Религията на естествениците
Религията на естественицитеПроф. Д-р И. Г. Панчовски
Из книгата "Религията на естествениците", 1941 година
а) Значение на математиката за напредъка на естествените науки.
б) Велики астрономи
в) Велики физици
г) Нови насоки на
химията
д) Велики медици
г) Опити за система на ботаниката и зоологията
ж) Френски енциклопедисти
Обобщителни бележки
a) Велики астрономи
б) Велики математици
в) Велики физици
г) Великани в областта на химията
д) Развитие на зоологията
е)
Религията на великите еволюционисти
ж) Нов възход на зоологията
з) Основаване и разцвет на
геологията и палеонтологията
и) Развитие на ботаниката
к) Анатомия и физиология
л) Медицина,
материализъм и атеизъм
Обобщителни бележки
Върху здраво поставените основи на естествените науки през миналите векове сега се изгражда системата на всяка една отделна наука. За това допринася твърде много развитието на философията и математиката.
Кантовата критична философия разби последните останки на схоластическата философия и един път завинаги разграничи областта на опитното познание от областта на вярата.
Кант посочи от една страна формите, възможностите и границите на човешкото познание, а от друга страна - основната канава и идеала на отделните естествени науки. Той посочи за задача на естествено-научното познание да обхване в математически формули законите на природната действителност, които действуват с механическа необходимост и математическа точност.
Колкото и да е едностранчива и подходяща повече за физиката тази задача, тя стоеше като светла звезда пред погледа на естествениците от новото време, и към нея те се стремят с всички сили. Оттук изтичат и механистическите тенденции, които се забелязват във всички области на естествените науки през XVIII и XIX век.
Все пак, не може да не се признае, че тези методологични предпоставки образуваха една благоприятна почва за разработка на основните принципи и за изграждане на системата на всяка отделна естествена наука, което се започна в XVIII и продължи през XIX век.
По-долу:
б) Велики астрономи
в) Велики физици
г) Нови насоки на химията
д) Велики медици
г) Опити за система на ботаниката и зоологията
ж) Френски енциклопедисти
Обобщителни бележки
Новото в ботаниката на XVII век е разработката на нейната система. Търси се упорито ръководен принцип за класифисиране и подреждане на растенията.
Между ботаниците на XVIII век пъро място заема шведският естественик Карл Линей (Charles Linne, 1707-1778), който още на 24 години започнал своята смела и изкуствена класификация на растенията, основана на особеностите на тичинките и на плодниците.
Линей е син на свещеник и завинаги останал верен на християнската религия не само в частния си живот, но и в научната си работа. От целесъобразното устройство на природата Линей стигнал до идеята за нейния всемъдър създател. В своята естествно-научна работа той си поставил за цел да чете и разбере мислите на Твореца. За да доловим плана на природата, за да сведем видимия хаос до порядък и хармония, ние, казал Линей, трябва да припишем произхода на вселената на някое всемогъщо и всезнаещо същество. Това се доказва, прибавя той, и от разума, и от непосредственото наблюдение на всичко, което става в света. Ръководейки се от такива идеи, той действително с право могъл да каже в увода на своето велико съчинение "Система на природата":
"Аз видях как мина покрай мен вечният, безкрайният, всезнаещият и всемогъщият, и аз занемях от удивление".
Разбира се, че систематиката на растенията не е дело изключително на Линей. Негови предшествници в тази насока са Юнг, Руфини, Дж. Рей и Турнефор. Така, че системата на Линей е венец, гениален завършек на огромната работа на неговите предшественици.
В същото време във Франция господствуваше в областта на ботаниката Жорж Луи Бюфон (G.L.L. de Bufon, 1707-1788). Макар и той да не е допринесъл нещо ново в областта на естествознанието, той е спомогнал много за създаване интерес към него и за неговото популяризиране. Той е автор и на огромната "Естествена история" в 36 тома. Индиферентен към религията, в края на живота си той се обръща към нея и става вярващ.
B. de Jussiew (1699-1770) и A.L. de Jussieu (1748-1836) противопоставили на Бюфоновата изкуствена система на растенията естествеаната система. И двамата тези систематици на ботаниката били вярващи в Бога мъже.
От по-късно време най-сияйна е фигурата на женевския ботаник Шарл Боне (Charles Bonnet, 1720-1793), отличаващ се с голям ум, тънка наблюдателност и изследователска проникновеност. Всички тези редки качества се допълват с ангелска добродетелност и детско чиста религиозност.
