Руското
православие изобилства с разкази за помощта и закрилата на Света Богородица по бойните полета.
Горан Благоев
В Стария завет има една история, която не е сред най-популярните библейски сюжети. Но неизвестността й не я прави по-малко поучителна. Това е историята за бедния земеделец Гедеон, когото Бог избрал и призовал да освободи богоизбрания народ на Израил от робството на един пастирски народ, наричан мадиамци (вж. Съд. гл. 6 и следв.). Гедеон събрал 32 хиляди души за бой. Но Бог му казал, че това са твърде много войници и защото ако спечели победата, народът на Израил ще се възгордее, че сам е отхвърлил робството. По съвет на Господ Гедеон отпратил боязливите и страхливите. Останали 10 хиляди, но и те били много за божия план. Тогава Господ му казал да останат само 300 души!? Триста срещу няколко десетки хиляди. Гедеон повел своя отряд, който в сравнение с противника бил като малка чета. Но в крайна сметка победил мадиамците и Израил отново бил свободен.
Рационалният човешки разум ще приеме тази история като една интересна приказка, но нищо повече. Просто защото тя не се побира в никаква земна логика. И точно тук е проблемът. Защото земната логика не е способна да обясни и осмисли действия, които са направлявани от небето. В такива случаи рационалното отстъпва пред вярата...
Победата на Гедеон е едно от многото чудеса, които Бог явява на бойното поле. Чудесата са дела, които нито силата, нито уменията човешки могат да сътворят. Защото всичко е във властта на божието всемогъщество. Чудото идва точно тогава, когато човек е изгубил всякаква надежда за спасение и е издигнал ръце към небето, предавайки цялото си същество на Бога.
В тази история, случила се хилядолетия преди нашата ера, са кодирани няколко истини, които са част от християнската представа за мира и войната, за победата и поражението. Бог позволява на Гедеон да поведе в бой срещу мадиамците само триста души. Но преди това му казва: "Аз ще бъда с тебе и ще поразиш мадиамци като едного човека". Всевишният застава на негова страна, а не на страната на мадиамците. Защото каузата, за която се сражава бедният земеделец, е свободата на поробения му народ. Защото, казва Библията: не броят на войската, а Господнята помощ може да донесе победа; Бог винаги е най-надеждният съюзник на тези, които се уповават на Него.
Понякога агресорът и насилникът имат успех, случва се да печелят и войни. Но Господ винаги помага на тези, които отстояват свободата и правдата, защото не в оръжието и в силата е Бог, а в истината! "Господ е мое знаме" казвали древните пророци Авраам и Мойсей. "С нас е Бог" тези думи били извезвани върху воинските знамена на православните държави. В мига на случване на чудото Бог всъщност явява своето невидимо и всепроникващо присъствие...
По време на своята мисия при арабите нашият просветител Св. Кирил Славянобългарски припомня думите на Спасителя: "Христос, нашият Бог е рекъл: "Молете се за ония, които ви обиждат", но Той е рекъл още: "Никой не може да прояви в този живот любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите ближни!"
От векове православната църква проповядва тези слова като образец за висша воинска добродетел защитата на отечеството и народа олицетворява именно тази голяма любов, която ни вдъхновява да положим душите си. Затова в различни епохи църквата, която иначе отрича убийството на хора, е благославяла воините, когато са отивали на война, за да защитават своята страна от чуждо посегателство или да възстановят свободата и справедливостта. По бранните полета на такива войни Бог понякога явява своите чудеса чрез Своето Присъствие, чрез Божията майка или чрез своите светии. Защото не в силата и оръжието е Бог, а в истината...
Руското
православие изобилства с разкази за помощта и закрилата на Света Богородица по бойните полета.
Едно от тези чудеса е свързано с Московския и Всерусийски митрополит Св. Киприян Българин роден в Търново, потомък на болярския род Цамблаковци и духовен брат на Св. Ефтимий Патриарх Търновски.
През 1395 г. в руските земи с многобройна войска нахлул татарският хан Тамерлан. Имало опасност да бъде завладяна дори столицата Москва.
Тогава княз Василий Дмитриевич се обърнал с молба към митрополит Киприян Българина да позволи пренасянето на чудотворната икона на Божията майка от гр. Владимир в престолния град.
Митрополитът, разказва житието, с радост се съгласил и изпратил във Владимир висшето духовенство на главния кремълски храм Успенския събор.
