слово Господне: сине човешки! кажи на началника на Тир: тъй казва Господ Бог: задето се надигна сърцето ти и казваш: "аз съм бог, седя на божие седалище, в сърцето на моретата", и, бидейки човек, а не Бог, туряш твоя ум наравно с Божия ум, — ето, ти си по-мъдър от Даниила, няма тайна, скрита от тебе; с мъдростта си и с разума си ти си спечели богатство и в своите съкровищници събра злато и сребро; с голямата си мъдрост, чрез търговията си, ти умножи богатството си, и умът ти се възгордя с твоето богатство, — затова тъй казва Господ Бог: понеже ти туряш твоя ум наравно с Божия ум, ето, Аз ще доведа против тебе другоземци, най-върлите измежду народите, и те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък; те ще те в гроб свалят, и ще умреш в сърцето на моретата със смърт на убити. Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: "аз съм бог", когато в ръката на оногова, който те убива, ти ще бъдеш човек, а не бог? Ти ще умреш от ръката на другоземци със смърт на необрязани; защото Аз рекох това, казва Господ Бог" (Иезек. 28:2-10).
За изложението на тези думи, да видим по-конкретно какво казва Даниил във виденията. Той, говорейки поотделно за царствата, на които предстои да съществуват в последните времена, е показал и пришествието на антихриста, и свършека на този свят. Той казва, обяснявайки Навуходоносоровото видение:
"Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — от сребро, коремът и бедрата му — медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя" (Дан. 2:31-35).
Присъединявайки към това и собствените Даниилови видения, ще направим едно обяснение на това и другото, като покажем как те не си противоречат помежду си и са истинни. Той казва така:
"Гледах в нощното си видение, и ето, четирите ветрове небесни се бореха на голямото море, и четири големи звяра излязоха от морето, неприлични един на други. Първият беше като лъв, но крилете му орлови: гледах, докле му изскубаха крилете, и биде дигнат от земята и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце. И ето, още един звяр, втори, приличен на мечка, стоеше откъм едната страна, и три глика в устата му. После видях: ето, още един звяр, като леопард: на гърба му четири птичи крила, и четири глави имаше тоя звяр. След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и твърде силен; имаше големи железни зъби; той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе; той се отличаваше от всички предишни зверове, и имаше десет рога. Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него; и ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто" (Дан. 7:2-8).
"Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му — като чиста вълна; престолът Му — като огнен пламък, колелата Му — като пламтящ огън. Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха. Видях тогава, че за изречените горделиви думи, каквито рогът говори, звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън, за да изгори. И от другите зверове биде отнета властта им" (Дан. 7:9-12).
"Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши" (Дан. 7:13-14).
Доколкото на някои това разказано тайнство се струва неразбираемо, то ние няма да скрием нищо необходимо за разбирането му от притежаващите здрав разум.
Говорейки за лъвицата, излизаща от морето, пророкът е обозначил вавилонското царство, както и с това, че на онова тяло главата е била златна. С това, че крилете на лъва са като орлови, се обозначава, че вавилонския цар се е въздигнал и се е опълчил срещу Бога. А че крилете му са били изскубани, означава, че му е била отнета славата: защото той е бил изгонен от царството си. А с думите: и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце се показва, че той се е разкаял, опознавайки себе си, че и той е човек, и е въздал слава на Бога.
След лъва е видял втори звяр, подобен на мечка: това са били персите, защото след вавилонците са властвали персите. С думите "три глика в устата му" - показват три народа: персите, мидите и вавилонците; същото показва във (видяното) тяло и споменатото след златото сребро. След това третият звяр - леопардът: това са били елините. Защото след персите властта е взел Александър Македонски, който е победил Дарий, в тялото той се обозначава с мед. Отбелязвайки, че той има четири птичи крила (и четири глави), очевидно се посочва, как ще се раздели Александровото царство: защото под четирите глави се разбират четирима произлезли от него царе, тъй като Александър, умирайки, е разделил царството си на четири части.