Първата страница от неговото епохално съчинение "Съзерцание на природата" започва със словата:
"Аз мислено се възнасям към вечния Разум, изучавам Неговите закони и се прекланям пред тях. Аз изследвам отношенията, които от безкрайната верига на явленията образуват едно цяло. Аз се спирам на някои звена от тази верига и, поразен от това, което се разкрива в тяхната мощ и мъдрост, опитвам се да ги обясня без да намалявам тяхното значение" (Цит. по проф. В.В. Лункевич, пос. съч., т. II, стр. 344)
Такъв благоговеен тон и религиозна настроеност пред мъдростта и величието на Бога, които се разкриват в творението, се манифестира почти на всяка страница в съчиненията на Боне.
"Обичам, казва той, да се наслаждавам на величието и нетленната красота на творенията на върховния Разум" (Пак там, стр. 352).
Не по-малко забележителен естественик през XVIII век е и Жан Батист Робине (1735-1820), който се проявил най-вече в областта на физиологията. Завършил езуитска школа, той се отдал на естествено-научни и философски занимяния. Най-важното му съчинение е "За природата". От началото до края на живота си Робине останал вярващ в Бога. В неговите съчинения се срещат много страници в защита на религията. В Бога той виждал първоизвора на всички неща и първопричината на света.
Други забележителни ботаници и зоолози от тази епоха са J.J. Scheuchzer (1672-1733), St. Hales (1677-1761) - богослов, Hermann Reimarus (1694-1768), J.Ch. SchÆffer (1718-1790). Abat Lazaro Spallanzani (1729-1799), K.Fr. Wolff (1733-1794), J.D. Koelreuter (1733-1806), Jean Senebier (1765-1812) и A.G. Werner (1750-1818) - основател на геологията.
Всички те били вярващи.
Преди да направим обобщителните бележки за XVIII век, не бива да оставим без внимание т.н. енциклопедисти, макар и те да не са направили особени естествено-научни изследвания. Иначе материалисти и атеисти биха ни обвинявали в непоследователност и в умишлени пропуски.
Създателите на знаменитата 28-томна "Енциклопедия" бяха си поставили за задача да обединят разпръснатите сведения по различните отрасли на науката и да ги приведат в една цяла и завършена система за съвременници и идни поколения. Начело на тази огромна работя бяха застанали Дени Дидро (Denis Diderot, 1718-1784) и Д'Аламбер (D'Alembert). Нека, обаче, се има предвид, че тези двама "богове" за безбожници сами никога не са били безбожници. Вярно е, че понякога съмнение е разяждало сърцето както на Д'Аламбер, така и на Дидро, но то не е смогнало да унищожи вярата им в Бога, която проблясва от време на време.
Вътрешната борба за и против Бога,
която преминава през целия цивот на Дидро, почти винаги е завършвала в полза на религията. Още в 1745 г. в предговора към труда на английския писател
Шевтсбъри "Опит върху заслугата и добродетелта" той решително заявява:
"Без вяра в Бога няма добродетел, а без добродетел щастието е немислимо".
Четири години по-късно, в 1749 г., той изповядва в писмото си до Волтера: "Аз вярвам в Бога".
Дидро дори търсел не само философски, но и естествено-научни основания в подкрепа на своята вяра в Бога. Така, например, в своите "Философски мисли" той пламва от негодувание против атеистите и пита:
"Нима божеството не е запечатано също така ясно в окото на насекомото, както способността на Нютон да мисли - в неговите произведения?"
Сетне се обръща към естествениците:
"Помислете си само: аз ви противопоставям само крилото на пеперудата, само окото на кърлежа, а бих могъл да ви смачкам с тежестта на цялата вселена".
А книгата си "Мисли за обяснение на природата (1755) Дидро завършва със следната искрена и чудно изразителна молитва:
"Аз започнах с природата, която наричат Твое произведение, и ще свърша с Тебе, чието име на земята е Бог.
О, Боже! Аз не зная дали Ти съществуваш, но аз ще се постарая да мисля така, като че ли Ти четеш в моята душа; аз ще се постарая да действувам така, както ако стоех пред Тебе. . .
Аз нищо не искам от Тебе в този свят, защото ходът на нещата е необходим - сам по себе си, ако Ти не съществуваш, или - по силата на Твоята повеля, ако Ти същестуваш. . .
Аз се надявам да бъда награден от Теб на онзи свят, ако той съществува, макар че всичко, каквото върша на този свят, го правия само заради себе си. . .
Аз не мога да си попреча да обичам истината и добродетелта и да мразя лъжата и порока, дори ако знаех, че Ти съществуваш и че това Ти харесва.
Такъв съм аз - необходимо организирана част от вечната и необходима материя или, може би, Твое създание"
(Цит. по проф. В.В. Лункевич, пос.съч., т. II, стр. 288 и сл).
Завършвайки краткия преглед на историята на естествените науки през XVIII век с оглед на религията на естествениците, ние можем да направим следното обобщение.
И през тази епоха, когато в Европа духовете живееха под влияние на противорелигиозните и социалистически идеи на голямата френска революция, великите естественици останаха верни на религията.