Междувременно народът започнал да се стича в църквата, свещениците подхванали денонощни служби. С тях неизменно бил и духовният им глава, Киприян Българина, който почти не напускал храма.
В деня, в който княз
Василий и митрополит Киприян посрещнали в Москва чудотворната икона на "Св. Богородица Владимирска", Тамерлан отдъхвал в своята шатра и видял необикновен сън. От височините на
голяма планина се спускали множество светци със златни жезли в ръце. Пред тях вървяла жена в лъчезарно сияние, с неописуема красота и величие, заобиколена от воини, наподобяващи
мълнии. Тя го погледнала страшно и му заповядала да напусне руските предели. В този миг мълниеобразните воини, които я заобикаляли, се нахвърлили върху Тамерлан. В уплахата си той
се сепнал и се събудил.
Когато поискал да му бъде разтълкувано страшното видение, най-мъдрият от съветниците му казал, че това е "Майката на Християнския Бог, закрилницата на русите". Не след дълго Тамерлан бил прогонен от руските предели.
Близо сто години по-късно чудотворната икона спасила Москва от нашествието на хан Ахмат. Божията майка започнали да почитат като закрилница на руската държава, а образът на "Св. Богородица Владимирска" станал икона на руското войнство. Много офицери и войници носели със себе си малки, осветени копия на тази чудотворна икона.
Известно е, че Самарското знаме е символ на Освобождението ни от турско робство. Но почти не са познати чудесата, които извършва чрез него Божията майка.
Копие на нейната чудотворна икона от гр. Казан е изографисано от едната му страна. Оригиналната икона е почитана като защитница и покровителка на руската армия. Затова нейното копие е и върху знамето на българските опълченци, което те получават като дар от жителите на гр. Самара. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване.
Месец по късно започнали епичните сражения на Шипка. Командирите наредили всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка били задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказвали: "Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!"
Години по-късно тази случка описва един руски офицер на монасите от руския манастир "Св. Пантелеймон" на Атон. Своят разказ той завършва с думите: "Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска...Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!"
Горан Благоев
Самарското знаме е подарено на българските опълченци през 1877 г. от жителите на град Самара. Ушито е от монахините на Самарския девически манастир. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. е знаме на Трета дружина от Българското опълчение. Иконата на Света Богородица е рисувана от руския художник Николай Евстатиевич Симаков.
Копие на Самарското знаме, изработено от монахини от Княжевския манастир "Покров на Пресвета Богородица", и подарено през 2006 г. на Националният военноисторически музей.
Виж също:
|
|
| Св. Иван Рилски се явява в битката при Чаталджа и воините вярват, че е определил изхода на сражението. |
Едно от чудесата, станали по бойните полета с наши войници, е свързано с името на небесния ни закрилник Св. Иван Рилски.
В архива на Рилската обител се пази ръкописът на йеромонах Онуфрий, който предава свидетелството на офицери, очевидци на това чудо.
То се случва през Балканската война по време настъплението към Чаталджа в късната есен на 1912 година. Един от важните стратегически пунктове по пътя към османската столица Истанбул, Чаталджа, става обект на няколко български атаки.
Устремът на нашите войници обаче бил спрян, когато османското командване изпраща срещу българите арабска кавалерия. Както свидетелстват очевидците, тя била толкова жестока, че арабските конници се "хвърляли просто със зъби да късат". Сред нашите войници настъпило объркване. Но пред една от поредните атаки те видели пред себе си старец с аскетично лице и дълга бяла брада. Бавно той обърнал гръб и тръгнал сам към турските позиции с едната ръка се подпирал на патерицата си, а с другата издигал високо кръст.
Някои от войниците се досетили, че това е самият Свети Иван Рилски, дошъл във видение да им даде кураж и сили отново да тръгнат срещу противника. Чаталджа така и не била овладяна, но благодарение на героизма на българските войници позициите край града били удържани и османската войска, която нашите блокирали там, не могла да настъпи в помощ на обсадения Одрин.
Кой знае дали този героизъм не е бил вдъхновен и от невидимото присъствие на небесния ни закрилник Свети Иван, дошъл да помогне на българските войници, тръгнали да освобождават своите поробени братя. Дали скромният отшелник от Рила планина не се е явявал и по други бойни полета архивите поне засега мълчат. Може да е било... но да не е имало кой да съзре чудото с духовните си сетива...
Горан Благоев
Сп. "Български войн" Брой 3 от 2004 г.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