После казва: "Четвъртият звяр е страшен и ужасен: имаше големи железни зъби." Кой е това ако не римляните? Това е желязото — властващото сега царство (Римското): защото пищелите му са железни. След това ни остава (да обясним) стъпалата на нозете в тялото, на които една част е желязна и част глинена, смесени помежду си. Чрез палците на нозете му пророкът тайнствено е показал царете, които ще излязат от него, за което Даниил казва: "Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него." С това се показва не някой друг, а антихристът, който по същия начин ще възстанови Иудейското царство. Три рога, казва, ще му бъдат изтръгнати: това са трима царе: египетския, либийския и етиопския, които той ще убие по време на война в сражение (сравни Дан. 11:43). И завладявайки здраво всичко, той, бидейки жесток тиранин, ще въздигне скръб и гонение за хората, над които ще се възнесе. Защото Даниил казва: "Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше. Звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън, за да изгори" (Дан. 7:21,11).
След малко ще дойде от небесата Камъкът, поразил тялото и съкрушил предишното, представляващ всичките царства и дал царство на светиите на Вишния. Той се превърнал в голяма планина, и изпълнил цялата земя, за него Даниил казва:
"Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши" (Дан. 7:13,14).
Показва властта, дадена от Отца на Сина (Мат. 28:18), който е цар на небесно, земно и подземно (Филип. 2:10) и съдия на всички. На небесните, защото Словото на Отца е съществувало преди всички, на земните — защото То се е родило човек сред човеците, обновявайки със Себе си Адам, на подземните — защото То се е вселило в мъртвите, възвестявайки радост на душите на светците (1 Петр. 3:19) и със смъртта Си побеждавайки смъртта.
Когато се сбъдне това, че и десетте пръста (на нозете) на истукана се превърнат в народни държави, и десетте рога на четвъртия звяр се разделят на десет царства: тогава по-ясно бихме видели всичко горепосочено и бихме го проследили нагледно.
Златната глава на тялото и (според друго видение) лъвът са били вавилонците; сребърните гърди и ръце, и мечката — персите и мидите; медните корем и бедра и леопардът — елините, получили власт от времето на Александър; железните пищяли и страшният и ужасен звяр — римляните, властващи сега; стъпалата на нозете от глина и желязо и десетте рога са обозначавали царствата, на които предстои да съществуват; единият малък рог, изникващ в тях — антихриста; камъкът, поразяващ тялото, изпълващ земята, и носещ съд на света — Христос.
Преподаваме ти това, възлюблени, със страх, но благосклонно и с нескончаемата Христова любов. Защото ако живялите преди нас блажени пророци, виждайки това, не са искали да проповядват открито, за да не смутят човешките души, а са го излагали тайно в притчи и гадания, казвайки: "Тук се иска ум, който да има мъдрост" (Откр. 17:9): то на колко по-голяма опасност се подлагаме ние, дръзвайки да говорим открито това, което е разказано тайно от тях?
Да видим сега, какво, най-накрая, ще се случи на тази нечиста (римска) блудница, какво и колко по Божия гняв ще бъде нейното лично мъчение преди (всеобщия) съд?
Ела, блажени Исаия, възстани, кажи ясно това, което си пророкувал за великия Вавилон. Защото ти си разказал и за Иерусалим, и то се е сбъднало. Ти си разказал за него ясно:
"Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло — като след разорение от чужденци. И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град" (Ис. 1:7,8).
Е, какво? Не се ли е сбъднало вече това? Не се ли е осъществило казаното от теб? Не е ли опустошена тяхната Иудейска земя? Не е ли изгорено светилището им? Не са ли съборени стените им? Не са ли разорени градовете им? Не разсипват ли чужденци страната им? Не владеят ли римляни земята им? И ето нечестивите, възненавиждайки те, те умъртвиха, а също и Христа разпнаха. Ти умря в мир, но сега живееш в Христос.
Кого от вас ще обикна повече, тебе ли, но и Иеремия е мъченик за вярата? Ако си повече от Иеремия, то и Даниил свидетелства мъченически. Данииле, — повече от всички ще те похваля; но и Иоан не лъже. С какви уста и език да ви прославям, повече от говорещото във вас Слово? Умрели сте с Христа, но и ще оживеете с Христос. Чуйте и се възрадвайте: казаното от вас се е сбъднало точно. Вие първи сте видели това и после сте възвестили на всички родове, като сте им послужили с Божиите слова. Вие сте наречени пророци, за да можете да спасите всички. Защото пророкът е наистина пророк тогава, когато, предвъзвестявайки бъдещето, накрая го видим осъществено. Вие сте ученици на добрия Учител. Заслужено провъзгласявам това като за живи, защото вие вече имате на небесата очаквания от вас нетленен венец на правдата (2Тим. 4:8).