От изследваните тук 62 най-видни естественици на XVIII век, не е известно отношението към религията само на четири. От останалите 58 души 55 носили религиозен дух в себе си и то в теистически смисъл, т.е. вярвали в един личен и различен от природата Бог. Само двама били неверници, а именно Lagrange и Halley, а един - Buffon - бил безразличен към религията, но в края на живота си се върнал към нея. До почти същите обобщителни резултати дошъл и Prof. D.Dr. Dennert (пос. съч., стр. 37) в своето специално изследване върху религиозността на естествениците през XVIII век.
Този очебиен извод идва да ни покаже, че проникновеното естествено-научно изследване и огромните естествено-научни познания по никой начин не водят към безбожие. Защото именно през XVIII век, когато вълните на безбожието обхващаха широките маси, великите естественици са останали незасегнати от него. Те били дори дълбоко убедени, че техните естествено-научни изследвания и знания, не само не ги отдалечават от религията, но ги приближават към нея и усилват вярата им в Бога.
[...] Не без твърдо основание XIX век се нарича "век на естествената наука" (Houston St. Chamberlain, Die Grundiagen des neunzehnten Jahrhunderts I. S. 30. Aufl. Munchen 1940).
И действително, научната работа през XVI, XVII и XVIII век положи здрави основи на естествените науки, установи методите и техническите средства за научно изследване, набеляза и тяхната обща система. Естествениците от XIX век застанаха здраво върху тази твърда основа и започнаха с бърз темп да изграждат в подробности величествената ограда на естествените науки.
По-долу:
a) Велики астрономи
б) Велики математици
в) Велики физици
г) Великани в областта на химията
д) Развитие на зоологията
е)
Религията на великите еволюционисти
ж) Нов възход на зоологията
з) Основаване и разцвет на
геологията и палеонтологията
и) Развитие на ботаниката
к) Анатомия и физиология
л) Медицина,
материализъм и атеизъм
Обобщителни бележки
Делото на Жорж Кювие (G. Guvier, 1769-1832) заема средищно място в естествознанието на XIX в. и му дава насока. Неговите съвременници го наричали с право "великан на духа". Колкото и духът на Кювие да е владеел цялото естествено-научно знание, той най-много е допринесъл за напредъка на зоологията. Трите главни съчинения на Кювие - "Лекции по сравнителна анатомия", "Царството на животните, класифицирани според тяхното устройство" и "Изследвания върху изкопаните кости на четириногите животни" - ще останат вечни паметници на мощта на човешката мисъл. Кювие обезсмърти себе си като, от една страна, коригира и подобрии естествената система на животните, а от друга страна, чрез изучаването на животинските вкаменелости.
Кювие притежавал дълбока религиозност и твърд християнски свeтоглед, като особено енергично се противопоставял на пантеизма.
"Вижда се, - пише той, - как детски говорят онези философи, които приписват на природата никакво лично съществуване, отделно от Твореца, и различно от законите, които Той е дал" (Journal des Savants 627, 1863. Цит. по Dr. Th. Deimel, пос. съч., стр. 145 - 146).
Мощният дух на Кювие привлякъл към себе си много естественици, които образували цяла школа и разработвали естествознанието в негов дух. Ние ще споменем минералозите: N.T. de la Beche (1796-1855), R.J. Hauy (1743-1822), F.S. Beudant (1787 - 1850) и A. Brongniart (1770-1847), геолозите M.de Serres (†1862), E. de Beaumont (1798-1874) и M.H. Ducrotay de Blainville (1777-1850). С християнска вяра и добродетели били украсени и работещите около него и в негов дух естественици.
През това време се появиха носителите на еволюционната идея, която от тогава дори до днешен ден е основоположна в ботаниката и зоологията. Най-голяма заслуга в това отношение имат Ламарк (J.B.A.P.M. de Lamarck, 1744-1829), Жофруа Сент Илер (E. Geoffroy St. Hilaire, 1772-1844) и Чарлз Дарвин (Charles Darwin 1809-1882).
Ламарк искал да обясни произхода на по-висшите видове от по-нисшите чрез влиянието на външните условия за живот и чрез употребата или неупотребата на даден орган.
Жофруа пък обяснява еволюцията на видовете чрез влиянието на климатическите условия.
Дарвин доразвил еволюционното учение и му дал завършена форма. Макар еволюционното учение във формата на дарвинизма да е превъзмогнато от днешното естествознание, еволюционният принцип е господствуващ в него.
Тук е съществено да отбележим, че тези трима велики носители и защитници на еволюционната идея не са били материалисти и безбожници, както твърдят материалистите без да са отворили съчиненията им.
Според Ламарк и Жофруа самата еволюция и нейното провеждане е невъзможно без съществуването на Бога.
