 |
|
Патриаршеската катедрала "Св. Възнесение Господне"
на хълма Царевец във Велико Търново днес. © Марин Христов
Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма Царевец. Това е вторият голям архитектурен комплекс на Царевец, заемащ площ от около 3000 квадратни метра.
Археологическите разкопки установяват, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. От юг и север се издигали две бойни кули. Жилищните, административните и стопански сгради са наредени от север и юг в голям вътрешен двор.
В средата на комплекса е разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне", където се съхранявали мощите на Св. Михаил Воин от Потука. По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена отвътре и отвън с мозайки и стенописи.
Подобно на Двореца на българските царе, и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на художника Теофан Сокеров. Стенописите са завършени през 1985 година.
Днес църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на едно съвременно монументално изкуство се проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава.
Текст: Регионален исторически музей - Велико Търново
veliko-turnovo.com
Патриаршеска катедрала "Св.
Възнесение Господне". © davide.photosight.ru
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на хълма Царевец в Старопрестолния Търновград, заемащ площ около 3000 кв.м. При разкопките от 1960 до 1965 г. се установи, че Патриаршията, също както и царският дворец, била самостоятелна крепост във вид на неправилен многоъгълник, ограден с крепостни стени, порти и кули. Входът се намирал на западната страна - подсилен с две последователни врати. От юг и север се издигали две бойни кули. Също там, долепени до крепостната стена, се издигали жилищните, стопанските и служебните помещения.
В централната част, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква "Възнесение Господне". Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи - в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори - през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.
Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.
По-нататъшното проучване, реставриране и консервиране на средновековните паметници на хълма Царевец, както и подготовката за тяхното експониране протичат във връзка с изпълнение на приетата още през 1978 г. програма "Велико Търново-1300", която включва два основни етапа - първият до 1981 г. и втория до 1994 г. От научните и творческите институти на хълма Царевец през първия етап (до 1985 г.) по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени портите, крепостните стени, патриаршеската църква "Св. Възнесение Господне", наричана "църква на патриаршеския град Търнов" и "майка на българските църкви", и кулата звънарница към нея.
Възстановяването на Патриаршеската църква бе извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети.
Декоративно-художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров.
Патриаршеската църква не е стенописана по църковния канон и представлява пълна реконструкция. Църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство - мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване.
Детайли от "стенописите" в Патриаршеската катедрала
Детайли от "стенописите" в Патриаршеската катедрала
Реализацията на стенописите е дело на художника Теофан Сокеров и неговите помощници - художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов.
Патриаршеската църква е един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от византийско робство и възобновяване на българската държава. Тя е отворена за посещение през ноември 1985 година.
Освен работата по Патриаршеската църква е извършена и консервация на жилищните и други помещения около Патриаршията.
Възстановителните работи на хълма Царевец в общи линии са приключили през 1985 година. Предстои все още работа по довършване на разкопките и консервацията на южния склон на Царевец, който ще се свърже с мястото около югоизточната бойна кула, и по реставрацията на главния вход на царския дворец.
За по-емоционално и впечатляващо въздействие върху посетителите на архитектурно-музейния резерват 'Царевец" е осъществена и аудио-визуална програма "Царев град-Търнов - звук и светлина" - вечерен светлинно-звуков спектакъл, чрез който на фона на оригиналния декор на крепостта се възкресява атмосферата на средновековния Търнов град.
Текст: Регионален исторически музей - Велико Търново
veliko-turnovo.com
Детайли от "стенописите" в Патриаршеската катедрала
© veliko-turnovo.com
Виж също:
www.Pravoslavieto.com