Кажи ми, блажени Данииле, увери ме, моля те. Ти пророкуваш за лъв във Вавилон, защото си бил пленник там; разкриваш бъдещето за мечката: тогава още си живял на света и си видял това осъществено. След това ми говориш за леопард: и откъде можеш да знаеш това, след като тогава ти вече си починал? Кой те е научил да разкажеш това, ако не Създалия те в майчината утроба (сравни Иер. 1:5)? Бог, казваш. Ти каза и не излъга: възстана леопардът (Дан. 7:6), дойде еднорогия козел, срази овена, съкруши рогата му, стъпка го с крака, възнесе се в падението му, възстанаха четирите рога под него (Дан. 8:2-8). Възрадвай се, блажени Данииле: ти не сгреши, — всичко това се сбъдна.
След това ми разкажи за четвъртия звяр, страшен и ужасен, зъбите му железни и ноктите му от мед, той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе. Наистина сега господства това желязо, ето, то смирява и прави изтънчено всичко, и ето неволно покорява всички. Това виждаме сега, и научени от тебе сега прославяме Бога.
Но понеже имахме намерение да разкажем за блудницата (сравни глав. 29), то ела, блажени Исаия, да чуем какво казваш ти за Вавилон.
"Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна. Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки: твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля. Нашият Изкупител — името Му е Господ Саваот — е Светият Израилев. Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата" (Ис. 47:1-5).
"Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго. И си казваше: "вечно ще бъда господарка", а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле. Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: "аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца". Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото — загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии. И ти си думаше в сърце: "аз съм, и няма никоя освен мене". И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш. Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би — ще си помогнеш, може би — ще устоиш. Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него. Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой не те спасява" (Ис. 47:6-15).
Ето какво ти предсказва Исаия; да видим, не е ли казал същото и Иоан.
Защото той, намирайки се на остров Патмос, е видял откровението на страшните тайни, и разказвайки ги подробно, научава и другите. Кажи ми, блажени Иоане, апостол и ученик Господен, какво си видял или чул за Вавилон? Събуди се и кажи, нима не той те е пратил в изгнание?
"След това дойде един от седемте Ангели, които имаха седемте чаши, и говори с мене, като ми каза: дойди, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над многото води; с нея блудствуваха земните царе, и с виното на блудството й се опиха жителите на земята. И ме отнесе духом в пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога. А жената беше облечена в багреница и червено, украсена със злато, драгоценни камъни и бисери; в ръка си държеше златна чаша, пълна с гнусотии и нечистота от блудството й; и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон Великий, майка на блудниците и на земните гнусотии" (Откр. 17:1-5).
"Видях , че жената беше пияна от кръвта на светиите и от кръвта на свидетелите Иисусови, и, като я видях, почудих се твърде много. И каза ми Ангелът: какво се чудиш? Аз ще ти кажа тайната на жената и на тоя звяр, който я носи и има седем глави и десет рога. Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува" (Откр. 17:6 - 8).
"Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената, и са седем царе, от които петима паднаха, единият стои, а другият още не е дошъл; когато пък дойде, той ще трябва малко да остане. И звярът, който беше и който го няма, е осмий; той е от седемте, и ще загине. А десетте рога, що видя, са десет царе, които още не са получили царство, но като царе ще получат власт само за един час заедно със звяра. Те имат една мисъл и ще предадат своята сила и власт на звяра; те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете, и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни" (Откр. 17:9-14).
39.
"И казва ми: водите, които видя, дето седи блудницата, са народи и тълпи, племена и езици. А десетте рога, що видя на звяра, те ще намразят блудницата, ще я направят пуста и гола, плътта й ще изядат, а сама нея на огън ще изгорят, защото Бог им тури на сърце да изпълнят волята Му, да се сговорят и да дадат царството си на звяра, докле се изпълнят думите Божии. И жената, която ти видя, е големият град, който царува над земните царе" (Откр. 17:15-18).
"След това видях да слиза от небето друг Ангел, който имаше голяма власт; и земята светна от неговия блясък. И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон — великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, и царете земни блудствуваха с нея, а търговците земни разбогатяха от големия й разкош. И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й, и да не се заразите от язвите й: защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите й" (Откр. 18:1-5).
"Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й; с чашата, с която ви черпеше, почерпете я двойно. Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, Който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува, стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор, дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от тебе, и всичко тлъсто и светло изчезна за тебе, и няма вече да го намериш. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери, защото в един час пропадна толкова голямо богатство! И всеки корабоначалник, и всички пътници по корабите, и моряци, и ония, които търгуват по море, застанаха отдалеч и викаха, като гледаха дима от изгарянето му, думайки: кой град е подобен на великия град? И посипаха с пепел главите си, и с плач и ридание викаха и казваха: горко ти, горко ти, граде велики, с чиито драгоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море: защото в един час запустя!" (Откр. 18:6-19).
"Весели се за това, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с него. Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече; глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе; светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи. И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята" (Откр. 18:20-24).
В тези думи достатъчно ясно е разказано за честото осъждане на мъчения, при последните бъдещи времена на Вавилон, от онези на които е предстояло да бъдат мъчители. Но сега ни предстои внимателно да изложим времето, в което ще се случат тези мъчения, и как измежду мъчителите ще изникне малък рог. Това ще се случи, когато железните пищяли, досега държали властта, стигнат до стъпалата на краката и до палците, съгласно явлението на истукана и вида на страшния звяр, както е обяснено по-горе, когато желязото и глината се смесят в едно. А (по-точно) това ще ни покаже Даниил. Той казва: и една седмица ще утвърди завета за мнозина, а в половината на седмицата ще престане жертва и принос (Дан. 9:27). Той е обозначил една седмица от годините, последната, която ще бъде в последните времена, при свършека на целия свят: половината от тази седмица ще вземат пророците Енох и Илия. Те, облечени във власеници, ще проповядват хиляда двеста и шейсет дни (Откр. 11:3), възвестявайки на хората и на всички народи покаяние.
Защото както от Свещеното писание са показани две пришествия на нашия Господ и Спасител. Едното, първото, станало плътски, безчестно заради Неговото унижение, както е провъзгласил и Исаия, казвайки:
"Ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме" (Ис. 53:2,3).
А второто Му пришествие е показано славно, когато Той идва от небесата със силата на ангелите и славата на Отца (Лука 9:26), както е казал пророка:
"Очите ти ще видят Царя в Неговата красота (Ис. 33:17), (и друго) гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши" (Дан. 7:13,14).
Така са показани и двама предтечи. Първият — Иоан, син на Захария, е бил във всичко предтеча и предвестник на нашия Спасител: възвестявайки радостната вест за небесната светлина, появила се на света, той Го предшествал от самата майчина утроба, бивайки заченат от Елисавета преди Него, за да покаже с това на младенците от майчината утроба бъдещото ново рождение (на Христа) от Девата и Светия Дух.
Той чул (Марииното) приветствие към Елисавета и проиграл в майчината си утроба (Лука 1:41). Радвал се, знаейки за заченатия в утробата на Девата Бог - Слово. После се появил с проповед в пустинята, възвестявайки на хората покайно кръщение, предначертавайки спасение на живеещите в световната пустиня езичници. След това на Иордан той посочва лично Самия Спасител и казва: "Ето Агнецът Божий, Който взима върху си греха на света" (Иоан 1:29). Пръв той, убит от Ирод, донесъл радостната вест на пребиваващите в ада, ставайки и там предтеча, откривайки и там предстоящото пришествие на Спасителя, за да избави душите на светците от ръцете на смъртта.
Но понеже начало на възкресението за всички хора е бил Спасителят, то било е необходимо сам Господ да възкръсне от мъртвите, тъй като Той ще съди целия свят. За да може достойно подвизавалите се да бъдат и достойно увенчани от Него, добрия подвигоположник, първия, преминал попрището, възнесъл се на небето и седнал отдясно на Бога и Отца, при свършека на света отново Му предстои да стане съдия. При това е било необходимо първи да се появят предтечите Му, както е казал Господ чрез Малахия: "Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен — велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие" (Мал. 4:5, 6. Лука 1:17). Те, идвайки, ще проповядват предстоящото явление на Христос от небесата, ще сътворят и чудеса и знамения, за да може поне с тях да трогнат хората и да ги подтикнат към покаяние заради тяхното усилило се беззаконие и безчестие.
Защото Иоан казва: "И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена" (Откр. 11:3), тоест половината от седмицата, за която е казал Даниил (Дан. 9:27): "Това са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята. И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит. Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат. И когато завършат свидетелствуването си, какво казва пророкът? звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие" (Откр. 11:4-7), защото те не искали да дадат слава на антихриста.