Ламарк не можал по никакъв начин да приеме, че съществуването и развитието на света са зависими от някакъв сляп случай. Напротив, той ги обяснявал чрез Божията воля. Израз на тази своя убеденость той дал почти в всички свои естествено-научни съчинения. В своята "История на безгръбначните животни" Ламарк пише: "Природата не е нито разум, нито същество, а възвишено произведение на всемогъщата воля на Бога" (Lamarck, Histoire naturelle des animaux sans vertebres. II edit. р. 267. Paris, 1835.). В същото съчинение Ламарк отхвърля най-категорично всякаква пантеистическа тенденция. Той пише: "Някои люде мислят, че самата природа е Бог. Странно нещо! Тe смесват часовника с часовникаря, творението с неговия Творецъ" (Пак там, стр., 264).
А в своята "Философия на зоологията" пише:
"Строежът, който ние наблюдаваме в царството на насекомите, не е ли достатъчен, за да на накара да почувствуваме, че ограничената сила на природата не и позволява по никой начин да създаде от само себе си толкова чудеса? И всичко, що наблюдаваме в тези насекоми, не е ли предостатъчно, за да накара и най-упорития философ да признае, че тук само волята на върховния Творец на всички неща е била необходима, за да извика на живот толкова чудни неща?" (Lamarck, Philosophie zoologique, р. 47-48. Paris 1809. 2) E. Saint Hilaire, Etudes progressives d'un naturaliste, p. 189. Paris. 1835)
Жофруа Сент Илер не стоял по-низко в религиозно отношение от Ламарк. Истината за единството на животинското царство, която прозрял и доказал Жофруа, представлява за него стъпка към опознаване на Бога. След като привежда различните естествени причини за единството в животинското царство, той стига до причината на причините, до Бога (E. Saint Hilaire, Etudes progressives d'un naturaliste, p. 189. Paris 1835). До тази идея той дошъл и от размисъла върху устройството на природата. Но, нека да чуем самите негови слова:
"При неизразимото доволство, което ние изпитваме от очарователното съзерцание на хармонията и при разкриването на величественото проявление на разум пред нашите очи, нека да не забравяме да си спомним за техния извор и да осветим началото на тази омайно-ослепителна светлина, като прибавим: Слава на Бога" (Пак там, стр. 58).
Чарлз Дарвин никога не е мислил чрез своята теория да руши религията и да отрича съществуването на Бога, защото сам той
е бил религиозен и вярвал в Бога. Със своята теория той искал да изясни един естествено-научен въпрос, а именно, как са се появили разновидностите в
органичното царство. Неговото обяснение, разбира се, се градило на естествени сили и закони. Това, обаче, съвсем не е в състояние да унищожи религията и да отрече Бога. Напротив,
сам Дарвин казва в своето съчинение "Произходът на видовете":
"Има нещо величествено в този възглед за живота, според който той с всички свои различни сили първоначално е създаден от Твореца из малко форми, или, може би, само из една" (Charles Darwin, Entstehung der Arten. S. 656. Reclam Univ. Bibliothek).
Увереността си в съществуването на Бога той изразил и във второто си капитално съчинение "Произходът на човека и половият подбор". В третата глава той пише:
"На великия въпрос: съществува ли изобщо Творец и Ръководител на вселената - е отговорено утвърдително от най-великите умове до сега" (Ч. Дарвин, Произходът на човека и половият подбор, прев. от П. Балева, II изд., стр. 112. Видин 1927).
Най-голямо естествено-научно основание за вярата си в Бога Дарвин, подобно на Жофруа, виждал в целесъобразността и красотата на природата. Ето как се изразява сам той в едно свое писмо от 1873 г.:
"Невъзможността да си представим, че тази величествена и прелестна вселена, заедно с нас, съзнателните същества, е произлязла само благодарение на слепия случай, за мене се явява главното доказателство в полза на Божието съществуване". (Leben und Briefe von Ch. Darwin, Zit. in Philos. Jahrb. VII (1894). S. 356 f. Cp. Чарлз Дарвин, Мое мiросозерцанiе, прев. Саниньiх, стр. 28. Спб. 1907).
От това се вижда, че най-великите еволюционисти, самите създатели на еволюционизма, не са били безрелигиозни, камо ли безбожници. Напротив, те били дълбоко религиозни и били
убедени, че тяхната естествено-научна разработка на еволюционното учение усилва и възвишава вярата им в Бога.
(Повече сведения за отношението на Дарвин към религията могат да
бъдат намерени в моята статия: "Безбожник ли е бил Дарвин", Сп. "Духовна култура", год. XIX, кн. 3, стр. 65-69. София 1938).
Зоологията показва огромен напредък през втората половина на XIX век, и то предимно под влияние на анатомията и физиологията. Сега се правят грандиозни опити за установяване на родословното дърво на целия животински свят и за изследване на клетъчния строеж на организмите. В областта на т.н. естествена история след Rathke, Joh. MUller (1801-1858), R.E. Grant, Fr. Friedemann (1781-1861), C.G. Carus (1789-1869) и A. von Chamisso (1781-1838) най-големи постижения отбелязал К. Е. фон Бер (K.E. von Baer, 1792-1876), като я обосновал научно.
