Православието през вековете: Съвремие: Войната против Църквата

Войната против Църквата

Четирите защитни прегради срещу "новия световен ред"

Прот. Александър Шаргунов

Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Тези и много други думи, повтаряни почти заклинателно, чуваме всеки ден — поредната всеобещаваща панацея за отдалечаващото се от Христа човечество. Зад тяхната благовидност обаче се крият неща, чието изговаряне изисква гражданска доблест.

В предложената статия на даровития московски проповедник протойерей Александър Шаргунов читателят ще се запознае с изтънчената неправда на "новия ред" с оглед на онова, което става днес в Русия. За съжаление то е в пълна сила и за България, и нещо повече — за всеки отделен човек, народ и държава, защото наглото вмешателство на силите на "новия световен ред" в техните лични, семейни и обществени устои и ценностна система днес е повсеместно. "Цивилизационният избор" на вавилонското всесмешение, безцеремонните му средства за самоналагане чрез потъпкване на християнската личност и издигане в култ на "новия човек от ерата на Водолея" — един безличен потребител-новоезичник, за когото няма друга ценност освен егоистичното, сладострастно съществуване тук и сега, сатанинският план за събарянето на четирите защитни прегради на християнската личност и общество срещу злото в тоя свят — всички тези тревожни съвременни явления, които отец Александър анализира вещо и смело, засягат без съмнение всеки православен човек, където и да се намира по света...

Глобализмът в мисленето като духовен проблем

Ангел Величков

"Не помрачавай ума си с различни ереси, парарелигии и масонство. Всичко това е в "кошницата на суетата."
... Не подценяваме в никакъв случай сведенията за глобални катаклизми, които достигат до нас все по-легално.
Този род разкрития и разсекретени познания биха могли да бъдат от полза, ако с тяхна помощ не-християните, като се информират за лъжата и суетата в света и за собствените си заблуди, познаят истината и свободата, и радостта в Христа, и се приобщят към Църквата.
Вместо това, те може да ни видят как треперим в глобален ужас и да се отвратят още повече от всичко. И ще им се стори крайно съмнително, като ни видят такива "специалисти" по заговорите и сатанизма, сами отдавна охладнели за любовта. Няма по-ефикасен начин да се обезсоли солта на християнството.

Войната срещу Източната църква

Мълвина Господинова, историк

Западът първо подмени християнството, след което се опита да го затрие. Днес сме свидетели на последния етап от вековната битка... В началото на 80-те години на вече отминалия ХХ век, един от най-видните стратези на американската политика – Збигнев Бжежински, поставя началото на откритата война срещу Православния свят: "След комунизма, най-големият враг на западната демокрация е Православието". Така, с едно изречение, полякът – католик обяви всички православни християни за врагове на демокрацията. До ден днешен г-н Бжежински нито е опровергал, нито се е извинил за безбожната си и дискриминационна политическа стратегия, която внушава абсурдната идея за тъждественост между комунизъм и Православие. Няколко години след обявяването на стратегически враг започва и подготовката за борбата с него. Колелото се задвижва през 1989 г. – с т.нар. "нежни революции" в Източна Европа.

"Възстановяването" на българските църкви

"Възстановяването" на храмовете във Велико Търново - Владимир Дойчев

... Държавата взема българските светини, възстановява ги (с доста пари) и после ги лишава същността им. От духовни пристанища те стават място за интелектуално убиване на скуката, от "домове Господни" стават "домове човешки", от "домове за молитва" стават "домове за празни приказки и суетни мъдрувания". Домове, в които се говорят много и красиви неща. Но само в минало време. Миналото време на упованието в Бога, на победа чрез Него, на прослава на Името Му и величие на българската държава. Всичко в минало време. Заповядайте, само срещу N-брой лева. Ще ви разкажем...

Католицизмът се опитва да претопи православието

Атанас Дошков

Аз съм първият българин католик, който започна кореспонденция с папата, веднага след падането на комунизма. Докато кротувах, всичко вървеше добре. Когато заявих, че църквата има нужда от реформи, за да се върне отново при Христовото учение, бях заплашен с анатема и захвърлен като ненужна вещ.

В продължение на половин век прочетох всички биографии на папите, но разбрах, че нито един от тях не е защитавал ревностно учението на Христос, който да се е пожертвал за неговия идеал. Досега са папаствали 267 души, 36 от които католическата църква признава, че са нарушили канона, заели са престола с измами, подкупи и убийства.

Машина за потири - машина за куршуми

Александра Карамихалева, ЦВ

Войни, разрушения, катаклизми, разбити човешки съдби, насилие, смърт... Синове убили бащите си, бащи насилници на дъщерите си, деца избиващи връстниците си... Новините по телевизията застигат слуха, заглавията от вестниците надничат през рамото на пътника до нас, в киното, уж търсим развлечение, а пак насилие и злочестие...
Злото е толкова шумно и показно! Така крещящо, така натрапчиво, така биещо на очи!
Наричаме черногледството си реализъм, песимизма си - обективност, злоречието си - честност, но реализъм ли е да виждаме само злото в света? Обективност ли е да виждаш само грозното и пошлото, или е духовна слепота? >>>

Виж също:

Въведение в Православието: Апологетика: Православие и инославие

Нашата вяра: Единство на Църквата. Ереси и разколи

Православието през вековете: История: Обща история