Това е и този малък изникнал рог. Той, възгордявайки се след това в сърцето си, ще започне да се възнася и прославя като бог, гонейки светиите и хулейки Христа, както казва Даниил: "И ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто" (Дан. 7:8), и ще отприщи устата си за хули против Бога. И онзи рог ще устрои битка със светците и ще властва над тях, додето не бъде убит звяра и не загине, и тялото му не се изгори от огън (ст. 11).
Но на нас ни е необходимо по-подробно да разкажем за него, по-конкретно, по какъв начин Светия Дух тайнствено е показал с число и самото му име; затова ще изложим по-ясно отнасящото се до това. Иоан казва така:
"И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей. И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла; и вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците. И лъстеше жителите земни с личбите, що му бяха дадени да върши пред звяра, като думаше на жителите земни да направят един образ на звяра, който има рана от меч и остана жив. И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подействува тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ. И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест" (Откр. 13:11-18).
Звяр, излизащ от земята, той нарича бъдещото царство на антихриста, а двата рога обозначават както него самия, така и лъжепророка с него. Рогата му, казва, приличат на агнешки, защото на него му предстои да се уподоби на Божия син и сам да се покаже за цар; той ще говори като змей: защото той е лъстив и неискрен. А което е казано: "И с всичката власт на първия звяр той действуваше пред него и караше цялата земя и жителите й да се поклонят на първия звяр, чиято смъртна рана бе заздравяла", то това значи, че в духа на законите на Август, от когото е издигната Римската империя, и той ще повелява и ще издава закони, надявайки се с това да утвърди всичко и да си спечели голяма слава. Защото това е четвъртият звяр, на когото главата е поразена и е изцелена отново, защото империята (Римската) ще се разруши, или поне ще западне и ще се раздели на десет царства, — и тогава този антихрист, който владее всякакви хитрости, уж ще я излекува и възобнови.
Защото казаното от пророка значи, че той ще вложи дух в зверовия образ, и ще проговори зверовият образ; той отново ще придаде на този образ бодрост и сила посредством издадените от него закони, и ще направи така, че който не се поклони на образа на звяра, ще бъде убит. Тук ще се прояви вярата и търпението на светците. Защото е казано: "И той ще направи, щото на всички — малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби — да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му." Той, който е коварен и надменен по отношение на Божиите раби, желаейки а ги изтреби и изгони от света за това, че не му въздават слава, ще заповяда на всички да слагат навсякъде кадилници с тамян, за да не може никой от светците нито да купи, нито да продаде, ако предварително не е принесъл жертва.
Ето това е този антихристов печат, който се слага на дясната ръка. А печатът на челото значи, че всички ще бъдат увенчани, носейки върху себе си огнен венец, но венец не на живота, а на смъртта.
Така е замислил да направи с иудеите и Антиох Епифан, бивш сирийски цар, потомък на Александър Македонски. И той, възгордял се по това време, издал заповед всички да поставят жертвеници пред вратите (на домовете си), да принасят жертви и увенчани с бръшлян, да правят тържества в чест на Дионис, а тези, които не поискат да се подчинят на това, наредил да умъртвят след мъчения и изтезания (вж. 1Мак. 1:55, 2Мак. 6:7). Но и той получил справедливо възмездие от Господа, праведния Съдия и Всевидец — Бога, защото умрял, бидейки изяден от червеи. Желаещия да го научи в подробности ще намери разказ за това в Макавейските книги.
А ние ще разкажем за своя предмет (антихриста), който също така се старае да озлоби светците. За него казва пророкът и апостол: "Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест" (Откр. 13:18).
Що се отнася до неговото име, то ние не можем да кажем с точност, как именно е мислил и знаел за него блажения Иоан; за това можем да предполагаме. Когато се появи антихристът, тогава времето ще ни покаже търсеното сега. Ще кажем, обаче, каквото мислим сега. Защото намираме много имена, равни на това число, като например: Титан — древно и славно име, или Епанфас, защото то прави същото число; можем да дадем и много други имена. На това сме обръщали внимание и преди, казвайки, че раната на първия звяр е изцелена, и той, антихристът, дава на образа възможност да говори, тоест му прелива сила; но на всеки е известно, че властимащите и до днес са латини и ако преведем името на един човек, то той ще излезе латинец.