От споменатите не е известно отношението към религията само на Радке. Останалите са били привърженици на религията, а К. Бер е бил ревностен неин защитник. Ще приведем само следните негови слова:
"Хармонията на природните сили ни води към една обща първооснова и тази първооснова не може да е различна от възвишеното същество, към което ни насочва религиозната потребност на людете" (Цит. по Prof. D.Dr. Dennert, пос. съч., стр. 51).
Основата на учението за клетъчния строеж на животинските организми положил Th. Schwann (1810- 1882). Него по-нататък разработва голям брой естественици, от които ще споменем по-великите:
След като изследвал всички тeзи голeми естественици на XIX век, проф. Е. Денерт дошъл до следния резултат: от тях само Vogt и Moleschott били чисти материалисти и безбожници, Huxley, Gegenbauer, Leuckart и Burmeister клонели към материализъм, Du Bois-Reymond и Cl. Bernard се борели против него; безразличен към религията бил Dohrn, не е известно отношението към религията на His, Claus, K. Siebold, Schultze, Nehring, Henke, Sempler, Selenka, Kowalewski, Forster, Mosso, Engelmann, Leydig, а всички останали са вярващи в Бога и са дали израз на тази своя вяра (Ргоf. D.Dr. Dennart, пос. съч., стр. 59 f.).
Р. Вагнер водил голям спор с Vogt върху душата. Еренберг обяснява:
"Когато писатели заявяват, че не съществува никаква душа и никакво безсмъртие, изказват само своето лично мнение, но те не могат да бъдат считани за представители на естествознанието" (Пак там, стр, 51).
Катрофаж пък пише:
"Колкото и пъти да размислях върху произхода на хармонията в света, винаги идвах до мисълта за вечната сила като изходна точка на тази чудна верига. Тогава творението издига моята мисъл от едно чудо към друго чудо, дори до самия Творец, О! Из дълбочината на моята душа аз Му се покланях в Неговите творения и виках заедно с Geffray St. Hilaire: Чест само на Бога " (Пак там, стр. 50).
Рютимейер, известен с своите многостранни естествено-научни постижения, пише:
"Човек е ново, в цялото творение до сега никъде неосъществено същество, което е в състояние да вдигне своята ръка за благодарност към своя Творец, верен на своето назначение, което е изказано просто и велико в документа за неговото създаване: и Бог каза: да направим човека... Да се преклоним с смирение пред това назначение, до което ни е било тъй непосилно да се доближим" (Пак там, стр. 51).
Агасиц пък наричал своята наука "превеждане мислите на Твореца на човешки език" (Пак там, стр. 51).
Предимно под влияние на научните. изследвания на Кювие се утвърдиха и напреднаха извънредно много в първата половина на XIX век геологията и палеонтологията, които главно се занимават с историята и развитието на земята, както и с находящите се в нея вкаменелости.
От значение е да отбележим, че почти всички естественици, посветили живота си на геологически и палеонтологически изследвания, са носили в душата си дълбока вяра в Бога, подобно на техния велик учител Кювие. Те не само не са виждали никакво противоречие, между религия и наука, но са и използували постиженията на своите изследвания за защита на своята религиозна вяра.
От големия брой геолози и палеонтолози ще споменем:
Особено художествен израз на своята нeжна религиозност дава Шуберт. Той пише на едно място:
"В центъра на всичко съществуващо има едно слънце, което носи и подържа всичко, което поставя всичко в движение, което оживотворява всеки живот. Има и едно око, което е от същата природа на онова слънце и което е създадено за това слънце. Слънцето е Бог, а окото е човешката душа"
(Цит. по А. Емийо, "Принос на вярващите за напредъка на науките", прев. от Арх. Софроний. Сп. "Правосл. пастирь", год. VII, стр. 441. София, 1931).
Като изброява геолозите и палеонтолозите от онази епоха, професор Dennert (Пос. съч., стр. 40) споменава още името на големия геолог E. von Buch (1774- 1853), чието отношение към религията му останало неизвестно, и имената на тримата християнски настроени минералози: J.N. von Fuchs (1774-1856), E.C. von Leonhard (1779-1862) и H.F.L. Hausmann (1782-1859).
През втората половина на XIX век се работи усилено в областта на геологията и палеонтологията. През това време тези две нови науки получиха своята съвременна физиономия. Главната заслуга за това принадлежи на големия английски геолог Чарлз Лейел (Ch. Lyell, 1797-1875), който отхвърли възгледите на Кювие за големите катастрофи, станали на земята. Лейел, напротив, показа, че земната повърхност се е образувала и оформила постепенно. Днешната геология се гради напълно върху положената от Лейел основа и се развива в набелязаната от него насока.