Затова не бива и занапред да се твърди, че това наистина е било името на антихриста, а от друга страна не можем да не забележим, че той не може да се казва иначе. Но имайки Божията тайна в сърцето си, ние сме длъжни да пазим със страх предсказаното от блажените пророци, за да може, когато това се изпълни, предварително знаейки, да не се колебаем. Защото бъдещите времена ще ни открият и това, за което то е казано.
Но тъй като желаем не само с казаното дотук да убедим тези, които обичат да се упражняват в Божиите слова, ще разкрием своя предмет от още много други страни. Даниил, например, казва: "И от ръката му ще се спасят само Едом, Моав и голяма част от синовете Амонови" (Дан. 11:41). Амон и Моав, Лотовите синове, родени от дъщери (Бит. 19:37,38), на които потомството продължава и досега. И Исаия казва: "И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици" (Ис. 11:14).
И тъй, появявайки се в тези времена, антихристът ще тръгне на война, и завладявайки на бойното поле три рога от десетте и изкоренявайки ги, тоест Египет, Либия и Етиопия (сравни Дан. 11:43), ще вземе пленници и плячка, а когато му се покорят и останалите рога, понесли щети от него, ще започне да се възгордява, и владеейки цялата вселена, ще се превъзнася над Бога. Първото му нападение ще бъде на Тир и Берит и съседната страна. Взимайки отначало тези градове, в останалите той ще всели страх, както казва Исаия: "Засрами се, Сидоне; защото, ето що казва морето, морската крепост: като че не съм се мъчила с родилни мъки и не съм раждала и не съм отгледвала момци, нито отраствала моми. Кога стигне вестта до египтяни, те ще потреперят, като чуят за Тир" (Ис. 23:4,5).
Когато това се случи, възлюблени, и трите рога бъдат съсечени от него, той ще се представя за Бог, както е предсказал Иезекиил: "Задето се надигна сърцето ти и казваш: аз съм бог" (Иез. 28:2).
По подобен начин и Исаия: "А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята" (Ис. 14:13,14,15).
Така казва и Иезекииля: "Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: "аз съм бог", ти ще бъдеш човек, а не бог" (Иезек. 28:9).
И тъй, когато от гореизложените редове се откри коляното, от което ще произлезе антихристът, и появяването му и гибелта му, и тайнствено означеното му име, то нека видим и какво ще направи. Той ще призове при себе си целия иудейски народ от всички страни, в които е разпръснат, приобщавайки го към себе си като собствени чеда, обещавайки му да възвърне неговата земя и да възстанови царството и народа им, за да му се покланят като на бог, както казва пророка:
"Ще събере цялото си царство от изтока на слънцето до запада; тези, които е повикал и които не е повикал, ще тръгнат с него. Също и Иеремия, използвайки притча, казва за него така: "Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си" (Иер. 17:11).
Няма да попречи на работата ни, ако покажем и хитростта на тази птица, и че не напразно пророкът е изразил така мисълта си, използвайки сравнение с животно. Защото яребицата, бидейки тщеславно животно, когато види наблизо гнездо на друга яребица, която има пиленца, веднага след като баща им отлети да търси храна, подмамва при себе си пиленцата, имитирайки чуждия глас. А те, мислейки, че това е истинския им баща, побягват при нея. И тя се гордее с чуждите деца като със свои. Когато се върне истинският баща и запищи със собствения си глас, пиленцата, разпознавайки го, изоставят измамницата и отиват при истинския си баща. По същия начин, прилагайки това към антихриста, пророкът казва за него, че той ще призове при себе си човешкия род, стараейки се чуждите да направи свои и обещавайки на всички спасение, като същевременно сам себе си не може да спаси.
Същият, събирайки при себе си отвсякъде невярващ народ, ще започне, по тяхно убеждение, да гони светците, враговете и съперниците на тези невярващи, както казва апостола и евангелист:
"В един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя" (Лука 18:2-5).