За нас тук е от значение да отбележим, че докато материалисти и безбожници в своята борба против вярата в Бога се основават най-вече на научнитe факти на геологията, най-видните геолози и палеонтолози са дълбоко религиозни люде. Техните знания из историята на земята и нейното развитие не само не ги отдалечили от Бога, но ги доближили до Него. Геологията с набелязване на естественото развитие на земята съвсем не направила излишна вярата в Бога, както твърдят безбожниците. Напротив, великите геолози са убедени, че колкото повече научни знания добиват, толкова по-потребна им става религията.
Лейел, изхождайки из своите изследвания, прави в съчинението си "Principles of Geology" следното заключение:
"В каквото и направление да насочваме нашите изследвания, ние намираме навсякъде най-ясни доказателства за един творчески разум или за неговия промисъл, сила и мъдрост".
На тази истина дава израз и Освалд Хеер (O. Heer, 1809-1883), който се нарежда непосредствено след Лейел в историята на геологията. Той пише:
"Колкото по-дълбоко проникваме в познанието на природата, толкова повече се убеждаваме, че само вярата в един всемогъщ и всемъдър Творец, Който е създал небето и земята, може да разреши загадката на природата и на човешкия живот" (Цит. по Prof. D.Dr. Joh. Reinke, пос. съч., стр. 32).
Същият пише другаде:
"Който разглежда повърхностно природата, лесно се загубва в безкрайната вселена; който, обаче, се вдълбочава в нейните чудеса, винаги достига до Бога, до владетеля на света" (Цит. по Prof. D.Dr. E. Dennert, пос. съч., стр. 69).
Наред с Лейел и Хеер в областта на геологията стои Агасиц (L. Agassiz, 1807 -1873), когото считат за най-даровит представител на школата на Кювие. Неговите геологически занимания били в пълно съгласие с основните положения на неговия религиозен светоглед и християнска вяра. Той пише в едно свое съчинение:
"Нима ние в своите опити да обясним природата не сме само безсъзнателни тълкуватели на божествената мисъл?"
Неговият отговор гласи:
"Без съмнение, системите, които носят имената на великите учители в науката, в действителност не са нищо друго, освен предаване на мислите на Твореца на човешки език". "Естествената история, пише той по-нататък, един прекрасен Ден ще се превърне в анализ на мислите на Твореца на вселената, на мислите, проявени в царството на животните и растенията по същия начин, по който са проявени и в неорганичния свят" (Цит. по проф. В. В. Лункевич, от Хераклит до Дарвин II, стр. 504).
А. Д.
Д'Орбини (1802-1857), ученик на Агасиц и автор на известния "Елементарен курс по стратиграфическа палеонтология", също изказва своята увереност, че Бог е дал начало на
вселената (Ср. А. Емийо, пос. съч., стр. 391).
Ако и материалистите да са отстъпчиви по въпроса за религиозността на великите геолози и палеонтолози, те съвсем упорито поддържат, че постиженията на геологията и палеонтологията отричат из основи библейския разказ за сътворяването и развитието на земята. Вече от предидущите изяви на първите представители на тези науки стана ясно, че геологията и палеонтологията по никакъв начин не могат да отрекат съществуването на Бога и сътворяването на света от Него. Големият Тюбингенски геолог Квенщедт (F.A. von Quenstedt, 1809-1889), навлизайки в още по-големи подробности по засегнатата проблема, казва: "Тази книга ("Битие", първа книга на библията, е. м.) съдържа толкова много истина, че ние с оглед на древното становище и днес трябва да заявим: Моисей (преди 3400 г., с. м.) е най-големият биолог на всички времена" (Fr. Aug. Quenstedt, Die Schöpfung der Erde und ihre Bewohner (1882). S. 8.).
Ще споменем имената и на останалите по-забележителни геолози и палеонтолози: немците B. Studer (1794-1887), Fr. Praff (1825-1886), W.Dames (1843- 1898), H.B. Geinitz (†1900), W. Dunker (1809-1885), K.A. Lossen (†1893), W. Waagen (†1900), K. v. Zittel (1839-1904) и G. v. Neumayer (1826- 1909), французитe-Boucher de Perthes (†1868), G. A. Daubree (†1896), Ch. Sainte Claire Deville (†1876) и J. Barrande (1799-1833), англичаните R. Murchison (1792-1871), A. Sedgwick (1786-1872), H. Drummond (1851-1897) и H.C. Sorby (1827-1908) и американците J. D. Dana (1813-1895), W. Dawson (†1898) и O. Ch. Marsh (1831-1889) (Prof. D. Dr. Dennert, пос. съч., стр. 55).