Спасителят, без съмнение, нарича Неправеден съдия, който не се бои от Бога и не се срамува от хората, антихриста — сина на дявола и оръдие на сатаната. Защото възцарявайки се, той ще започне да се превъзнася над Бога, като наистина няма да се бои от Него, без да се срамува и от Божия Син, Съдията на всички. Описвайки вдовицата от същия град, той обозначава самия Иерусалим, който наистина станал вдовица, изоставен от съвършения й небесен жених — Бога. Тя го нарича свой съперник, а не Спасител, невниквайки в казаното от пророка Иеремия: за това, че те не повярваха на истината, ще каже тогава в него време ще бъде казано на тоя народ и на Иерусалим (Иер. 4:11). Също и Исаия:
"Задето тоя народ пренебрегва водите на Силоам, които текат тихо, и се възхищава от Рецина и от сина Ремалиев, Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката — асирийския цар" (Ис. 8:6,7). Под образа на царя пророкът има предвид антихриста, както казва и друг пророк: "И ще бъде Той — мир. Когато Асур дойде в земята ни и влезе в чертозите ни" (Мих. 5:5).
По подобен начин и Моисей, предвиждайки, че народа иска да изгони и отхвърли истинския Спасител на света и да се поддаде на заблуждението, избирайки земния цар и отхвърляйки небесния, казва:
"Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища? Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата" (Втор. 32:34,35).
По този начин те (иудеите) се препънали във всичко, оказвайки се несъгласни в нищо с истината: нито по отношение на закона, тъй като станали негови престъпници, нито по отношение на пророците, защото умъртвили и самите пророци, нито по отношение на евангелския глас, защото разпнали Самия Спасител; не повярвали и на апостолите, защото и тях гонили, навсякъде станали злоумишленици и предатели на истината, оказали се богоненавистници, а не боголюбци. По това време те, възползвайки се от случая, ще молят смъртен човек да ги отмъсти, въставайки срещу Божиите раби. А той, настройвайки се против тях, ще започне да изпраща укази за светците, та да се умъртвяват навсякъде всички тези, които не поискат да го почитат и да му се покланят като на Бог, както казва Исаия:
"Горко на земята, която се осенява с криле отвъд Етиопските реки, която праща пратеници по море и рогозени ладии по водите! Идете, бързи пратеници, при народ як и бодър, при народ страшен отначало до днес, при народ едър и всепотъпкващ" (Ис. 18:1-2).
Ние, които се уповаваме на Божия син, понасяме гонения от неверниците, бидейки потъпквани от тях. Крилете на корабите (платната) са истинската същност на Църквата, а морето е света, в който Църквата е като кораб, обхванат от морска бездна, но не загива, защото има със себе си опитен кормчия — Христос; по средата тя носи непобедимо знаме над смъртта, имайки върху себе си кръста Господен. Носът й — изток, кърмата — запад, средата или обема — пладне, кормилата — двата завета, опънатите наоколо въжета — Христовата любов, свързваща Църквата, платното, намиращо се върху нея, — е като светото кръщение, пречистващо душите на вярващите (Тит. 3:5), оттогава имат те тези светлобели одежди. Вместо вятър й е присъщ Духа от небесата, с който вярващите се представят на Бога, след нея следват и железни котви — светите заповеди на Самия Христос, също толкова непреклонни, както желязото. Тя има и моряци, застанали от дясната и лявата й страна, като свети ангели, с които непрекъснато се издържа и запазва Църквата. Стълбата на нея, водеща към върха на реята, е изображение и символа на Христовите страдания (т. е. на разпятието), подтикващо вярващите към издигане в небесата. Чашата над реята, направена на самия връх на мачтата, е ранга на пророците, мъчениците и апостолите, почиващи в Христовото царство.
А за мъката от гонението, предстоящо на Църквата от противника, казва и Иоан:
"И яви се на небето голяма поличба — жена, облечена в слънце; под нозете й — месечината, а на главата й — венец от дванайсет звезди; тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето й. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му. А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена. А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията. И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката. Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа" (Откр. 12:1-6, 13-17).
В образа на жената, облечена в слънце, Иоан достатъчно ясно показва Църквата, облечена в Словото на Отца, сияещо повече от слънцето. Казвайки, че месечината е в нозете й, дава да се разбере, че тя е украсена с небесна слава, като луна; с това, че на главата й — венец от дванайсет звезди посочва дванадесетте апостола, чрез които е основана Църквата. Тя беше непразна и викаше от родилни болки и се мъчеше да роди, това означава, че Църквата няма да спре да ражда Словото, което е преследвано по света от неверниците, от сърцето си. И роди, казва, мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл, т. е. Църквата, винаги раждала мъжко и съвършено Божие отроче — Христос, проповядвайки Бога и човека, учи на това всички народи. С думите: и детето й бе грабнато и занесено при Бога и престола Му, се показва, че това е небесният цар, а не земния, винаги раждан от нея, както провъзгласява и Давид, казвайки: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1).