От споменатите учени не е известно отношението към религията на следните: Dames, Boucher, Zittel, Marsch, а всички останали били вярващи християни.
През XIX в. се обръща
повече внимание върху разработката на системата на ботаниката, като се прилага сравнителната метода. През първата половина на XIX в. в тази насока е отбелязал най-големи постижения
A.P. de Candolle (1778-1841). Той, бидейки убеден християнин, можал да разбере как благотворно влияе християнството за развитие на естествознанието. Той пише:
"Християнската религия е единствената, която чрез своето благотворно влияние на културата въобще е благоприятствувала и наукитe. Тя е единствената, из която особено в по-ново време е излязло едно научно развитие от голямо значение" (Пак там, стр. 53.).
Видни ботаници, които работят през тази епоха са: F. G. Bartling (1794-1875), F.H. Link (†1851), RØper (†1885), D. Delessert (†1847), A.Th. Brongnaiart (1801-1876), J. Lindley (1799-1865), A. Braun (1805-1877), K.F. Schimper (1803-1867), K. Sprengel (1766-1833), St. Endlicher (1804-1849), R. Brown (1773-1858), H. von Mohl (1805-1872) и M.J. Schleiden (1804-1881) Не разполагаме със сведения за отношението към религията на следните ботаници от споменатите : Endlicher, Brown, Mohl и NÆgeli. Останалите била дълбоко религиозни (Пак там, стр. 40-41).
Шлайден, макар и в известен смисъл да бил свободомислещ, бил голям противник ма материализма и вярващ в Бога. Той пише: "Именно истинският и точен
природоизследовател никога не може да стане нито материалист, в съвременен смисъл. нито отрицател на духа. на свободата и на Бога" (Пак там, стр. 69).
С
въвеждането на еволюционната идея в научното изследване през втората половина на XIX в. настъпва пълен прелом в ботаниката. Усъвършенствуването на
микроскопа пък разширило доста полето на ботаническото изследване.
Особено плодовита се оказала в тази насока дейността на следните ботаници: W. Hofmeister
(1824-1877), A. de Bary (1831-1887), K.F.Ph. von Martius (1794-1868), A.W. Eichler (1839-1887), Asa Gray (1810-1868), A. Wigand (1821-1886), H. MUller (†1883), A. Schenk
(1815-1891), K.A. Agardh (†1859), H. Schacht (1814 -1864), J. con Hanstein (1820-1880), G.J. Mendel (1822-1883), J. von Sachs (1832-1897), E. Boissier (1810-1885), W. Schimper
(1804-1878), Kerner von Marilaun (1831-1898), Ph. Parlatore (†1877), , J. Leunis (†1873), който бил католишки свещеник, H.G.L. Reichenbach (|1879), A. Schnizlein (†1868), M. Wiilkomm (†
1895), L.R. Tulasne (†1885). Ch.Naudin (1815-1899), G. Pringsheim († 1899), A.B. Frank (1839-1900), R. Hartig (1839-1901), Fr. Delpino (1833-1905), W. Westermaier († 1904), R.A.
Philippi (1808-1904).
След изследване на религиозността на споменатитe 33 велики ботаници, Е. Денерт дошъл до следните резултати: 24 били религиозно настроени, за 7 липсвали сведения в това отношение
и само H. MUller бил безбожник, а Hofmeister-безразличен към религията. Wigand често повтарял пред смъртта си: "Кажете на целия свят, че един вярващ естествоизследовател
е
умрял!" (Пос. съч., стр. 53).
Braun казал в една своя ректорска реч:
"Първото движение на човешкия дух, който възраства и се издига над грижата за външните нужди на живота, е да признае божеството в света. И това търсене на божеството е (и остава при всички по-нататъшни степени на развитие на човешкото съзнание и във всички клонове на науките) - основен тон на напредващата духовна работа. Макар понякога да се понижава при многообразието на тоновете, този тон винаги изпъква и заема ръководно място.
Може би на никоя част от науката не се удава тъй естествено да показва това, както на естествената наука, която твърде често бива обременявана с противоположното" (Пак там, стр. 54).
През първата половина на 19 в. се забелязва голям напредък в областта на физиологична и анатомията, и то главно в връзка с медицината. Затова са допринесли най-вече следните учени:
В своята естествено-научна работа всички били противници на материализма, а в своята религия - вярващи в Бога, в широк смисъл на думата.
Тук ще предадем от тези естественици някои по-забележителни мисли, които са характерни в по-широк или по-тесен смисъл и за останалите. Фолкман пише:
"Животът и организмът трябва да имат една причина, която лежи извън тях; те са произлезли във времето, понеже е имало един период в живота на земята, когато живот още не е съществувал: причината лежи у Бога".
"Аз нямам нищо против, ако приемането на един действуващ във всемира разум, който управлява движението на света и го ръководи към една разумна цел; следователно аз нямам нищо против, ако приемането на една сила, която наричаме Бог, се означи като хипотеза.
Аз само твърдя, че никога не се е удало тя да бъде направена ненужна.
Главната причина на всяко органическо развитие аз търся в действието на една разумна сила, която действува според отнапред поставени цели, която подбира и нагажда условията за процеса на произвеждането" (Цит. по Prof. D.Dr. Joh. Reinke, пос. съч., стр. 32).
Т. Шван изповяда:
"Аз винаги съм предпочитал да търся причината за целесъобразността, за която свидетелствува с очевидност цялата природа, не в творението, но в Твореца" (Пак там).
И в областта на медицината установяваме същото отношение към религията. Най-видните творци и носители на медицинската мисъл и практика през XIX в. били религиозни люде.
Особено в медицината материализмът и безбожието са се указали съвсем безплодни. И действително, материалистите и безбожниците, ако останат докрай последователни и верни на своите теории, не могат да бъдат добри лекари. Те в края на краищата ще достигнат до възгледите на Нитче, който отрича всяко милосърдие и всеки опит за полагане на болния и нещастния. Той, бидейки напълно последователен, най-грубо и без никакъв свян заявява:
"Състраданието е грях" (Fr. Nietzsche, Also sprach Zarathustra. S. 266. Alfr. KrØner Verlag. Leipzig).
"Не щади своя ближен!" (Пак там, стр. 220)
"Слабите и развалените трябва да загинат. И трябва да им се помогне за това".
"Аз казвам, което пада, то трябва да се тласне!... И когото вие не научите да лети, него научете по-бързо да пада!" (Пак там 231-232)
Създавайки такава духовна нагласа, материализмът и безбожието не са родили нито един велик медик през XIX век. Големите лекари са израстли на религиозна почва и по-специално на християнска почва, гдето людете са братя помежду си, трябва да се подпомагат взаимно, да бъдат милостиви и състрадателни към болните и нещастните и да облекчават страданията им.
Големите лекари през първата половина на XIX в.:
са се отличавали с християнска религиозиост. Не е известно отношението към религията на A.P. Cooper (1768-1841) (Prof. D. Dr. E. Dennert, пос. съч., стр. 42).
През втората половина на XIX в. могат да бъдат посочени много медици и световноизвестни лекари, които водели упорита борба против материализма и са вярвали в Бога. Без да се впускаме в подробности, ще спомена само някои от тях:
Световно известният хирург E. von Bergmann (1829-1890) винаги се молeл преди опериране, а J.N. Nussbaum умрял с похвала на уста за Исуса Христа (Prof. D.Dr. E. Drennert, Die Religion der Naturforscher. S. 56-57).
Преди да преминем към разглеждане на отношението към религията на естествениците от най-ново време, нека хвърлим обобщителен поглед върху XIX век.
Материалистическите и атеистическите идеи като че ли най-много бяха напоили атмосферата в Западна Европа през тази епоха. Под влияние на това и днес някои мислят, че и самата наука на XIX в. била "ориентирана към материализма", понеже имала в основата си атомизма, механистическото обяснение и детерминизма, дори че тя не признавала съществуването на никакъв друг вид действителност, освен материалната, а следователно отричала и съществуването на Бога, Който, разбира се, не принадлежи към материалната действителност.
Тези повръхностни твърдежи разкритикува основно нашият пръв философ, проф. Д. Михалчев ("Придобивките на съвременната наука като основа за реформиране на християнската вяра". Сп. "Философски преглед", год. V, стр. 272. София 1933), като доказа, че атомизмът, детерминизмът и механистическото обяснение на природнитe явления, нито по-отдeлно, нито заедно не водят непременно към материализъм, нито могат да се характеризират като "материалистически тенденции на науката". Разбира се, че естествената наука дотогава, докогато иска да остане наука, ще се занимава с природната действителност и с установяване на естествените причини на протичащите в нея закономерни явления, които повече или по-малко ще носят детерминистичен характер. Това, обаче, съвсем не ще рече, че естествените науки на XIX в. са доказали основните положения на материалистическата философия, която по принцип отхвърля съществуването на всяка друга действителност, освен материалната, не дава право на никаква вяра в Бога, като божествена действителност и отрича всяка ценност на религията.
В това ни убеди и краткият преглед на отношението към религията на великите естественици от XIX век. Те в своето голямо мнозинство са били дълбоко вярващи.
В края ще приведем статистическите резултати, до които дошъл проф. Е. Денерт по този въпрос (Пос. съч., стр. 57). Той изследвал основно живота на най-великите естественици на XIX в., на брой 430, повечето от които бяха споменати в предидущите редове. От тях
Д-р Иван Г. Панчовски
из "Религията на естествениците", София, Печатница П.К. Овчаров, 1941 година
Стр. 69-113
Първа публикация в Интернет
Pravoslavieto.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com