И видях, казва тайният (зрител), змеят подгони жената, която бе родила мъжкото дете. И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време далеч от лицето на змията. Това са всъщност хиляда двеста и шейсетте дни, половината от седмицата, в които ще властва тиранина, преследвайки Църквата, бягаща от град на град, и криеща се в планините и в пустинята, нямаща със себе си нищо друго, освен само две крила от великия орел, т. е. вярата в Иисус Христос, Който, разпростирайки Своите свети ръце върху святото дърво, разгърнал двете крила, дясното и лявото, призовавайки всички вярващи при себе си, и покривайки ги, както кокошка събира пилците си (Мат. 23:37).
За това се говори и при Малахия: "А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му" (Мал. 4:2).
Но и Господ казва: "И тъй, кога видите да стои на свето място "мерзостта на запустението", за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът" (Мат. 24:15-19; 21, 22).
А Даниил казва: "От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена. Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена" (Дан. 12:11- 12).
А блаженият апостол Павел, пишейки до солуняните, казва:
"А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, — тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата" (2Сол. 2:1-12).
А Исаия казва: "Ако нечестив бъде помилуван, той не ще поглежда на величието Господне" (Ис. 26:10).
Когато това стане, възлюблени, и когато една седмица се раздели на две половини и се появи мерзостта на запустението, когато двама пророци и предтечи Господни извършат своето дело, и целия свят се приближава към свършека си: какво ще остане, ако не явяването от небесата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос — Бога, на Когото се надяваме? Той ще сътвори изгарянето на света (сравни гл. 5) и праведен съд над всички невярващи в Него.
Защото Господ казва: "А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви, но и косъм от главата ви няма да загине" (Лука 21:28,18). "Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите" (Мат. 24:27,28). Този труп е бил в рая, защото там е паднал Адам.
И още се казва: тогава ще изпрати човешкия Син Своите ангели и ще съберат избраните от Него от четирите небесни вятъра (пак там, ст. 31).
И Давид, предвъзвестявайки съда и пришествието Господне, казва: "От края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива" (Пс. 18:7). Топлина нарича изгарянето.
И Исаия казва: "Иди, народе мой, влез в покоите си и затвори след себе вратите си, скрий се за миг, докле мине гневът" (Ис. 26:20).
По подобен начин и Павел: "Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда" (Рим. 1:18).
А за възкресението и царството на светците Даниил казва: "И много от спящите в земния прах ще се събудят — едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама" (Дан. 12:2).
И Исаия казва: "Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат! Твоята роса е роса на растенията" (Ис. 26:19).
Господ казва: "Мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят (Иоан 5:25).
Пророкът казва: "Ето,ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Иоан 5:14).
Иоан пък казва: "Блажен и свят е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро" (Откр. 20:6,14).
И пак Господ казва: "Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на Отца си" (Мат. 13:43). И ще каже на светците: "Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34).
А на нечестивите какво ще каже? Махнете се от мен, нечестивци, и вървете в ада, който е приготвил Моя Отец за дявола и неговите слуги (пак там, ст. 41).
А Иоан казва: "А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа" (Откр. 22:15): защото част от вас е в огнената геена (21:8).
По подобен начин и Исаия казва: "И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът" (Ис. 66:24).
А апостол Павел, пишейки до солуняните за възкресението на праведните, казва:
"Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем" (1Сол. 4:13,17).
Това ти изложих накратко, Теофиле, черпейки (от Светото Писание), за да може ти, съблюдавайки с вяра написаното и предварително знаейки бъдещето, да се пазиш неопетнен пред Бога и човеците, чакайки блаженото упование и явлението на Бога и нашия Спасител (Тим. 2:13), в който въздигналия нашите светци ще се възрадва с тях, прославяйки Отца. Слава Нему безконечно во веки веков.
Амин.
Препечатано с позволението на
© Издателство за православна литература "Тавор", София.
За по-голяма прегледност и в желанието да се съобразим със спецификата на
Интернет сме направили следните промени във форматирането на текста:
Виж също:
www.Pravoslavieto.com